Патологичната мания за българизация на македонците
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
България получи ново отсрочване и още един късмет от Комитета на министрите на Съвета на Европа да извърши решенията на Европейския съд по правата на индивида, т.е. да даде опция за регистрация в своята страна на асоциации с македонски етнически генезис. До 1 декември 2021 година България би трябвало да покаже съответен прогрес в решаването на тези въпроси. Предприемането на дейности за осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека би означавало да се одобри действителността на съществуването на македонско малцинство в България, нещо, което е един тип разкол и табу за българската политика. От позиция на поговорката „ справедливостта е мудна, само че постижима “, строгото предизвестие (преди вероятно изключване от Съвета на Европа) от Комитета на министрите на България за очевидното занемаряване при осъществяването на рекомендациите от краткотрайната резолюция на този европейски орган от октомври 2020 година, юридически наподобява, че това е поощрение за македонските сдружения в тази страна в битката им за правата на индивида.
Но когато вземете поради целия подтекст на тази интернационална правна битка на македонците от България пред европейските институции и ще се сблъскате с обстоятелството, че в продължение на съвсем 15 години българската страна намира разнообразни оправдания и даже показва намерено непокорство да извършва решенията на Европейски съд по правата на човека. Новият период на Комитета на министрите може да прилича ново нестабилно продължение на Голготата на македонските асоциации.
Нещо повече, политическата битка на България на европейско равнище за цялостното побългаряване на цялото македонско битие се уголемява, употребявайки тъкмо механизмите за консенсусно взимане на решения в Европейски Съюз, като непробиваем щит за нейните националистически упоритости. Въпреки всички изказвания за напън от интернационалните фактори, въплътени в посланията на висши европейски държавници, дипломати и политици, а също по този начин и в някои нови ограничения на международната мощ Съединени американски щати, България наподобява остава твърда в позицията си по отношение на ветото за европейската интеграция на Македония.
С наближаването на времето за срещата на върха на Европейски Съюз по време на португалското председателство неизбежно се постанова усещането, че никой не може да лимитира ветото на България.
В европейския клуб България намерено се държи като лъжец на хазартна маса. Това, което се схваща в Европейски Съюз като народна власт, ценене на правата на индивида, ценене и одобряване на правата на малцинствата, господство на закона... за България е опция за изнудване в построяването на двустранни съседски връзки и опция за осъществяване на вековната остаряла фантазия за велика страна и патологичната фикс идея за българизация на македонците. С държанието си България от ден на ден акцентира имиджа на непрекъснат тест за европейските правила и престижа на европейските правосъдни институции.
Този път, преди разискването на Комитета на министрите, българските управляващи се оправдаха пред Страсбург, че са имали усложнения да завършат навреме работата по методологичните насоки заради справедливи аргументи и непреодолима мощ, свързани с световната пандемия на Коронавирус -19 и всекидневно изменяща се работна среда с все по-строги ограничения и ограничавания. Но също така българското държавно управление показа обстоен проект за деяние за осъществяване на правосъдните решения и няколко страни в този момент чакат неговото осъществяване, т.е. осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека, което значи позволение за регистрация на тези сдружения. Дългогодишната приемливост на европейските институции във връзка с българските измислици и в избран интервал наглия отвод за осъществяване на решенията на Европейския съд по правата на индивида (от вида - ще плащаме санкции, само че не признаваме македонските малцинство), от ден на ден заплашва да обезцени престижа на европейското правораздаване.
Толерантността към България също оставя място за останалите членове на Съвета на Европа да подценяват и пренебрегват решенията на Европейския съд по правата на индивида. Правосъдието и правата на индивида, както и правата на малцинствата са залегнали в същността на актуалните европейски правила и европейските институции би трябвало да бъдат по-решителни в тяхното използване, изключително по отношение на тези, които злоупотребяват с джентълменска приемливост.
