Психологическите операции срещу Путин: в подготовка за война
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Западът се отнася към останалия свят като към някакъв младши сътрудник с доста лимитирана самостоятелност и съвсем никакъв държавен надзор (най-добрият образец за това са дейностите на Съединени американски щати по отношение на страни като Полша или България). Ако и когато тези „ младши “ страни желаят да трансформират нещо във външната си политика, те наложително би трябвало да изискат позволение от англо-ционисткия си Голям брат. Не го ли създадат, това се възприема като подривна активност и протест. Много страни в историята са били „ наказвани “, тъй като са посмели да имат лични цели, а още повече – тъй като са посмели да ги преследват. Така можем да стигнем до обобщението, че Путин сподели междинен пръст на Запада и неговите водачи. Това непростимо закононарушение е същинската причина за антируската нервност сега. Скоро обаче недотам осведомените водачи на Запада се натъкнаха на един извънредно настойчив проблем: до момента в който русофобската нервност набираше точки на Запад, в Русия тя претърпя цялостен неуспех, поради джудо-маневрата, която Путин приложи: вместо да се опита да потуши антируската агитация на Запада, Кремъл я разпространява (на съветски!) посредством медиите. Последиците от това бяха две: първо, „ опозицията “ на ЦРУ/МИ6 стартира мощно да се асоциира с русофобски настроените врагове на Русия и, второ, съветското общество се сплоти още повече към Путин с неговата твърда позиция. С други думи, наричайки Путин деспот и „ новия Хитлер “, психическата интервенция (ПСИОП) на Запада реализира прочут триумф съгласно публичното мнение там, само че си вкара автогол в очите на руснаците.
Въведение: причина или предлог
Не е пресилено да се каже, че в митологията на англо-ционистката империя Путин се явява нещо като Сатана, или най-малко Саурон – въплъщение на злото. Освен това, в едно скорошно изявление Байдън разгласи Путин за „ палач “. Прессекретарят на Белия дом Джен Псаки не се възползва от дадената ѝ опция да смекчи изказването на Байдън. Следователно, това е било публично, премислено охарактеризиране на съветския държавен глава.
Лидерите на Запада в никакъв случай не са употребявали подобен език, даже по време на Студената война. Откъде се появи внезапно тази ненавист към Путин?
Не е тъй като е работил за Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Юрий Андропов беше ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и направи доста за Комитета и неговите чиновници и интервенции. Но никой не го назова палач. Не е и поради Крим и Донбас, най-малко не непосредствено, тъй като когато Съюз на съветските социалистически републики нахлу в Чехословакия, а преди този момент Унгария, западните политици не назоваха Хрушчов или Брежнев „ убийци “. Не е поради свалянето на МН-17 (западните водачи знаят, че това са неистини, основани от западните спецслужби), тъй като на много страни се случва да смъкват самолети, само че това не води до цялостното демонизиране на техните водачи. Има и други образци, само че едно е ясно: в случай че деликатно разгледаме всички обвинявания против Путин, ще установим, че цялостното демонизиране, на което е подложен, е безусловно неповторимо по активност и мащаб.
Има голяма разлика сред причина и предлог, и всички изброени образци са единствено претексти. Но какви са аргументите за тази сляпа ненавист към Путин?
Възможните аргументи са няколко. Първо, не може да се отхвърли, че до момента в който Елцин съвсем унищожи Русия като страна, Путин я „ възкреси “ необикновено бързо. От една изпаднала страна с население, което желае да живее като в Германия, или най-малко като в Полша, Путин трансформира Русия в най-значимата военна мощ на планетата и тотално промени самочувствието и мирогледа на нейното население. Освен това, Путин употребява всеки ход на Запада (като да вземем за пример глоба, протест или заплаха), с цел да укрепи Русия още повече (чрез подмяна на вносове, интернационалните конференции и военни маневри). И най-важното, Путин отдели Русия от голям брой следени от Съединени американски щати институции и механизми, което също беше в полза на Русия.
Американските политици говореха за страна с умираща стопанска система, държава-бензиностанция. Но в действителност съветската стопанска система се развиваше много по-добре от западните, а що се отнася до енергийната война сред Съединени американски щати, Кралство Саудитска Арабия и Русия, тя приключи със съкрушителна загуба за Съединени американски щати и успех за Русия, и до известна степен за КСА.
После настъпи COVID-19 и станахме очевидци на епичния неуспех на Запада в оправянето с рецесията. Не единствено това, ами сред метода, по който Русия (и Китай!) се оправиха с пандемията и дейностите на Запада, има мощен контрастност. Русия беше първата страна, която сътвори ваксина срещу ковид (всъщност към този момент са три ваксини, в това число и за животни), и още по-лошо: тя сътвори най-хубавата ваксина, което е имиджова злополука за Запада.
