Юлия Георгиева пред ФАКТИ: Няма как да се преборим с наркотиците, при положение, че реално не полагаме никаква грижа
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
По-рано през февруари 2021 година фондация „ Център за хуманни политики “ разгласява свое изследване на финансирането на битката с опиатите у нас за интервала 2014-2019 година. Припомняме, че „ Център за хуманни политики “ от 1 юни 2019 година ръководи „ Розовата къща “ - център за работа с хора, подвластни от опиати и алкохол, които не са взели решение за лекуване.
За да приказваме за изводите от изследването на финансирането на битката с опиатите в България, за методите, които се употребяват в Националната тактика за битка с опиатите и за това дават ли тези способи нужните резултати, от ФАКТИ се свързахме с Юлия Георгиева от „ Център за хуманни политики “.
„ Първата тактика за битка с опиатите е от 2001 година. Тогава сътвориха Националния съвет по наркотични субстанции. Преди това има някакъв съвещателен съвет по опиати, който е 1996 година, само че той е единствено за предварителна защита “, описа тя и посочи, че в актуалната тактика става дума освен за предварителна защита: „ Говори се към този момент и за понижаване на търсенето, понижаване на предлагането “.
„ Двата съществени стълба, по които работи страна – единият е намаляването на търсенето, като в действителност вътре влиза лекуването, предварителна защита, терапия и така нататък, другият е намаляването на предлагането, т.е. понижаване на трафика, нa разпространяване “, изясни тя.
„ В Националната тактика за битка с опиатите има проект за деяние и в него е написано доста ясно кой какво би трябвало да прави. За предварителната защита дава отговор Министерството на образованието. Основният виновен за лекуването надлежно е Министерството на здравеопазването. За намаляването на търсенето, главните отговорности са в Министерство на вътрешните работи “, сподели Юлия Георгиева.
На въпроса дали след правенето на изследването, можем да заключим, че страната се оправя сполучливо в тези две посоки, тя отговори: „ Не, изрично не се оправя сполучливо. Всъщност казусът е, че се натъртва главно на преследването, на силовите способи. Системата се включва да работи, когато към този момент има потребност от гонене, прокуратура, съдилища, затвор и така нататък Преди това във връзка с понижаване на търсенето в действителност няма съвсем никакви дейности “.
„ Това се вижда и в разликата сред парите, изхарчени за едното и за другото. За понижаване на търсенето имаме 44 491 920 лв. за шест години, а за гонене имаме половин милиард (бел.: 494 292 171.30 лева). Над 90% от общата сума е за гонене. Тоест ние не се грижим за тези хора, а ги вкарваме в пандиза, където е ясно, че опиати има. Тоест нищо не се трансформира. Те излизат и вършат нови закононарушения, тъй като никой не работи за това те да съумеят да трансформират държанието си и да подобрят здравния си статус “, сподели още тя.
На въпроса кой в действителност е верният метод, Георгиева отговори: „ В самата Национална тактика, както и във всички европейски и международни, потвърдили успеваемостта си практики, се приказва за уравновесен метод. Тоест би трябвало да има грижа за хората преди да се включи преследването. Трябва да има дневни центрове, вечерни центрове, опция за терапия, резидентни стратегии. В България да вземем за пример тези резидентни стратегии са единствено платени, единствено частни. За да се включиш в тях, би трябвало да платиш. Има и под 300 места за цялата страна “.
В изследването си фондация „ Център за хуманни политики “ показва в табличен тип броя на безплатните места в центровете за психологично здраве и в Държавна психиатрична болница за лекуване на наркомании и алкохолизъм. Според данните за 2019 година през ДПБЛНА са минали 234 души, а през центрове за психологично здраве – 173 души.
„ Там можете да видите и точният брой места, които са обезпечени от страната за лекуване. За 2019 година имаме обезпечени 100 места в центрове за психологично здраве. В Държавната психиатрична болница за лекуване на наркомании и алкохолизъм в Суходол има 25 места “, изясни Георгиева. „ Тоест ние не предлагаме никаква съответна грижа за хора, които имат заболяване, а се задвижва непосредствено преследването, рестрикцията “, добави тя.
„ Това е един затворен кръг. Ние не се грижим за тях. Още от учебно заведение няма съответна предварителна защита – там единствено се хвърля информация за опиатите. В 21. век учениците са задоволително кадърни, че да открият сами информация за опиатите “, сподели още тя.
