Доц. Околийски пред ФАКТИ: В България през последните години общественото здраве не е приоритет
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В първата половина на ноември станаха ясни данните от последното проучване за знанията, усещанията за риска, превантивното държание и доверието за обезпечаване на информация за отговор на пандемията, направено от Световната здравна организация (СЗО) в България. От ФАКТИ се свързахме с доцент доктор Михаил Околийски, който съставлява офиса на СЗО в България, с цел да приказваме за изводите от въпросното проучване, за имунизациите и за психологичното здраве в България. Разговора ни четете в идващите редове:
- Доцент Околийски, данните от проучването на СЗО демонстрират, че 37% от българите не желаят да си слагат ваксина против Covid-19, има ли данни какъв % от тях са хора, които са го преболедували?
- Няма данни какъв % от тези хора са преболедували, само че има един различен въпрос: „ Ако към този момент сте преболедували, бихте ли се ваксинирали? “. Там процентът е още по-нисък – към 20% от хората, които преболедували, считат, че няма потребност се имунизират. Това също демонстрира едно недоумение на естеството на ковид. В момента, в който се натрупаха задоволително научни доказателства СЗО сподели, че имунитетът, който се реализира посредством преболедуване в действителност е прекомерно къс. При по-леко преболедуване и според от самостоятелните характерности на индивида този натурален имунитет може да продължи два-три месеца до шест месеца. Докато при имунизацията, която се създава сега минимума, който се знае, че тя ще обезпечи е една година. Тоест един много дълъг интервал от време.
- Каква е повода да няма по-високо предпочитание за имунизация, съгласно Вас?
- В България през последните години публичното здраве не е приоритет. Откакто аз се помня да имам умишлен професионален живот, публичното здраве в никакъв случай не е било в центъра на напъните на политиците. По тази причина доста малко се влага в това хората да схванат същински каква изгода могат да имат от едни спомагателни подкрепи, които дават имунизациите. Смята се, че този наложителен календар на бебешките ваксини е задоволителен, с цел да не се възобновяват болести като детски паралич, морбили и така нататък, само че когато не се влага в сходен тип другарство с хората, с цел да знаят те какъв брой е значимо да се имунизират, стартират да се двоумят и да не помнят какво в действителност предотвратяват имунизациите. Това не се следи единствено в България, и в други страни е по този начин.
Ваксините стават жертва на самия си триумф, тъй като се не помни, че са били изкоренени цели публични групи заради разнообразни болести. Например едрата шарка, морбили и така нататък Когато падне груповият имунитет, т.е. ваксиналното покритие под един избран %, стартират да избухват епидемии от морбили да вземем за пример, каквито се следят и в Италия, и в Германия, и в Съединени американски щати. Много е тъжно това, че хората, които взимат решения не влагат повече.
Ще дам един доста значим образец. Има ваксина, която е покрита от НЗОК за HPV - човешкия папиломен вирус. Тази ваксина разрешава избягването на рак на шийката на матката при дамите. Ваксината би трябвало да се сложи преди започването на половия живот при девойките, тъй като доста огромен % от мъжете в България са преносители на този вирус и всяка година умират над 1000-1500 дами. Ваксиналното покритие е доста ниско. То е под 10% и макар напъните на някои неправителствени организации в България за популяризирането на тази ваксина ваксиналното покритие продължава да бъде ниско. Това не се случва, тъй като българите сме доста глупави или проклети, а просто тъй като няма разяснителни дейности, няма топли думи на здравните политици, които да обяснят защо тъкмо става въпрос. Този проблем с HPV е отстранен в Австралия и Нова Зеландия, тъй като болшинството дами са имунизирани и няма пространство за подправените изказвания, за хибридните вести на разнообразни антиваксинални придвижвания, че има странични резултати и вредата е доста по-голяма от изгодата.
За мен, това е възмутително и нерационално. Ние, от СЗО, се опитваме с разнообразни дейности, акции и медийни изявления да сигнализираме за тези проблеми, само че не съумяваме същински на променим този тренд.
