Блокадата на Ленинград - канабализъм на улицата, а КПСС върхушката закусва с пържоли
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Николай Слатински във " Facebook "
Когато тук цитирах на няколко пъти страшни детайлности за Ленинградската обсада и по какъв начин си е живял по това време висшият партиен (комунистически) хайлайф на града, срещам неуместни реакции. Сакън, да не се хвърля сянка върху славната Комунистическа партия на Съветския съюз, върху братска Русия!
А аз изтъквам документи.
Защо го върша, белким може да има аналогии с днешното време?
Не, аналогии едно към едно несъмнено, че няма.
Но и у нас, а може би изключително у нас, се ускоряват трендовете на цялостно обособяване, постоянно с непреодолими стени, блиндирани порти и непробиваеми прозорци на елита от така наречен простолюдие. Все повече и с невиждани мащаби властта, по-скоро една забележителна част от нея парадира с безверен витален стандарт, с непостижими за мозъка привилегии и с апокалиптична некадърност да разбере по какъв начин я карат елементарните хора. Вижте даже при имунизирането – ваксини за елементарните хора и ваксини за невероятния елит…
Не, че имунизациите за елементарните хора са неприятни. Но просто имунизациите за невероятния хайлайф са някак по-добри сякаш. По-важното е, че те са на първо време за определените, а в случай че остане от тях и за неизбраните – благодат версин!
Та да се върнем към Блокадата.
Хората умират от апетит – стотици и стотици хиляди. Труповете се въргалят с месеци по улиците и тротоарите.
Изядени са плъховете и мишките, кучетата и котките. В дневника си ленинградското момиче Лена Мухина написа по какъв начин са се избавили, изяждайки домашната си котка. Яде се човешко месо – от трупове, от умиращи хора, от убити поради тяхното месо.
Дори великият учен Дмитрий Лихачов написа за това чудовищно време:
„ У валявшихся на улицах трупов обрезали мягкие елементи. Началось людоедство! Сперва трупы раздевали, потом обрезали до костей, мяса на них съвсем не было, обрезанные и голые трупы были страшны. Людоедство это нельзя осуждать огульно. По большей елементи оно не было сознательным. Тот, кто обрезал мъртвец, — редко ел это мясо самичък. Он либо продавал это мясо, обманывая покупателя, либо кормил им своих близких, чтобы сохранить им жизнь. Ведь самое важное в еде белки. Добыть эти белки было неоткуда. Когда умирает ребенок и
знаешь, что его может спасти только мясо, — отрежешь у натрупа. “
И в същото това време първият болшевик на Ленинград, мракобесът Андрей Жданов (при соца по този начин се споделяше знакова софийска улица) рапортува на Сталин:
В града е същински празник!
Обикновените ленинградци измират или агонизират от апетит, а за партийните функционери има всичко.
За тях лимитът е 49 тона месо, а за редовите ленинградци, които са 1000 пъти повече - 72 тона. За партийния хайлайф лимитът е 19,6 тона мазнини, а за останалите ленинградци – 51,5 тона.
Не е необичайно, ча комунистическият хайлайф се храни по този начин:
„ С храната не изпитвам изключително терзание. Сутринта на закуска макарони или юфка, или каша с масло и две чаши сладостен чай. На обяд – като първо, борш или друга чорба, като второ – готвено с месо всеки ден. Вчера да вземем за пример ядох като първо спаначена чорба със сметана, а като второ – кюфтета с фиде, а през днешния ден като първо – чорба с фиде, а като второ – свинско със зеле. “
Когато за месец умират от апетит 99000 души, този съответен върховен болшевик (и то не от по-по-най-висшите) записва в дневика си:
„ Храната тук е като в спокойно време в добър почивен ден… Всеки ден има месо – овнешко, шунка, пилешко, патешко, пуешко, салам; риба – платика, балтийска херинга, лъчеперка; и печена, и варена, и със сос. Хайвер, пушено рибно филе, кашкавал, пирожки, какао, кафе, чай, 300 грама бял и толкоз черен самун на ден, 30 глама сметана, а към всичко това – по 50 грама вино, прекрасен портвейн на обяд и на вечеря… Да. Такава отмора при фронтови условия и продължителна обсада на града е допустима единствено при болшевиките, единствено при Съветската власт. “
…
Това не трябва да се не помни!
Това би трябвало да се знае!
Вярно е, че Блокадата е страшна особеност, която – дай Боже – в никакъв случай да не се повтаря.
Но ние не знаем какви тествания още ни чакат.
А методът, по който лоясалата, корумпирана, нарцистична, алчна и ненаситна власт използва властта си и се отделя с все по-дълбоки и по-широки пропасти от елементарните хора, е предизвестие, че в случай че ни обзет по-сериозни проблеми и по-тежки времена, властта няма да показа битието и съзнанието на елементарните хора. Тя към този момент – в относително естествени условия! – е неспособна да го прави, та камо ли когато (дано не стане!) стане доста по-напечено. Тя е оперирана от усеща като съчувствие и взаимност. И не дай си Боже да ни се наложи да преминем през стъргалото на сложни за прекарване несгоди, властта ще преяжда със стандарт и калории, до момента в който редовите хора ще се пробват с цената на всичко и непременно да оцеляват.
Не подминавайте с лека ръка уродливостите на днешната власт. Те не са безобидни. Те са обезпокоителен звън за нашето общество, задъхана камбана, която бие за всички нас и за всеки един от нас...
