Британският посланик у нас: Българският език е прекрасен
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За Брекзит, за Ковид-19, за имунизациите, за българския език и статуите на Уилям Гладстон - особено за предаването " Панорама " пo Българска национална телевизия приказва английският дипломат у нас - Роб Диксън.
Г-н дипломат, британците получиха договорка за Брекзит. Това краят ли е, или единствено началото на проблемите, които носи Брекзит?
- Първо, отлично e, че имаме договорка. Тя носи сигурност на жителите, на компаниите, на Обединеното кралство и неговите европейски сътрудници. Сделката урежда нулеви цени за двете страни. Това в никакъв случай до момента не е договаряно при търговски договаряния от подобен мащаб: единствено за предходната година комерсиалният оборот сред Обединеното кралство и Европейския съюз е 688 милиарда лири! Гражданите получават сигурност за бъдещето: британците в България и многото българи в Обединеното кралство. Сделката ни разрешава да продължим решително напред. 2021-ва ще бъде значима за Обединеното кралство. Поемаме председателството на Г-7 и на Съвета за сигурност, както и семейството на Глобалната конференцията за промените на климата КОП-26.
Да, само че за българите ще бъде по-трудно да работят и по-скъпо да учат в Обединеното кралство. Ето една от задачите на Брекзит изпълнена, нали?
-Има подигравка във обстоятелството, че напущаме Евросъюза, когато в най-реален, човешки проект Обединеното кралство и България са по-тясно обвързани от когато и да било. Над 200 000 българи живеят в нашата страна, а над 15 000 английски жители живеят тук, в България. Тези връзки сред двата народа са най-важни. Споразумението за отдръпване от Европейски Съюз дава на тези български жители, които към този момент живеят в Обединеното кралство, сигурността, че ще продължат да работят, да живеят, да учат, да отглеждат децата си, да имат достъп до Националната здравна работа както до момента. Естествено, има и промени. Именно по тази причина предприехме този развой – да намерим нови подходи. Много сме удовлетворени, че новата точкова имиграционна система, визите за студенти и за сезонни служащи разрешават на българските жители да живеят и работят при нас. Оценяваме позитивния принос на българите към нашата страна и доста желаеме тези взаимоотношения да се развиват сполучливо и отсега нататък.
Да разбирам ли, че малко ще се промени за българите, които към този момент живеят във Англия? А повече ще се промени, в случай че искаш занапред да живееш, работиш или учиш там?
- Българите, които към края на 2020-а са живели в Обединеното кралство, имат право до края на юни да се записват по схемата за уседналост. Както споделих, това ще отбрани техните права – нещо значимо и позитивно. Същото важи и за британците в България. Изказвам огромната си признателност на българските управляващи за съдействието при уреждането на тези въпроси. Промени, несъмнено, има. Те се отнасят до искащите да се реалокират в нашата страна занапред нататък. Ние сме отворена, гостоприемна страна. Искаме хората да не престават да идват, да живеят, да работят или да учат в отличните ни университети. Това към този момент ще става по друг метод. Но опцията за българите остава.
Дали английският метод към ковид и имунизациите удостоверява ли или отхвърля мнението, че британците ще бъдат по-добре без Европа?
-Положението с ковид в Обединеното кралство сега е изключително тежко. Е, освен у нас. Наложи се да въведем строги ограничения, стремим се да съблюдаваме прецизно рестриктивните мерки. Един от позитивните резултати от напускането на Евросъюза беше, че успяхме да разгадаем използването на ваксини и да стартираме имунизациите допустимо най-бързо. Към сряда в нашата страна са имунизирани с първа доза над два милиона и половина. В рецесията с ковид Обединеното кралство потвърди, че е открит, деен, и значим състезател на интернационалната сцена. Например, обезпечи половин милиард лири в поддръжка на международните старания за създаване и разпространяване на имунизациите. Осигурихме и спомагателна помощ от един милиард $. Така над милиард дози от имунизацията ще доближат до 92-те най-бедни страни в света. Наред с напъните на блестящите ни учени, които работят с учените по целия свят, това демонстрира по какъв начин в битката с Ковид ние сме значим, открит и деен международен състезател в съдействието с нашите сътрудници.