- Имате поради антиваксърските придвижвания?
- Антиваксърите са в действителност едно доста малко придвижване, което обаче е доста видно. Те са единици хора, само че се основава неверното усещане, че те са мощни, тъй като, когато участват по разнообразни медии, постоянно има един глас на науката, учредена на доказателства и един глас, който е срещу това. Хората остават с неверната визия, че в действителност става дума за някакъв паритет – 50 на 50, а това не е по този начин. Истински съотношението е 95% рационални и смислени причини против 5% тайни схващания, основани на доста субективни, постоянно маладаптивни и патологични мисли и процеси. Не виждам нищо свястно и обикновено в това да искаш някой да почине или да страда здравословно, отхвърляйки достиженията на актуалната просвета.
- Споменахте конспирации – допустимо ли е точно конспирациите да са нещото, което кара толкоз доста хора да отхвърлят ваксина?
- Да, допустимо е това да е част от обяснението. В съпоставяне с други страни в Европа, България е на едно от първите места по подмолно мислене и това е измерено в проучването на настройките и държанието към Covid, което организираме от СЗО. Българите считат в огромна степен, че има секрети организации, които движат избрани процеси да вземем за пример тази пандемия – Бил Гейтс, или СЗО, или Сорос и така нататък Това се случва на фона на доста дребните вложения в публичното здраве и битката с тези подправени вести. Тя би трябвало да се води ежедневно по един доста стегнат и доста сериозен метод. Тук приказваме за връзка на риска. Това е един термин, който е доста съвременен и доста значим и ние, в СЗО, сме доста добре осведомени с него, тъй като сме подготвени. Ние, като офис на СЗО, се опитваме да го следваме във всяка една наша обществена изява, с цел да обясняваме и да се борим с тези хибридни, подправени вести, които целят дестабилизиране на цялото ни общество.
Аз в това виждам и опасност за националната сигурност, тъй като в случай че допуснем увеличението на разпространяването на инфекциозните болести и на тези неправилни схващания, ще загубим доста и човешки животи, и така наречен „ дни, прекарани в благоденствие “. И при млади, и при остарели има избрани условия, с цел да може да се каже, че човек живее добре. Хората в България е видно и от статистиките на СЗО, и от тези на европейски статистически организации, че живеят много вреден живот.
- Д-р Тедрос и Лейди Гага още през април работиха дружно за един концерт, който целеше да обърне внимание и на психологичното ни здраве в пандемията. В България властта тогава не обръщаше такова внимание на отражението на ковид върху душeвността ни и това е реалност, от данните на едно проучване за интервала 17 февруари – 17 април 2020 година, в чийто екип и аз участвах. Oт проучване на СЗО, извършено в 130 страни през юни, юли и август т.г. пък излязоха данни, че 30% от страните не отделят нужният запас за психологично здраве – на какво се дължи всичко това, съгласно Вас?
- Това е страховит разбор и демонстрира високо схващане на нещата. Би ми се желало и по този начин и здравни публицисти, само че най-много и хора, които взимат решения, здравни политици да наблюдават тези неща, да ги схващат и да вземат съответните ограничения. Това е огромна разлика с другите страни. Там се проучват тези процеси и се вземат съответните ограничения. В България по-малко от 2% от здравния бюджет се дава за психологично здраве. Това е обичайното неглижиране на проблемите на психологичното здраве и на психиатрията, които са в задния двор освен на медицината, само че и на цялото общество.
В България системата за даване на психичноздравни услуги е в извънредно неприятно положение. Тя е доста зле подкрепена финансово, само че и с фрагменти. Имаме доста малко като брой и психиатри, и психолози, и психотерапевти. Имаме доста неравномерно систематизиране на психичноздравните услуги. Те са съсредоточени постоянно в огромните градове – София, Пловдив, Варна. Хората в по-малките обитаеми места нямат добър достъп до психичноздравен експерт.
