Доц. Албена Накова, БАН пред ФАКТИ: Липсват ксенофобски нагласи в българското население към бежанците
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Много ниска е информираността на локалното население за бежанците. Например на въпроса „ Имате ли визия какъв брой са сега бежанците в България? “, 85% споделят, че нямат никаква визия и единствено 8% показват някакви съответни числа. Те обаче са толкоз нереалистични, че демонстрират още веднъж неналичието на осведоменост. Вариантите са сред 100 и 100 000 души. Това прави усещане “.
Това сподели доцент доктор Албена Накова от Института по философия и социология при Българската академия на науките. От ФАКТИ се свързахме с нея, с цел да приказваме за последното проучване на Института по философия и социология върху настройките на българите към бежанците, в което тя се включва като член и координатор на изследователския екип. Изследването е с финансиране от Фонд „ Научни изследвания” и е извършено през август и септември 2020 година. Ръководител на плана е професор Таня Неделчева.
„ Изследването е национално представително, което значи, че в рамките му са интервюирани подобен брой лица – в тази ситуация 1000, които възпроизвеждат главните социо-демографски характерности на популацията в страната по признаците пол, възраст, обучение, местоживеене, етническа и религиозна принадлежност. По този метод тяхното мнение възпроизвежда мнението на популацията на страната. Може да се приказва, че това е систематизираното мнение на българите “, сподели доцент Накова.
„ В доста региони на страната, запитани какъв брой са бежанците в България сега, хората споделят 50 хиляди, 100 хиляди. Това е израз – както се откри в процеса на диалозите и анализите, на страховете на българите. Когато те са обезпокоени, опасяват се, те виждат броя като доста огромна в случай, че в годините, когато са били най-вече бежанците в България – 2015, 2016, те са били в границите до 20 хиляди. В порядъка на 50 или 100 хиляди в никакъв случай не е имало. Миналата година, да вземем за пример хората потърсили протекция в България са 2152, от тях с възложен статут на емигрант са 181, а с възложен филантропичен статут са 300, само че хората ги виждат в пъти повече тъкмо тъй като нямат информация и тъй като заради страховете си, хиперболизират тези числа “, сподели още тя.
„ Срещите на българските жители с бежанци също са редки. На въпрос през последните пет години срещали ли сe в миналото с емигрант единствено 20% дават отговор, че са виждали или срещали емигрант. На въпроса през последната една година какъв брой от хората са се срещали с емигрант, се оказва, че 91% не са. Бройката се усилва, защото самите бежанци в България понижават “, сподели тя и добави, че като дял от популацията единствено 1/5 от хората са срещали в миналото с емигрант, което „ демонстрира, че доста малко хора имат персонална визия от бежанците “.
„ Поради това, визиите и усещанията си към бежанците те образуват главно по косвен метод. Основният канал са медиите. На въпроса за това от кое място получават информация за бежанците, 91% от интервюираните са споделили от малкия екран, интернет е посочен от 38% от хората, от обществените мрежи се осведомят съвсем 23% от хората, от вестниците - 21%. Значително по-малък дял са лицата, които са споделили, че получават информация за бежанците от своите близки и познати – 21%, от сътрудници – 7%, от членове на фамилията си – 6%. Тези данни демонстрират, че българските жители главно образуват визиите си за бежанците под въздействие на медиите “, сподели тя.
Доцент Накова уточни още данни от проучването на Българска академия на науките: „ Ще ви кажа по какъв начин българите виждат аргументите, заради които бежанците напущат родните си места – 75% споделят, че бягат от война и се избавят от гонене, 65% споделят, че търсят по-добри условия на живот, 46% споделят, че търсят работа и по-високи приходи, 36% - заради етническа, религиозна, полова или други типове дискриминация, 28% - с цел да живеят децата им в по-уредени страни, 21% - с цел да се съберат със свои родственици, които живеят отвън страните им на генезис, а 14% споделят, че го вършат, с цел да учат децата им в по-добри учебни заведения.
