Никой не иска да е емигрант - това не е по-лесният избор.
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Никой не желае да е бежанец, тъй като това не е по-лесният избор, " споделя българска специализантка. Всеки четвърти българин е изразявал предпочитание да живее в чужбина. Дъждовни води ви среща с няколко души, създали собствен персонален избор.
Всеки четвърти българин е имал желание да живее в чужбина. Това сочат данните от последното изследване на “Тренд”. 41 % пък споделят, че имат родственици, които живеят зад граница.
" Вирусът " на миграцията и неговите талази
Експертите са безапелационни, че пандемията е снижила емиграцията през 2020 година. Това обаче не позволява дългогодишните демографски проблеми на България, включително приключването на експерти от основни браншове. По данни на Европейския комисия през 2019 година наклонността за завръщане на трудови мигранти е траяла и България е измежду първенците в това отношение. Но става въпрос главно за нискоквалифицирани фрагменти.
Младите специалисти не престават да напущат България
Според изследване на фондация “Отворено общество” едвам към 5 % от лекарите в България са под 30-годишна възраст. Никол и Виктор са измежду младите медицински експерти, които са избрали да заминат. “Мотивираха ме по-добрите условия и организация на труда”, споделя Никол, която е специализантка във Виена. “Заплащането в България е такова, че би трябвало да работиш на най-малко 2 места и да финансираш всички курсове сам”. Докато следва, тя работи като болногледач в огромно лечебно заведение в София. “Като студент получавах малко над 200 лв.. Абсурдното е, че от тях трябваше да отстранявам пари за сапун и тоалетна хартия в отделението.”
Казва, че в Австрия обстановката е напълно друга. “Студентите тук дават смени, за които им се заплаща. Докато при нас по време на образованието практиката беше доста по-малко.” Тя признава, че е срещала усложнения да навакса. “Мои сътрудници тук са правили редица неща по време на образованието си, до които аз се допирам за първи път”. И въпреки работата да е доста и обществената среда в началото да е надалеч по-ограничена, в сравнение с в България, тя е удовлетворена от решението си да замине. “В България малко хора се интересуват от нови изследвания и те мъчно стигат до практиката. В Австрия, изключително във връзка с ковид, видях по какъв начин се приготвят нови изявления и се разискват нови способи за лекуване постоянно”. Би ли се върнала? “Никой не желае да е бежанец и това изрично не е по-лесният избор. Така че, в случай че видя наклонност за възстановяване, ще се върна. На този стадий - не”.
Българи, които се връщат от чужбина, българи, които остават. Защо?
Виктор, сходно на Никол, отпътува малко откакто приключва образованието си. “Избраната от мен компетентност не на всички места в България се практикува на нужното модерно равнище. Не желаех да върша компромис със себе си и с пациентите си”, изяснява той. Признава, че първите стъпки в Германия не са лесни. “Все още срещам усложнения - езикови, професионални, социални”, изрежда той, “но съм удовлетворен, че взех решение да стартира да строя кариера в чужбина”. За момента Виктор не мисли за прибиране в България и кариера там: “Не съм оптимист, че нужните промени ще се проведат скоро. Медицината в България се нуждае от огромни структурни промени, с цел да стане допустимо сътрудниците да практикуват на модерно равнище и при нужните условия на труд, а пациентите - както в огромни академични лечебни заведения, по този начин и да вземем за пример в общински клиники - да бъдат удовлетворени, че грижите за тях са оптимални.”
Предимствата на България за младите и образованите
Съкращенията и замразяването на нови позиции поради пандемията, както и мощно конкурентната среда, са измежду аргументите някои българи да решат да се завърнат в родината си. “Професионалното ми развиване, невероятната икономическа конюнктура в следствие от пандемията, а и персонални аргументи, бяха факторите, които ме накараха да се върна в България”, споделя Филип, който се е прибрал преди няколко месеца, само че към този момент си е намерил работа. Той споделя, че в Западна Европа, където е учил и работил до момента, пандемията съществено е засегнала търсенето на фрагменти, изключително на задграничните и на тези без дълготраен опит. “Европейското ми обучение несъмнено ми отвори повече порти в България, в сравнение с в чужбина”, признава той и акцентира, че тук процесът по наемане е на по-ниско равнище, което може да се окаже плюс. “Не ми се постанова да минавам през горящи обръчи, с цел да си намеря подобаваща работа”, споделя Филип. Особено в столицата редица компании в областта на бизнес нововъведенията и в стартъп средата търсят млади специалисти, владеещи няколко непознати езика.
Натрупването на опит зад граница и владеенето на непознати езици се оказват коз за млади експерти, които вземат решение да работят в България. Иванина отпътува за Германия като дребна, само че преди година се завръща в родината си. “Трябва да призная почтено, че изборът ми не беше подбуден от носталгия или идеализъм”, споделя тя. “Образованието ми, което е с акцент върху проучванията на Югоизточна Европа, ми даде по-добри благоприятни условия за насърчаване на кариера тук”. Тя владее български и немски на равнище " майчин език”, приказва и британски. Намира подобаваща позиция в България и в този момент е удовлетворена от решението си: “От към година съм в България и обичам работата си”. Иванина не обича да съпоставя България и Германия и не счита, че в множеството случаи има база за сходна параленост. " Откакто съм в България, съм имала доста случки, които, несъмнено, не биха били вероятни в Германия. Някои от тях ме разсмиват, други - не. Не е загадка, че доста неща в България не действат по този начин, както би трябвало, само че въпреки всичко съм на мнението, че зависи от всички нас да променим това, което не работи като хората. Не може постоянно да се оправдаваме, че “системата по този начин и по този начин не функционира”, безапелационна е тя.
