Как ще изглежда България през 2050 година
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Валентин Съйков е работил като публицист във вестник „ Труд “ и в други периодически издания. След 1991 година основава един от първите частни вестници - „ Имоти “ и продължава пътя си като притежател на организация за недвижими парцели и строителен бизнесмен. Избиран е пет пъти за член на Управителния съвет на Националното съдружие „ Недвижими парцели “ (НСНИ) и два пъти за ръководител на FIABCI – България. Книгата му „ 2050 година е съдбовно близо. Ще я има ли България и по-късно? “ излезе от щемпел в последния работен ден на 2020 година Кои са целите, които обществото би трябвало да наложи на партийно-политическия хайлайф, с цел да се обезпечи устойчивото развиване на страната и по какъв начин да се отървем от корупцията? Отговорът на тези и други въпроси създателят дава в изявление за ФАКТИ .
Господин Съйков, от въвеждането на валутния ръб до момента българските държавни управления издигат финансовата непоклатимост като своя основна цел и съществена заслуга за развиването на стопанската система ни. Защо макар стабилността оставаме недоволни от това развиване?
Според задгранични учени, които съм цитирал в моята книга, доста неприятната и неустойчива макроикономическа среда сигурно убива растежа, само че вярната макроикономическа политика сама не подсигурява приемлив напредък. Слабите политически институции са съществена причина за нестабилния и разочароващ напредък, до момента в който неприятната макроикономическа политика е единствено признак. Потискането на признака без да се лекува главната причина не може да докара до трайни усъвършенствания. Звучи познато за българската реалност, нали?
В раздела „ Икономика “ на държавната стратегия 2017-2021 гг. има доста положителни пожелания.
Ако всички те бяха сбъднали, българската стопанска система фактически щеше да дръпне доста напред. Проблемът е, че тези пожелания, създадени съзнателно от специалисти и отговарящи значително на потребностите на бизнеса, остават на хартия. Защо е по този начин? Едва ли можем да го разбираем единствено с отвращение за работа или несръчност на работещите в звената, на които е предоставено тяхното осъществяване. Просто тези задания не са решаващи за спечелването и задържането на властта. Тя се печели и се държи с популистка агитация и с дискредитиране и прилепяне на политическите съперници. Властта се крепи преди всичко от олигархични групи, които си разпределят посредством нея националните запаси. А те нямат никакъв интерес от осъществяването на хубавите обещания в предизборните и управническите стратегии.
Очевидно политическата смяна е належащо авансово изискване за по този начин нужното ни ускореното икономическо развиване. Обществото би трябвало да разпореди съответни дълготрайни и краткосрочни задания на тези, които ще ръководят, да ги накара да дават отговор за тяхното осъществяване. Смяната на ръководещите партии би трябвало да бъде обвързана с оптимално положителната отбрана на националните ползи, дефинирани в национална теория.
Кои са целите, които обществото би трябвало да наложи на партийно-политическия хайлайф, с цел да се обезпечи устойчивото развиване на страната?
На първо място би трябвало да се одобри стратегия за ускорено икономическо развиване до 2050 година През последните три десетилетия за положителни години за икономическото ни развиване се одобряваха тези, в които се отчиташе растеж на брутния вътрешен артикул от 2-3 на 100. В такива години другите ръководещи тържествено отчитаха триумфи на водената от тях политика. В резултат на това развиване България остава най-бедната и изостанала по съвсем всички индикатори страна-членка на Европейски Съюз. Сметките демонстрират, че с цел да имаме действително догонващо развиване по отношение на сътрудниците ни от Съюза, годишните темпове на напредък на брутния вътрешен артикул би трябвало да бъдат от порядъка на 7-8 на 100.
Ако поддържаме средногодишен ритъм на повишаване на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията от 3%, което по досегашните стандарти на ръководещите се счита за положително достижение, за 10 години ще реализираме нарастване от 34%. Това на процедура ни подсигурява опазване на последното място в класацията на Европейския съюз. Нашият Брутният вътрешен продукт все още е с 24% по-нисък от този на предпоследната Румъния, а тя въпреки всичко ще продължи да се развива.
Ако успеем да реализираме средногодишен растеж на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията от 8%, след 10 години той ще е със 116% по-голям от днешния. Тогава несъмнено ще можем да изпреварим Румъния и да се настаним равностойно в групата на останалите страни от Централна и Източна Европа. Това би било добър трамплин през годините 2030-2040 да нападаме междинното европейско ниво.
Тази цел би трябвало да се заложи в национална теория за развиване на страната дружно със съответстващи на нея индикатори за повишение на виталния стандарт на цялото население. Нейното реализиране не може да стане единствено със средствата на фискалната политика. Нужно е доста по-агресивно пришпорване на икономическото развиване с композиция от доста и разнообразни способи, които са използвани в българските условия. Това значи ръководството на страната, което и да е то персонално, да скъса със занижените критерии и да настрои политиката си по отношение на дълготрайните хоризонти за развиване.