Но и това не е същинската причина. Все отново, Западът мразеше Путин и преди ковид.
„ Откраднатата “ победа в Студената война
Западът има редица аргументи да ненавижда Путин и всичко съветско, само че една от тях е по-силна от всички останали: западните водачи в действителност имаха вяра, че са победили Съюз на съветските социалистически републики в Студената война (дори се раздаваха медали по случая) и след разпада на някогашната суперсила и идването на власт на една алкохолизирана марионетка, триумфът на Запада беше цялостен. Но както постоянно, нещата бяха надалеч по-заплетени.
Путин, който не беше изключително прочут на Запад, а в действителност и в Русия, пристигна на власт и незабавно промени пагубния курс, който страната следваше. Първо се оправи с двата най-належащи казуса: олигархията и уахабистите в Кавказ. Много руснаци бяха изумени от бързите и решителни дейности на Путин. В резултат на това, той внезапно се трансформира в един от най-популярните водачи в съветската история. Първоначално Западът изпадна в нещо като потрес, последван от петте стадия на скръбта, до момента в който най-после се стигна до положение на последна русофобия, каквато не е имало от времето на нацисткия режим в Германия през Втората международна война.
За да разберем за какво Путин е въплъщение на злото, би трябвало да си дадем сметка, че водачите на Запада този път в действителност имаха вяра, че след хилядолетни старания, Западът най-сетне е „ победил “ Русия, която ще се трансформира в страна без водач, без просвета, без дух и, несъмнено, без история, и чиято единствена роля ще бъде да дава запаси на „ триумфалния Запад “. Освен това, водачите на англо-ционистката империя задействаха интервенция под подправен байрак 9/11, която им даде предлог да разгласят световна война против тероризма и която изцяло отвлече вниманието им от „ съветската опасност “, каквато през 2001 година към този момент не съществуваше. А след това внезапно (поне по този начин се стори на Запада) Русия се завърна: през 2013 година Русия спря планувана от НАТО и Съединени американски щати офанзива против Сирия (претекстът беше, че Сирия има химически оръжия). През 2014 година Русия поддържа въстанието против режима в Киев, а по-късно даде право на локалното население да гласоподава в референдум за присъединение към Русия. И най-после, през 2015 година Русия зашемети Запада с извънредно ефикасна военна интервенция в Сирия.
Така Русия извърши две закононарушения (според англо-ционистката империя, схваща се):
дребното закононарушение, че предприе тези дейности
и доста по-тежкото закононарушение, че не изиска позволение от Запада
Западът се отнася към останалия свят като към някакъв младши сътрудник с доста лимитирана самостоятелност и съвсем никакъв държавен надзор (най-добрият образец за това са дейностите на Съединени американски щати по отношение на страни като Полша или България). Ако и когато тези „ младши “ страни желаят да трансформират нещо във външната си политика, те наложително би трябвало да изискат позволение от англо-ционисткия си Голям брат. Не го ли създадат, това се възприема като подривна активност и протест. Много страни в историята са били „ наказвани “, тъй като са посмели да имат лични цели, а още повече – тъй като са посмели да ги преследват.
Така можем да стигнем до обобщението, че Путин сподели междинен пръст на Запада и неговите водачи. Това непростимо закононарушение е същинската причина за антируската нервност сега. Скоро обаче недотам осведомените водачи на Запада се натъкнаха на един извънредно настойчив проблем: до момента в който русофобската нервност набираше точки на Запад, в Русия тя претърпя цялостен неуспех, поради джудо-маневрата, която Путин приложи: вместо да се опита да потуши антируската агитация на Запада, Кремъл я разпространява (на съветски!) посредством медиите. Последиците от това бяха две: първо, „ опозицията “ на ЦРУ/МИ6 стартира мощно да се асоциира с русофобски настроените врагове на Русия и, второ, съветското общество се сплоти още повече към Путин с неговата твърда позиция. С други думи, наричайки Путин деспот и „ новия Хитлер “, психическата интервенция (ПСИОП) на Запада реализира прочут триумф съгласно публичното мнение там, само че си вкара автогол в очите на руснаците.
Това беше първата фаза от стратегическата ПСИОП против Путин. Тя освен се провали съвсем напълно, само че и провокира противоположния на стремежи резултат в Русия.
Налагаше се незабавна смяна на курса.
Новата тенденция на американския ПСИОП против Путин и Русия
Американското разузнаване в последна сметка осъзна, че определенията на Путин като „ деспот “, „ палач на дисиденти “ и „ отровител на изгнаници “ се посрещат от съветското общество с типичната за него комбинация от смях и поддръжка за Кремъл. Трябваше нещо да се направи.
