Шефът на МАНИ: Никакво сътрудничество с БАН, докато не признае...
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В изявление за скопското издание „ Слободен щемпел “ ръководителят на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) Люпчо Коцарев съобщи, че Българската академия на науките (БАН) към този момент не си сътрудничи с македонската академия по въпроси на идентичността, езика и историята. Според учения това се дължи на възгледите, изразени по този въпрос от страна на МАНИ, предава Агенция " Фокус ".
„ МАНИ и Българска академия на науките имаха действително съдействие в доста научни области, само че въпросите за македонския език и еднаквост, наподобява, съгласно мен бяха заметени под килима, макар че нито македонският език, нито македонската еднаквост бяха оспорени и ние имахме почтено съдействие с Българска академия на науките. Мисля, че единствената причина за преустановяване на съдействието са възгледите на МАНИ във връзка с македонската еднаквост, език и история “, заключи ученият.
Съгласно думите на Коцарев, МАНИ ще си сътрудничи с тези институции и академии, които, както той споделя, почитат научния факт, че „ македонците са специфичен народ с вековна традиция, който приказва, твори, радва се и скърби на македонски език, в продължение на епохи, в и отвън територията на страната ни ".
„ Възгледите на нашия комшия са ясни. На 9 октомври 2019 година българското държавно управление публично одобри документ, определящ рамковата позиция на Република България във връзка с процеса на стабилизиране и асоцииране на Македония и Албания. Позицията е непроменена и недвусмислена, което се удостоверява от следния откъс (взет от уеб страницата на държавното управление на Република България):
„ Трябва да е ясно, че езиковата норма, оповестена за парламентарен език в Република Северна Македония, е обвързвана с еволюцията на българския език и неговите диалекти в някогашната югославска република след тяхната кодификация през 1944 година Нито един документ/изявление в процеса на присъединение не може да се преглежда като самопризнание от българската страна за съществуването на т.нар македонски език, обособен от българския “.
Има ли потребност от други мнения? Част от суверенитета на всяка страна включва изключителното право на страната да контролира своите вътрешни работи: вяра, език, народност и надлежно просветителната система. Суверенитетът на която и да е страна, в това число Македония, включва правото на самоопределяне по въпроси на идентичността, езика и религията, което значи, въпреки това, че идентичността, езикът и историята въобще не са (и не би трябвало да бъдат) тематика за политически договаряния “, безапелационен е Коцарев.
Люпчо Коцарев показа няколко провокативни тези по отношение на Преспанското съглашение и Договора за другарство и добросъседство с България, като съобщи, че са „ недостойни “ за жителите на Северна Македония.
Съгласно думите на Коцарев, Северна Македония е „ център за районна дестабилизация “ вследствие на геополитическите игри на великите сили, които я трансформират в поле на самобитен опит. Ако към това се добави и вътрешнополитическата блъсканица, тогава, заключава Коцарев, корабът, наименуван Македония, потъва постепенно, само че несъмнено.
„ Значението на Преспанското съглашение, съгласно някои създатели, има няколко измерения.
Първо, за Съединени американски щати главната цел на Преспанското съглашение беше да показва нападателна дипломация по отношение на Русия (която е поела водещата роля в Близкия изток) и Китай (който е навлязъл стопански в региона), като в същото време пренебрегва резултатите, без значение дали съзнателно или не, по отношение на политиката за разширение на Европейски Съюз.
Второ, „ решението “ на разногласието за името е стимулирано от геополитическа „ неотложност “, т.е. от нуждата от подсилване на НАТО на Балканите в подтекста на възможна нова Студена война и трябваше да послужи като интродукция за разглеждане на доста по-голям геополитически проблем - връзките Белград-Прищина.
Трето, очевидното занемаряване на отрицателните резултати от Преспанското съглашение върху македонското общество допуска, че Западът (особено САЩ) е подготвен да жертва маловажна пионка като Македония, за по-голям геополитически интерес, даже в случай че това значи да се разпадне страната.