Възлагането върху държавното ръководство на повече и по-отговорни функционалности за развиването на стопанската система не значи ли повече администрация и повече разхищения на публични средства?
Засилването на ролята на страната за ускорение на икономическото и общественото развиване на страната не значи раздуване на щатовете на държавните структури. Напротив, то би трябвало да бъде съпроводено с стратегия за редуциране на броя на държавните чиновници. Пътят е бърза електронизация на ръководството и на всички услуги, предлагани от страната. Така ще се освободят материални и човешки запаси, които могат да се насочат към решаващите действия за ускореното развиване на България. По опита на други страни електронното държавно управление е сигурен път към разширение на прозрачността и понижаване на корупцията.
Един от главните причини на съперниците на нуклеарната централа в „ Белене “ и на други крупни планове да вземем за пример е, че тяхното строителство ще се трансформира в голяма корупционна скица, която ще ощети и то с доста българските данъкоплатци. При настоящия политически ред и общоизвестните незаконни практики на правене на бизнес с страната тия причини мъчно могат да бъдат оборени. Засилването на ролята на сегашната страна в стопанската система значи да сложим вълка да пази стадото.
Поставянето на страната в услуга на ускореното социално-икономическо развиване на обществото би трябвало да бъде предшествано от нейното надълбоко реформиране. Целта на смяната е властта да се изземе от ръцете на олигарсите и да проработи в полза на жителите.
А допустимо ли е това?
Разделът от книгата за прозрачността на стопанската система стартира с констатацията, че обществените разноски са извънредно значим политически инструмент. Правителствата могат да ги употребяват, с цел да преодолеят пазарни сривове и да ускорят развиването или могат да злоупотребяват и да основават спомагателни изкривявания.
Може да отличим три типа обществени разноски: общодостъпни богатства, от които се възползват всички или необятен кръг жители, целево преразпределяне - разноски, от които се възползват малко жители и заплащания за политици. Последните са разноски, от които не се възползва съвсем никой с изключение на политиците и техните близки другари. Вероятността обществените разноски да бъдат контрапродуктивни нараства стремително, отивайки от първата към третата категория.
По тази причина обезпечаването на бистрота и публичен надзор върху парите на страната е належащо авансово изискване, с цел да поемем по пътя на ускореното икономическо развиване. Всички публични поръчки би трябвало да протичат при оптималната бистрота. Обществото би трябвало да е осведомено в детайли с изискванията за тях, предложенията на участниците, претекстовете за избор на спечелилия, причините на обособените членове на комисиите. Прозрачността на финансовото положение, приходите и разноските би трябвало да важи, както за държавните и общинските институции и за бизнеса, по този начин и за физическите лица.
Това задоволително ли е, с цел да ни отърве от корупцията?
Ако перифразираме известния воин на Илф и Петров, грижата за избавяне на обществото от корупцията би трябвало да стане първа грижа на самото общество. В България има един профилиран и редица други органи, които имат задачата да се борят с корупцията. Колкото повече документи създава властта в това отношение, колкото повече чиновници се назначават, толкоз повече се ускорява чувството у хората за ширеща се безнаказана корупция. Основният недостатък на битката с корупцията е, че тя се води от изпълнителната власт, която по хипотеза концентрира в себе си най-широки корупционни благоприятни условия. Това предопределя символичните резултати от активността. Ако се съберат приходите, които другите контролни органи са донесли на държавната хазна, те надали ще покрият разноските за издръжката им. Причината не е в неналичието на законова наредба или в незапълнени щатове. Кандидати за държавна работа не липсват. Същото може да се каже и за системата на Национална агенция за приходите, която сполучливо притиска дребния и междинния бизнес, само че другояче ситните ѝ мрежи пропущат милионите от далаверите на олигарсите.
Преломът в битката с корупцията би трябвало да се търси не в смяната на този или оня член на закон или на функционалностите на съответен орган, а в изваждането на антикорупционните органи от обсега на изпълнителната власт. Те би трябвало да се управляват от необятно внушителен цивилен съвет, в който да влизат браншовите организации на бизнеса, синдикални и професионални организации и други водещи патриотични неправителствени организации. Съветът ще номинира ръководителите на антикорупционните органи с оптимално транспарантни състезания. Битката за бистрота в ръководството може да бъде извоювана единствено от самостоятелни, напълно публични органи, които да се избират от гражданското общество. За да се съблюдава разделянето на управляващите назначението може да се прави от президента по експлицитното предложение на гражданския съвет, както и да се планува от време на време отчитане на резултатите пред Народното събрание.
