Марин льо Пен с шансове за президентския пост
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Старият политически ландшафт във Франция е в отломки: самоизяждането на одобрените остарели партии, почнало след успеха на Макрон, продължава и през днешния ден. Марин Льо Пен и нейният " Национален общ брой " предостатъчно потриват ръце.
В " Национален общ брой " (НС) може да са удовлетворени: социолозите от Ifop виждат партията на Марин Льо Пен като водеща мощ на районните избори в 5-милионния южнофренски район Прованс-Алпи-Лазурен бряг. Очаква се на балотажа в края на юни десните популисти да завоюват избора и отпред на ръководството да застане техен районен президент.
Преди 6 години племенницата на Марин Льо Пен - Марион Марешал - за малко не съумя да завоюва районните избори в Южна Франция. Лявоцентристките сили тогава отдръпнаха своя претендент и по този начин помогнаха на консерваторите да надвият " Националния фронт ", както се наричаше тогава партията на Льо Пен. Само че в този момент въпросният " Републикански блок " - т.е. Обединението на всички други партии против Льо Пен - към този момент няма да има сили да осуети победа на крайнодесните. Поне това сочат настоящите социологически изследвания.
Как " Национален фронт " стана " Национален общ брой "
Ако в този момент този район се окаже под ръководството на Народно събрание, във Франция ще настъпи сериозна смяна. Досега тази партия беше съумяла да овладее единствено няколко провинциални кметства, само че не и държавно управление в някой от 13-те френски района. Междувременно обаче Народно събрание си извоюва постоянна изборна поддръжка освен в района край Средиземно море. Също и в Северна Франция, в района Гранд Ест, в който попада и Елзас, както и в няколко по-малки района, Народно събрание се бори за първото място.
Затова не е чудно, че партийната лидерка Марин Льо Пен гледа на районните избори като на трамплин към президентския пост във Франция. През 2017 Льо Пен бе победена от настоящия президент Еманюел Макрон. При идващия опит обаче 52-годишна Льо Пен желае да победи. За задачата тя има желание да завоюва и нови избирателски пластове. След като партията от дълго време към този момент бележи триумфи в работническите среди, Льо Пен в този момент от ден на ден се ориентира и към буржоазно-консервативния лагер. С тази цел основаната през 1972 година от татко ѝ Жан-Мари Льо Пен партия " Национален фронт " беше преименувана в " Национален общ брой ". Със същата цел бе изменена и партийната стратегия - от нея изчезнаха предходните претенции за отвод от еврото и за излизане от Европейски Съюз.
Във външнополитически проект Марин Льо Пен направи корекции в курса, само че главната тематика за нея си остана вътрешната сигурност - това си проличава и в предизборната борба за районните избори. Макар че районите във Франция са овластени да вземат решение най-вече въпроси, свързани с градоустройството, районния превоз или образованието, Народно събрание, а и другите партии не стопират да слагат тази тематика в центъра на предизборните си акции.
Старият политически ландшафт е в отломки
Бившият партиен водач на Републиканската партия Лоран Вокие да вземем за пример се бори да бъде избран отново като районен президент с претенции за " щит от видеонаблюдение ", за анулация на държавните помощи на родители, чиито малолетни деца са направили закононарушения и за слагане на специфични " сътрудници по сигурността " край учебните заведения.
Макар на балотажа този уикенд да се чака по-ниска изборна интензивност, наблюдаващи считат, че те ще се трансфорат в тест за президентските избори през идната пролет. От седмици към този момент се обрисува повтаряне на дуела Льо Пен - Макрон. Само че в оставащите 10 месеца не са изключени и изненади, тъй като консерваторите и социалистите още не са номинирали главните си претенденти.
Днес остарелият политически ландшафт във Франция е в отломки: след четирите години ръководство на Макрон одобрените едно време партии са надалеч от остарялата си мощ. Партията, която през последните 20 години беше водеща мощ във френската политика и имаше двама свои президенти - Жак Ширак и Никола Саркози, продължава да играе второстепенна роля. А самоизяждането, почнало след изборната победа на Макрон, продължава и до през днешния ден. Марин Льо Пен има задоволително мотиви за наслада.
