България и Северна Македония разединени от неспособността на София и Скопие да скъсат с комунизма
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Иван Сотиров за уеб страницата Factor.bg
Кое ни разединява и кое ни сплотява с Република Северна Македония?Кое ни разединява и кое ни сплотява с Република Северна Македония?
Разединява ни неспособността на София и на Скопие да скъсат с идеологическото завещание на комунизма. Обединяват ни общите езикови и етнически корени, общата история и битка за самостоятелност на Македония.
Етноцентричната идея за основаването на македонска нация е призната през 1934 година от Коминтерна, като за тази цел с кървясъл гнет е налагано македонско етническо схващане на етническите българи в Македония от ЮКП и Българска комунистическа партия, след идването им на власт през 1944 година Със същата цел е основан и „ македонски “ език.
Най-гнусна в това отношение е ролята на Българска комунистическа партия,
тъй като за разлика от сръбската и другите комунистически партии, тя взе участие в процеса за насилствена смяна на етническото съзнание на личния си народ. Тази предателска политика на Българска комунистическа партия ориентирана към обезбългаряване на Пиринския край е прекъсната с помощта на разрива в връзките сред Тито и Сталин през 1948 година Близо 200 000 българи са били принудени да се „ самоопределят “ като македонци и едвам три години след гибелта на Сталин Българска комунистическа партия стартира противоположния развой на връщане на правото на българско самоопределяне на тези наши сънародници. Именно по тази причина, ще е заслужено да сложим въпроса и за отговорността на Българска комунистическа партия, когато приказваме за реабилитиране на жертвите и репресираните от страна на комунистическия режим в Югославия, поради българското им съзнание.
Насилственото образуване на етническо схващане, съгласно международно-правните правила, е акт на
закононарушение против човечеството
Ангажираните с това закононарушение дейци на комунистическите режими и техните репресивни структури в София и Скопиe, които са генетично свързани с оста Москва–Белград, през днешния ден резонират на вълната на един подправен, краен шовинизъм, с цел да минират процеса на доближаване сред София и Скопие, който беше катализиран главно от напъните на нашите сътрудници в НАТО и Европейски Съюз. Сърбоманите македонисти и кресливите кремълопослушни наши псевдопатриоти са двете лица на московско-белградската резидентура. Тяхната хранителна среда и съществена опорна точка за поддържане на омраза сред нашите две страни и за дестабилизиране на района е етнонационалната мантра.
Преди време бях писал, че живеем в интервал на нова Студена война сред режима в Москва и Запада и в случай че желаеме да има естествен разговор сред нашите две страни, първо би трябвало
да разрушим " Балканската стена ",
която разделя българите доста по-драматично, в сравнение с " Берлинската стена " разделяше германците! Само при изискване, че с Република Северна Македония сме в границите на една цивилизационна общественост и един военнополитически съюз на демократични страни ние можем да преодолеем надълбоко издълбаните от Коминтерна кървави разграничителни линии.
Ако ние стъпим на концепцията за гражданска македонска нация, ще излезем от комунистическото мочурище и ще стъпим на здрава европейска основа!
През 1992 година България призна независимостта на Македония, тъй като концепцията за самостоятелна Македония и за гражданска македонска нация е концепция, зародила доста преди 1944 година, даже преди ПСВ, това е концепцията за автономност на Македония, подкрепяна от Българската страна още от началото на предишния век. Тя е била отстоявана от дейците на Вътрешна македонска революционна организация, множеството от които са се самоопределяли като етнически българи, пишещи и говорещи на български език. Тази концепция най-добре е развита и в книгата “Македония - Швейцария на Балканите” на Иван Михайлов. Иван Михайлов приказва за македонска нация, която се състои от етнически българи, гърци, албанци, турци, аромъни, евреи и така нататък Разбира се, ние през днешния ден би трябвало да отчетем, че има и една нова и многочислена група хора, които се самоопределят като етнически македонци и би трябвало да се съобразим с това събитие и да почитаме това тяхно право. Ние не може и не трябва да прехвърляме отношението си към хората, които са налагали всеобщо, посредством принуждение и брутална агитация това етническо самоопределяне, към тези които са били обект на това принуждение и брутална агитация.
