Слави - продължение на бойковщината
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Слави е продължение, преображение и преобразяване на бойковщината, т.е. на байганьовщината в българската политика, счита Димитър Камбуров.
На 5-и април, в предаването " Денят започва” по Българска национална телевизия, Владислав Миланов от СУ се захвана да подлага на критика нивото на изложение на кандидат-депутатите по време на предизборната акция. И колкото и водещата да държеше, че използването на разговорна, диалектна и жаргонна тирада ще да е подстъп към гласоподавателите, слизане и вървене измежду хората, доцентът оставаше неотстъпчив: говоренето по малкия екран изисквало публична обществена реч; даже и да допускало диалектни използва за резултат, то не търпяло неовладян акцент. На въпроса дали народът се впечатлява от тези пропуски в говорната просвета на кандидат-избраниците, езиковедът беше безапелационен, че народът не прости такава ирелевантност.
Забавното на тази сляпа дълбокомисленост идваше от контраста ѝ с изборния резултат, съгласно който първи мандатоносители предстоеше да бъдат Борисов и Трифонов - един от различен по-изтъкнати майстори на общественото просторечие. Впрочем в края на изборния ден фотосите им една до друга около така околните резултати на партиите им разкриха стъписваща, съвсем близнашка аналогия. Бръснатите им глави паралелно начаса ни припомниха, че и двамата имат удивителния гений да трансформират езиковата си отпадналост в отзивчива успеваемост.
Бегъл взор обратно ще покаже, че не са без ярки предходници: Симеон Сакскобургготски и Тодор Живков - прочее натурално лиси - също умееха да трансформират езиковите си дефицити във всенародна обич и верноподаническа обвързаност. Така, в случай че човек огледа към последните 60 години, с известна изненада ще откри, че българите са показвали неотстъпчив пиетет към мъже, чиито голи глави (уязвимост, извисена до неприкритост и мъжественост) са съответствали на хитроумната им дарба да обръщат езиковото си изтощение в покоряваща мощ и власт над народонаселението. Не е за маене, че Станислав Трифонов, Слави за всички искащи, откогато стана политик, реши да млъкне: ще да е прозрял, види се, че огромните му предходници Живков, Симеон и най-после Бойко, прилепчив телохранител и на двама им, се събират в една присъща енигматична афористичност, в една фолклорно-пословична едносричност, в една сентенциална лапидарност, която вместо да се схваща като словесна оскъдност и скудоумие, минава за пророческа мъдрост, за боговдъхновена убогост. Безброй вождове и сатрапи са наясно, че мълчанието приказва езика на вслушаните в него: в него те чуват точно себе си.
Възходът на Трифонов удостоверява жилавостта на модела Борисов
В следизборната нощ все същите коментатори, до момента в който притичваха от студио в студио, се разминаваха във всичко, с изключение на в едно - че българите са дали своят вот за смяната, че протестният избор е надделял освен над този за ръководещите, само че и над целокупната парламентарна представеност, че летният Видовден най-накрая е пристигнал. В един глас всички акцентираха срутва на ГЕРБ, неуспеха на Българска социалистическа партия, спада на Движение за права и свободи, ненадейно високия резултат на Демократична България и женския пробив на Манолова и Дончева, като не пропускаха и обстоятелството, че на окуцялия ГЕРБ ще му е мъчно да не падне без националистическите си патерици. И въпреки всичко най-общото беше поклонението на влъхвите пред Слави, освен задето би Българска социалистическа партия, само че и тъй като от шоумен и въжеиграч се преобрази в оня, който ще дърпа конците на родния марионетен политически спектакъл.
Може от вероятността на парламентарната аритметика България да наподобява на прага на огромна смяна, вещаеща края на епохата Борисов. От културно-политическа позиция обаче нищо сходно не се случва: възходът на Трифонов удостоверява жилавостта и на модела Борисов, и на българския политически модел на прехода от новото хилядолетие. Тъй че набиращата сили крилата фраза, че Слави е новият Бойко, в действителност би трябвало да се вземе напълно безусловно: Слави е продължение, преображение и преобразяване на бойковщината, ерго на байганьовщината в българската политика. Слави идва като клонинг на Бойко, който роди Симеон, който роди Живков. Защото, с изключение на бръснатите глави и мощта на слабословието, тях ги събира и запазената марка на точещия се преход - тази на чалгата.