За страдание Македония, през последните няколко години, последователно, само че дефинитивно, през 2020 година, се трансформира в център на районна дестабилизация. Това се е случи значително заради вътрешнополитически разтърсвания, липса на господство на закона, непросветеност и надменност на вътрешните политически елити, изразена корупция, престъпност и лакомия, само че също по този начин частично заради сходни феномени и държание в някои страни от Европейски Съюз. Резултатите от дестабилизацията към този момент са забележими в Македония всеки ден, да вземем за пример, меко казано, в дивотиите, които се случват в доста институции и на доста равнища...
След всичко, което Македония направи, от независимостта до през днешния ден, дано си спомним, бяхме първите в района по доста въпроси, горчивият усет остава, че Македония се възприема единствено като геополитическа лаборатория, в която огромни интернационалните „ играчи " тестват своите „ предписания " за стабилизация, общуване, и институционална промяна, “ декларира Коцарев.
„ В преобладаващия дипломатически дискурс на нашите политици стабилността и просперитетът на Македония се преглеждат в подтекста на участието в Европейски Съюз. За страдание преобладаващият стандарт е, че този развой стабилизира и стимулира демократичната, икономическата, обществената и защитната промяна на Македония. От друга страна, през последните десетилетия районът, освен Македония, в това число страните, които към този момент са в Европейски Съюз, макар политиката на разширение, реализира дребен, съвсем нищожен прогрес в основните области на Европейски Съюз. Може би няколко десетилетия е дребен интервал, само че усещането на мнозина, в това число и на мен, е, че корабът, наименуван Македония, с всяка минала година постепенно, само че несъмнено потъва от ден на ден и повече. Ако в процеса на интеграция с Европейски Съюз, Македония се сблъсква с условия и/или промени, които не се извършват от доста други страни от Европейски Съюз, в случай че някои от напредналите западни демокрации са изгубили престиж да кажат какви са демократичните полезности, когато самите те не ги почитат, в случай че Македония е изправена, меко казано, пред безсмислено и неуместно изнудване, какво остава за нас? “, пита ученият.
По отношение на контракта с България, Коцарев разяснява: „ Без да встъпвам в текста на споразуменията, в (не) научните причини на предлаганите решения, ще приказвам за това другаде, това, което желая да кажа тук, е, че и двете съглашения са недостойни за жителите на Македония “.
Според доста проучвания моралните избори са вероятни, „ само че хората са склонни да поддържат професионални " и (не) етични „ кодекси на нереалната държавна машина ", продължава ръководителят на МАНИ.
„ Какви са нашите морални избори? За моралния избор на всеки субект, жител, учен, оставям на него да реши? Моралният избор на МАНИ е предаден в доста документи. Това са да вземем за пример Меморандумът за държавността и идентичността на македонския народ и позициите на Македонската академия на науките и изкуствата във връзка с промените в образованието. Моралният избор на страната Македония е явен. За това съм приказвал доста пъти: за страната Македония македонците са специфичен народ с вековна традиция, който приказва, твори, радва се и скърби на македонски език, от епохи, вътре и отвън територията на нашата страна. Такъв избор няма да значи неправда към страната Македония или да нанесе каквито и да е вреди, а в противен случай, това ще значи по-голямо почитание от другите страни. За нас, македонците, подобен метод ще значи единствено мир и достолепие.
Ще направя обстоен разбор на наредбите на двете съглашения, със особено позоваване на присъщата връзка на споразуменията с България и Гърция, които към този момент основават синергия, която не е била планувана или е била подценявана по време на подписването на двете съглашения. Тук желая единствено да отбележа, че професор Виктор Фридман приказва за тази връзка още през 2019 година Неговите мисли, през 2021 година, ще бъдат оповестени от известното британско издателство Routledge, в книгата, озаглавена „ Македония и политиката за еднаквост след Преспанското съглашение “, в която ще бъде оповестена работата му „ Наполовина цялостна чаша или чаша цялостна с отрова? Преспанското съглашение и актуалният македонски език ". Според Фридман, „ в случай че формулировката се пояснява по този метод или в случай че Северна Македония бъде принудена от Европейски Съюз да одобри българските изказвания за съществуването на македонски диалекти, тогава Преспанското съглашение ще бъде по-скоро отровна чаша, " приключва ръководителят на МАНИ.