Ако обобщим тези аргументи, се вижда, че се обрисуват два вида аргументи – едните са свързани с бягството от война, преследвания, дискриминация, другите са свързани с търсенето на по-добри условия на живот, по-високи приходи и по-добри благоприятни условия за работа. Обобщено двете групи аргументи събират съвсем равни проценти, което обрисува двата вида чужденци, които идват в България, по мнението на изследваните лица. Едните са бежанци, другите са стопански мигранти. Това разграничаване в публичното схващане на бежанци и стопански мигранти дефинира разнопосочното отношение на хората към тях. Въпреки че като цяло отрицателното отношение е по-често от позитивното, отношението към бежанците е доста по-позитивно, в сравнение с отношението към икономическите мигранти и изключително отношението към нискоквалифицираните хора. Към висококвалифицираните мигранти отношението въпреки всичко е по-позитивно, доколкото се счита, че те биха могли да си намерят по-лесно работа, от тях би имало по-голяма изгода за българската страна и заради това те биха могли по-лесно да се впишат и интегрират в българското общество.
Именно съществуването в публичното схващане на сходно разграничаване е причина доста интервюираните да не могат да дефинират отношението си – колебаейки се сред едните и другите. Най-големият дял от хората – 51%, споделят, че отношението им е нито положително, нито отрицателно. На 28% е отрицателно, а на 16% е положително. Има и такива, които не могат да преценяват.
По-конкретно отношението си към бежанците българските жители разказват по следния метод: като съмнение – това е посочено от максимален брой от интервюираните, 38%. Следват съпричастност и съчувствие – 31%, като към всеки различен човек – 28%, схващане – 26%, боязън – 18%, равнодушие – 13%, угриженост и подготвеност за оказване на помощ – 11%, почитание – 6%, ненавист – 5%, доверие – 4%. Дори другарство е упоменато, само че от доста невисок дял от респондентите – 1,9%, което е под статистическата неточност и на процедура е незначимо.
В тези характерности, които изброих ясно се вижда спорното отношение. От една страна имаме състрадание, съпричастност, подготвеност за оказване на помощ. Минава се през безразличието и се стига до съмнение, боязън и даже ненавист. Омразата като индикатор, както и доверието – те са двете граници, от двете страни на скалата на отношението – позитивната и отрицателната, и са с най-ниски индикатори. Това, че доста невисок дял от хората свидетелстват за ненавист демонстрира, че липсват ксенофобски настройки в българското население към бежанците. Да, има отменяне, неприемане, само че то е по други характерности, не е просто заради ненавист към хората от различен етнос, от друга вяра “.
Доцент Накова сподели още: „ Факторите, от които зависи приемането на бежанците от българските жители и от които зависи отхвърлянето, показани в низходящ ред са следните: бежанците да имат предпочитание да се научат да приказват български език – това е фактор с най-голямо значение и е посочено от най-голям дял от респондентите - 84%, да одобряват метода на живот в България – 83%, да имат професионални умения – 80%, да могат да се самоиздържат – 76%, да могат да приказват български език – 61%, да имат положително обучение – 59%. Следват намаляващите по значение фактори – да са християни – 39%, да са семейство деца с бежанци – 26%, да са непридружени деца бежанци – 24%, да е сама майка с деца – 21%, да имат бял цвят на кожата – 19%, да са хора с увреждания – 13%, да са необвързани млади мъже – 7%, да са необвързани млади дами – 6%, да са мюсюлмани – 4%.
Това, което демонстрират тези резултати е, че за българските жители и за приемането от тяхна страна на бежанците по-важни са притежаването на избрани обществени качества, като професионални качества и умения, обучение, опция за самоиздържане, приемане на локалния метод на живот, които точно дефинират опцията им за сполучливо регистриране в българското общество. Докато характерности от вида на вяра, цвят на кожата имат доста по-малко значение.