Но оценявате ли обстоятелството, че имунизациите не са единствено достижение единствено на една страна, а са плод на европейско и интернационално съдействие?
-Разработената в Обединеното кралство ваксина е плод на уменията на учените, които живеят и работят в нашата страна. Можем да се гордеем с Оксфордската ваксина. Но тя е на Оксфордския университет и Астра-Зенека, създадена е в съдействие с сътрудници по целия свят. Ще се популяризира освен измежду британците, само че и по целия свят. Ето по какъв начин в рецесията с Ковид се откроява нашата роля в света.
Обединеното кралство беше основно за влизането на България в Европейски Съюз. Вие сте приключили история и знаете какъв брой извънреден беше този миг, тъй като британците и българите рядко са били съдружници. Разделяме ли се още веднъж?
-Категорично не. През последните години изградихме задълбочени връзки. Значителна беше поддръжката на Обединеното кралство за евроатлантическата орис на България, на която все по този начин държим. Продължаваме да си сътрудничим в редица области с нашите български другари и сътрудници. Няма смисъл да се връщаме към минали стадии. Откриват се благоприятни условия в този момент: в изключително околните ни връзки в сигурността, в растящата търговия и във връзките сред нашите нации. Те имат голямо значение на най-лично и прочувствено ниво.
Някои българи, в това число посолството в Лондон, студенти, интелектуалци, не харесаха това, че при Вас се смъкват скулптури на Уилям Гладстон, човек с принос за българската история. Предлага се статуите да бъдат пренесени тук. Вашата реакция каква е?
- Много прекрасен въпрос. Като човек с ползи в историята, само че и като посланик с интерес да развие партньорства, които да пребъдат оттатък предишното, виждам тук три неща. Сложността на историята. Значението на гледната точка: по какъв начин родното място дефинира тълкуванието на историята. Виждам също, че историята не е игра, при която един печели единствено, когато губи различен. Възможни са разнообразни тълкувания на персони и събития. Например, аз съм израснал с визията за Гладстон като за популярен демократичен общественик от 19-и век, застъпвал се за самостоятелно ръководство на Ирландия, укрепил демократичната ни система. Но едвам в хода на подготовката ми за България научих, че за българите Гладстон е покровителят за техните права и свободи. Има обаче и друго виждане за неговата персона, развило се в последно време във връзка със фамилната му история. Баща му е бил огромен робовладелец на американския континент, а самият Гладстон се застъпва за погашение на компенсации на някогашните робовладелци след анулацията на робството. Мисля, че през днешния ден основателно оценяваме това като ужасяващо. Затова за мен е значима способността да схванеш другия взор и гледната точка на другия.
Като приказваме за гледни точки, Вие учихте български език и просвета още преди да пристигнете. Напълно ясна ли е България за външния наблюдаващ? Или по-скоро е необяснима?
-Хубав е този въпрос. За мен работата на дипломата, усвоил в някаква степен езика, с знания за историята и с поддръжката на отличния си екип, е да се опита да разбере, да изясни и даже да направи опит мъничко да повлияе на страната, в която работи. Приемам като голяма привилегия опцията да опитам да реализира това в България. Имам още доста да изучавам и се надявам да съумея. Владеенето на езика оказва помощ, познаването на историята - също. Да излезеш от нормалната ти среда, да обиколиш страната… Опитвам се да го върша при всяка опция.
Имате ли към този момент обичана дума или фраза на български?
-Започнах да изучавам български преди година. Езикът е прелестен. Научих доста думи. Като посланик доста ми харесва думата „ усещане “, тъй като доста желая да направя положително усещане тук в България. Харесвам и думата „ благоприятни условия “, и изключително доста одобрявам думата „ смут “, която ми звучи отлично. Четох много българска история и литература. И мисля, че Вазовото „ Аз съм българче “ дава отлична визия за мощното възприятие за национална еднаквост на българите. Като посланик мога да се свържа с това възприятие посредством езика.
“Аз съм българче”.
- Аз съм българче.
Харесва Ви значи?
-Да, одобрявам го. Учих го при започване на образованието ми по български. И с огромно предпочитание не преставам да изучавам.