В изявление за скопското издание „ Слободен щемпел “ ръководителят на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) Люпчо Коцарев съобщи, че Българската академия на науките (БАН) към този момент не си сътрудничи с македонската академия по въпроси на идентичността, езика и историята. Според учения това се дължи на възгледите, изразени по този въпрос от страна на МАНИ, предава Агенция " Фокус ".
„ МАНИ и Българска академия на науките имаха действително съдействие в доста научни области, само че въпросите за македонския език и еднаквост, наподобява, съгласно мен бяха заметени под килима, макар че нито македонският език, нито македонската еднаквост бяха оспорени и ние имахме почтено съдействие с Българска академия на науките. Мисля, че единствената причина за преустановяване на съдействието са възгледите на МАНИ във връзка с македонската еднаквост, език и история “, заключи ученият.
Съгласно думите на Коцарев, МАНИ ще си сътрудничи с тези институции и академии, които, както той споделя, почитат научния факт, че „ македонците са специфичен народ с вековна традиция, който приказва, твори, радва се и скърби на македонски език, в продължение на епохи, в и отвън територията на страната ни ".
„ Възгледите на нашия комшия са ясни. На 9 октомври 2019 година българското държавно управление публично одобри документ, определящ рамковата позиция на Република България във връзка с процеса на стабилизиране и асоцииране на Македония и Албания. Позицията е непроменена и недвусмислена, което се удостоверява от следния откъс (взет от уеб страницата на държавното управление на Република България):
„ Трябва да е ясно, че езиковата норма, оповестена за парламентарен език в Република Северна Македония, е обвързвана с еволюцията на българския език и неговите диалекти в някогашната югославска република след тяхната кодификация през 1944 година Нито един документ/изявление в процеса на присъединение не може да се преглежда като самопризнание от българската страна за съществуването на т.нар македонски език, обособен от българския “.
Има ли потребност от други мнения? Част от суверенитета на всяка страна включва изключителното право на страната да контролира своите вътрешни работи: вяра, език, народност и надлежно просветителната система. Суверенитетът на която и да е страна, в това число Македония, включва правото на самоопределяне по въпроси на идентичността, езика и религията, което значи, въпреки това, че идентичността, езикът и историята въобще не са (и не би трябвало да бъдат) тематика за политически договаряния “, безапелационен е Коцарев.
Люпчо Коцарев показа няколко провокативни тези по отношение на Преспанското съглашение и Договора за другарство и добросъседство с България, като съобщи, че са „ недостойни “ за жителите на Северна Македония.
Съгласно думите на Коцарев, Северна Македония е „ център за районна дестабилизация “ вследствие на геополитическите игри на великите сили, които я трансформират в поле на самобитен опит. Ако към това се добави и вътрешнополитическата блъсканица, тогава, заключава Коцарев, корабът, наименуван Македония, потъва постепенно, само че несъмнено.
„ Значението на Преспанското съглашение, съгласно някои създатели, има няколко измерения.
Първо, за Съединени американски щати главната цел на Преспанското съглашение беше да показва нападателна дипломация по отношение на Русия (която е поела водещата роля в Близкия изток) и Китай (който е навлязъл стопански в региона), като в същото време пренебрегва резултатите, без значение дали съзнателно или не, по отношение на политиката за разширение на Европейски Съюз.
Второ, „ решението “ на разногласието за името е стимулирано от геополитическа „ неотложност “, т.е. от нуждата от подсилване на НАТО на Балканите в подтекста на възможна нова Студена война и трябваше да послужи като интродукция за разглеждане на доста по-голям геополитически проблем - връзките Белград-Прищина.
Трето, очевидното занемаряване на отрицателните резултати от Преспанското съглашение върху македонското общество допуска, че Западът (особено САЩ) е подготвен да жертва маловажна пионка като Македония, за по-голям геополитически интерес, даже в случай че това значи да се разпадне страната.