Това е индикатор, че липсва ксенофобия, липсва отменяне по етнически и набожен принцип. Отхвърлянето е по-скоро на правилото непритежаване на избрани обществени качества, който биха детерминирали в огромна степен опцията за сполучлива интеграция в обществото. Когато, съгласно хората, бежанците нямат качествата да се впишат в това общество и няма да се впишат, те не ги одобряват поради това, а не поради това, че – както споделят, са мургави, с мрачен цвят на кожата, не поради това, че са мюсюлмани. Даже бяхме задали и подобен въпрос: смятате ли, че, в случай че емигрант мохамеданин промени религията си на християнска, това би довело до по-лесната му интеграция в българското общество. Оказва се, че единствено 13% от хората имат вяра в това, против 81%, които считат, че това не би улеснило интеграцията му. По-скоро хората считат, че не толкоз религията и смяната на религията е това, което би довело до сполучлива интеграция. Както се вижда от резултатите за 39% от интервюираните е значимо бежанците да се християни, против над 80%, които акцентират обществените им характерности, като да одобряват метода на живот в България, да имат професионални умения, да имат предпочитание да научат български език и така нататък Съотношението е 2:1 в интерес на обществените характерности "
Тъй като проучването е извършено през август и септември тази година в условия на пандемия, в началото е имало терзания по отношение на провеждането му. Поради обстоятелството, че от представителството на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците в България създали сходно проучване през декември 2019 и януари 2020 година – преди оповестяването на пандемията, екипът на Българска академия на науките съумява да наблюдава дали пандемията има отражение върху настройките на българите към бежанците.
„ Оказа се, че няма значително въздействие. Има леко повишаване на някои от страховете, само че то е не е толкоз значително. Даже във връзка с един от страховете, че бежанците придвижват болести и рискови заболявания има даже намаляване на % на хората, които споделят този боязън. Мисля си, че просто заради това, че сме в условия на пандемия, когато болестта е на всички места към нас, хората престават да гледат на бежанците като единствен и извънреден преносител на някакви по-редки, рискови болести и заболявания, защото към този момент се усещат застрашени отвред. Поради това най-вероятно спадат тези страхове “, сподели доцент Накова.
Данните за страховете на българите от бежанците, тя заключи по този начин: „ Най-големите опасности и страхове от приема на бежанци, българските жители свързват с повишаване на престъпността – това е посочено от 60% от респондентите, спорове в всекидневието, свързани с друго културно държание и мислене – т.е. заплахата бежанците да пренесат детайли на своята просвета и вяра, е посочено от 56% от хората. Етническо и религиозно опълчване – посочено от 52% от респондентите, високи държавни разноски за прехрана на бежанците – посочено от 47% от интервюираните, терористични актове и закани – посочено от 45%, заразни заболявания и епидемии – посочено от 32%. От повишаване на безработицата измежду българите се притесняват 22% от интервюираните, а от спорове на трудовия пазар – 18% “. Важно е да уточним, че тук и на други места, където сборът от процентите не е еднакъв на 100, това е тъй като респондентите са имали опция за изтъкване на повече от един отговор.
В анкетата е включен и въпрос за изгодите, които българите виждат от бежанците. Данните за изгодите, доцент Накова заключи: „ Искам да обърна внимание на това, че 56% от интервюираните се опасяват от спорове във всекидневието, свързани с другата просвета и вяра. Има едни 17% от хората, които виждат същото нещо като изгода, в положителна светлина - това, че бежанците могат да пренесат детайли от своята просвета и да допринесат за повишение на културното разнообразие. Това е един и същи фактор, забелязан един път положително, един път отрицателно. Броят на тези, които го виждат в положителна светлина обаче е три пъти по-малък – 17%, спрямо тези, които го виждат в отрицателна светлина.