Какво може шоуменът
Вече следва да се добави, че Трифонов - отдавнашен пръв бард на чалгата в родната гласност, с право се е усетил наскърбен, че заетите от него полезности и мурафети задържаха на власт Борисов цяла дузина години. Ето за какво, като същи нашенски Тръмп, Трифонов първо трансформира своето телешоу в телевизия, която пък разгласи за партия и хората взеха, че я припознаха. И по какъв начин да не я припознаят, като тя им разрешава хем да се изтипосат като радетели на смяната, хем в действителност да изберат непромяна. Слави им подари прелестната опция да се преживеят като искащи нещо друго, до момента в който си остават непоклатими и непокътнати във вездесъщата си обич към чалгата на всички публични етажи.
Защото Слави и сие не просто е корпорация, както основателно твърди Антони Гълъбов. Слави и сценаристите му са неспособни да мислят в категории разнообразни от бизнес-категориите на алъш-вериша, на келепира и далаверата. За него вярната обич национална е подчинена на " Едно ферари с цвят червен - едно за теб, едно за мен ". Тъй че в благата ни родна картинка на все по-отваряща се обществена ножица, в чийто автопарк пословично съжителстват най-дъртите коли в Европа с най-многото новенички беемвета и бентлита, поршета и ферарита на глава от популацията, се появи Слави с аленото си ферари. И както сякаш се бяхме преситили от политическия брокерлък на Доган-Пеевските Сараи, следва напълно да ни приседне: в политиката навлиза персона, чието едничко обръщение е това на мажоритарен притежател, пропагандиращ мажоритарен избор. Освен в случай че шоуменът не вземе да се вземе прекомерно насериозно и не реши да заеме овакантеното от националистите място и с Чинтуловата ария на уста не провокира нови избори… Ще зависи от " сценаристите ". Не от тези от шоуто и малкия екран му, дето от десетилетия му пишеха репликите, а от тези, същинските.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Слави е продължение, преображение и преобразяване на бойковщината, т.е. на байганьовщината в българската политика, счита Димитър Камбуров.
На 5-и април, в предаването " Денят започва” по Българска национална телевизия, Владислав Миланов от СУ се захвана да подлага на критика нивото на изложение на кандидат-депутатите по време на предизборната акция. И колкото и водещата да държеше, че използването на разговорна, диалектна и жаргонна тирада ще да е подстъп към гласоподавателите, слизане и вървене измежду хората, доцентът оставаше неотстъпчив: говоренето по малкия екран изисквало публична обществена реч; даже и да допускало диалектни използва за резултат, то не търпяло неовладян акцент. На въпроса дали народът се впечатлява от тези пропуски в говорната просвета на кандидат-избраниците, езиковедът беше безапелационен, че народът не прости такава ирелевантност.
Забавното на тази сляпа дълбокомисленост идваше от контраста ѝ с изборния резултат, съгласно който първи мандатоносители предстоеше да бъдат Борисов и Трифонов - един от различен по-изтъкнати майстори на общественото просторечие. Впрочем в края на изборния ден фотосите им една до друга около така околните резултати на партиите им разкриха стъписваща, съвсем близнашка аналогия. Бръснатите им глави паралелно начаса ни припомниха, че и двамата имат удивителния гений да трансформират езиковата си отпадналост в отзивчива успеваемост.
Бегъл взор обратно ще покаже, че не са без ярки предходници: Симеон Сакскобургготски и Тодор Живков - прочее натурално лиси - също умееха да трансформират езиковите си дефицити във всенародна обич и верноподаническа обвързаност. Така, в случай че човек огледа към последните 60 години, с известна изненада ще откри, че българите са показвали неотстъпчив пиетет към мъже, чиито голи глави (уязвимост, извисена до неприкритост и мъжественост) са съответствали на хитроумната им дарба да обръщат езиковото си изтощение в покоряваща мощ и власт над народонаселението. Не е за маене, че Станислав Трифонов, Слави за всички искащи, откогато стана политик, реши да млъкне: ще да е прозрял, види се, че огромните му предходници Живков, Симеон и най-после Бойко, прилепчив телохранител и на двама им, се събират в една присъща енигматична афористичност, в една фолклорно-пословична едносричност, в една сентенциална лапидарност, която вместо да се схваща като словесна оскъдност и скудоумие, минава за пророческа мъдрост, за боговдъхновена убогост. Безброй вождове и сатрапи са наясно, че мълчанието приказва езика на вслушаните в него: в него те чуват точно себе си.
