Моят нов живот на 300 километра от цивилизацията
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Ние сме германско-руска двойка, живеем в селцето Средна Олекма посред тайгата, на към 1700 км от езерото Байкал ", написа на уеб страницата си Карин Хас. От 2006 година германката живее най-вече в Сибир, снимала е няколко кино лентата и е написала няколко книги за живота си там. Сега поради пандемията е пристигнала в Германия, само че счита скоро да се върне в селото си. Пред Дъждовни води тя споделя за селския делник, за феминизма и за връзките си с руснаците.
Как решихте да останете в Сибир?
Карин Хас: По време на първото ми пътешестване до Сибир бях на обиколка с лодки с други дами. Плавахме по притоците на Енисей. Веднага ме притегли природата: тя е впечатляваща, а сибирските пейзажи са толкоз красиви. Разбира се, и хората, които бяха доста общителни. Била съм в редица северни страни - Канада, Финландия, Аляска. Но Сибир е нещо изключително - беше обич от пръв взор.
Знаех малко съветски от учебно заведение, а щом се върнах в Германия след първото пътешестване, потеглих на езикови курсове, тъй като имах намерение още веднъж да посетя Русия. Научих езика добре едвам тогава, когато се реалокирах в селото и се срещнах с бъдещия си мъж Слава, който е евенк. Запознах се с него при следващото ми корабоплаване в Русия, по река Олекма. Отбих се в едно село, което ме впечатли с уединението, в което живееха локалните хора - отглеждаха си сами зеленчуците и ходеха на лов, осигурявайки си всичко належащо. Животът на 300 км от цивилизацията ме порази. И когато взех решение да се пенсионирам прибързано, започнах да подпитвам има ли свободни къщи в селото. Наех си жилище и се срещнах със Слава.
Какво е да си дружно със Слава?
Карин Хас: Руснаците са доста по-емоционални от германците. Докато дочакаш немец да ти каже " Обичам те ", ще минат 20 години, освен това не е несъмнено, че безусловно ще се случи. А руснакът може да се изясни в обич още на втория ден след запознанството. Мисля, че дамите избират мъжът да споделя възприятията си. Когато дойдох в сибирското село, нямах желание да завързвам съществени връзки, още по-малко - да се бракосъчетавам. Не чаках да ме обзет такива мощни усеща.
Сега мъжът ми ми звъни на всеки три дни по сателитния телефон. Всеки път му споделям - скъпо е, недей да ми звъниш толкоз постоянно, а той дава отговор - не ми е жалост за никакви пари, когато става дума за жена ми. Никой немец няма да ти каже сходно нещо.
Как живеехте в тайгата?
Карин Хас: Там всичко си осигуряваш самичък. Всяко семейство има имот, където отглежда картофи и други зеленчуци. Хората събират разнообразни типове горски плодове, ловят риба в реките и в езерата. Ходят на лов за дивеч, а водата се взима от реката. Веднъж в годината с камион по леда пресичат реката и купуват от най-близкото обитаемо място брашно, макарони и масло за цялата година.
Това, което ме завоюва в този метод на живот, са природата и чистотата. Нашето село е доста чисто - жителите са малко и няма индустрия. На един квадратен километър се падат по 0,3 поданици. Въздухът и водата са кристални.
Все отново евентуално се сблъсквате и с компликации?
Карин Хас: Не ми е мъчно да пребивавам в тайгата - обичам физическата работа. Липсват ми единствено контактите с щерка ми, внуците и приятелите в Германия - нямаме връзка със заобикалящия ни свят. Сателитният телефон прави работа, само че диалозите с него са доста скъпи - няма по какъв начин да се бърбори дълго.
Междувременно научих езика дотолкоз, че да мога да приказвам със съседите, с които обсъждаме кой какво е отгледал в градината или пък по кое време ще падне сланата. Добре се разбираме със съседите, само че не сме се сприятелили.
А в селото кой се грижи за семействата - дамите или мъжете?
Карин Хас: Задълженията на мъжа и на дамата тук са разграничени, тъй като от това има смисъл. В Европа това разграничаване изчезва едвам тогава, когато понижават дейностите, изискващи огромни физически старания. В селото не е по този начин: тук и до през днешния ден всичко се прави със личните две ръце. За дамите е рисково да вървят на лов в снега, а вкъщи дамата и по този начин има задоволително отговорности: да отгледа зеленчуците, да подготви яденето, до натрупа ресурси, да опече самун. Не става дума за полово неравноправие, а за деловитост. В списание " Шпигел " написаха за мен, че съм се трансформирала от феминистка в стопанка, само че това не е по този начин. Ако вършиш избрана работа, това не значи, че към този момент не си феминистка.