Други изгоди, които виждат българите от бежанците са, че те могат да работят тук-там, където локалното население не желае да работи – това споделят 45% от интервюираните, могат да бъдат евтина работна ръка, споделят 10%, и даже могат да бъдат запас за превъзмогване на демографските проблеми на България – такова е мнението на 8% от интервюираните “.
„ Преобладаващата част от хората обаче не поддържат интеграцията на бежанците в българското общество. Тези, които не я поддържат са 47%, до момента в който 35% я поддържат. Има едни 17%, които нямат мнение. Също по този начин по-големият дял до хората – 72%, не имат вяра, че е допустима сполучлива интеграция на бежанците в българското общество заради разнообразни аргументи. Водещо, съгласно интервюираните лица, е нежеланието на самите бежанци да останат в нашата страна, посочено от 33% от хората, следвано от културните разлики сред тях и локалните общности, посочено от 18% от интервюираните, религиозни разлики сред тях и локалните общности, посочено от 13% от интервюираните, незнанието на български език, посочено от 8% от респондентите.
Тези, които имат вяра, че бежанците имат късмет да се интегрират в обществото са два пъти по-малко – 34%, като те се разделят на две групи. На такива, които считат, че бежанците могат да се интегрират сами, без помощта на страната и локалното население, само че те са най-малък дял – единствено 5%, и такива, които считат, че бежанците могат да се интегрират в обществото единствено благодарение на страната и локалните хора – близо 30%. Въпреки това мнение обаче, персоналната настройката на хората самите те да окажат помощ на бежанците не е висока.
Когато ги питаме дали те самите са склонни да оказват помощ, става известно, че единствено 28% от хората са склонни да оказват помощ на бежанци, до момента в който близо 40% не са склонни да го създадат. Други 13% пък споделят, че биха помогнали, само че при избрани условия – измежду тях са: в случай че ги познават, в случай че бежанците са доброжелателни, в случай че са в действителност нуждаещи се, в случай че са изстрадали от войната, в случай че не са стопански мигранти, в случай че са образовани и търсят работа, в случай че не са престъпно проявени. Тук се повтаря още веднъж откритият факт, че по-позитивни са настройките към хората, които бягат от войни и преследвания, които не са стопански мигранти, които са образовани и имат предпочитание да работят. Всички тези неща, за които към този момент говорихме, тук още веднъж излизат като резултат “, сподели още доцент Накова.
Изследователския екип на Българска академия на науките изследва и дистанциите по отношение на бежанците, които българите показват. Изследвана е готовността за общуване с бежанци в едно обитаемо място, в един квартал, в един блок или прилежащи къщи. „ Само 17% от хората са съгласни да живеят с бежанци в един блок или прилежащи къщи, 22% са съгласни да живеят в един квартал, а 26% са съгласни да живеят в един град или село. Процентът на съгласните нараства, когато близостта на при контакта понижава “, сподели доцент Накова.
„ Същото се следи и когато се изследва готовността за приемане на бежанците, когато те работят като продавачи в магазина, от който най-често пазарим, готовността да ги приемем като сътрудници и като другари - съгласно данните от проучването 26% от българите са съгласни бежанци да работят в магазина, от който те пазарят най-често, също 26% са съгласни да имат сътрудници бежанци, само че 21% са съгласни да имат другари бежанци “, заключи доцент Накова. Данните демонстрират, че същото важи и за готовността на респондентите децата им да са другари с деца на бежанци – в този случай съгласните са 21%, само че когато става дума за единодушие деца на бежанци да учат в един клас дружно с техните деца, тогава процентите нарастват съвсем до 30%.
„ Най-големи обществени дистанции поражда опцията за брак с бежанци – единствено 6,6% са съгласни те самите или техни деца, внуци, родственици, да се оженят или омъжат за емигрант или бежанка. Готовността за брак, като предполагаща най-висока степен на непосредственост, е индикатор, който по принцип, и при проучванията на взаимоотношенията сред етносите в България, демонстрира най-големи обществени дистанции “, сподели доцент Накова в края на диалога.