И по този начин, някакъв хитрец в някакво мазе измъдри следната концепция: няма смисъл да упрекваме Путин в неща, които го разпространяват в Русия, по тази причина би трябвало да измислим нов лист с обвинявания, деликатно съобразени с съветските настройки.
Можем да назовем това втора фаза от стратегическата ПСИОП против Путин.
За нея е присъщ моделът „ Путин е в скрит план със… “. Ето съответните обвинявания на американската ПСИОП от тази фаза:
Путин разоръжава Сирия
Путин ще продаде Донбас
Путин е марионетка на Израел, и по-специално на Нетаняху
Путин е подкупен изменник на съветските държавни ползи
Путин разрешава на Израел да бомбардира Сирия
Путин продава сибирските благосъстояния на Китай и/или Путин подчинява Русия на Китай
Путин е подкупен, слаб и даже нерешителен
Путин загуби от Ердоган войната в Нагорни Карабах
Това са главните изказвания на американската стратегическа ПСИОП против Путин.
Имаха ли някакъв триумф?
Да, прочут. Най-малкото, втората версия на антируската ПСИОП незабавно се хареса на някои хора от „ вътрешната патриотична съпротива “ (без даже да си дават сметка, че са манипулирани). Още по-осезаема беше появяването на неокомунистическото придвижване в Русия, което стартира вътрешна агитация против Кремъл, фокусирана върху следните тематики:
„ Всичко е изгубено. “ Тезата, съгласно която нищо в Русия не е наред, всичко е неправилно или злонамерено, страната се разпада, стопанската система също, както и науката, армията и така нататък Чиста проба отстъпничество, нищо повече.
„ Нищо не е реализирано, откогато Путин пристигна на власт. “ Това е необичайно изказване, тъй като човек би трябвало доста да си изкриви душата, с цел да не признае, че Путин безусловно избави Русия от цялостна съсипия. Не излиза наяве и за какво Западът би ненавиждал Путин поради това (ако той се проваляше във всичко, като Елцин да вземем за пример, Западът щеше да го обожава, а не да го ненавижда!).
„ Всички избори са манипулирани. “ Тук ЦРУ/МИ6 и неокомунистите са на едно мнение: не е допустимо множеството руснаци да поддържат Путин толкоз години и да не престават да го поддържат сега. Независимо, че съгласно съвсем всички изследвания на публичното мнение, Путин постоянно е бил и продължава да е най-популярната политическа фигура в Русия.
Големият звук към пенсионната промяна несъмнено не се отрази добре на рейтинга му и той се видя заставен да предприеме дейности: Путин „ смекчи “ някои от най-суровите клаузи на промяната и в последна сметка сполучливо извади от строя някои от най-енергичните покровители за атлантическа интеграция, включително и Медведев.
За страдание, някои хипотетично проруски уеб сайтове, блогове и човеци разкриха същинската си същина, присъединявайки се към втората фаза на американската ПСИОП акция, евентуално с вяра да наберат известност, средства или и двете. Оттам произтичат и всички безсмислени изказвания, че Русия и Израел са в скрит план и че Путин продава страната си. Най-лошото е, че въпросните уеб сайтове, блогове и човеци съществено подведоха и тормозиха някои от най-хубавите другари на Русия на Запад.
Никой от тези хора не си зададе елементарния въпрос: в случай че Путин беше подобен подкупник, и в случай че всичко е изгубено, за какво англо-ционистката империя ненавижда Путин толкоз доста? За съвсем хиляда години война (духовна, културна, политическа, икономическа и буквална) против Русия, водачите на Запада постоянно са ненавиждали същинските съветски патриоти и постоянно са обичали (множеството) предатели на Русия. А в този момент ненавиждат Путин, тъй като е ужасяващ водач, по този начин ли?
Не е разумно.
Заключение: ще се стигне ли до война?
САЩ/НАТО не подхващат стратегически ПСИОП против някого, единствено тъй като не им е приветлив. Основната цел на тези ПСИОП е да се прекърши волята за опозиция. Именно такава цел имаха и двете етапи на интервенцията против Путин. Но се провалиха. Лошото е, че този неуспех не бе задоволителен, с цел да убеди западните водачи, че неотложно би трябвало да трансформират курса и да одобряват „ съветската действителност “, без значение дали им харесва.