Абсурдно е представителите на институциите на Република България и РСМ да разговорят между тях като представители на етнически българи и етнически македонци. Това е обидно и накърнява гражданските права и персоналното достолепие на всички други жители на нашите две страни, които са с друго етническо самоопределяне. Тези хора са сложени в ролята на посетители, които инцидентно са попаднали на непознат фамилен скандал. Няма нищо по-жалко и комично от балканските великодържавници, кандидати за наследници на водачите на велики страни и империи, които са се вкопчили в дребнави просташки борби. Не е ли парадоксално, че набеждаваният от комунистите за " терорист " и " фашист " Иван Михайлов преди повече от половин век развива демократична уилсънианска идея за правото на национално и етническо самоопределяне в границите на една страна, а днешните либералстващи демократи са на път да изумят Европа с разправиите си към ретроградния си народен етноцентризъм.
Трескавото приемане от наша страна на декларация от Народното събрание и съставянето на недомислен държавен меморандум показват нерешителност и звучат по-скоро като опит да се преразгледат в сравнение с да се защитят и развият към този момент реализирани договорености сред двете страни в Съвместната декларация от 22 февруари 1999 година и в Договора за другарство, добросъседство и съдействие от 2017 година И в Декларацията, и в Договора е признато определението „ обща “ за историята ни и изрично се заявява, че двете страни нямат териториални искания една към друга и няма да поддържат сепаратистки дейности. В Договора РСМ удостоверява, че нищо от нейната Конституция не може и не би трябвало да се пояснява, че съставлява или в миналото ще съставлява основа за интервенция във вътрешните работи на Република България, за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Република Македония. Въпросът за името на РСМ е решен с подписването на интернационален контракт и провеждането на превантивна акция против хипотетичните планове той да бъде нарушен, е контрапродуктивно и обслужва акцията за всяване на съмнение и изостряне на връзките сред Република България и РСМ. Силната позиция на България е да отстоява към този момент подписаните контракти, вместо едностранно да изпраща до европейските ни сътрудници документи, с които да основава усещане, че желаеме преразглеждане на споразуменията и предпоставки за рестартиране на диалог по към този момент контрактуваните въпроси.
Дефиницията: " Официалният език, употребен в днешна Република Северна Македония, може да се преглежда единствено като писмена районна норма на българския език " звучи двусмислено и провокативно. Така се основава усещането, че третираме формалния език на РСМ, като някаква районна норма на формалния език в Република България. Коректната позиция по въпроса е, че формалните езици в СРМ и в Република България са
две разнообразни кодификации, основани на българските приказва
Коректно е да отчетем, че за забавянето на осъществяването на договореностите за съдействие в региона на културата, образованието, туризма, търговията, връзките има виновност и от наша страна.
Преди да предлагаме на нашите съседи от Република Северна Македония да се оправят с идеологическото завещание на комунистическа Югославия, би трябвало българските институции да скъсат с идеологическото завещание на комунистическия режим. След като се позволява в нашите институции и публични медии да се води клеветническа акция против страната ни като се твърди, че у нас е имало фашистки режим преди ВСВ, с какво съображение се сърдим, че сходна акция се води и в РСМ. Налагането на подправената мантра за „ фашистки режим “ в България се употребява като оправдание от комунистическите нарушители и техните наследници, за
да оправдаят геноцида, който направиха против народа ни
. Тези които обезбългаряваха Пиринския край, през днешния ден са се трансформирали в най-яростните националисти. Разбира се техният шовинизъм е толкоз откровен, колкото техният антифашизъм. Чрез подправената легенда, че са водили битка с измисленият от тях „ фашистки режим “ в България, комунистическите нарушители, които надминаха нацистите и фашистите по безсърдечност, търсят, и за жалост получават, легитимация измежду западните елити, които имат действителна роля в битката против националсоциализма и фашизма. Преди 10 ноември 1989 година локалните комунисти заклеймяваха същите тези западни елити като империалистически зложелател и бяха ненавиждани повече от фашистите. Много от привилегированите наследници на тези, които преследваха и избиваха хората, симпатизиращи на западните демокрации, като им лепваха клеймото „ зложелател на народа и западен сътрудник “, през днешния ден ни се пробутват като най-ревностните бранители на полезностите на западната народна власт у нас.