Коментар на Ясминка Павловска, " Нова Македония "
България получи ново отсрочване и още един късмет от Комитета на министрите на Съвета на Европа да извърши решенията на Европейския съд по правата на индивида, т.е. да даде опция за регистрация в своята страна на асоциации с македонски етнически генезис. До 1 декември 2021 година България би трябвало да покаже съответен прогрес в решаването на тези въпроси. Предприемането на дейности за осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека би означавало да се одобри действителността на съществуването на македонско малцинство в България, нещо, което е един тип разкол и табу за българската политика. От позиция на поговорката „ справедливостта е мудна, само че постижима “, строгото предизвестие (преди вероятно изключване от Съвета на Европа) от Комитета на министрите на България за очевидното занемаряване при осъществяването на рекомендациите от краткотрайната резолюция на този европейски орган от октомври 2020 година, юридически наподобява, че това е поощрение за македонските сдружения в тази страна в битката им за правата на индивида.
Но когато вземете поради целия подтекст на тази интернационална правна битка на македонците от България пред европейските институции и ще се сблъскате с обстоятелството, че в продължение на съвсем 15 години българската страна намира разнообразни оправдания и даже показва намерено непокорство да извършва решенията на Европейски съд по правата на човека. Новият период на Комитета на министрите може да прилича ново нестабилно продължение на Голготата на македонските асоциации.
Нещо повече, политическата битка на България на европейско равнище за цялостното побългаряване на цялото македонско битие се уголемява, употребявайки тъкмо механизмите за консенсусно взимане на решения в Европейски Съюз, като непробиваем щит за нейните националистически упоритости. Въпреки всички изказвания за напън от интернационалните фактори, въплътени в посланията на висши европейски държавници, дипломати и политици, а също по този начин и в някои нови ограничения на международната мощ Съединени американски щати, България наподобява остава твърда в позицията си по отношение на ветото за европейската интеграция на Македония.
С наближаването на времето за срещата на върха на Европейски Съюз по време на португалското председателство неизбежно се постанова усещането, че никой не може да лимитира ветото на България.
В европейския клуб България намерено се държи като лъжец на хазартна маса. Това, което се схваща в Европейски Съюз като народна власт, ценене на правата на индивида, ценене и одобряване на правата на малцинствата, господство на закона... за България е опция за изнудване в построяването на двустранни съседски връзки и опция за осъществяване на вековната остаряла фантазия за велика страна и патологичната фикс идея за българизация на македонците. С държанието си България от ден на ден акцентира имиджа на непрекъснат тест за европейските правила и престижа на европейските правосъдни институции.
Този път, преди разискването на Комитета на министрите, българските управляващи се оправдаха пред Страсбург, че са имали усложнения да завършат навреме работата по методологичните насоки заради справедливи аргументи и непреодолима мощ, свързани с световната пандемия на Коронавирус -19 и всекидневно изменяща се работна среда с все по-строги ограничения и ограничавания. Но също така българското държавно управление показа обстоен проект за деяние за осъществяване на правосъдните решения и няколко страни в този момент чакат неговото осъществяване, т.е. осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека, което значи позволение за регистрация на тези сдружения. Дългогодишната приемливост на европейските институции във връзка с българските измислици и в избран интервал наглия отвод за осъществяване на решенията на Европейския съд по правата на индивида (от вида - ще плащаме санкции, само че не признаваме македонските малцинство), от ден на ден заплашва да обезцени престижа на европейското правораздаване.
Толерантността към България също оставя място за останалите членове на Съвета на Европа да подценяват и пренебрегват решенията на Европейския съд по правата на индивида. Правосъдието и правата на индивида, както и правата на малцинствата са залегнали в същността на актуалните европейски правила и европейските институции би трябвало да бъдат по-решителни в тяхното използване, изключително по отношение на тези, които злоупотребяват с джентълменска приемливост.
Коментар на Ясминка Павловска, " Нова Македония "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