„ Много ниска е информираността на локалното население за бежанците. Например на въпроса „ Имате ли визия какъв брой са сега бежанците в България? “, 85% споделят, че нямат никаква визия и единствено 8% показват някакви съответни числа. Те обаче са толкоз нереалистични, че демонстрират още веднъж неналичието на осведоменост. Вариантите са сред 100 и 100 000 души. Това прави усещане “.
Това сподели доцент доктор Албена Накова от Института по философия и социология при Българската академия на науките. От ФАКТИ се свързахме с нея, с цел да приказваме за последното проучване на Института по философия и социология върху настройките на българите към бежанците, в което тя се включва като член и координатор на изследователския екип. Изследването е с финансиране от Фонд „ Научни изследвания” и е извършено през август и септември 2020 година. Ръководител на плана е професор Таня Неделчева.
„ Изследването е национално представително, което значи, че в рамките му са интервюирани подобен брой лица – в тази ситуация 1000, които възпроизвеждат главните социо-демографски характерности на популацията в страната по признаците пол, възраст, обучение, местоживеене, етническа и религиозна принадлежност. По този метод тяхното мнение възпроизвежда мнението на популацията на страната. Може да се приказва, че това е систематизираното мнение на българите “, сподели доцент Накова.
„ В доста региони на страната, запитани какъв брой са бежанците в България сега, хората споделят 50 хиляди, 100 хиляди. Това е израз – както се откри в процеса на диалозите и анализите, на страховете на българите. Когато те са обезпокоени, опасяват се, те виждат броя като доста огромна в случай, че в годините, когато са били най-вече бежанците в България – 2015, 2016, те са били в границите до 20 хиляди. В порядъка на 50 или 100 хиляди в никакъв случай не е имало. Миналата година, да вземем за пример хората потърсили протекция в България са 2152, от тях с възложен статут на емигрант са 181, а с възложен филантропичен статут са 300, само че хората ги виждат в пъти повече тъкмо тъй като нямат информация и тъй като заради страховете си, хиперболизират тези числа “, сподели още тя.
„ Срещите на българските жители с бежанци също са редки. На въпрос през последните пет години срещали ли сe в миналото с емигрант единствено 20% дават отговор, че са виждали или срещали емигрант. На въпроса през последната една година какъв брой от хората са се срещали с емигрант, се оказва, че 91% не са. Бройката се усилва, защото самите бежанци в България понижават “, сподели тя и добави, че като дял от популацията единствено 1/5 от хората са срещали в миналото с емигрант, което „ демонстрира, че доста малко хора имат персонална визия от бежанците “.
„ Поради това, визиите и усещанията си към бежанците те образуват главно по косвен метод. Основният канал са медиите. На въпроса за това от кое място получават информация за бежанците, 91% от интервюираните са споделили от малкия екран, интернет е посочен от 38% от хората, от обществените мрежи се осведомят съвсем 23% от хората, от вестниците - 21%. Значително по-малък дял са лицата, които са споделили, че получават информация за бежанците от своите близки и познати – 21%, от сътрудници – 7%, от членове на фамилията си – 6%. Тези данни демонстрират, че българските жители главно образуват визиите си за бежанците под въздействие на медиите “, сподели тя.
Доцент Накова уточни още данни от проучването на Българска академия на науките: „ Ще ви кажа по какъв начин българите виждат аргументите, заради които бежанците напущат родните си места – 75% споделят, че бягат от война и се избавят от гонене, 65% споделят, че търсят по-добри условия на живот, 46% споделят, че търсят работа и по-високи приходи, 36% - заради етническа, религиозна, полова или други типове дискриминация, 28% - с цел да живеят децата им в по-уредени страни, 21% - с цел да се съберат със свои родственици, които живеят отвън страните им на генезис, а 14% споделят, че го вършат, с цел да учат децата им в по-добри учебни заведения.