Проблемите са и, че обслужването не е деинституционализирано. Тоест не се дава в общността, а се дава в институции – в психиатричните лечебни заведения, които не са реформирани към този момент 30 години Преход. При тях става дума за едни приюти, които са отвън огромните градове. С изключение на болничното заведение в Пазарджик, която е в центъра на града и действа отлично, всички други лечебни заведения са в ужасяващо положение.
На този декор се случва една рецесия с едно непознато инфекциозно заболяване, което още повече усложнява нещата от две гледни точки. От една страна, самата пандемия води до пандемична отмалялост, до повишение на депресивните и тревожни положения, на паник офанзивите. От друга, води до усложняване на към този момент съществуващите психичноздравни проблеми на хората, както и при тези с тежката психологична болест шизофрения, с психози, които нямат достъп до услугата и надлежно се утежняват. Тези други хора, които до този миг не са имали някакво психологично заболяване, каквито са депресиите и тревогата, в резултат на паниката, на напрежението, на терзанието, че ще изгубят работата си и препитанието на фамилията си, стартират да се тревожат и стигат до потребността на от някакъв тип поддръжка.
Най-често мъжете в тази обстановка прибягват до нараснала приложимост на алкохол, при дамите – до нараснала приложимост от непредписани от лекар успокоителни лекарства. Тази корист още повече задълбочава казуса, води до увеличение на споровете в фамилията, до нараснали равнища на принуждение, до експанзия сред сътрудниците. Най-често от мъжа към дамата, само че има и противоположното.
Има я също и стигмата към психологичното здраве, към психологичната болест и психологично болните. Човек в България в случай че си признае, че има подобен проблем и потърси помощ, надали не трябва дипломиран като вманиачен или като безнадеждно болен. Поради тази причина това нещо се крие доста дълго, до момента в който казусът не се хронифицира или не стане прекомерно огромен. Тогава се търси помощ, когато доста постоянно е доста късно или мъчно за намеса.
- Как се случва това криене?
- Чрез така наречен „ презентеизъм “. Човек е безнадеждно печален, без никаква сила и без предпочитание за ставане, за вървене на работа, само че ти вървиш на работа без да си ефикасен. Има отражение във една доста ниска успеваемост и продуктивност на труда. Всъщност по този метод човек може да страда в продължение на месеци, а стопанската система да губи. Това тъкмо е и усилието на СЗО – на доктор Тедрос, Лейди Гага, вдовицата на Честър Бенингтън, вокала на Linkin Park, който се самоуби. Опитът е да се обърне внимание върху депресията и това, че тя доста постоянно води до опити за самоубийства и осъществени самоубийства.
Един трилион $ годишно се губят заради следствията от депресията. Това е международен проблем, в който другите страни – западноевропейските и Съединени американски щати, влагат големи старания, внимание, средства, с цел да могат да се борят с него. Проблемът е, че доста малко хора получават съответна помощ. В България този % е извънредно невисок – под 12% от хората с психиатрични болести в действителност получават минимално съответно лекуване, което значи минимум три визити при психиатър или психотерапевт, с цел да могат да се оправят с казуса си.
Голямото болшинство хора по никакъв метод не получават съответно лекуване в България. Можем часове да приказваме за какво е по този начин – касата не заплаща нищо с изключение на чисто здравна услуга, не заплаща за психолог, за психотерапевт, парите, които дава за консултация с психиатър са срамно малко, дава се опция в първия месец на две визити - в началото е аудиенция и продължаващ обзор, и по-късно един път месечно консултация с психиатър. Психиатърът е единственият експерт, който човек може да потърси по каса. Ние знаем от нашия опит като терапевти, че това е извънредно незадоволително. Човек има потребност – изключително в първите месеци, от доста по-чести контакти с психичноздравен експерт.
