Държавата е пробита. Ще бъде ли осъден Борисов?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар от проф. Ивайло Дичев:
Основният политически въпрос през днешния ден: ще бъде ли наказан Борисов? Вече стана ясно, че той слиза от политическата сцена, само че това надали ще е задоволително за радикализираните му съперници. От друга страна партията му надали ще се реши да го жертва, въпреки че по този начин би могла да почисти облика си и да продължи напред. Истерията на деятелите ѝ през последните дни демонстрира възходящ боязън, че къщата от карти ще рухне, в случай че се извади асото пика.
Ще кажете: прокуратурата е негова, малките екрани прекъсват предаванията си, с цел да го включват онлайн от трапезарията, а правилните анализатори ни обливат с черен скептицизъм, че без него идва потрес и смут. Но знае ли човек дали тихомълком силите не са почнали да се пренареждат? Ако не политолозите, то най-малко предприемачите са прозорливи - усещат, че палачинката се обръща.
Най-сигурен знак, че нещо се клати, са все по-абсурдните неистини на господин Борисов. Хвали се, че бил другар с всички огромни водачи по света, че построил персонално най-дългите тунели, лъже, че депутатите си били вдигнали заплатите, а опозицията купила венецуелски машини за гласоподаване, подменя един Иван Тодоров с различен българин, носещ същото име. Паниката е тотална.
Плеймейтки, златни кюлчета, разкази за корупция и напън
Безброй аргументи имаше да се търси политическа отговорност на премиера - и за съветската газова тръба, и за неуспеха с имунизацията против Ковид-19. А казусът с по този начин наречената Мата Хари, който отново влезе в новините, би съборил всеки политик в демократичния свят. Някаква анонимна жена, най-вероятно високоплатена продажница, прониква в покоите на министър-председателя и го снима гол, а след това евентуално продава фотосите на някого (на Божков, на руснаците?), който да го шантажира с тях. (Къде, прочее, бяха съдружните му другари, фенове на обичайното семейство, да се изкажат по тематиката?) Държавата е пробита от плеймейтки, охранители, Бистришки тигри, Газпром...
Но въпросът е дали с изключение на политическа отговорност ще му потърсят и правосъдна. Проговори следващият предприемач, господин Илчовски, който пред комисията на Мая Манолова съобщи, че е бил подлаган на напън от страна на държавното управление, тъй като „ всеки ден е скица тук “ и „ министрите са кукли на конци “. Той удостовери и упорития слух за златните кюлчета - били давани на премиера от „ Иван Пилето “ и „ Цоло Миньора “. Многобройни подозрения бяха изказани за тези прекомерно потресаващи обвинявания, само че едно е несъмнено - лавината се отприщва.
Оттук до изборите ще има от ден на ден такива разкрития за подкупи, нагласени публични поръчки и завладяни бизнеси. С отпадането на имунитета на Борисов ще се раздвижи и делото в Каталуния към къщата на красивата самотна майка. Възможно е някой интернационален хакерски колектив да разкрие загадка банкова сметка из Близкия изток. Основното, което може да се случи - паралелно с преместването на властта към служебно, а след това към някакво друго държавно управление, е някой от сътрапезниците на държавната трапеза да мине на другия бряг. Вярно, че ги държат с компрометиращи обстоятелства, само че може да се контракти нещо с проверяващите. Да не подценяваме и логиката на психиката, която играе значима роля в българската политика: „ размазваният “ с „ 200 в час “ човек е кадърен на доста неща. А и, както сподели един интелигентен другар, корумпираният е правилен не на този, който му е давал, а на този, който ще му дава (справка: изборните резултати на до неотдавна всемогъщия Цветанов). Тоест, корупцията не е брачна половинка, а плеймейтка.
Защо е мъчно Борисов да бъде наказан
И въпреки всичко: да осъдиш висшия началник не е елементарна работа - по това е разсъждавано доста след Френската гражданска война, която обезглавява Луи XVI. Когато страната ликвидира оня, който въплъщава реда, тя осъжда сама себе си - и по тази причина множеството революции пропадат в безпорядък. Във френския случай революцията се изражда в империя, само че макар че имат всички учредения да го държат виновен за завоевателните войни, европейските монархии не екзекутират Наполеон, а го заточват - и то не един път, а два пъти.
Нашият личен образец с Тодор Живков може би наподобява напълно друг, само че в действителност необичайно възпроизвежда този абсурд: новата демократична България по този начин и не съумя да осъди главата на комунистическия режим. „ Дело номер едно “ се проточи с години, някак не откриха доказателства за ролята му в убийствата и лагерите, а " Възродителния развой " напълно не помниха, така че най-после остана едно кокошкарско обвиняване за облаги от 26 500 лв., което, популярност богу, пропадна (да осъдиш деспот за раздадени жилища е насмешка, нали?). Защо ли стана по този начин? Ами тъй като Живков въплъщаваше груповата виновност на нацията, която никой не искаше да поеме - десетилетията на царуването му бяха вероятни с помощта на съучастието или най-малко мълчанието на милиони хора.