За Брекзит, за Ковид-19, за имунизациите, за българския език и статуите на Уилям Гладстон - особено за предаването " Панорама " пo Българска национална телевизия приказва английският дипломат у нас - Роб Диксън.
Г-н дипломат, британците получиха договорка за Брекзит. Това краят ли е, или единствено началото на проблемите, които носи Брекзит?
- Първо, отлично e, че имаме договорка. Тя носи сигурност на жителите, на компаниите, на Обединеното кралство и неговите европейски сътрудници. Сделката урежда нулеви цени за двете страни. Това в никакъв случай до момента не е договаряно при търговски договаряния от подобен мащаб: единствено за предходната година комерсиалният оборот сред Обединеното кралство и Европейския съюз е 688 милиарда лири! Гражданите получават сигурност за бъдещето: британците в България и многото българи в Обединеното кралство. Сделката ни разрешава да продължим решително напред. 2021-ва ще бъде значима за Обединеното кралство. Поемаме председателството на Г-7 и на Съвета за сигурност, както и семейството на Глобалната конференцията за промените на климата КОП-26.
Да, само че за българите ще бъде по-трудно да работят и по-скъпо да учат в Обединеното кралство. Ето една от задачите на Брекзит изпълнена, нали?
-Има подигравка във обстоятелството, че напущаме Евросъюза, когато в най-реален, човешки проект Обединеното кралство и България са по-тясно обвързани от когато и да било. Над 200 000 българи живеят в нашата страна, а над 15 000 английски жители живеят тук, в България. Тези връзки сред двата народа са най-важни. Споразумението за отдръпване от Европейски Съюз дава на тези български жители, които към този момент живеят в Обединеното кралство, сигурността, че ще продължат да работят, да живеят, да учат, да отглеждат децата си, да имат достъп до Националната здравна работа както до момента. Естествено, има и промени. Именно по тази причина предприехме този развой – да намерим нови подходи. Много сме удовлетворени, че новата точкова имиграционна система, визите за студенти и за сезонни служащи разрешават на българските жители да живеят и работят при нас. Оценяваме позитивния принос на българите към нашата страна и доста желаеме тези взаимоотношения да се развиват сполучливо и отсега нататък.
Да разбирам ли, че малко ще се промени за българите, които към този момент живеят във Англия? А повече ще се промени, в случай че искаш занапред да живееш, работиш или учиш там?
- Българите, които към края на 2020-а са живели в Обединеното кралство, имат право до края на юни да се записват по схемата за уседналост. Както споделих, това ще отбрани техните права – нещо значимо и позитивно. Същото важи и за британците в България. Изказвам огромната си признателност на българските управляващи за съдействието при уреждането на тези въпроси. Промени, несъмнено, има. Те се отнасят до искащите да се реалокират в нашата страна занапред нататък. Ние сме отворена, гостоприемна страна. Искаме хората да не престават да идват, да живеят, да работят или да учат в отличните ни университети. Това към този момент ще става по друг метод. Но опцията за българите остава.
Дали английският метод към ковид и имунизациите удостоверява ли или отхвърля мнението, че британците ще бъдат по-добре без Европа?
-Положението с ковид в Обединеното кралство сега е изключително тежко. Е, освен у нас. Наложи се да въведем строги ограничения, стремим се да съблюдаваме прецизно рестриктивните мерки. Един от позитивните резултати от напускането на Евросъюза беше, че успяхме да разгадаем използването на ваксини и да стартираме имунизациите допустимо най-бързо. Към сряда в нашата страна са имунизирани с първа доза над два милиона и половина. В рецесията с ковид Обединеното кралство потвърди, че е открит, деен, и значим състезател на интернационалната сцена. Например, обезпечи половин милиард лири в поддръжка на международните старания за създаване и разпространяване на имунизациите. Осигурихме и спомагателна помощ от един милиард $. Така над милиард дози от имунизацията ще доближат до 92-те най-бедни страни в света. Наред с напъните на блестящите ни учени, които работят с учените по целия свят, това демонстрира по какъв начин в битката с Ковид ние сме значим, открит и деен международен състезател в съдействието с нашите сътрудници.