Старият политически ландшафт във Франция е в отломки: самоизяждането на одобрените остарели партии, почнало след успеха на Макрон, продължава и през днешния ден. Марин Льо Пен и нейният " Национален общ брой " предостатъчно потриват ръце.
В " Национален общ брой " (НС) може да са удовлетворени: социолозите от Ifop виждат партията на Марин Льо Пен като водеща мощ на районните избори в 5-милионния южнофренски район Прованс-Алпи-Лазурен бряг. Очаква се на балотажа в края на юни десните популисти да завоюват избора и отпред на ръководството да застане техен районен президент.
Преди 6 години племенницата на Марин Льо Пен - Марион Марешал - за малко не съумя да завоюва районните избори в Южна Франция. Лявоцентристките сили тогава отдръпнаха своя претендент и по този начин помогнаха на консерваторите да надвият " Националния фронт ", както се наричаше тогава партията на Льо Пен. Само че в този момент въпросният " Републикански блок " - т.е. Обединението на всички други партии против Льо Пен - към този момент няма да има сили да осуети победа на крайнодесните. Поне това сочат настоящите социологически изследвания.
Как " Национален фронт " стана " Национален общ брой "
Ако в този момент този район се окаже под ръководството на Народно събрание, във Франция ще настъпи сериозна смяна. Досега тази партия беше съумяла да овладее единствено няколко провинциални кметства, само че не и държавно управление в някой от 13-те френски района. Междувременно обаче Народно събрание си извоюва постоянна изборна поддръжка освен в района край Средиземно море. Също и в Северна Франция, в района Гранд Ест, в който попада и Елзас, както и в няколко по-малки района, Народно събрание се бори за първото място.
Затова не е чудно, че партийната лидерка Марин Льо Пен гледа на районните избори като на трамплин към президентския пост във Франция. През 2017 Льо Пен бе победена от настоящия президент Еманюел Макрон. При идващия опит обаче 52-годишна Льо Пен желае да победи. За задачата тя има желание да завоюва и нови избирателски пластове. След като партията от дълго време към този момент бележи триумфи в работническите среди, Льо Пен в този момент от ден на ден се ориентира и към буржоазно-консервативния лагер. С тази цел основаната през 1972 година от татко ѝ Жан-Мари Льо Пен партия " Национален фронт " беше преименувана в " Национален общ брой ". Със същата цел бе изменена и партийната стратегия - от нея изчезнаха предходните претенции за отвод от еврото и за излизане от Европейски Съюз.
Във външнополитически проект Марин Льо Пен направи корекции в курса, само че главната тематика за нея си остана вътрешната сигурност - това си проличава и в предизборната борба за районните избори. Макар че районите във Франция са овластени да вземат решение най-вече въпроси, свързани с градоустройството, районния превоз или образованието, Народно събрание, а и другите партии не стопират да слагат тази тематика в центъра на предизборните си акции.
Старият политически ландшафт е в отломки
Бившият партиен водач на Републиканската партия Лоран Вокие да вземем за пример се бори да бъде избран отново като районен президент с претенции за " щит от видеонаблюдение ", за анулация на държавните помощи на родители, чиито малолетни деца са направили закононарушения и за слагане на специфични " сътрудници по сигурността " край учебните заведения.
Макар на балотажа този уикенд да се чака по-ниска изборна интензивност, наблюдаващи считат, че те ще се трансфорат в тест за президентските избори през идната пролет. От седмици към този момент се обрисува повтаряне на дуела Льо Пен - Макрон. Само че в оставащите 10 месеца не са изключени и изненади, тъй като консерваторите и социалистите още не са номинирали главните си претенденти.
Днес остарелият политически ландшафт във Франция е в отломки: след четирите години ръководство на Макрон одобрените едно време партии са надалеч от остарялата си мощ. Партията, която през последните 20 години беше водеща мощ във френската политика и имаше двама свои президенти - Жак Ширак и Никола Саркози, продължава да играе второстепенна роля. А самоизяждането, почнало след изборната победа на Макрон, продължава и до през днешния ден. Марин Льо Пен има задоволително мотиви за наслада.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