Още по-видно е това в тази ситуация на Борисов, който българските жители си избираха свободно още веднъж и още веднъж. Веднъж той ни ръководи в съюз с десните, един път с националистите, а от самото начало го поддържаше Движение за права и свободи. Благославяше го църквата, на която даваше национална пара, подпираше го футболът, който джиросваше на един или различен длъжен предприемач, окуражаваше го Европейската национална партия, тъй като слушаше и не създаваше проблеми като унгарците. Не сме ли му се подигравали на байганьовските простотии, въпреки да подозирахме, че заделя някой и различен милион за черни дни? Защо го търпяхме? Да съдим в този момент него - това значи в избран смисъл да съдим и себе си.
Нещо сякаш се е трансформирало
И както си разсъждаваме по тези символически измерения на виновността, не можем да не видим една упорита смяна по света и у нас: все по-често се погват държавни ръководители. И освен в развиващия се свят, където такива работи се случват отколе. Премиерът на Израел сега унищожава страната си с избори до дупка, с цел да се отърве посредством имунитет от надвиснали правосъдни преследвания. Южнокорейската президентка получи 25 години затвор, Груевски избяга от правораздаването при съидейника си „ реакционер “ Орбан. Прочутата с уважението си към страната и нейните персонализации Франция осъди някогашния президент Саркози за корупция. Върхът на всичко ще бъдат предстоящите процеси на Тръмп - от съмнителните му бизнес каузи в Ню Йорк, през шантажа на Украйна и натиска върху губернатор да промени изборния резултат, до подбуждането на последователи към щурма на Капитолия.
Като че ли нещо се е трансформирало в отношението на жителите към властта. Управляващите към този момент не са някакви по-висши същества, въплъщаващи националната чест, а таман противоположното. Дали политиката е станала по-малко значима на фона на все по-сложните процеси на ръководство в актуалния свят? Или актуалният жител е минал в режим на перманентна гражданска война и има потребността все по-често да пуска в ход гилотината? Нещо се е трансформирало и при нас от времето на Живков, който доста хора мразеха, само че въпреки всичко го взимаха на съществено. Днес политическата власт като че ли олекна и по тази причина раздразнението от зулумите ѝ взе да тежи повече.
Вижте, от прагматично становище може би ще бъде най-добре някак да подсигуряват на Борисов, че в случай че изчезне, ще го оставят да си харчи парите - както постоянно става с латиноамериканските диктатори. Това ще ни спести безсмислени борби, ще успокои мощната герберска машина, ще ни разреши да гледаме напред, пък него Господ да го съди. Да, само че май към този момент не сме в въодушевление за прагматизъм.
Коментар от проф. Ивайло Дичев:
Основният политически въпрос през днешния ден: ще бъде ли наказан Борисов? Вече стана ясно, че той слиза от политическата сцена, само че това надали ще е задоволително за радикализираните му съперници. От друга страна партията му надали ще се реши да го жертва, въпреки че по този начин би могла да почисти облика си и да продължи напред. Истерията на деятелите ѝ през последните дни демонстрира възходящ боязън, че къщата от карти ще рухне, в случай че се извади асото пика.
Ще кажете: прокуратурата е негова, малките екрани прекъсват предаванията си, с цел да го включват онлайн от трапезарията, а правилните анализатори ни обливат с черен скептицизъм, че без него идва потрес и смут. Но знае ли човек дали тихомълком силите не са почнали да се пренареждат? Ако не политолозите, то най-малко предприемачите са прозорливи - усещат, че палачинката се обръща.
Най-сигурен знак, че нещо се клати, са все по-абсурдните неистини на господин Борисов. Хвали се, че бил другар с всички огромни водачи по света, че построил персонално най-дългите тунели, лъже, че депутатите си били вдигнали заплатите, а опозицията купила венецуелски машини за гласоподаване, подменя един Иван Тодоров с различен българин, носещ същото име. Паниката е тотална.
Плеймейтки, златни кюлчета, разкази за корупция и напън
Безброй аргументи имаше да се търси политическа отговорност на премиера - и за съветската газова тръба, и за неуспеха с имунизацията против Ковид-19. А казусът с по този начин наречената Мата Хари, който отново влезе в новините, би съборил всеки политик в демократичния свят. Някаква анонимна жена, най-вероятно високоплатена продажница, прониква в покоите на министър-председателя и го снима гол, а след това евентуално продава фотосите на някого (на Божков, на руснаците?), който да го шантажира с тях. (Къде, прочее, бяха съдружните му другари, фенове на обичайното семейство, да се изкажат по тематиката?) Държавата е пробита от плеймейтки, охранители, Бистришки тигри, Газпром...
Но въпросът е дали с изключение на политическа отговорност ще му потърсят и правосъдна. Проговори следващият предприемач, господин Илчовски, който пред комисията на Мая Манолова съобщи, че е бил подлаган на напън от страна на държавното управление, тъй като „ всеки ден е скица тук “ и „ министрите са кукли на конци “. Той удостовери и упорития слух за златните кюлчета - били давани на премиера от „ Иван Пилето “ и „ Цоло Миньора “. Многобройни подозрения бяха изказани за тези прекомерно потресаващи обвинявания, само че едно е несъмнено - лавината се отприщва.