Откакто администрацията на Байдън пое властта, антируските изявления зачестиха. Така се стигна и до определението „ палач “, което не беше неточност на застаряващ разум, а добре премислена декларация. Освен това, Западът не се ограничи единствено до думи, а пристъпи и към дейности, с които разгласи своето решение да търси по-задълбочен спор с Русия:
Западът стартира да прави военни маневри покрай съветската граница, които са изцяло безсмислени от военна позиция, само че от политическа са рискови провокации.
Повечето от съветските анализатори не имат вяра, че САЩ/НАТО намерено ще атакуван Русия, тъй като това би било самоубийство (разпределението на военна мощност в Европа е мощно в интерес на Русия, даже без хиперзвуковите ракети). Мнозина се опасяват, че Байдън ще отприщи укронацистите против силите в Донбас и по този метод ще „ накаже “ и Украйна (за намесата ѝ в президентските избори в САЩ), и Русия. Тези прогнози наподобяват разумни.
Все отново, англо-ционистката империя постоянно е имала расистко отношение: за нейните водачи украинският народ е просто пушечно месо, третостепенна нация без съзнание, която към този момент не е от изгода. Така че за какво да не изпратим тези хора да се избият освен с Донецката и Луганската национални републики, само че и със самата Русия? Да, Русия бързо и уверено ще завоюва възможен боен спор, само че интернационалният ѝ имидж ще пострада, тъй като „ демократичният Запад “ постоянно ще упреква Русия, макар че тя не е атакувала първа.
И нещата не престават да се утежняват. Достатъчно е да кажем, че Украйна укрепи границите си, а режимът в Киев забрани вноса на съветска тоалетна хартия (което демонстрира какво ръководещата тайфа смята за значими и наложителни мерки). Украйна се трансформира в провалена страна след преврата на неонацистите и темпът на нейния разпад се форсира от ден на ден. Зеленски се оказа по-лош и от Порошенко. Единственото нещо, което Порошенко направи, а Зеленски (все още) не, бе да стартира война.
Може ли войната да се избегне?
Не е ясно. Путин даде на укронацистите доста строго предизвестие. Едва ли на някого в Киев въобще му пука за Украйна, само че най-малко си дават сметка, че възможна съветска контраофанзива в отбрана на Донецк и Луганск, и още повече на Крим, може да включва прецизни удари със свръхмодерни ракети. Неонацистките водачи в Украйна осъзнават, че на главите им има нарисувани цели. Те също би трябвало да се замислят какво стана с всички уахабистки водачи в Чечня след края на втората война там. (Всички бяха открити и екзекутирани.) Достатъчно ли е това, с цел да ги спре?
Може би. Да се надяваме.
За близкото бъдеще на Украйна има две други възможности: ужасяващ край или смут до безкрайност.
* Най-добрият вид за украинския народ ще бъде, в случай че страната (да се надяваме относително безболезнено) се разпадне на управляеми елементи.
* Най-лошият вид ще бъде огромна война с Русия.
Съдейки по изявленията на Киев в последно време, множеството украински политици застават твърдо зад втория вид, а и техните западни кукловоди не биха приели нищо друго. Украйна възприе нова военна теория, съгласно която Русия е страна агресор и боен съперник на Украйна.
Може би това бе повода за скорошната видеоконференция сред Меркел, Макрон и Путин (на която Зеленски не беше поканен): Путин може би се пробва да убеди Меркел и Макрон, че тази война би била пагубна за Европа. Междувременно Русия укрепва военните си сили по украинската граница, в това число на Крим.
Но всичко ще бъде решено във Вашингтон, не в Киев. Типичното възприятие за цялостна безотговорност на американските водачи за следващ път ще омаловажи в очите им рисковете от възможна война в Украйна. Съединени американски щати достави 350 тона военно съоръжение в Одеса: незадоволително, с цел да е от стратегическо значение, само че премного, с цел да тласка режима в Киев към нахлуване над Донбас и/или Крим.
Всъщност, няма да е учудващо и в случай че Байдън нападне Иран, до момента в който светът гледа войната сред Украйна и Русия. Все отново, другата страна, чиято геостратегическа позиция отслабна след влизането на Русия в Сирия, е Израел – единствената страна, на която всички американски политици непроменяемо козируват. Израелците желаят война против Иран от 2007 година и най-вероятно в последна сметка ще я получат. И не на последно място, Съединени американски щати и Китай към този момент са единствено в икономическа война, само че тя може да ескалира всеки миг, изключително поради многочислените провокации на американския флот.
В момента времето в Украйна не е уместно за военни дейности. Снегът още се топи и пътищата са толкоз кални, че затрудняват напредването. Но тези условия ще се трансформират с настъпването на пролетта и тогава украинските неонацисти ще са подготвени за офанзива.
С други думи, в случай че нищо значително не се промени в това време, може би сме единствено на броени седмици от важен боен спор.
