Самохвалството на Гешев
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Защо доста политици са трансформирали тупането в гърдите в своя запазена марка, а гласоподавателите им се радват, когато слушат техните врели-некипели? Петър Чолаков се стопира на образеца с основния прокурор Гешев.
Постепенно завесата над политическата философия на основния прокурор Гешев се повдига. След като разкри, че негови зложелатели са " демократичните анархисти ", които атакували хибридно него - Божия инструмент, Гешев ни зарадва и със идващото късче от пъзела: той бил християнсоциалист. При това не кой да е, а от сой! Гешев произхождал от остарял партизански жанр, а негов родственик бил даже първообраз на овчарчето Калитко. Не бих се изненадал, в случай че по образеца на премиера Борисов (който също доста обичал " да се прави на вманиачен ", както ни осведоми гласа от оня запис), различен негов непосредствен се окаже жертва на тоталитарния режим.
За митовете и действителността
Почти всяко семейство, което познавам, има своя митология, която се напомня като богослужение всякога, когато семейството се събере на някой празник. Някои от тези разкази имат учредения в действителността, други са откровени измислици, трети са просто за подбив. И в случай че легендите въпреки всичко провокират добродушни усмивки и горделивост, когато се описват в стеснен фамилен кръг, на открито постоянно е по-добре да се премълчават.
През 1986-а, когато беше международното по футбол в Мексико, до момента в който ме наблюдаваше по какъв начин ритвам топка, мой непосредствен с най-тържествен звук пристигна при мен, постави ръка на рамото ми и разкри, че съм отдалечен родственик на бразилската легенда централен нападател Антонио де Оливейра Фильо, прочут на целия свят като Карека.
Както може би се досещате, аз, с целия си ум на 8-годишен добряк, незабавно разтръбих за моя благороден генезис на децата от махалата. Хлапетата се скупчиха към мен на игрището, където се бяхме събрали да ритаме. Поогледаха се, почудиха се, почесаха се… Връстниците се отнесоха с обяснимо съмнение, един-двама от по-малките - даже с почит, до момента в който не пристигнаха батковците, които незабавно ме взеха на нечовечен майтап. След като експресният справедлив разбор сподели, че нямам бразилска кръв, а финтовете, които бях заставен да показвам пред журито, са надалеч от тези на легендата, с изключение на закачките изядох няколко шамара, поради самохвалството. Прибрах се у дома разреван, опозорен и гневен на роднината, който общително ми бе доверил " тайната ".
Ако сред децата хвалипръцковщината рядко минава, за какво доста политици, че и други първи държавни мъже освен са трансформирали тупането в гърдите в своя запазена марка, а гласоподавателите им се радват, когато слушат техните врели-некипели? Защо легендите им, въпреки и поднесени с доза комизъм и самоирония, пускат бездънен корен? Не, тук не става дума за казуса за гражданската подготвеност (известен в политологията), а за незаконното лекомислие, което от време на време демонстрираме, ставайки жертви на бруталната политическа самореклама.
Нито безмълвен, нито преклонен
Няма да се мъча да отгатна какво тъкмо влага господин Гешев в понятието " християнсоциалист ". За работата на прокуратурата и нейната " философия " най-добре приказват числата, само че не тези, които основният прокурор неотдавна изнесе пред Народното събрание. Според " Сега ", от началото на 2019-а до 5 август 2020-а прокуратурата е наказана по над 370 цивилен каузи за обезщетение и дължи общо 4 787 594лв. Накратко, всеки работен ден ние с вас, данъкоплатците, плащаме приблизително по 11 453лв. поради немарливостта на обвинителите.
Оказва се, че в българската прокуратура работят " златни момчета ", само че смисълът надали е този, който би му се желало на господин Гешев. Ето тези цифри, цитираните, са същинската атестация” за това както прави господин основният прокурор. А другояче е ясно, че той има подготвен отговор: би трябвало да се опрости, редуцира формализма в нашия углавен развой.
През 1793-а, по време на революционния гнет във Франция, е признат Закон за подозрителните (Loi des suspects). За " подозрителни " са оповестени тези, които със своите връзки, държание, думи или написаното от тях " са се посочили като врагове на свободата ". Това ли предлага господин Гешев: интервал на Велик гнет? Полицейските дейности против публицисти и протестиращи демонстрираха, че сходен, призрачен за една европейска страна сюжет надалеч не е неистински.
Парадоксално, само че факт - от една страна е упоритото безмълвие в продължение на месеци за това прегрешил ли е министър председателят ( " Барселонската спекулация ", фотосите от спалнята с пачките, кюлчетата злато, револвера и пр.), мотаенето по случая с " Осемте джуджета " и така нататък От друга - контрастната свръхекспедитивност, която прокуратурата показва против президентските секретари. И различен образец от последните дни - разпитът на кореспондент от " Сега ", който се осмелил да направи имотна информация за един от охранителите на летния сарай на Доган (пазачът, който хвърли българския флаг), запечатан във видеата от акцията на Христо Иванов през лятото.
На фона на ниската оценка, която обществото дава на прокуратурата, както и на множеството гласове, които упорстват за неговата оставка, може би единствената вяра, която прилича на господин Гешев, е тази на мълчанието и смирението.