Валентин Съйков е работил като публицист във вестник „ Труд “ и в други периодически издания. След 1991 година основава един от първите частни вестници - „ Имоти “ и продължава пътя си като притежател на организация за недвижими парцели и строителен бизнесмен. Избиран е пет пъти за член на Управителния съвет на Националното съдружие „ Недвижими парцели “ (НСНИ) и два пъти за ръководител на FIABCI – България. Книгата му „ 2050 година е съдбовно близо. Ще я има ли България и по-късно? “ излезе от щемпел в последния работен ден на 2020 година Кои са целите, които обществото би трябвало да наложи на партийно-политическия хайлайф, с цел да се обезпечи устойчивото развиване на страната и по какъв начин да се отървем от корупцията? Отговорът на тези и други въпроси създателят дава в изявление за ФАКТИ .
Господин Съйков, от въвеждането на валутния ръб до момента българските държавни управления издигат финансовата непоклатимост като своя основна цел и съществена заслуга за развиването на стопанската система ни. Защо макар стабилността оставаме недоволни от това развиване?
Според задгранични учени, които съм цитирал в моята книга, доста неприятната и неустойчива макроикономическа среда сигурно убива растежа, само че вярната макроикономическа политика сама не подсигурява приемлив напредък. Слабите политически институции са съществена причина за нестабилния и разочароващ напредък, до момента в който неприятната макроикономическа политика е единствено признак. Потискането на признака без да се лекува главната причина не може да докара до трайни усъвършенствания. Звучи познато за българската реалност, нали?
В раздела „ Икономика “ на държавната стратегия 2017-2021 гг. има доста положителни пожелания.
Ако всички те бяха сбъднали, българската стопанска система фактически щеше да дръпне доста напред. Проблемът е, че тези пожелания, създадени съзнателно от специалисти и отговарящи значително на потребностите на бизнеса, остават на хартия. Защо е по този начин? Едва ли можем да го разбираем единствено с отвращение за работа или несръчност на работещите в звената, на които е предоставено тяхното осъществяване. Просто тези задания не са решаващи за спечелването и задържането на властта. Тя се печели и се държи с популистка агитация и с дискредитиране и прилепяне на политическите съперници. Властта се крепи преди всичко от олигархични групи, които си разпределят посредством нея националните запаси. А те нямат никакъв интерес от осъществяването на хубавите обещания в предизборните и управническите стратегии.
Очевидно политическата смяна е належащо авансово изискване за по този начин нужното ни ускореното икономическо развиване. Обществото би трябвало да разпореди съответни дълготрайни и краткосрочни задания на тези, които ще ръководят, да ги накара да дават отговор за тяхното осъществяване. Смяната на ръководещите партии би трябвало да бъде обвързана с оптимално положителната отбрана на националните ползи, дефинирани в национална теория.
Кои са целите, които обществото би трябвало да наложи на партийно-политическия хайлайф, с цел да се обезпечи устойчивото развиване на страната?
На първо място би трябвало да се одобри стратегия за ускорено икономическо развиване до 2050 година През последните три десетилетия за положителни години за икономическото ни развиване се одобряваха тези, в които се отчиташе растеж на брутния вътрешен артикул от 2-3 на 100. В такива години другите ръководещи тържествено отчитаха триумфи на водената от тях политика. В резултат на това развиване България остава най-бедната и изостанала по съвсем всички индикатори страна-членка на Европейски Съюз. Сметките демонстрират, че с цел да имаме действително догонващо развиване по отношение на сътрудниците ни от Съюза, годишните темпове на напредък на брутния вътрешен артикул би трябвало да бъдат от порядъка на 7-8 на 100.
Ако поддържаме средногодишен ритъм на повишаване на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията от 3%, което по досегашните стандарти на ръководещите се счита за положително достижение, за 10 години ще реализираме нарастване от 34%. Това на процедура ни подсигурява опазване на последното място в класацията на Европейския съюз. Нашият Брутният вътрешен продукт все още е с 24% по-нисък от този на предпоследната Румъния, а тя въпреки всичко ще продължи да се развива.
Ако успеем да реализираме средногодишен растеж на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията от 8%, след 10 години той ще е със 116% по-голям от днешния. Тогава несъмнено ще можем да изпреварим Румъния и да се настаним равностойно в групата на останалите страни от Централна и Източна Европа. Това би било добър трамплин през годините 2030-2040 да нападаме междинното европейско ниво.
Тази цел би трябвало да се заложи в национална теория за развиване на страната дружно със съответстващи на нея индикатори за повишение на виталния стандарт на цялото население. Нейното реализиране не може да стане единствено със средствата на фискалната политика. Нужно е доста по-агресивно пришпорване на икономическото развиване с композиция от доста и разнообразни способи, които са използвани в българските условия. Това значи ръководството на страната, което и да е то персонално, да скъса със занижените критерии и да настрои политиката си по отношение на дълготрайните хоризонти за развиване.
