Отнесеният от вихъра Изборен кодекс
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Колкото повече Корнелия Нинова тръби за почтени избори, толкоз по-настоятелен става въпроса " за какво "? За всички е ясно, че Българска социалистическа партия не е опция. Самите негови членове го знаят. Комунистите се преименуваха на социалисти, само че те са от котилото на " марксизма ". Марксизма е в основата на тяхното мислене.
Не е пристигнал момента за отговорността на Номенклатурата за разграбването на страната, или е доста късно. Кой към момента гласоподава за тях обаче? Избирателите им мечтаят за времето през което девойките ходеха с плитки, а момчетата с фуражки. Това време няма да се върне. Социализъм няма на никое място по света, с изключение на в книгите с червени корици. Дори френските социалисти, които служеха за образец на българските, са на изгубване. В момента те търсят трескаво ново име на партията, тъй като думата " социализъм " е старомодна и изпразнена от смисъл.
Групата на Българска социалистическа партия в Народното събрание е надалеч от дълготрайни проекти. Те желаят да си останат в Народното събрание. Да не престават да получават депутатски заплати и да се возят на Мерцедеси. " Честни избори " за тях значи - нищо да не се трансформира. ГЕРБ да получават и да разпределят парите от Европа, а те " социалистите " да споделят, че всичко виждат. И нищо повече. Докога по този начин ще продължава България? Без равносметка на свършеното до в този момент? Без носене на отговорност за икономическото злополучие? Корупцията? За обезлюдяването и неналичието на визия за бъдещето? Как да разбираме настояването за " почтени избори "? Ако инцидентно има смяна те ще са " нечестни ", а без смяна - почтени? Тази " съкратена процедура " прескача слепешком отговорността за настоящият от 30 години - избирателен кодекс. Без него, доста евентуално БКП/БСП нямаше от дълго време да е в Народното събрание.
Не питайте за ГЕРБ! Управляващата партия е производно на " кодекса " основан от Българска комунистическа партия. Ролята на опозицията е съдбовна, тъй като тя е официална, а не действителна. Българска социалистическа партия не може и не е опция, а спънка за смяната, тъй като по изброените нагоре аргументи, тя се бори за статуквото. Двете парламентарни сили са свързани с общини и предприятия. От тях те набират подписи и " е-ге-не-та ", без които присъединяване в изборите е невероятно.
Движение за права и свободи работи по същата скица. От партията за " Права и свободи " зависи хляба на българските турци. А в нея има и етнически българи! Да, Движение за права и свободи дава тази опция, на българи ненаситни за пари и търсещи имунитет. Местата обаче са лимитирани и на тях са седнали тежкотоварни бизнесмени. В частност един, или както се споделя - " две хубави очи, изключително едното ".
Подобна е картинката и с " подправените " македонци от Русе. Те също се охраниха внушително с помощта на годините прекарани във властта, само че първичната им сякаш етническа база се стопи. Нито македонците от Пирин, още по-малко тези от Скопие не желаят да чуят за тях. Какво им остава с цел да продължат да подпират лавката на Народното събрание? Изхода е единствено един - да се гушнат с Бойко. Това е политическата българска реалност, резултат на изборния кодекс основан от БКП/БСП. Той докара на власт лакоми и бездарни хора. Качественият асортимент на българската нация е заплашен.
Кодексът съдържа и един финансов капан, за който никой от участниците в изборите не обелва дума. Държавата раздава авансово пари на калпак на всяка партия и съдружие изявили предпочитание за присъединяване. В резултат на тази парична примамка, в последните избори участваха 72 партии. Платени са членовете на секции, покровители и наблюдаващи.
Паричното " поощряване " било израз на " народна власт ". В съпоставяне с България, във Франция няма разпределяне на пари. Секциите се образуват на доброволни начала и присъединяване е израз на гражданско схващане. В политическата конкуренция се стартира със лични средства. Държавата връща парите изразходвани от претендентите, при изискване, че завоюват повече от 4%. Кой може да твърди, че българската народна власт е в пъти по-добра от френската, тъй като в България има сред 70 и 100 партии, а във Франция сред 5 и 6?! Че за кмет на София се кандидатират 70 кандидати, а за кмет на Париж единствено 5?! Това е клопката, в който влизат извънпарламентарните " опозиционни мишлета ". Раздробяването на недоволните от властта в десетки партии и придвижвания, " увековечава " престоя на ГЕРБ и " сътрудниците " в Народното събрание!
Има ли излаз от този обаян кръг? Винаги има, само че колкото повече колелото на живота се върти, толкоз по-трудно ще става. Преди всичко този безнравствен кодекс би трябвало да бъде изобличен и предизборните партийните дотации - отстранени. България няма Валенса, няма Хавел. Все отново има милиони млади българи, които употребяват непознати езици. Владеят фейсбук и интернет. Те знаят, че не са по-малко способни от германци и французи. Остава единствено да се заловен за ръка и да го потвърдят.