Западът се отнася към останалия свят като към някакъв младши сътрудник с доста лимитирана самостоятелност и съвсем никакъв държавен надзор (най-добрият образец за това са дейностите на Съединени американски щати по отношение на страни като Полша или България). Ако и когато тези „ младши “ страни желаят да трансформират нещо във външната си политика, те наложително би трябвало да изискат позволение от англо-ционисткия си Голям брат. Не го ли създадат, това се възприема като подривна активност и протест. Много страни в историята са били „ наказвани “, тъй като са посмели да имат лични цели, а още повече – тъй като са посмели да ги преследват. Така можем да стигнем до обобщението, че Путин сподели междинен пръст на Запада и неговите водачи. Това непростимо закононарушение е същинската причина за антируската нервност сега. Скоро обаче недотам осведомените водачи на Запада се натъкнаха на един извънредно настойчив проблем: до момента в който русофобската нервност набираше точки на Запад, в Русия тя претърпя цялостен неуспех, поради джудо-маневрата, която Путин приложи: вместо да се опита да потуши антируската агитация на Запада, Кремъл я разпространява (на съветски!) посредством медиите. Последиците от това бяха две: първо, „ опозицията “ на ЦРУ/МИ6 стартира мощно да се асоциира с русофобски настроените врагове на Русия и, второ, съветското общество се сплоти още повече към Путин с неговата твърда позиция. С други думи, наричайки Путин деспот и „ новия Хитлер “, психическата интервенция (ПСИОП) на Запада реализира прочут триумф съгласно публичното мнение там, само че си вкара автогол в очите на руснаците.
Въведение: причина или предлог
Не е пресилено да се каже, че в митологията на англо-ционистката империя Путин се явява нещо като Сатана, или най-малко Саурон – въплъщение на злото. Освен това, в едно скорошно изявление Байдън разгласи Путин за „ палач “. Прессекретарят на Белия дом Джен Псаки не се възползва от дадената ѝ опция да смекчи изказването на Байдън. Следователно, това е било публично, премислено охарактеризиране на съветския държавен глава.
Лидерите на Запада в никакъв случай не са употребявали подобен език, даже по време на Студената война. Откъде се появи внезапно тази ненавист към Путин?
Не е тъй като е работил за Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Юрий Андропов беше ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и направи доста за Комитета и неговите чиновници и интервенции. Но никой не го назова палач. Не е и поради Крим и Донбас, най-малко не непосредствено, тъй като когато Съюз на съветските социалистически републики нахлу в Чехословакия, а преди този момент Унгария, западните политици не назоваха Хрушчов или Брежнев „ убийци “. Не е поради свалянето на МН-17 (западните водачи знаят, че това са неистини, основани от западните спецслужби), тъй като на много страни се случва да смъкват самолети, само че това не води до цялостното демонизиране на техните водачи. Има и други образци, само че едно е ясно: в случай че деликатно разгледаме всички обвинявания против Путин, ще установим, че цялостното демонизиране, на което е подложен, е безусловно неповторимо по активност и мащаб.
Има голяма разлика сред причина и предлог, и всички изброени образци са единствено претексти. Но какви са аргументите за тази сляпа ненавист към Путин?
Възможните аргументи са няколко. Първо, не може да се отхвърли, че до момента в който Елцин съвсем унищожи Русия като страна, Путин я „ възкреси “ необикновено бързо. От една изпаднала страна с население, което желае да живее като в Германия, или най-малко като в Полша, Путин трансформира Русия в най-значимата военна мощ на планетата и тотално промени самочувствието и мирогледа на нейното население. Освен това, Путин употребява всеки ход на Запада (като да вземем за пример глоба, протест или заплаха), с цел да укрепи Русия още повече (чрез подмяна на вносове, интернационалните конференции и военни маневри). И най-важното, Путин отдели Русия от голям брой следени от Съединени американски щати институции и механизми, което също беше в полза на Русия.
Американските политици говореха за страна с умираща стопанска система, държава-бензиностанция. Но в действителност съветската стопанска система се развиваше много по-добре от западните, а що се отнася до енергийната война сред Съединени американски щати, Кралство Саудитска Арабия и Русия, тя приключи със съкрушителна загуба за Съединени американски щати и успех за Русия, и до известна степен за КСА.
После настъпи COVID-19 и станахме очевидци на епичния неуспех на Запада в оправянето с рецесията. Не единствено това, ами сред метода, по който Русия (и Китай!) се оправиха с пандемията и дейностите на Запада, има мощен контрастност. Русия беше първата страна, която сътвори ваксина срещу ковид (всъщност към този момент са три ваксини, в това число и за животни), и още по-лошо: тя сътвори най-хубавата ваксина, което е имиджова злополука за Запада.