" Никой не желае да е бежанец, тъй като това не е по-лесният избор, " споделя българска специализантка. Всеки четвърти българин е изразявал предпочитание да живее в чужбина. Дъждовни води ви среща с няколко души, създали собствен персонален избор.
Всеки четвърти българин е имал желание да живее в чужбина. Това сочат данните от последното изследване на “Тренд”. 41 % пък споделят, че имат родственици, които живеят зад граница.
" Вирусът " на миграцията и неговите талази
Експертите са безапелационни, че пандемията е снижила емиграцията през 2020 година. Това обаче не позволява дългогодишните демографски проблеми на България, включително приключването на експерти от основни браншове. По данни на Европейския комисия през 2019 година наклонността за завръщане на трудови мигранти е траяла и България е измежду първенците в това отношение. Но става въпрос главно за нискоквалифицирани фрагменти.
Младите специалисти не престават да напущат България
Според изследване на фондация “Отворено общество” едвам към 5 % от лекарите в България са под 30-годишна възраст. Никол и Виктор са измежду младите медицински експерти, които са избрали да заминат. “Мотивираха ме по-добрите условия и организация на труда”, споделя Никол, която е специализантка във Виена. “Заплащането в България е такова, че би трябвало да работиш на най-малко 2 места и да финансираш всички курсове сам”. Докато следва, тя работи като болногледач в огромно лечебно заведение в София. “Като студент получавах малко над 200 лв.. Абсурдното е, че от тях трябваше да отстранявам пари за сапун и тоалетна хартия в отделението.”
Казва, че в Австрия обстановката е напълно друга. “Студентите тук дават смени, за които им се заплаща. Докато при нас по време на образованието практиката беше доста по-малко.” Тя признава, че е срещала усложнения да навакса. “Мои сътрудници тук са правили редица неща по време на образованието си, до които аз се допирам за първи път”. И въпреки работата да е доста и обществената среда в началото да е надалеч по-ограничена, в сравнение с в България, тя е удовлетворена от решението си да замине. “В България малко хора се интересуват от нови изследвания и те мъчно стигат до практиката. В Австрия, изключително във връзка с ковид, видях по какъв начин се приготвят нови изявления и се разискват нови способи за лекуване постоянно”. Би ли се върнала? “Никой не желае да е бежанец и това изрично не е по-лесният избор. Така че, в случай че видя наклонност за възстановяване, ще се върна. На този стадий - не”.
Българи, които се връщат от чужбина, българи, които остават. Защо?
Виктор, сходно на Никол, отпътува малко откакто приключва образованието си. “Избраната от мен компетентност не на всички места в България се практикува на нужното модерно равнище. Не желаех да върша компромис със себе си и с пациентите си”, изяснява той. Признава, че първите стъпки в Германия не са лесни. “Все още срещам усложнения - езикови, професионални, социални”, изрежда той, “но съм удовлетворен, че взех решение да стартира да строя кариера в чужбина”. За момента Виктор не мисли за прибиране в България и кариера там: “Не съм оптимист, че нужните промени ще се проведат скоро. Медицината в България се нуждае от огромни структурни промени, с цел да стане допустимо сътрудниците да практикуват на модерно равнище и при нужните условия на труд, а пациентите - както в огромни академични лечебни заведения, по този начин и да вземем за пример в общински клиники - да бъдат удовлетворени, че грижите за тях са оптимални.”
Предимствата на България за младите и образованите
Съкращенията и замразяването на нови позиции поради пандемията, както и мощно конкурентната среда, са измежду аргументите някои българи да решат да се завърнат в родината си. “Професионалното ми развиване, невероятната икономическа конюнктура в следствие от пандемията, а и персонални аргументи, бяха факторите, които ме накараха да се върна в България”, споделя Филип, който се е прибрал преди няколко месеца, само че към този момент си е намерил работа. Той споделя, че в Западна Европа, където е учил и работил до момента, пандемията съществено е засегнала търсенето на фрагменти, изключително на задграничните и на тези без дълготраен опит. “Европейското ми обучение несъмнено ми отвори повече порти в България, в сравнение с в чужбина”, признава той и акцентира, че тук процесът по наемане е на по-ниско равнище, което може да се окаже плюс. “Не ми се постанова да минавам през горящи обръчи, с цел да си намеря подобаваща работа”, споделя Филип. Особено в столицата редица компании в областта на бизнес нововъведенията и в стартъп средата търсят млади специалисти, владеещи няколко непознати езика.
Натрупването на опит зад граница и владеенето на непознати езици се оказват коз за млади експерти, които вземат решение да работят в България. Иванина отпътува за Германия като дребна, само че преди година се завръща в родината си. “Трябва да призная почтено, че изборът ми не беше подбуден от носталгия или идеализъм”, споделя тя. “Образованието ми, което е с акцент върху проучванията на Югоизточна Европа, ми даде по-добри благоприятни условия за насърчаване на кариера тук”. Тя владее български и немски на равнище " майчин език”, приказва и британски. Намира подобаваща позиция в България и в този момент е удовлетворена от решението си: “От към година съм в България и обичам работата си”. Иванина не обича да съпоставя България и Германия и не счита, че в множеството случаи има база за сходна параленост. " Откакто съм в България, съм имала доста случки, които, несъмнено, не биха били вероятни в Германия. Някои от тях ме разсмиват, други - не. Не е загадка, че доста неща в България не действат по този начин, както би трябвало, само че въпреки всичко съм на мнението, че зависи от всички нас да променим това, което не работи като хората. Не може постоянно да се оправдаваме, че “системата по този начин и по този начин не функционира”, безапелационна е тя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