„ Между 2012 и 2016 година, когато са двете национални изследвания – това са единствените публични данни, има покачване със 100 хиляди индивида в използването на наркотични субстанции у нас. Това са формалните данни на Националния фокусен център за опиати и наркомании “, добави тя и изясни, че след 2016 година изследване по този въпрос не е правено. „ Един от ужасните заключения от нашия отчет е, че в самата Национална тактика е заложена следната задача - Националният съвет по наркотични субстанции да да направи работна група, която всяка година да разгласява информация за това какъв брой и дали е ефикасна тази политика. Такава група въобще не е основана. Тоест ние нямаме никаква визия какво се случва “, разяснява тя.
Юлия Георгиева изясни, че изводите от изследването са преобладаващо отрицателни. „ Нашите заключения са преобладаващо отрицателни. Ние няма по какъв начин да чакаме да се преборим с този проблем или най-малко да го минимизираме, в случай, че действително ние не поставяме никаква грижа “, сподели тя.
„ Важно нещо е, че съгласно европейското изследване на ESPAD за 2015 година 30% от младежите на 15-16 години са пробвали някакво нелегално вещество. За същия интервал от време приблизително за Европа този % е 18%. Националното изследване у нас през 2016 година пък демонстрира, че 20% от младежите до 29 години са пробвали най-малко един път в живота си. Разликата е голяма. През една година 30% от хлапетата признават, че са пробвали някакъв опиат и единствено 20% от хората сред 18 и 29 години. Тоест младежите действително признават, че използват повече, което е много притеснително “, сподели тя в края на диалога.
Изводите, които фондация „ Център за хуманни политики “ прави от своето изследване са, че: „ разходването на средства главно за понижаване на предлагането на опиати не е дейно във връзка с понижаване на използването им “; „ дейностите по понижаване на търсенето в България се финансират незадоволително, както като обща сума, по този начин и като съответствие със средствата отпускани за понижаване на предлагането “; „ средствата за действия по понижаване на търсенето на наркотични субстанции се изразходват неефективно “.
Други заключения са, че има „ сериозна какофония и дискриминация към неправителствените организации и лечебните и рехабилитационни институции със лично финансиране, които на процедура в доста дребна степен получават финансиране от държавния бюджет за осъществяваните услуги, изключително в областите на лекуване и рехабилитация “. Няма и „ съответна методика в Министерството на здравеопазването за финансиране на присъединяване на неправителствени организации в осъществяването на Националната тактика “. На процедура в страната няма „ функциониращо единно координационно звено, което да има мандата да следи и координира осъществяването, в това число и финансовото такова, на дейностите по Националната Стратегия за битка с опиатите “, заключва изследването.
По-рано през февруари 2021 година фондация „ Център за хуманни политики “ разгласява свое изследване на финансирането на битката с опиатите у нас за интервала 2014-2019 година. Припомняме, че „ Център за хуманни политики “ от 1 юни 2019 година ръководи „ Розовата къща “ - център за работа с хора, подвластни от опиати и алкохол, които не са взели решение за лекуване.
За да приказваме за изводите от изследването на финансирането на битката с опиатите в България, за методите, които се употребяват в Националната тактика за битка с опиатите и за това дават ли тези способи нужните резултати, от ФАКТИ се свързахме с Юлия Георгиева от „ Център за хуманни политики “.
„ Първата тактика за битка с опиатите е от 2001 година. Тогава сътвориха Националния съвет по наркотични субстанции. Преди това има някакъв съвещателен съвет по опиати, който е 1996 година, само че той е единствено за предварителна защита “, описа тя и посочи, че в актуалната тактика става дума освен за предварителна защита: „ Говори се към този момент и за понижаване на търсенето, понижаване на предлагането “.
„ Двата съществени стълба, по които работи страна – единият е намаляването на търсенето, като в действителност вътре влиза лекуването, предварителна защита, терапия и така нататък, другият е намаляването на предлагането, т.е. понижаване на трафика, нa разпространяване “, изясни тя.
„ В Националната тактика за битка с опиатите има проект за деяние и в него е написано доста ясно кой какво би трябвало да прави. За предварителната защита дава отговор Министерството на образованието. Основният виновен за лекуването надлежно е Министерството на здравеопазването. За намаляването на търсенето, главните отговорности са в Министерство на вътрешните работи “, сподели Юлия Георгиева.
На въпроса дали след правенето на изследването, можем да заключим, че страната се оправя сполучливо в тези две посоки, тя отговори: „ Не, изрично не се оправя сполучливо. Всъщност казусът е, че се натъртва главно на преследването, на силовите способи. Системата се включва да работи, когато към този момент има потребност от гонене, прокуратура, съдилища, затвор и така нататък Преди това във връзка с понижаване на търсенето в действителност няма съвсем никакви дейности “.