Но и това не е същинската причина. Все отново, Западът мразеше Путин и преди ковид.
„ Откраднатата “ победа в Студената война
Западът има редица аргументи да ненавижда Путин и всичко съветско, само че една от тях е по-силна от всички останали: западните водачи в действителност имаха вяра, че са победили Съюз на съветските социалистически републики в Студената война (дори се раздаваха медали по случая) и след разпада на някогашната суперсила и идването на власт на една алкохолизирана марионетка, триумфът на Запада беше цялостен. Но както постоянно, нещата бяха надалеч по-заплетени.
Путин, който не беше изключително прочут на Запад, а в действителност и в Русия, пристигна на власт и незабавно промени пагубния курс, който страната следваше. Първо се оправи с двата най-належащи казуса: олигархията и уахабистите в Кавказ. Много руснаци бяха изумени от бързите и решителни дейности на Путин. В резултат на това, той внезапно се трансформира в един от най-популярните водачи в съветската история. Първоначално Западът изпадна в нещо като потрес, последван от петте стадия на скръбта, до момента в който най-после се стигна до положение на последна русофобия, каквато не е имало от времето на нацисткия режим в Германия през Втората международна война.
За да разберем за какво Путин е въплъщение на злото, би трябвало да си дадем сметка, че водачите на Запада този път в действителност имаха вяра, че след хилядолетни старания, Западът най-сетне е „ победил “ Русия, която ще се трансформира в страна без водач, без просвета, без дух и, несъмнено, без история, и чиято единствена роля ще бъде да дава запаси на „ триумфалния Запад “. Освен това, водачите на англо-ционистката империя задействаха интервенция под подправен байрак 9/11, която им даде предлог да разгласят световна война против тероризма и която изцяло отвлече вниманието им от „ съветската опасност “, каквато през 2001 година към този момент не съществуваше. А след това внезапно (поне по този начин се стори на Запада) Русия се завърна: през 2013 година Русия спря планувана от НАТО и Съединени американски щати офанзива против Сирия (претекстът беше, че Сирия има химически оръжия). През 2014 година Русия поддържа въстанието против режима в Киев, а по-късно даде право на локалното население да гласоподава в референдум за присъединение към Русия. И най-после, през 2015 година Русия зашемети Запада с извънредно ефикасна военна интервенция в Сирия.
Така Русия извърши две закононарушения (според англо-ционистката империя, схваща се):
дребното закононарушение, че предприе тези дейности
и доста по-тежкото закононарушение, че не изиска позволение от Запада
Западът се отнася към останалия свят като към някакъв младши сътрудник с доста лимитирана самостоятелност и съвсем никакъв държавен надзор (най-добрият образец за това са дейностите на Съединени американски щати по отношение на страни като Полша или България). Ако и когато тези „ младши “ страни желаят да трансформират нещо във външната си политика, те наложително би трябвало да изискат позволение от англо-ционисткия си Голям брат. Не го ли създадат, това се възприема като подривна активност и протест. Много страни в историята са били „ наказвани “, тъй като са посмели да имат лични цели, а още повече – тъй като са посмели да ги преследват.
Така можем да стигнем до обобщението, че Путин сподели междинен пръст на Запада и неговите водачи. Това непростимо закононарушение е същинската причина за антируската нервност сега. Скоро обаче недотам осведомените водачи на Запада се натъкнаха на един извънредно настойчив проблем: до момента в който русофобската нервност набираше точки на Запад, в Русия тя претърпя цялостен неуспех, поради джудо-маневрата, която Путин приложи: вместо да се опита да потуши антируската агитация на Запада, Кремъл я разпространява (на съветски!) посредством медиите. Последиците от това бяха две: първо, „ опозицията “ на ЦРУ/МИ6 стартира мощно да се асоциира с русофобски настроените врагове на Русия и, второ, съветското общество се сплоти още повече към Путин с неговата твърда позиция. С други думи, наричайки Путин деспот и „ новия Хитлер “, психическата интервенция (ПСИОП) на Запада реализира прочут триумф съгласно публичното мнение там, само че си вкара автогол в очите на руснаците.
Това беше първата фаза от стратегическата ПСИОП против Путин. Тя освен се провали съвсем напълно, само че и провокира противоположния на стремежи резултат в Русия.
Налагаше се незабавна смяна на курса.
Новата тенденция на американския ПСИОП против Путин и Русия
Американското разузнаване в последна сметка осъзна, че определенията на Путин като „ деспот “, „ палач на дисиденти “ и „ отровител на изгнаници “ се посрещат от съветското общество с типичната за него комбинация от смях и поддръжка за Кремъл. Трябваше нещо да се направи.