Оттук до изборите ще има от ден на ден такива разкрития за подкупи, нагласени публични поръчки и завладяни бизнеси. С отпадането на имунитета на Борисов ще се раздвижи и делото в Каталуния към къщата на красивата самотна майка. Възможно е някой интернационален хакерски колектив да разкрие загадка банкова сметка из Близкия изток. Основното, което може да се случи - паралелно с преместването на властта към служебно, а след това към някакво друго държавно управление, е някой от сътрапезниците на държавната трапеза да мине на другия бряг. Вярно, че ги държат с компрометиращи обстоятелства, само че може да се контракти нещо с проверяващите. Да не подценяваме и логиката на психиката, която играе значима роля в българската политика: „ размазваният “ с „ 200 в час “ човек е кадърен на доста неща. А и, както сподели един интелигентен другар, корумпираният е правилен не на този, който му е давал, а на този, който ще му дава (справка: изборните резултати на до неотдавна всемогъщия Цветанов). Тоест, корупцията не е брачна половинка, а плеймейтка.
Защо е мъчно Борисов да бъде наказан
И въпреки всичко: да осъдиш висшия началник не е елементарна работа - по това е разсъждавано доста след Френската гражданска война, която обезглавява Луи XVI. Когато страната ликвидира оня, който въплъщава реда, тя осъжда сама себе си - и по тази причина множеството революции пропадат в безпорядък. Във френския случай революцията се изражда в империя, само че макар че имат всички учредения да го държат виновен за завоевателните войни, европейските монархии не екзекутират Наполеон, а го заточват - и то не един път, а два пъти.
Нашият личен образец с Тодор Живков може би наподобява напълно друг, само че в действителност необичайно възпроизвежда този абсурд: новата демократична България по този начин и не съумя да осъди главата на комунистическия режим. „ Дело номер едно “ се проточи с години, някак не откриха доказателства за ролята му в убийствата и лагерите, а " Възродителния развой " напълно не помниха, така че най-после остана едно кокошкарско обвиняване за облаги от 26 500 лв., което, популярност богу, пропадна (да осъдиш деспот за раздадени жилища е насмешка, нали?). Защо ли стана по този начин? Ами тъй като Живков въплъщаваше груповата виновност на нацията, която никой не искаше да поеме - десетилетията на царуването му бяха вероятни с помощта на съучастието или най-малко мълчанието на милиони хора.
Още по-видно е това в тази ситуация на Борисов, който българските жители си избираха свободно още веднъж и още веднъж. Веднъж той ни ръководи в съюз с десните, един път с националистите, а от самото начало го поддържаше Движение за права и свободи. Благославяше го църквата, на която даваше национална пара, подпираше го футболът, който джиросваше на един или различен длъжен предприемач, окуражаваше го Европейската национална партия, тъй като слушаше и не създаваше проблеми като унгарците. Не сме ли му се подигравали на байганьовските простотии, въпреки да подозирахме, че заделя някой и различен милион за черни дни? Защо го търпяхме? Да съдим в този момент него - това значи в избран смисъл да съдим и себе си.
Нещо сякаш се е трансформирало
И както си разсъждаваме по тези символически измерения на виновността, не можем да не видим една упорита смяна по света и у нас: все по-често се погват държавни ръководители. И освен в развиващия се свят, където такива работи се случват отколе. Премиерът на Израел сега унищожава страната си с избори до дупка, с цел да се отърве посредством имунитет от надвиснали правосъдни преследвания. Южнокорейската президентка получи 25 години затвор, Груевски избяга от правораздаването при съидейника си „ реакционер “ Орбан. Прочутата с уважението си към страната и нейните персонализации Франция осъди някогашния президент Саркози за корупция. Върхът на всичко ще бъдат предстоящите процеси на Тръмп - от съмнителните му бизнес каузи в Ню Йорк, през шантажа на Украйна и натиска върху губернатор да промени изборния резултат, до подбуждането на последователи към щурма на Капитолия.
Като че ли нещо се е трансформирало в отношението на жителите към властта. Управляващите към този момент не са някакви по-висши същества, въплъщаващи националната чест, а таман противоположното. Дали политиката е станала по-малко значима на фона на все по-сложните процеси на ръководство в актуалния свят? Или актуалният жител е минал в режим на перманентна гражданска война и има потребността все по-често да пуска в ход гилотината? Нещо се е трансформирало и при нас от времето на Живков, който доста хора мразеха, само че въпреки всичко го взимаха на съществено. Днес политическата власт като че ли олекна и по тази причина раздразнението от зулумите ѝ взе да тежи повече.
Вижте, от прагматично становище може би ще бъде най-добре някак да подсигуряват на Борисов, че в случай че изчезне, ще го оставят да си харчи парите - както постоянно става с латиноамериканските диктатори. Това ще ни спести безсмислени борби, ще успокои мощната герберска машина, ще ни разреши да гледаме напред, пък него Господ да го съди. Да, само че май към този момент не сме в въодушевление за прагматизъм.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