„ Това се вижда и в разликата сред парите, изхарчени за едното и за другото. За понижаване на търсенето имаме 44 491 920 лв. за шест години, а за гонене имаме половин милиард (бел.: 494 292 171.30 лева). Над 90% от общата сума е за гонене. Тоест ние не се грижим за тези хора, а ги вкарваме в пандиза, където е ясно, че опиати има. Тоест нищо не се трансформира. Те излизат и вършат нови закононарушения, тъй като никой не работи за това те да съумеят да трансформират държанието си и да подобрят здравния си статус “, сподели още тя.
На въпроса кой в действителност е верният метод, Георгиева отговори: „ В самата Национална тактика, както и във всички европейски и международни, потвърдили успеваемостта си практики, се приказва за уравновесен метод. Тоест би трябвало да има грижа за хората преди да се включи преследването. Трябва да има дневни центрове, вечерни центрове, опция за терапия, резидентни стратегии. В България да вземем за пример тези резидентни стратегии са единствено платени, единствено частни. За да се включиш в тях, би трябвало да платиш. Има и под 300 места за цялата страна “.
В изследването си фондация „ Център за хуманни политики “ показва в табличен тип броя на безплатните места в центровете за психологично здраве и в Държавна психиатрична болница за лекуване на наркомании и алкохолизъм. Според данните за 2019 година през ДПБЛНА са минали 234 души, а през центрове за психологично здраве – 173 души.
„ Там можете да видите и точният брой места, които са обезпечени от страната за лекуване. За 2019 година имаме обезпечени 100 места в центрове за психологично здраве. В Държавната психиатрична болница за лекуване на наркомании и алкохолизъм в Суходол има 25 места “, изясни Георгиева. „ Тоест ние не предлагаме никаква съответна грижа за хора, които имат заболяване, а се задвижва непосредствено преследването, рестрикцията “, добави тя.
„ Това е един затворен кръг. Ние не се грижим за тях. Още от учебно заведение няма съответна предварителна защита – там единствено се хвърля информация за опиатите. В 21. век учениците са задоволително кадърни, че да открият сами информация за опиатите “, сподели още тя.
„ Между 2012 и 2016 година, когато са двете национални изследвания – това са единствените публични данни, има покачване със 100 хиляди индивида в използването на наркотични субстанции у нас. Това са формалните данни на Националния фокусен център за опиати и наркомании “, добави тя и изясни, че след 2016 година изследване по този въпрос не е правено. „ Един от ужасните заключения от нашия отчет е, че в самата Национална тактика е заложена следната задача - Националният съвет по наркотични субстанции да да направи работна група, която всяка година да разгласява информация за това какъв брой и дали е ефикасна тази политика. Такава група въобще не е основана. Тоест ние нямаме никаква визия какво се случва “, разяснява тя.
Юлия Георгиева изясни, че изводите от изследването са преобладаващо отрицателни. „ Нашите заключения са преобладаващо отрицателни. Ние няма по какъв начин да чакаме да се преборим с този проблем или най-малко да го минимизираме, в случай, че действително ние не поставяме никаква грижа “, сподели тя.
„ Важно нещо е, че съгласно европейското изследване на ESPAD за 2015 година 30% от младежите на 15-16 години са пробвали някакво нелегално вещество. За същия интервал от време приблизително за Европа този % е 18%. Националното изследване у нас през 2016 година пък демонстрира, че 20% от младежите до 29 години са пробвали най-малко един път в живота си. Разликата е голяма. През една година 30% от хлапетата признават, че са пробвали някакъв опиат и единствено 20% от хората сред 18 и 29 години. Тоест младежите действително признават, че използват повече, което е много притеснително “, сподели тя в края на диалога.
Изводите, които фондация „ Център за хуманни политики “ прави от своето изследване са, че: „ разходването на средства главно за понижаване на предлагането на опиати не е дейно във връзка с понижаване на използването им “; „ дейностите по понижаване на търсенето в България се финансират незадоволително, както като обща сума, по този начин и като съответствие със средствата отпускани за понижаване на предлагането “; „ средствата за действия по понижаване на търсенето на наркотични субстанции се изразходват неефективно “.
Други заключения са, че има „ сериозна какофония и дискриминация към неправителствените организации и лечебните и рехабилитационни институции със лично финансиране, които на процедура в доста дребна степен получават финансиране от държавния бюджет за осъществяваните услуги, изключително в областите на лекуване и рехабилитация “. Няма и „ съответна методика в Министерството на здравеопазването за финансиране на присъединяване на неправителствени организации в осъществяването на Националната тактика “. На процедура в страната няма „ функциониращо единно координационно звено, което да има мандата да следи и координира осъществяването, в това число и финансовото такова, на дейностите по Националната Стратегия за битка с опиатите “, заключва изследването.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