Възлагането върху държавното ръководство на повече и по-отговорни функционалности за развиването на стопанската система не значи ли повече администрация и повече разхищения на публични средства?
Засилването на ролята на страната за ускорение на икономическото и общественото развиване на страната не значи раздуване на щатовете на държавните структури. Напротив, то би трябвало да бъде съпроводено с стратегия за редуциране на броя на държавните чиновници. Пътят е бърза електронизация на ръководството и на всички услуги, предлагани от страната. Така ще се освободят материални и човешки запаси, които могат да се насочат към решаващите действия за ускореното развиване на България. По опита на други страни електронното държавно управление е сигурен път към разширение на прозрачността и понижаване на корупцията.
Един от главните причини на съперниците на нуклеарната централа в „ Белене “ и на други крупни планове да вземем за пример е, че тяхното строителство ще се трансформира в голяма корупционна скица, която ще ощети и то с доста българските данъкоплатци. При настоящия политически ред и общоизвестните незаконни практики на правене на бизнес с страната тия причини мъчно могат да бъдат оборени. Засилването на ролята на сегашната страна в стопанската система значи да сложим вълка да пази стадото.
Поставянето на страната в услуга на ускореното социално-икономическо развиване на обществото би трябвало да бъде предшествано от нейното надълбоко реформиране. Целта на смяната е властта да се изземе от ръцете на олигарсите и да проработи в полза на жителите.
А допустимо ли е това?
Разделът от книгата за прозрачността на стопанската система стартира с констатацията, че обществените разноски са извънредно значим политически инструмент. Правителствата могат да ги употребяват, с цел да преодолеят пазарни сривове и да ускорят развиването или могат да злоупотребяват и да основават спомагателни изкривявания.
Може да отличим три типа обществени разноски: общодостъпни богатства, от които се възползват всички или необятен кръг жители, целево преразпределяне - разноски, от които се възползват малко жители и заплащания за политици. Последните са разноски, от които не се възползва съвсем никой с изключение на политиците и техните близки другари. Вероятността обществените разноски да бъдат контрапродуктивни нараства стремително, отивайки от първата към третата категория.
По тази причина обезпечаването на бистрота и публичен надзор върху парите на страната е належащо авансово изискване, с цел да поемем по пътя на ускореното икономическо развиване. Всички публични поръчки би трябвало да протичат при оптималната бистрота. Обществото би трябвало да е осведомено в детайли с изискванията за тях, предложенията на участниците, претекстовете за избор на спечелилия, причините на обособените членове на комисиите. Прозрачността на финансовото положение, приходите и разноските би трябвало да важи, както за държавните и общинските институции и за бизнеса, по този начин и за физическите лица.
Това задоволително ли е, с цел да ни отърве от корупцията?
Ако перифразираме известния воин на Илф и Петров, грижата за избавяне на обществото от корупцията би трябвало да стане първа грижа на самото общество. В България има един профилиран и редица други органи, които имат задачата да се борят с корупцията. Колкото повече документи създава властта в това отношение, колкото повече чиновници се назначават, толкоз повече се ускорява чувството у хората за ширеща се безнаказана корупция. Основният недостатък на битката с корупцията е, че тя се води от изпълнителната власт, която по хипотеза концентрира в себе си най-широки корупционни благоприятни условия. Това предопределя символичните резултати от активността. Ако се съберат приходите, които другите контролни органи са донесли на държавната хазна, те надали ще покрият разноските за издръжката им. Причината не е в неналичието на законова наредба или в незапълнени щатове. Кандидати за държавна работа не липсват. Същото може да се каже и за системата на Национална агенция за приходите, която сполучливо притиска дребния и междинния бизнес, само че другояче ситните ѝ мрежи пропущат милионите от далаверите на олигарсите.
Преломът в битката с корупцията би трябвало да се търси не в смяната на този или оня член на закон или на функционалностите на съответен орган, а в изваждането на антикорупционните органи от обсега на изпълнителната власт. Те би трябвало да се управляват от необятно внушителен цивилен съвет, в който да влизат браншовите организации на бизнеса, синдикални и професионални организации и други водещи патриотични неправителствени организации. Съветът ще номинира ръководителите на антикорупционните органи с оптимално транспарантни състезания. Битката за бистрота в ръководството може да бъде извоювана единствено от самостоятелни, напълно публични органи, които да се избират от гражданското общество. За да се съблюдава разделянето на управляващите назначението може да се прави от президента по експлицитното предложение на гражданския съвет, както и да се планува от време на време отчитане на резултатите пред Народното събрание.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