И по този начин, някакъв хитрец в някакво мазе измъдри следната концепция: няма смисъл да упрекваме Путин в неща, които го разпространяват в Русия, по тази причина би трябвало да измислим нов лист с обвинявания, деликатно съобразени с съветските настройки.
Можем да назовем това втора фаза от стратегическата ПСИОП против Путин.
За нея е присъщ моделът „ Путин е в скрит план със… “. Ето съответните обвинявания на американската ПСИОП от тази фаза:
Путин разоръжава Сирия
Путин ще продаде Донбас
Путин е марионетка на Израел, и по-специално на Нетаняху
Путин е подкупен изменник на съветските държавни ползи
Путин разрешава на Израел да бомбардира Сирия
Путин продава сибирските благосъстояния на Китай и/или Путин подчинява Русия на Китай
Путин е подкупен, слаб и даже нерешителен
Путин загуби от Ердоган войната в Нагорни Карабах
Това са главните изказвания на американската стратегическа ПСИОП против Путин.
Имаха ли някакъв триумф?
Да, прочут. Най-малкото, втората версия на антируската ПСИОП незабавно се хареса на някои хора от „ вътрешната патриотична съпротива “ (без даже да си дават сметка, че са манипулирани). Още по-осезаема беше появяването на неокомунистическото придвижване в Русия, което стартира вътрешна агитация против Кремъл, фокусирана върху следните тематики:
„ Всичко е изгубено. “ Тезата, съгласно която нищо в Русия не е наред, всичко е неправилно или злонамерено, страната се разпада, стопанската система също, както и науката, армията и така нататък Чиста проба отстъпничество, нищо повече.
„ Нищо не е реализирано, откогато Путин пристигна на власт. “ Това е необичайно изказване, тъй като човек би трябвало доста да си изкриви душата, с цел да не признае, че Путин безусловно избави Русия от цялостна съсипия. Не излиза наяве и за какво Западът би ненавиждал Путин поради това (ако той се проваляше във всичко, като Елцин да вземем за пример, Западът щеше да го обожава, а не да го ненавижда!).
„ Всички избори са манипулирани. “ Тук ЦРУ/МИ6 и неокомунистите са на едно мнение: не е допустимо множеството руснаци да поддържат Путин толкоз години и да не престават да го поддържат сега. Независимо, че съгласно съвсем всички изследвания на публичното мнение, Путин постоянно е бил и продължава да е най-популярната политическа фигура в Русия.
Големият звук към пенсионната промяна несъмнено не се отрази добре на рейтинга му и той се видя заставен да предприеме дейности: Путин „ смекчи “ някои от най-суровите клаузи на промяната и в последна сметка сполучливо извади от строя някои от най-енергичните покровители за атлантическа интеграция, включително и Медведев.
За страдание, някои хипотетично проруски уеб сайтове, блогове и човеци разкриха същинската си същина, присъединявайки се към втората фаза на американската ПСИОП акция, евентуално с вяра да наберат известност, средства или и двете. Оттам произтичат и всички безсмислени изказвания, че Русия и Израел са в скрит план и че Путин продава страната си. Най-лошото е, че въпросните уеб сайтове, блогове и човеци съществено подведоха и тормозиха някои от най-хубавите другари на Русия на Запад.
Никой от тези хора не си зададе елементарния въпрос: в случай че Путин беше подобен подкупник, и в случай че всичко е изгубено, за какво англо-ционистката империя ненавижда Путин толкоз доста? За съвсем хиляда години война (духовна, културна, политическа, икономическа и буквална) против Русия, водачите на Запада постоянно са ненавиждали същинските съветски патриоти и постоянно са обичали (множеството) предатели на Русия. А в този момент ненавиждат Путин, тъй като е ужасяващ водач, по този начин ли?
Не е разумно.
Заключение: ще се стигне ли до война?
САЩ/НАТО не подхващат стратегически ПСИОП против някого, единствено тъй като не им е приветлив. Основната цел на тези ПСИОП е да се прекърши волята за опозиция. Именно такава цел имаха и двете етапи на интервенцията против Путин. Но се провалиха. Лошото е, че този неуспех не бе задоволителен, с цел да убеди западните водачи, че неотложно би трябвало да трансформират курса и да одобряват „ съветската действителност “, без значение дали им харесва.
Откакто администрацията на Байдън пое властта, антируските изявления зачестиха. Така се стигна и до определението „ палач “, което не беше неточност на застаряващ разум, а добре премислена декларация. Освен това, Западът не се ограничи единствено до думи, а пристъпи и към дейности, с които разгласи своето решение да търси по-задълбочен спор с Русия:
Западът стартира да прави военни маневри покрай съветската граница, които са изцяло безсмислени от военна позиция, само че от политическа са рискови провокации.