Цялата тази проблематика се ускорява около пандемията, която в действителност беше непредвидена и води до още по-голямо усложняване на тези проблеми. Сега има една вяра, не зная дали това ще се случи, само че в последна фаза на приемане е най-сетне Националната тактика за психологично здраве, каквато нямаме към този момент от над 10 години. Това е една рамка, в която могат да се случат всички неща, за които приказваме с съответно финансиране от към 60 милиона на година, общо за 10 години – 600 милиона лв., които би трябвало да се дадат от Правителството, с цел да се адресират всички тези проблеми, за които приказваме.
- Тази рамка ли е нещото, което би могло да ни помогне оттук нататък?
- Да, изрично. Там има някои недостатъци и сътрудници - от Българската асоциация по психотерапия и други сдружения, обърнаха внимание, че в тази тактика не участва в нужната степен психотерапията или грижата за деца, която е друга огромна дупка в даването на услуги, тъй като детските психиатри са по-малко от 20 за цяла България. Има единствено две клиники за детска психиатрия – в София и във Варна. Няма никакво предпочитано разглеждане на проблемите на децата, а множеството неща се кодират тогава. Но това нещо може да се навакса. Нужно е в този момент в този бюджетен интервал на държавното управление то да одобри тази стратегия и да бюджетира тези средства за следващата година. Ако това се отсрочи още веднъж, аз съм доста песимистично надъхан към бъдещето на грижата за психологичното здраве в България.
Тя би трябвало да бъде също междусекторна, тъй като тя не е единствено клинична медицина. Има обществени проблеми, има обществена рехабилитация, психосоциална рехабилитация, поддръжка на работното място, поддръжка на живеенето на психичноболните в общността, само че и най-много това внимание към казуса. Това касае и неналичието на здравно обучение е учебните заведения, тъй като децата не е научават да ценят психологичното си здраве, да влагат в хармонични междуличностните си връзки, в любовни си връзки. Много постоянно едно отчаяние в младини може да сътвори контузия, което да съпровожда момчето или момичето цялостен живот и да ги прави непълноценни жители и същества.
В първата половина на ноември станаха ясни данните от последното проучване за знанията, усещанията за риска, превантивното държание и доверието за обезпечаване на информация за отговор на пандемията, направено от Световната здравна организация (СЗО) в България. От ФАКТИ се свързахме с доцент доктор Михаил Околийски, който съставлява офиса на СЗО в България, с цел да приказваме за изводите от въпросното проучване, за имунизациите и за психологичното здраве в България. Разговора ни четете в идващите редове:
- Доцент Околийски, данните от проучването на СЗО демонстрират, че 37% от българите не желаят да си слагат ваксина против Covid-19, има ли данни какъв % от тях са хора, които са го преболедували?
- Няма данни какъв % от тези хора са преболедували, само че има един различен въпрос: „ Ако към този момент сте преболедували, бихте ли се ваксинирали? “. Там процентът е още по-нисък – към 20% от хората, които преболедували, считат, че няма потребност се имунизират. Това също демонстрира едно недоумение на естеството на ковид. В момента, в който се натрупаха задоволително научни доказателства СЗО сподели, че имунитетът, който се реализира посредством преболедуване в действителност е прекомерно къс. При по-леко преболедуване и според от самостоятелните характерности на индивида този натурален имунитет може да продължи два-три месеца до шест месеца. Докато при имунизацията, която се създава сега минимума, който се знае, че тя ще обезпечи е една година. Тоест един много дълъг интервал от време.
- Каква е повода да няма по-високо предпочитание за имунизация, съгласно Вас?
- В България през последните години публичното здраве не е приоритет. Откакто аз се помня да имам умишлен професионален живот, публичното здраве в никакъв случай не е било в центъра на напъните на политиците. По тази причина доста малко се влага в това хората да схванат същински каква изгода могат да имат от едни спомагателни подкрепи, които дават имунизациите. Смята се, че този наложителен календар на бебешките ваксини е задоволителен, с цел да не се възобновяват болести като детски паралич, морбили и така нататък, само че когато не се влага в сходен тип другарство с хората, с цел да знаят те какъв брой е значимо да се имунизират, стартират да се двоумят и да не помнят какво в действителност предотвратяват имунизациите. Това не се следи единствено в България, и в други страни е по този начин.