" Ние сме германско-руска двойка, живеем в селцето Средна Олекма посред тайгата, на към 1700 км от езерото Байкал ", написа на уеб страницата си Карин Хас. От 2006 година германката живее най-вече в Сибир, снимала е няколко кино лентата и е написала няколко книги за живота си там. Сега поради пандемията е пристигнала в Германия, само че счита скоро да се върне в селото си. Пред Дъждовни води тя споделя за селския делник, за феминизма и за връзките си с руснаците.
Как решихте да останете в Сибир?
Карин Хас: По време на първото ми пътешестване до Сибир бях на обиколка с лодки с други дами. Плавахме по притоците на Енисей. Веднага ме притегли природата: тя е впечатляваща, а сибирските пейзажи са толкоз красиви. Разбира се, и хората, които бяха доста общителни. Била съм в редица северни страни - Канада, Финландия, Аляска. Но Сибир е нещо изключително - беше обич от пръв взор.
Знаех малко съветски от учебно заведение, а щом се върнах в Германия след първото пътешестване, потеглих на езикови курсове, тъй като имах намерение още веднъж да посетя Русия. Научих езика добре едвам тогава, когато се реалокирах в селото и се срещнах с бъдещия си мъж Слава, който е евенк. Запознах се с него при следващото ми корабоплаване в Русия, по река Олекма. Отбих се в едно село, което ме впечатли с уединението, в което живееха локалните хора - отглеждаха си сами зеленчуците и ходеха на лов, осигурявайки си всичко належащо. Животът на 300 км от цивилизацията ме порази. И когато взех решение да се пенсионирам прибързано, започнах да подпитвам има ли свободни къщи в селото. Наех си жилище и се срещнах със Слава.
Какво е да си дружно със Слава?
Карин Хас: Руснаците са доста по-емоционални от германците. Докато дочакаш немец да ти каже " Обичам те ", ще минат 20 години, освен това не е несъмнено, че безусловно ще се случи. А руснакът може да се изясни в обич още на втория ден след запознанството. Мисля, че дамите избират мъжът да споделя възприятията си. Когато дойдох в сибирското село, нямах желание да завързвам съществени връзки, още по-малко - да се бракосъчетавам. Не чаках да ме обзет такива мощни усеща.
Сега мъжът ми ми звъни на всеки три дни по сателитния телефон. Всеки път му споделям - скъпо е, недей да ми звъниш толкоз постоянно, а той дава отговор - не ми е жалост за никакви пари, когато става дума за жена ми. Никой немец няма да ти каже сходно нещо.
Как живеехте в тайгата?
Карин Хас: Там всичко си осигуряваш самичък. Всяко семейство има имот, където отглежда картофи и други зеленчуци. Хората събират разнообразни типове горски плодове, ловят риба в реките и в езерата. Ходят на лов за дивеч, а водата се взима от реката. Веднъж в годината с камион по леда пресичат реката и купуват от най-близкото обитаемо място брашно, макарони и масло за цялата година.
Това, което ме завоюва в този метод на живот, са природата и чистотата. Нашето село е доста чисто - жителите са малко и няма индустрия. На един квадратен километър се падат по 0,3 поданици. Въздухът и водата са кристални.
Все отново евентуално се сблъсквате и с компликации?
Карин Хас: Не ми е мъчно да пребивавам в тайгата - обичам физическата работа. Липсват ми единствено контактите с щерка ми, внуците и приятелите в Германия - нямаме връзка със заобикалящия ни свят. Сателитният телефон прави работа, само че диалозите с него са доста скъпи - няма по какъв начин да се бърбори дълго.
Междувременно научих езика дотолкоз, че да мога да приказвам със съседите, с които обсъждаме кой какво е отгледал в градината или пък по кое време ще падне сланата. Добре се разбираме със съседите, само че не сме се сприятелили.
А в селото кой се грижи за семействата - дамите или мъжете?
Карин Хас: Задълженията на мъжа и на дамата тук са разграничени, тъй като от това има смисъл. В Европа това разграничаване изчезва едвам тогава, когато понижават дейностите, изискващи огромни физически старания. В селото не е по този начин: тук и до през днешния ден всичко се прави със личните две ръце. За дамите е рисково да вървят на лов в снега, а вкъщи дамата и по този начин има задоволително отговорности: да отгледа зеленчуците, да подготви яденето, до натрупа ресурси, да опече самун. Не става дума за полово неравноправие, а за деловитост. В списание " Шпигел " написаха за мен, че съм се трансформирала от феминистка в стопанка, само че това не е по този начин. Ако вършиш избрана работа, това не значи, че към този момент не си феминистка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