Ако обобщим тези аргументи, се вижда, че се обрисуват два вида аргументи – едните са свързани с бягството от война, преследвания, дискриминация, другите са свързани с търсенето на по-добри условия на живот, по-високи приходи и по-добри благоприятни условия за работа. Обобщено двете групи аргументи събират съвсем равни проценти, което обрисува двата вида чужденци, които идват в България, по мнението на изследваните лица. Едните са бежанци, другите са стопански мигранти. Това разграничаване в публичното схващане на бежанци и стопански мигранти дефинира разнопосочното отношение на хората към тях. Въпреки че като цяло отрицателното отношение е по-често от позитивното, отношението към бежанците е доста по-позитивно, в сравнение с отношението към икономическите мигранти и изключително отношението към нискоквалифицираните хора. Към висококвалифицираните мигранти отношението въпреки всичко е по-позитивно, доколкото се счита, че те биха могли да си намерят по-лесно работа, от тях би имало по-голяма изгода за българската страна и заради това те биха могли по-лесно да се впишат и интегрират в българското общество.
Именно съществуването в публичното схващане на сходно разграничаване е причина доста интервюираните да не могат да дефинират отношението си – колебаейки се сред едните и другите. Най-големият дял от хората – 51%, споделят, че отношението им е нито положително, нито отрицателно. На 28% е отрицателно, а на 16% е положително. Има и такива, които не могат да преценяват.
По-конкретно отношението си към бежанците българските жители разказват по следния метод: като съмнение – това е посочено от максимален брой от интервюираните, 38%. Следват съпричастност и съчувствие – 31%, като към всеки различен човек – 28%, схващане – 26%, боязън – 18%, равнодушие – 13%, угриженост и подготвеност за оказване на помощ – 11%, почитание – 6%, ненавист – 5%, доверие – 4%. Дори другарство е упоменато, само че от доста невисок дял от респондентите – 1,9%, което е под статистическата неточност и на процедура е незначимо.
В тези характерности, които изброих ясно се вижда спорното отношение. От една страна имаме състрадание, съпричастност, подготвеност за оказване на помощ. Минава се през безразличието и се стига до съмнение, боязън и даже ненавист. Омразата като индикатор, както и доверието – те са двете граници, от двете страни на скалата на отношението – позитивната и отрицателната, и са с най-ниски индикатори. Това, че доста невисок дял от хората свидетелстват за ненавист демонстрира, че липсват ксенофобски настройки в българското население към бежанците. Да, има отменяне, неприемане, само че то е по други характерности, не е просто заради ненавист към хората от различен етнос, от друга вяра “.
Доцент Накова сподели още: „ Факторите, от които зависи приемането на бежанците от българските жители и от които зависи отхвърлянето, показани в низходящ ред са следните: бежанците да имат предпочитание да се научат да приказват български език – това е фактор с най-голямо значение и е посочено от най-голям дял от респондентите - 84%, да одобряват метода на живот в България – 83%, да имат професионални умения – 80%, да могат да се самоиздържат – 76%, да могат да приказват български език – 61%, да имат положително обучение – 59%. Следват намаляващите по значение фактори – да са християни – 39%, да са семейство деца с бежанци – 26%, да са непридружени деца бежанци – 24%, да е сама майка с деца – 21%, да имат бял цвят на кожата – 19%, да са хора с увреждания – 13%, да са необвързани млади мъже – 7%, да са необвързани млади дами – 6%, да са мюсюлмани – 4%.
Това, което демонстрират тези резултати е, че за българските жители и за приемането от тяхна страна на бежанците по-важни са притежаването на избрани обществени качества, като професионални качества и умения, обучение, опция за самоиздържане, приемане на локалния метод на живот, които точно дефинират опцията им за сполучливо регистриране в българското общество. Докато характерности от вида на вяра, цвят на кожата имат доста по-малко значение.