Ваксините стават жертва на самия си триумф, тъй като се не помни, че са били изкоренени цели публични групи заради разнообразни болести. Например едрата шарка, морбили и така нататък Когато падне груповият имунитет, т.е. ваксиналното покритие под един избран %, стартират да избухват епидемии от морбили да вземем за пример, каквито се следят и в Италия, и в Германия, и в Съединени американски щати. Много е тъжно това, че хората, които взимат решения не влагат повече.
Ще дам един доста значим образец. Има ваксина, която е покрита от НЗОК за HPV - човешкия папиломен вирус. Тази ваксина разрешава избягването на рак на шийката на матката при дамите. Ваксината би трябвало да се сложи преди започването на половия живот при девойките, тъй като доста огромен % от мъжете в България са преносители на този вирус и всяка година умират над 1000-1500 дами. Ваксиналното покритие е доста ниско. То е под 10% и макар напъните на някои неправителствени организации в България за популяризирането на тази ваксина ваксиналното покритие продължава да бъде ниско. Това не се случва, тъй като българите сме доста глупави или проклети, а просто тъй като няма разяснителни дейности, няма топли думи на здравните политици, които да обяснят защо тъкмо става въпрос. Този проблем с HPV е отстранен в Австралия и Нова Зеландия, тъй като болшинството дами са имунизирани и няма пространство за подправените изказвания, за хибридните вести на разнообразни антиваксинални придвижвания, че има странични резултати и вредата е доста по-голяма от изгодата.
За мен, това е възмутително и нерационално. Ние, от СЗО, се опитваме с разнообразни дейности, акции и медийни изявления да сигнализираме за тези проблеми, само че не съумяваме същински на променим този тренд.
- Имате поради антиваксърските придвижвания?
- Антиваксърите са в действителност едно доста малко придвижване, което обаче е доста видно. Те са единици хора, само че се основава неверното усещане, че те са мощни, тъй като, когато участват по разнообразни медии, постоянно има един глас на науката, учредена на доказателства и един глас, който е срещу това. Хората остават с неверната визия, че в действителност става дума за някакъв паритет – 50 на 50, а това не е по този начин. Истински съотношението е 95% рационални и смислени причини против 5% тайни схващания, основани на доста субективни, постоянно маладаптивни и патологични мисли и процеси. Не виждам нищо свястно и обикновено в това да искаш някой да почине или да страда здравословно, отхвърляйки достиженията на актуалната просвета.
- Споменахте конспирации – допустимо ли е точно конспирациите да са нещото, което кара толкоз доста хора да отхвърлят ваксина?
- Да, допустимо е това да е част от обяснението. В съпоставяне с други страни в Европа, България е на едно от първите места по подмолно мислене и това е измерено в проучването на настройките и държанието към Covid, което организираме от СЗО. Българите считат в огромна степен, че има секрети организации, които движат избрани процеси да вземем за пример тази пандемия – Бил Гейтс, или СЗО, или Сорос и така нататък Това се случва на фона на доста дребните вложения в публичното здраве и битката с тези подправени вести. Тя би трябвало да се води ежедневно по един доста стегнат и доста сериозен метод. Тук приказваме за връзка на риска. Това е един термин, който е доста съвременен и доста значим и ние, в СЗО, сме доста добре осведомени с него, тъй като сме подготвени. Ние, като офис на СЗО, се опитваме да го следваме във всяка една наша обществена изява, с цел да обясняваме и да се борим с тези хибридни, подправени вести, които целят дестабилизиране на цялото ни общество.