Защо доста политици са трансформирали тупането в гърдите в своя запазена марка, а гласоподавателите им се радват, когато слушат техните врели-некипели? Петър Чолаков се стопира на образеца с основния прокурор Гешев.
Постепенно завесата над политическата философия на основния прокурор Гешев се повдига. След като разкри, че негови зложелатели са " демократичните анархисти ", които атакували хибридно него - Божия инструмент, Гешев ни зарадва и със идващото късче от пъзела: той бил християнсоциалист. При това не кой да е, а от сой! Гешев произхождал от остарял партизански жанр, а негов родственик бил даже първообраз на овчарчето Калитко. Не бих се изненадал, в случай че по образеца на премиера Борисов (който също доста обичал " да се прави на вманиачен ", както ни осведоми гласа от оня запис), различен негов непосредствен се окаже жертва на тоталитарния режим.
За митовете и действителността
Почти всяко семейство, което познавам, има своя митология, която се напомня като богослужение всякога, когато семейството се събере на някой празник. Някои от тези разкази имат учредения в действителността, други са откровени измислици, трети са просто за подбив. И в случай че легендите въпреки всичко провокират добродушни усмивки и горделивост, когато се описват в стеснен фамилен кръг, на открито постоянно е по-добре да се премълчават.
През 1986-а, когато беше международното по футбол в Мексико, до момента в който ме наблюдаваше по какъв начин ритвам топка, мой непосредствен с най-тържествен звук пристигна при мен, постави ръка на рамото ми и разкри, че съм отдалечен родственик на бразилската легенда централен нападател Антонио де Оливейра Фильо, прочут на целия свят като Карека.
Както може би се досещате, аз, с целия си ум на 8-годишен добряк, незабавно разтръбих за моя благороден генезис на децата от махалата. Хлапетата се скупчиха към мен на игрището, където се бяхме събрали да ритаме. Поогледаха се, почудиха се, почесаха се… Връстниците се отнесоха с обяснимо съмнение, един-двама от по-малките - даже с почит, до момента в който не пристигнаха батковците, които незабавно ме взеха на нечовечен майтап. След като експресният справедлив разбор сподели, че нямам бразилска кръв, а финтовете, които бях заставен да показвам пред журито, са надалеч от тези на легендата, с изключение на закачките изядох няколко шамара, поради самохвалството. Прибрах се у дома разреван, опозорен и гневен на роднината, който общително ми бе доверил " тайната ".
Ако сред децата хвалипръцковщината рядко минава, за какво доста политици, че и други първи държавни мъже освен са трансформирали тупането в гърдите в своя запазена марка, а гласоподавателите им се радват, когато слушат техните врели-некипели? Защо легендите им, въпреки и поднесени с доза комизъм и самоирония, пускат бездънен корен? Не, тук не става дума за казуса за гражданската подготвеност (известен в политологията), а за незаконното лекомислие, което от време на време демонстрираме, ставайки жертви на бруталната политическа самореклама.
Нито безмълвен, нито преклонен
Няма да се мъча да отгатна какво тъкмо влага господин Гешев в понятието " християнсоциалист ". За работата на прокуратурата и нейната " философия " най-добре приказват числата, само че не тези, които основният прокурор неотдавна изнесе пред Народното събрание. Според " Сега ", от началото на 2019-а до 5 август 2020-а прокуратурата е наказана по над 370 цивилен каузи за обезщетение и дължи общо 4 787 594лв. Накратко, всеки работен ден ние с вас, данъкоплатците, плащаме приблизително по 11 453лв. поради немарливостта на обвинителите.
Оказва се, че в българската прокуратура работят " златни момчета ", само че смисълът надали е този, който би му се желало на господин Гешев. Ето тези цифри, цитираните, са същинската атестация” за това както прави господин основният прокурор. А другояче е ясно, че той има подготвен отговор: би трябвало да се опрости, редуцира формализма в нашия углавен развой.
През 1793-а, по време на революционния гнет във Франция, е признат Закон за подозрителните (Loi des suspects). За " подозрителни " са оповестени тези, които със своите връзки, държание, думи или написаното от тях " са се посочили като врагове на свободата ". Това ли предлага господин Гешев: интервал на Велик гнет? Полицейските дейности против публицисти и протестиращи демонстрираха, че сходен, призрачен за една европейска страна сюжет надалеч не е неистински.
Парадоксално, само че факт - от една страна е упоритото безмълвие в продължение на месеци за това прегрешил ли е министър председателят ( " Барселонската спекулация ", фотосите от спалнята с пачките, кюлчетата злато, револвера и пр.), мотаенето по случая с " Осемте джуджета " и така нататък От друга - контрастната свръхекспедитивност, която прокуратурата показва против президентските секретари. И различен образец от последните дни - разпитът на кореспондент от " Сега ", който се осмелил да направи имотна информация за един от охранителите на летния сарай на Доган (пазачът, който хвърли българския флаг), запечатан във видеата от акцията на Христо Иванов през лятото.
На фона на ниската оценка, която обществото дава на прокуратурата, както и на множеството гласове, които упорстват за неговата оставка, може би единствената вяра, която прилича на господин Гешев, е тази на мълчанието и смирението.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