Възходът на Трифонов удостоверява жилавостта на модела Борисов
В следизборната нощ все същите коментатори, до момента в който притичваха от студио в студио, се разминаваха във всичко, с изключение на в едно - че българите са дали своят вот за смяната, че протестният избор е надделял освен над този за ръководещите, само че и над целокупната парламентарна представеност, че летният Видовден най-накрая е пристигнал. В един глас всички акцентираха срутва на ГЕРБ, неуспеха на Българска социалистическа партия, спада на Движение за права и свободи, ненадейно високия резултат на Демократична България и женския пробив на Манолова и Дончева, като не пропускаха и обстоятелството, че на окуцялия ГЕРБ ще му е мъчно да не падне без националистическите си патерици. И въпреки всичко най-общото беше поклонението на влъхвите пред Слави, освен задето би Българска социалистическа партия, само че и тъй като от шоумен и въжеиграч се преобрази в оня, който ще дърпа конците на родния марионетен политически спектакъл.
Може от вероятността на парламентарната аритметика България да наподобява на прага на огромна смяна, вещаеща края на епохата Борисов. От културно-политическа позиция обаче нищо сходно не се случва: възходът на Трифонов удостоверява жилавостта и на модела Борисов, и на българския политически модел на прехода от новото хилядолетие. Тъй че набиращата сили крилата фраза, че Слави е новият Бойко, в действителност би трябвало да се вземе напълно безусловно: Слави е продължение, преображение и преобразяване на бойковщината, ерго на байганьовщината в българската политика. Слави идва като клонинг на Бойко, който роди Симеон, който роди Живков. Защото, с изключение на бръснатите глави и мощта на слабословието, тях ги събира и запазената марка на точещия се преход - тази на чалгата.
Какво може шоуменът
Вече следва да се добави, че Трифонов - отдавнашен пръв бард на чалгата в родната гласност, с право се е усетил наскърбен, че заетите от него полезности и мурафети задържаха на власт Борисов цяла дузина години. Ето за какво, като същи нашенски Тръмп, Трифонов първо трансформира своето телешоу в телевизия, която пък разгласи за партия и хората взеха, че я припознаха. И по какъв начин да не я припознаят, като тя им разрешава хем да се изтипосат като радетели на смяната, хем в действителност да изберат непромяна. Слави им подари прелестната опция да се преживеят като искащи нещо друго, до момента в който си остават непоклатими и непокътнати във вездесъщата си обич към чалгата на всички публични етажи.
Защото Слави и сие не просто е корпорация, както основателно твърди Антони Гълъбов. Слави и сценаристите му са неспособни да мислят в категории разнообразни от бизнес-категориите на алъш-вериша, на келепира и далаверата. За него вярната обич национална е подчинена на " Едно ферари с цвят червен - едно за теб, едно за мен ". Тъй че в благата ни родна картинка на все по-отваряща се обществена ножица, в чийто автопарк пословично съжителстват най-дъртите коли в Европа с най-многото новенички беемвета и бентлита, поршета и ферарита на глава от популацията, се появи Слави с аленото си ферари. И както сякаш се бяхме преситили от политическия брокерлък на Доган-Пеевските Сараи, следва напълно да ни приседне: в политиката навлиза персона, чието едничко обръщение е това на мажоритарен притежател, пропагандиращ мажоритарен избор. Освен в случай че шоуменът не вземе да се вземе прекомерно насериозно и не реши да заеме овакантеното от националистите място и с Чинтуловата ария на уста не провокира нови избори… Ще зависи от " сценаристите ". Не от тези от шоуто и малкия екран му, дето от десетилетия му пишеха репликите, а от тези, същинските.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