Аз в това виждам и опасност за националната сигурност, тъй като в случай че допуснем увеличението на разпространяването на инфекциозните болести и на тези неправилни схващания, ще загубим доста и човешки животи, и така наречен „ дни, прекарани в благоденствие “. И при млади, и при остарели има избрани условия, с цел да може да се каже, че човек живее добре. Хората в България е видно и от статистиките на СЗО, и от тези на европейски статистически организации, че живеят много вреден живот.
- Д-р Тедрос и Лейди Гага още през април работиха дружно за един концерт, който целеше да обърне внимание и на психологичното ни здраве в пандемията. В България властта тогава не обръщаше такова внимание на отражението на ковид върху душeвността ни и това е реалност, от данните на едно проучване за интервала 17 февруари – 17 април 2020 година, в чийто екип и аз участвах. Oт проучване на СЗО, извършено в 130 страни през юни, юли и август т.г. пък излязоха данни, че 30% от страните не отделят нужният запас за психологично здраве – на какво се дължи всичко това, съгласно Вас?
- Това е страховит разбор и демонстрира високо схващане на нещата. Би ми се желало и по този начин и здравни публицисти, само че най-много и хора, които взимат решения, здравни политици да наблюдават тези неща, да ги схващат и да вземат съответните ограничения. Това е огромна разлика с другите страни. Там се проучват тези процеси и се вземат съответните ограничения. В България по-малко от 2% от здравния бюджет се дава за психологично здраве. Това е обичайното неглижиране на проблемите на психологичното здраве и на психиатрията, които са в задния двор освен на медицината, само че и на цялото общество.
В България системата за даване на психичноздравни услуги е в извънредно неприятно положение. Тя е доста зле подкрепена финансово, само че и с фрагменти. Имаме доста малко като брой и психиатри, и психолози, и психотерапевти. Имаме доста неравномерно систематизиране на психичноздравните услуги. Те са съсредоточени постоянно в огромните градове – София, Пловдив, Варна. Хората в по-малките обитаеми места нямат добър достъп до психичноздравен експерт.
Проблемите са и, че обслужването не е деинституционализирано. Тоест не се дава в общността, а се дава в институции – в психиатричните лечебни заведения, които не са реформирани към този момент 30 години Преход. При тях става дума за едни приюти, които са отвън огромните градове. С изключение на болничното заведение в Пазарджик, която е в центъра на града и действа отлично, всички други лечебни заведения са в ужасяващо положение.
На този декор се случва една рецесия с едно непознато инфекциозно заболяване, което още повече усложнява нещата от две гледни точки. От една страна, самата пандемия води до пандемична отмалялост, до повишение на депресивните и тревожни положения, на паник офанзивите. От друга, води до усложняване на към този момент съществуващите психичноздравни проблеми на хората, както и при тези с тежката психологична болест шизофрения, с психози, които нямат достъп до услугата и надлежно се утежняват. Тези други хора, които до този миг не са имали някакво психологично заболяване, каквито са депресиите и тревогата, в резултат на паниката, на напрежението, на терзанието, че ще изгубят работата си и препитанието на фамилията си, стартират да се тревожат и стигат до потребността на от някакъв тип поддръжка.
Най-често мъжете в тази обстановка прибягват до нараснала приложимост на алкохол, при дамите – до нараснала приложимост от непредписани от лекар успокоителни лекарства. Тази корист още повече задълбочава казуса, води до увеличение на споровете в фамилията, до нараснали равнища на принуждение, до експанзия сред сътрудниците. Най-често от мъжа към дамата, само че има и противоположното.
Има я също и стигмата към психологичното здраве, към психологичната болест и психологично болните. Човек в България в случай че си признае, че има подобен проблем и потърси помощ, надали не трябва дипломиран като вманиачен или като безнадеждно болен. Поради тази причина това нещо се крие доста дълго, до момента в който казусът не се хронифицира или не стане прекомерно огромен. Тогава се търси помощ, когато доста постоянно е доста късно или мъчно за намеса.