За страдание Македония, през последните няколко години, последователно, само че дефинитивно, през 2020 година, се трансформира в център на районна дестабилизация. Това се е случи значително заради вътрешнополитически разтърсвания, липса на господство на закона, непросветеност и надменност на вътрешните политически елити, изразена корупция, престъпност и лакомия, само че също по този начин частично заради сходни феномени и държание в някои страни от Европейски Съюз. Резултатите от дестабилизацията към този момент са забележими в Македония всеки ден, да вземем за пример, меко казано, в дивотиите, които се случват в доста институции и на доста равнища...
След всичко, което Македония направи, от независимостта до през днешния ден, дано си спомним, бяхме първите в района по доста въпроси, горчивият усет остава, че Македония се възприема единствено като геополитическа лаборатория, в която огромни интернационалните „ играчи " тестват своите „ предписания " за стабилизация, общуване, и институционална промяна, “ декларира Коцарев.
„ В преобладаващия дипломатически дискурс на нашите политици стабилността и просперитетът на Македония се преглеждат в подтекста на участието в Европейски Съюз. За страдание преобладаващият стандарт е, че този развой стабилизира и стимулира демократичната, икономическата, обществената и защитната промяна на Македония. От друга страна, през последните десетилетия районът, освен Македония, в това число страните, които към този момент са в Европейски Съюз, макар политиката на разширение, реализира дребен, съвсем нищожен прогрес в основните области на Европейски Съюз. Може би няколко десетилетия е дребен интервал, само че усещането на мнозина, в това число и на мен, е, че корабът, наименуван Македония, с всяка минала година постепенно, само че несъмнено потъва от ден на ден и повече. Ако в процеса на интеграция с Европейски Съюз, Македония се сблъсква с условия и/или промени, които не се извършват от доста други страни от Европейски Съюз, в случай че някои от напредналите западни демокрации са изгубили престиж да кажат какви са демократичните полезности, когато самите те не ги почитат, в случай че Македония е изправена, меко казано, пред безсмислено и неуместно изнудване, какво остава за нас? “, пита ученият.
По отношение на контракта с България, Коцарев разяснява: „ Без да встъпвам в текста на споразуменията, в (не) научните причини на предлаганите решения, ще приказвам за това другаде, това, което желая да кажа тук, е, че и двете съглашения са недостойни за жителите на Македония “.
Според доста проучвания моралните избори са вероятни, „ само че хората са склонни да поддържат професионални " и (не) етични „ кодекси на нереалната държавна машина ", продължава ръководителят на МАНИ.
„ Какви са нашите морални избори? За моралния избор на всеки субект, жител, учен, оставям на него да реши? Моралният избор на МАНИ е предаден в доста документи. Това са да вземем за пример Меморандумът за държавността и идентичността на македонския народ и позициите на Македонската академия на науките и изкуствата във връзка с промените в образованието. Моралният избор на страната Македония е явен. За това съм приказвал доста пъти: за страната Македония македонците са специфичен народ с вековна традиция, който приказва, твори, радва се и скърби на македонски език, от епохи, вътре и отвън територията на нашата страна. Такъв избор няма да значи неправда към страната Македония или да нанесе каквито и да е вреди, а в противен случай, това ще значи по-голямо почитание от другите страни. За нас, македонците, подобен метод ще значи единствено мир и достолепие.
Ще направя обстоен разбор на наредбите на двете съглашения, със особено позоваване на присъщата връзка на споразуменията с България и Гърция, които към този момент основават синергия, която не е била планувана или е била подценявана по време на подписването на двете съглашения. Тук желая единствено да отбележа, че професор Виктор Фридман приказва за тази връзка още през 2019 година Неговите мисли, през 2021 година, ще бъдат оповестени от известното британско издателство Routledge, в книгата, озаглавена „ Македония и политиката за еднаквост след Преспанското съглашение “, в която ще бъде оповестена работата му „ Наполовина цялостна чаша или чаша цялостна с отрова? Преспанското съглашение и актуалният македонски език ". Според Фридман, „ в случай че формулировката се пояснява по този метод или в случай че Северна Македония бъде принудена от Европейски Съюз да одобри българските изказвания за съществуването на македонски диалекти, тогава Преспанското съглашение ще бъде по-скоро отровна чаша, " приключва ръководителят на МАНИ.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