Повечето от съветските анализатори не имат вяра, че САЩ/НАТО намерено ще атакуван Русия, тъй като това би било самоубийство (разпределението на военна мощност в Европа е мощно в интерес на Русия, даже без хиперзвуковите ракети). Мнозина се опасяват, че Байдън ще отприщи укронацистите против силите в Донбас и по този метод ще „ накаже “ и Украйна (за намесата ѝ в президентските избори в САЩ), и Русия. Тези прогнози наподобяват разумни.
Все отново, англо-ционистката империя постоянно е имала расистко отношение: за нейните водачи украинският народ е просто пушечно месо, третостепенна нация без съзнание, която към този момент не е от изгода. Така че за какво да не изпратим тези хора да се избият освен с Донецката и Луганската национални републики, само че и със самата Русия? Да, Русия бързо и уверено ще завоюва възможен боен спор, само че интернационалният ѝ имидж ще пострада, тъй като „ демократичният Запад “ постоянно ще упреква Русия, макар че тя не е атакувала първа.
И нещата не престават да се утежняват. Достатъчно е да кажем, че Украйна укрепи границите си, а режимът в Киев забрани вноса на съветска тоалетна хартия (което демонстрира какво ръководещата тайфа смята за значими и наложителни мерки). Украйна се трансформира в провалена страна след преврата на неонацистите и темпът на нейния разпад се форсира от ден на ден. Зеленски се оказа по-лош и от Порошенко. Единственото нещо, което Порошенко направи, а Зеленски (все още) не, бе да стартира война.
Може ли войната да се избегне?
Не е ясно. Путин даде на укронацистите доста строго предизвестие. Едва ли на някого в Киев въобще му пука за Украйна, само че най-малко си дават сметка, че възможна съветска контраофанзива в отбрана на Донецк и Луганск, и още повече на Крим, може да включва прецизни удари със свръхмодерни ракети. Неонацистките водачи в Украйна осъзнават, че на главите им има нарисувани цели. Те също би трябвало да се замислят какво стана с всички уахабистки водачи в Чечня след края на втората война там. (Всички бяха открити и екзекутирани.) Достатъчно ли е това, с цел да ги спре?
Може би. Да се надяваме.
За близкото бъдеще на Украйна има две други възможности: ужасяващ край или смут до безкрайност.
* Най-добрият вид за украинския народ ще бъде, в случай че страната (да се надяваме относително безболезнено) се разпадне на управляеми елементи.
* Най-лошият вид ще бъде огромна война с Русия.
Съдейки по изявленията на Киев в последно време, множеството украински политици застават твърдо зад втория вид, а и техните западни кукловоди не биха приели нищо друго. Украйна възприе нова военна теория, съгласно която Русия е страна агресор и боен съперник на Украйна.
Може би това бе повода за скорошната видеоконференция сред Меркел, Макрон и Путин (на която Зеленски не беше поканен): Путин може би се пробва да убеди Меркел и Макрон, че тази война би била пагубна за Европа. Междувременно Русия укрепва военните си сили по украинската граница, в това число на Крим.
Но всичко ще бъде решено във Вашингтон, не в Киев. Типичното възприятие за цялостна безотговорност на американските водачи за следващ път ще омаловажи в очите им рисковете от възможна война в Украйна. Съединени американски щати достави 350 тона военно съоръжение в Одеса: незадоволително, с цел да е от стратегическо значение, само че премного, с цел да тласка режима в Киев към нахлуване над Донбас и/или Крим.
Всъщност, няма да е учудващо и в случай че Байдън нападне Иран, до момента в който светът гледа войната сред Украйна и Русия. Все отново, другата страна, чиято геостратегическа позиция отслабна след влизането на Русия в Сирия, е Израел – единствената страна, на която всички американски политици непроменяемо козируват. Израелците желаят война против Иран от 2007 година и най-вероятно в последна сметка ще я получат. И не на последно място, Съединени американски щати и Китай към този момент са единствено в икономическа война, само че тя може да ескалира всеки миг, изключително поради многочислените провокации на американския флот.
В момента времето в Украйна не е уместно за военни дейности. Снегът още се топи и пътищата са толкоз кални, че затрудняват напредването. Но тези условия ще се трансформират с настъпването на пролетта и тогава украинските неонацисти ще са подготвени за офанзива.
С други думи, в случай че нищо значително не се промени в това време, може би сме единствено на броени седмици от важен боен спор.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