- Как се случва това криене?
- Чрез така наречен „ презентеизъм “. Човек е безнадеждно печален, без никаква сила и без предпочитание за ставане, за вървене на работа, само че ти вървиш на работа без да си ефикасен. Има отражение във една доста ниска успеваемост и продуктивност на труда. Всъщност по този метод човек може да страда в продължение на месеци, а стопанската система да губи. Това тъкмо е и усилието на СЗО – на доктор Тедрос, Лейди Гага, вдовицата на Честър Бенингтън, вокала на Linkin Park, който се самоуби. Опитът е да се обърне внимание върху депресията и това, че тя доста постоянно води до опити за самоубийства и осъществени самоубийства.
Един трилион $ годишно се губят заради следствията от депресията. Това е международен проблем, в който другите страни – западноевропейските и Съединени американски щати, влагат големи старания, внимание, средства, с цел да могат да се борят с него. Проблемът е, че доста малко хора получават съответна помощ. В България този % е извънредно невисок – под 12% от хората с психиатрични болести в действителност получават минимално съответно лекуване, което значи минимум три визити при психиатър или психотерапевт, с цел да могат да се оправят с казуса си.
Голямото болшинство хора по никакъв метод не получават съответно лекуване в България. Можем часове да приказваме за какво е по този начин – касата не заплаща нищо с изключение на чисто здравна услуга, не заплаща за психолог, за психотерапевт, парите, които дава за консултация с психиатър са срамно малко, дава се опция в първия месец на две визити - в началото е аудиенция и продължаващ обзор, и по-късно един път месечно консултация с психиатър. Психиатърът е единственият експерт, който човек може да потърси по каса. Ние знаем от нашия опит като терапевти, че това е извънредно незадоволително. Човек има потребност – изключително в първите месеци, от доста по-чести контакти с психичноздравен експерт.
Цялата тази проблематика се ускорява около пандемията, която в действителност беше непредвидена и води до още по-голямо усложняване на тези проблеми. Сега има една вяра, не зная дали това ще се случи, само че в последна фаза на приемане е най-сетне Националната тактика за психологично здраве, каквато нямаме към този момент от над 10 години. Това е една рамка, в която могат да се случат всички неща, за които приказваме с съответно финансиране от към 60 милиона на година, общо за 10 години – 600 милиона лв., които би трябвало да се дадат от Правителството, с цел да се адресират всички тези проблеми, за които приказваме.
- Тази рамка ли е нещото, което би могло да ни помогне оттук нататък?
- Да, изрично. Там има някои недостатъци и сътрудници - от Българската асоциация по психотерапия и други сдружения, обърнаха внимание, че в тази тактика не участва в нужната степен психотерапията или грижата за деца, която е друга огромна дупка в даването на услуги, тъй като детските психиатри са по-малко от 20 за цяла България. Има единствено две клиники за детска психиатрия – в София и във Варна. Няма никакво предпочитано разглеждане на проблемите на децата, а множеството неща се кодират тогава. Но това нещо може да се навакса. Нужно е в този момент в този бюджетен интервал на държавното управление то да одобри тази стратегия и да бюджетира тези средства за следващата година. Ако това се отсрочи още веднъж, аз съм доста песимистично надъхан към бъдещето на грижата за психологичното здраве в България.
Тя би трябвало да бъде също междусекторна, тъй като тя не е единствено клинична медицина. Има обществени проблеми, има обществена рехабилитация, психосоциална рехабилитация, поддръжка на работното място, поддръжка на живеенето на психичноболните в общността, само че и най-много това внимание към казуса. Това касае и неналичието на здравно обучение е учебните заведения, тъй като децата не е научават да ценят психологичното си здраве, да влагат в хармонични междуличностните си връзки, в любовни си връзки. Много постоянно едно отчаяние в младини може да сътвори контузия, което да съпровожда момчето или момичето цялостен живот и да ги прави непълноценни жители и същества.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