*Заглавието е на ФАКТИ
Коментар на Николай Слатински във " Facebook "
Когато тук цитирах на няколко пъти страшни детайлности за Ленинградската обсада и по какъв начин си е живял по това време висшият партиен (комунистически) хайлайф на града, срещам неуместни реакции. Сакън, да не се хвърля сянка върху славната Комунистическа партия на Съветския съюз, върху братска Русия!
А аз изтъквам документи.
Защо го върша, белким може да има аналогии с днешното време?
Не, аналогии едно към едно несъмнено, че няма.
Но и у нас, а може би изключително у нас, се ускоряват трендовете на цялостно обособяване, постоянно с непреодолими стени, блиндирани порти и непробиваеми прозорци на елита от така наречен простолюдие. Все повече и с невиждани мащаби властта, по-скоро една забележителна част от нея парадира с безверен витален стандарт, с непостижими за мозъка привилегии и с апокалиптична некадърност да разбере по какъв начин я карат елементарните хора. Вижте даже при имунизирането – ваксини за елементарните хора и ваксини за невероятния елит…
Не, че имунизациите за елементарните хора са неприятни. Но просто имунизациите за невероятния хайлайф са някак по-добри сякаш. По-важното е, че те са на първо време за определените, а в случай че остане от тях и за неизбраните – благодат версин!
Та да се върнем към Блокадата.
Хората умират от апетит – стотици и стотици хиляди. Труповете се въргалят с месеци по улиците и тротоарите.
Изядени са плъховете и мишките, кучетата и котките. В дневника си ленинградското момиче Лена Мухина написа по какъв начин са се избавили, изяждайки домашната си котка. Яде се човешко месо – от трупове, от умиращи хора, от убити поради тяхното месо.
Дори великият учен Дмитрий Лихачов написа за това чудовищно време:
„ У валявшихся на улицах трупов обрезали мягкие елементи. Началось людоедство! Сперва трупы раздевали, потом обрезали до костей, мяса на них съвсем не было, обрезанные и голые трупы были страшны. Людоедство это нельзя осуждать огульно. По большей елементи оно не было сознательным. Тот, кто обрезал мъртвец, — редко ел это мясо самичък. Он либо продавал это мясо, обманывая покупателя, либо кормил им своих близких, чтобы сохранить им жизнь. Ведь самое важное в еде белки. Добыть эти белки было неоткуда. Когда умирает ребенок и
знаешь, что его может спасти только мясо, — отрежешь у натрупа. “
И в същото това време първият болшевик на Ленинград, мракобесът Андрей Жданов (при соца по този начин се споделяше знакова софийска улица) рапортува на Сталин:
В града е същински празник!
Обикновените ленинградци измират или агонизират от апетит, а за партийните функционери има всичко.
За тях лимитът е 49 тона месо, а за редовите ленинградци, които са 1000 пъти повече - 72 тона. За партийния хайлайф лимитът е 19,6 тона мазнини, а за останалите ленинградци – 51,5 тона.
Не е необичайно, ча комунистическият хайлайф се храни по този начин:
„ С храната не изпитвам изключително терзание. Сутринта на закуска макарони или юфка, или каша с масло и две чаши сладостен чай. На обяд – като първо, борш или друга чорба, като второ – готвено с месо всеки ден. Вчера да вземем за пример ядох като първо спаначена чорба със сметана, а като второ – кюфтета с фиде, а през днешния ден като първо – чорба с фиде, а като второ – свинско със зеле. “
Когато за месец умират от апетит 99000 души, този съответен върховен болшевик (и то не от по-по-най-висшите) записва в дневика си:
„ Храната тук е като в спокойно време в добър почивен ден… Всеки ден има месо – овнешко, шунка, пилешко, патешко, пуешко, салам; риба – платика, балтийска херинга, лъчеперка; и печена, и варена, и със сос. Хайвер, пушено рибно филе, кашкавал, пирожки, какао, кафе, чай, 300 грама бял и толкоз черен самун на ден, 30 глама сметана, а към всичко това – по 50 грама вино, прекрасен портвейн на обяд и на вечеря… Да. Такава отмора при фронтови условия и продължителна обсада на града е допустима единствено при болшевиките, единствено при Съветската власт. “
…
Това не трябва да се не помни!
Това би трябвало да се знае!
Вярно е, че Блокадата е страшна особеност, която – дай Боже – в никакъв случай да не се повтаря.
Но ние не знаем какви тествания още ни чакат.
А методът, по който лоясалата, корумпирана, нарцистична, алчна и ненаситна власт използва властта си и се отделя с все по-дълбоки и по-широки пропасти от елементарните хора, е предизвестие, че в случай че ни обзет по-сериозни проблеми и по-тежки времена, властта няма да показа битието и съзнанието на елементарните хора. Тя към този момент – в относително естествени условия! – е неспособна да го прави, та камо ли когато (дано не стане!) стане доста по-напечено. Тя е оперирана от усеща като съчувствие и взаимност. И не дай си Боже да ни се наложи да преминем през стъргалото на сложни за прекарване несгоди, властта ще преяжда със стандарт и калории, до момента в който редовите хора ще се пробват с цената на всичко и непременно да оцеляват.
Не подминавайте с лека ръка уродливостите на днешната власт. Те не са безобидни. Те са обезпокоителен звън за нашето общество, задъхана камбана, която бие за всички нас и за всеки един от нас...
*Заглавието е на ФАКТИ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