Това е индикатор, че липсва ксенофобия, липсва отменяне по етнически и набожен принцип. Отхвърлянето е по-скоро на правилото непритежаване на избрани обществени качества, който биха детерминирали в огромна степен опцията за сполучлива интеграция в обществото. Когато, съгласно хората, бежанците нямат качествата да се впишат в това общество и няма да се впишат, те не ги одобряват поради това, а не поради това, че – както споделят, са мургави, с мрачен цвят на кожата, не поради това, че са мюсюлмани. Даже бяхме задали и подобен въпрос: смятате ли, че, в случай че емигрант мохамеданин промени религията си на християнска, това би довело до по-лесната му интеграция в българското общество. Оказва се, че единствено 13% от хората имат вяра в това, против 81%, които считат, че това не би улеснило интеграцията му. По-скоро хората считат, че не толкоз религията и смяната на религията е това, което би довело до сполучлива интеграция. Както се вижда от резултатите за 39% от интервюираните е значимо бежанците да се християни, против над 80%, които акцентират обществените им характерности, като да одобряват метода на живот в България, да имат професионални умения, да имат предпочитание да научат български език и така нататък Съотношението е 2:1 в интерес на обществените характерности "
Тъй като проучването е извършено през август и септември тази година в условия на пандемия, в началото е имало терзания по отношение на провеждането му. Поради обстоятелството, че от представителството на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците в България създали сходно проучване през декември 2019 и януари 2020 година – преди оповестяването на пандемията, екипът на Българска академия на науките съумява да наблюдава дали пандемията има отражение върху настройките на българите към бежанците.
„ Оказа се, че няма значително въздействие. Има леко повишаване на някои от страховете, само че то е не е толкоз значително. Даже във връзка с един от страховете, че бежанците придвижват болести и рискови заболявания има даже намаляване на % на хората, които споделят този боязън. Мисля си, че просто заради това, че сме в условия на пандемия, когато болестта е на всички места към нас, хората престават да гледат на бежанците като единствен и извънреден преносител на някакви по-редки, рискови болести и заболявания, защото към този момент се усещат застрашени отвред. Поради това най-вероятно спадат тези страхове “, сподели доцент Накова.
Данните за страховете на българите от бежанците, тя заключи по този начин: „ Най-големите опасности и страхове от приема на бежанци, българските жители свързват с повишаване на престъпността – това е посочено от 60% от респондентите, спорове в всекидневието, свързани с друго културно държание и мислене – т.е. заплахата бежанците да пренесат детайли на своята просвета и вяра, е посочено от 56% от хората. Етническо и религиозно опълчване – посочено от 52% от респондентите, високи държавни разноски за прехрана на бежанците – посочено от 47% от интервюираните, терористични актове и закани – посочено от 45%, заразни заболявания и епидемии – посочено от 32%. От повишаване на безработицата измежду българите се притесняват 22% от интервюираните, а от спорове на трудовия пазар – 18% “. Важно е да уточним, че тук и на други места, където сборът от процентите не е еднакъв на 100, това е тъй като респондентите са имали опция за изтъкване на повече от един отговор.
В анкетата е включен и въпрос за изгодите, които българите виждат от бежанците. Данните за изгодите, доцент Накова заключи: „ Искам да обърна внимание на това, че 56% от интервюираните се опасяват от спорове във всекидневието, свързани с другата просвета и вяра. Има едни 17% от хората, които виждат същото нещо като изгода, в положителна светлина - това, че бежанците могат да пренесат детайли от своята просвета и да допринесат за повишение на културното разнообразие. Това е един и същи фактор, забелязан един път положително, един път отрицателно. Броят на тези, които го виждат в положителна светлина обаче е три пъти по-малък – 17%, спрямо тези, които го виждат в отрицателна светлина.