Но оценявате ли обстоятелството, че имунизациите не са единствено достижение единствено на една страна, а са плод на европейско и интернационално съдействие?
-Разработената в Обединеното кралство ваксина е плод на уменията на учените, които живеят и работят в нашата страна. Можем да се гордеем с Оксфордската ваксина. Но тя е на Оксфордския университет и Астра-Зенека, създадена е в съдействие с сътрудници по целия свят. Ще се популяризира освен измежду британците, само че и по целия свят. Ето по какъв начин в рецесията с Ковид се откроява нашата роля в света.
Обединеното кралство беше основно за влизането на България в Европейски Съюз. Вие сте приключили история и знаете какъв брой извънреден беше този миг, тъй като британците и българите рядко са били съдружници. Разделяме ли се още веднъж?
-Категорично не. През последните години изградихме задълбочени връзки. Значителна беше поддръжката на Обединеното кралство за евроатлантическата орис на България, на която все по този начин държим. Продължаваме да си сътрудничим в редица области с нашите български другари и сътрудници. Няма смисъл да се връщаме към минали стадии. Откриват се благоприятни условия в този момент: в изключително околните ни връзки в сигурността, в растящата търговия и във връзките сред нашите нации. Те имат голямо значение на най-лично и прочувствено ниво.
Някои българи, в това число посолството в Лондон, студенти, интелектуалци, не харесаха това, че при Вас се смъкват скулптури на Уилям Гладстон, човек с принос за българската история. Предлага се статуите да бъдат пренесени тук. Вашата реакция каква е?
- Много прекрасен въпрос. Като човек с ползи в историята, само че и като посланик с интерес да развие партньорства, които да пребъдат оттатък предишното, виждам тук три неща. Сложността на историята. Значението на гледната точка: по какъв начин родното място дефинира тълкуванието на историята. Виждам също, че историята не е игра, при която един печели единствено, когато губи различен. Възможни са разнообразни тълкувания на персони и събития. Например, аз съм израснал с визията за Гладстон като за популярен демократичен общественик от 19-и век, застъпвал се за самостоятелно ръководство на Ирландия, укрепил демократичната ни система. Но едвам в хода на подготовката ми за България научих, че за българите Гладстон е покровителят за техните права и свободи. Има обаче и друго виждане за неговата персона, развило се в последно време във връзка със фамилната му история. Баща му е бил огромен робовладелец на американския континент, а самият Гладстон се застъпва за погашение на компенсации на някогашните робовладелци след анулацията на робството. Мисля, че през днешния ден основателно оценяваме това като ужасяващо. Затова за мен е значима способността да схванеш другия взор и гледната точка на другия.
Като приказваме за гледни точки, Вие учихте български език и просвета още преди да пристигнете. Напълно ясна ли е България за външния наблюдаващ? Или по-скоро е необяснима?
-Хубав е този въпрос. За мен работата на дипломата, усвоил в някаква степен езика, с знания за историята и с поддръжката на отличния си екип, е да се опита да разбере, да изясни и даже да направи опит мъничко да повлияе на страната, в която работи. Приемам като голяма привилегия опцията да опитам да реализира това в България. Имам още доста да изучавам и се надявам да съумея. Владеенето на езика оказва помощ, познаването на историята - също. Да излезеш от нормалната ти среда, да обиколиш страната… Опитвам се да го върша при всяка опция.
Имате ли към този момент обичана дума или фраза на български?
-Започнах да изучавам български преди година. Езикът е прелестен. Научих доста думи. Като посланик доста ми харесва думата „ усещане “, тъй като доста желая да направя положително усещане тук в България. Харесвам и думата „ благоприятни условия “, и изключително доста одобрявам думата „ смут “, която ми звучи отлично. Четох много българска история и литература. И мисля, че Вазовото „ Аз съм българче “ дава отлична визия за мощното възприятие за национална еднаквост на българите. Като посланик мога да се свържа с това възприятие посредством езика.
“Аз съм българче”.
- Аз съм българче.
Харесва Ви значи?
-Да, одобрявам го. Учих го при започване на образованието ми по български. И с огромно предпочитание не преставам да изучавам.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