Колкото повече Корнелия Нинова тръби за почтени избори, толкоз по-настоятелен става въпроса " за какво "? За всички е ясно, че Българска социалистическа партия не е опция. Самите негови членове го знаят. Комунистите се преименуваха на социалисти, само че те са от котилото на " марксизма ". Марксизма е в основата на тяхното мислене.
Не е пристигнал момента за отговорността на Номенклатурата за разграбването на страната, или е доста късно. Кой към момента гласоподава за тях обаче? Избирателите им мечтаят за времето през което девойките ходеха с плитки, а момчетата с фуражки. Това време няма да се върне. Социализъм няма на никое място по света, с изключение на в книгите с червени корици. Дори френските социалисти, които служеха за образец на българските, са на изгубване. В момента те търсят трескаво ново име на партията, тъй като думата " социализъм " е старомодна и изпразнена от смисъл.
Групата на Българска социалистическа партия в Народното събрание е надалеч от дълготрайни проекти. Те желаят да си останат в Народното събрание. Да не престават да получават депутатски заплати и да се возят на Мерцедеси. " Честни избори " за тях значи - нищо да не се трансформира. ГЕРБ да получават и да разпределят парите от Европа, а те " социалистите " да споделят, че всичко виждат. И нищо повече. Докога по този начин ще продължава България? Без равносметка на свършеното до в този момент? Без носене на отговорност за икономическото злополучие? Корупцията? За обезлюдяването и неналичието на визия за бъдещето? Как да разбираме настояването за " почтени избори "? Ако инцидентно има смяна те ще са " нечестни ", а без смяна - почтени? Тази " съкратена процедура " прескача слепешком отговорността за настоящият от 30 години - избирателен кодекс. Без него, доста евентуално БКП/БСП нямаше от дълго време да е в Народното събрание.
Не питайте за ГЕРБ! Управляващата партия е производно на " кодекса " основан от Българска комунистическа партия. Ролята на опозицията е съдбовна, тъй като тя е официална, а не действителна. Българска социалистическа партия не може и не е опция, а спънка за смяната, тъй като по изброените нагоре аргументи, тя се бори за статуквото. Двете парламентарни сили са свързани с общини и предприятия. От тях те набират подписи и " е-ге-не-та ", без които присъединяване в изборите е невероятно.
Движение за права и свободи работи по същата скица. От партията за " Права и свободи " зависи хляба на българските турци. А в нея има и етнически българи! Да, Движение за права и свободи дава тази опция, на българи ненаситни за пари и търсещи имунитет. Местата обаче са лимитирани и на тях са седнали тежкотоварни бизнесмени. В частност един, или както се споделя - " две хубави очи, изключително едното ".
Подобна е картинката и с " подправените " македонци от Русе. Те също се охраниха внушително с помощта на годините прекарани във властта, само че първичната им сякаш етническа база се стопи. Нито македонците от Пирин, още по-малко тези от Скопие не желаят да чуят за тях. Какво им остава с цел да продължат да подпират лавката на Народното събрание? Изхода е единствено един - да се гушнат с Бойко. Това е политическата българска реалност, резултат на изборния кодекс основан от БКП/БСП. Той докара на власт лакоми и бездарни хора. Качественият асортимент на българската нация е заплашен.
Кодексът съдържа и един финансов капан, за който никой от участниците в изборите не обелва дума. Държавата раздава авансово пари на калпак на всяка партия и съдружие изявили предпочитание за присъединяване. В резултат на тази парична примамка, в последните избори участваха 72 партии. Платени са членовете на секции, покровители и наблюдаващи.
Паричното " поощряване " било израз на " народна власт ". В съпоставяне с България, във Франция няма разпределяне на пари. Секциите се образуват на доброволни начала и присъединяване е израз на гражданско схващане. В политическата конкуренция се стартира със лични средства. Държавата връща парите изразходвани от претендентите, при изискване, че завоюват повече от 4%. Кой може да твърди, че българската народна власт е в пъти по-добра от френската, тъй като в България има сред 70 и 100 партии, а във Франция сред 5 и 6?! Че за кмет на София се кандидатират 70 кандидати, а за кмет на Париж единствено 5?! Това е клопката, в който влизат извънпарламентарните " опозиционни мишлета ". Раздробяването на недоволните от властта в десетки партии и придвижвания, " увековечава " престоя на ГЕРБ и " сътрудниците " в Народното събрание!
Има ли излаз от този обаян кръг? Винаги има, само че колкото повече колелото на живота се върти, толкоз по-трудно ще става. Преди всичко този безнравствен кодекс би трябвало да бъде изобличен и предизборните партийните дотации - отстранени. България няма Валенса, няма Хавел. Все отново има милиони млади българи, които употребяват непознати езици. Владеят фейсбук и интернет. Те знаят, че не са по-малко способни от германци и французи. Остава единствено да се заловен за ръка и да го потвърдят.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