Други изгоди, които виждат българите от бежанците са, че те могат да работят тук-там, където локалното население не желае да работи – това споделят 45% от интервюираните, могат да бъдат евтина работна ръка, споделят 10%, и даже могат да бъдат запас за превъзмогване на демографските проблеми на България – такова е мнението на 8% от интервюираните “.
„ Преобладаващата част от хората обаче не поддържат интеграцията на бежанците в българското общество. Тези, които не я поддържат са 47%, до момента в който 35% я поддържат. Има едни 17%, които нямат мнение. Също по този начин по-големият дял до хората – 72%, не имат вяра, че е допустима сполучлива интеграция на бежанците в българското общество заради разнообразни аргументи. Водещо, съгласно интервюираните лица, е нежеланието на самите бежанци да останат в нашата страна, посочено от 33% от хората, следвано от културните разлики сред тях и локалните общности, посочено от 18% от интервюираните, религиозни разлики сред тях и локалните общности, посочено от 13% от интервюираните, незнанието на български език, посочено от 8% от респондентите.
Тези, които имат вяра, че бежанците имат късмет да се интегрират в обществото са два пъти по-малко – 34%, като те се разделят на две групи. На такива, които считат, че бежанците могат да се интегрират сами, без помощта на страната и локалното население, само че те са най-малък дял – единствено 5%, и такива, които считат, че бежанците могат да се интегрират в обществото единствено благодарение на страната и локалните хора – близо 30%. Въпреки това мнение обаче, персоналната настройката на хората самите те да окажат помощ на бежанците не е висока.
Когато ги питаме дали те самите са склонни да оказват помощ, става известно, че единствено 28% от хората са склонни да оказват помощ на бежанци, до момента в който близо 40% не са склонни да го създадат. Други 13% пък споделят, че биха помогнали, само че при избрани условия – измежду тях са: в случай че ги познават, в случай че бежанците са доброжелателни, в случай че са в действителност нуждаещи се, в случай че са изстрадали от войната, в случай че не са стопански мигранти, в случай че са образовани и търсят работа, в случай че не са престъпно проявени. Тук се повтаря още веднъж откритият факт, че по-позитивни са настройките към хората, които бягат от войни и преследвания, които не са стопански мигранти, които са образовани и имат предпочитание да работят. Всички тези неща, за които към този момент говорихме, тук още веднъж излизат като резултат “, сподели още доцент Накова.
Изследователския екип на Българска академия на науките изследва и дистанциите по отношение на бежанците, които българите показват. Изследвана е готовността за общуване с бежанци в едно обитаемо място, в един квартал, в един блок или прилежащи къщи. „ Само 17% от хората са съгласни да живеят с бежанци в един блок или прилежащи къщи, 22% са съгласни да живеят в един квартал, а 26% са съгласни да живеят в един град или село. Процентът на съгласните нараства, когато близостта на при контакта понижава “, сподели доцент Накова.
„ Същото се следи и когато се изследва готовността за приемане на бежанците, когато те работят като продавачи в магазина, от който най-често пазарим, готовността да ги приемем като сътрудници и като другари - съгласно данните от проучването 26% от българите са съгласни бежанци да работят в магазина, от който те пазарят най-често, също 26% са съгласни да имат сътрудници бежанци, само че 21% са съгласни да имат другари бежанци “, заключи доцент Накова. Данните демонстрират, че същото важи и за готовността на респондентите децата им да са другари с деца на бежанци – в този случай съгласните са 21%, само че когато става дума за единодушие деца на бежанци да учат в един клас дружно с техните деца, тогава процентите нарастват съвсем до 30%.
„ Най-големи обществени дистанции поражда опцията за брак с бежанци – единствено 6,6% са съгласни те самите или техни деца, внуци, родственици, да се оженят или омъжат за емигрант или бежанка. Готовността за брак, като предполагаща най-висока степен на непосредственост, е индикатор, който по принцип, и при проучванията на взаимоотношенията сред етносите в България, демонстрира най-големи обществени дистанции “, сподели доцент Накова в края на диалога.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