Плод на друга съществена мантра, наследена от комунистическото минало, е заложеното в Рамковата позиция виждане, че общата ни история е до 1944 година, като по този начин се легитимира етнонационалната идея за македонска нация с народен воин Лазар Колишевски. Това зачертава битката на всички дейци за самостоятелна Македония и за образуването ѝ като гражданска нация, чиито народен воин е Гоце Делчев. Той, както и голямата част от хората, посветили живота си за македонската самостоятелност, са били с българско съзнание и диалогът за тях би трябвало да сплотява жителите на нашите две страни освен в предишното, само че и в нашето настояще и бъдеще.
България би трябвало да е най-големият съперник, на етнонационалната идея за македонска нация, тъй като тя е основата на антибългаризма и по тази причина е, и ще продължи да бъде незаобиколим проблем за естествените връзки сред нашите две страни. Ето за какво е безумство е да легитимираме, нещо което е надълбоко антибългарско и антиевропейско по своята същина.
София би трябвало да води политика на безапелационна доброжелателност в диалозите с нашите съседи от Скопие. Премиерите на двете страни не би трябвало да позволяват да бъдат заложници на на ниска цена и злотворен националпопулизъм, който обслужва непознати ползи и дребни вътрешнопартийни сметки. Процедурата за приемането на РСМ в Европейски Съюз е най-хубавата опция за нейното
отделяне от оста Кремъл-Белград,
за доближаването и отбрана на националните ползи на нашите две страни! Без откъсването от това въздействие в никакъв случай няма да бъдат разрушени зловредните неистини, наложени от Коминтерна за предишното на Македония! Очевидно е, че задачата на тези, които не съумяха да блокират устрема на жителите на РСМ за участие в Европейски Съюз, посредством референдума засягащ сакралния въпрос за името на страната, в този момент се пробват да реализират това, като ни предизвикат да свършим тяхната мръсна работа, налагайки несъгласие върху стартирането на диалозите за приемане на РСМ в Европейски Съюз. Ще бъде най-голямата неточност от наша страна, в случай че накажем всички жители на нашата братска страна в интерес на македонистите, които насаждат расистка ненавист към всичко българско.
Коментар на Иван Сотиров за уеб страницата Factor.bg
Кое ни разединява и кое ни сплотява с Република Северна Македония?Кое ни разединява и кое ни сплотява с Република Северна Македония?
Разединява ни неспособността на София и на Скопие да скъсат с идеологическото завещание на комунизма. Обединяват ни общите езикови и етнически корени, общата история и битка за самостоятелност на Македония.
Етноцентричната идея за основаването на македонска нация е призната през 1934 година от Коминтерна, като за тази цел с кървясъл гнет е налагано македонско етническо схващане на етническите българи в Македония от ЮКП и Българска комунистическа партия, след идването им на власт през 1944 година Със същата цел е основан и „ македонски “ език.
Най-гнусна в това отношение е ролята на Българска комунистическа партия,
тъй като за разлика от сръбската и другите комунистически партии, тя взе участие в процеса за насилствена смяна на етническото съзнание на личния си народ. Тази предателска политика на Българска комунистическа партия ориентирана към обезбългаряване на Пиринския край е прекъсната с помощта на разрива в връзките сред Тито и Сталин през 1948 година Близо 200 000 българи са били принудени да се „ самоопределят “ като македонци и едвам три години след гибелта на Сталин Българска комунистическа партия стартира противоположния развой на връщане на правото на българско самоопределяне на тези наши сънародници. Именно по тази причина, ще е заслужено да сложим въпроса и за отговорността на Българска комунистическа партия, когато приказваме за реабилитиране на жертвите и репресираните от страна на комунистическия режим в Югославия, поради българското им съзнание.
Насилственото образуване на етническо схващане, съгласно международно-правните правила, е акт на
закононарушение против човечеството
Ангажираните с това закононарушение дейци на комунистическите режими и техните репресивни структури в София и Скопиe, които са генетично свързани с оста Москва–Белград, през днешния ден резонират на вълната на един подправен, краен шовинизъм, с цел да минират процеса на доближаване сред София и Скопие, който беше катализиран главно от напъните на нашите сътрудници в НАТО и Европейски Съюз. Сърбоманите македонисти и кресливите кремълопослушни наши псевдопатриоти са двете лица на московско-белградската резидентура. Тяхната хранителна среда и съществена опорна точка за поддържане на омраза сред нашите две страни и за дестабилизиране на района е етнонационалната мантра.
Преди време бях писал, че живеем в интервал на нова Студена война сред режима в Москва и Запада и в случай че желаеме да има естествен разговор сред нашите две страни, първо би трябвало
да разрушим " Балканската стена ",
която разделя българите доста по-драматично, в сравнение с " Берлинската стена " разделяше германците! Само при изискване, че с Република Северна Македония сме в границите на една цивилизационна общественост и един военнополитически съюз на демократични страни ние можем да преодолеем надълбоко издълбаните от Коминтерна кървави разграничителни линии.
Ако ние стъпим на концепцията за гражданска македонска нация, ще излезем от комунистическото мочурище и ще стъпим на здрава европейска основа!
През 1992 година България призна независимостта на Македония, тъй като концепцията за самостоятелна Македония и за гражданска македонска нация е концепция, зародила доста преди 1944 година, даже преди ПСВ, това е концепцията за автономност на Македония, подкрепяна от Българската страна още от началото на предишния век. Тя е била отстоявана от дейците на Вътрешна македонска революционна организация, множеството от които са се самоопределяли като етнически българи, пишещи и говорещи на български език. Тази концепция най-добре е развита и в книгата “Македония - Швейцария на Балканите” на Иван Михайлов. Иван Михайлов приказва за македонска нация, която се състои от етнически българи, гърци, албанци, турци, аромъни, евреи и така нататък Разбира се, ние през днешния ден би трябвало да отчетем, че има и една нова и многочислена група хора, които се самоопределят като етнически македонци и би трябвало да се съобразим с това събитие и да почитаме това тяхно право. Ние не може и не трябва да прехвърляме отношението си към хората, които са налагали всеобщо, посредством принуждение и брутална агитация това етническо самоопределяне, към тези които са били обект на това принуждение и брутална агитация.
Абсурдно е представителите на институциите на Република България и РСМ да разговорят между тях като представители на етнически българи и етнически македонци. Това е обидно и накърнява гражданските права и персоналното достолепие на всички други жители на нашите две страни, които са с друго етническо самоопределяне. Тези хора са сложени в ролята на посетители, които инцидентно са попаднали на непознат фамилен скандал. Няма нищо по-жалко и комично от балканските великодържавници, кандидати за наследници на водачите на велики страни и империи, които са се вкопчили в дребнави просташки борби. Не е ли парадоксално, че набеждаваният от комунистите за " терорист " и " фашист " Иван Михайлов преди повече от половин век развива демократична уилсънианска идея за правото на национално и етническо самоопределяне в границите на една страна, а днешните либералстващи демократи са на път да изумят Европа с разправиите си към ретроградния си народен етноцентризъм.
Трескавото приемане от наша страна на декларация от Народното събрание и съставянето на недомислен държавен меморандум показват нерешителност и звучат по-скоро като опит да се преразгледат в сравнение с да се защитят и развият към този момент реализирани договорености сред двете страни в Съвместната декларация от 22 февруари 1999 година и в Договора за другарство, добросъседство и съдействие от 2017 година И в Декларацията, и в Договора е признато определението „ обща “ за историята ни и изрично се заявява, че двете страни нямат териториални искания една към друга и няма да поддържат сепаратистки дейности. В Договора РСМ удостоверява, че нищо от нейната Конституция не може и не би трябвало да се пояснява, че съставлява или в миналото ще съставлява основа за интервенция във вътрешните работи на Република България, за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Република Македония. Въпросът за името на РСМ е решен с подписването на интернационален контракт и провеждането на превантивна акция против хипотетичните планове той да бъде нарушен, е контрапродуктивно и обслужва акцията за всяване на съмнение и изостряне на връзките сред Република България и РСМ. Силната позиция на България е да отстоява към този момент подписаните контракти, вместо едностранно да изпраща до европейските ни сътрудници документи, с които да основава усещане, че желаеме преразглеждане на споразуменията и предпоставки за рестартиране на диалог по към този момент контрактуваните въпроси.
Дефиницията: " Официалният език, употребен в днешна Република Северна Македония, може да се преглежда единствено като писмена районна норма на българския език " звучи двусмислено и провокативно. Така се основава усещането, че третираме формалния език на РСМ, като някаква районна норма на формалния език в Република България. Коректната позиция по въпроса е, че формалните езици в СРМ и в Република България са
две разнообразни кодификации, основани на българските приказва
Коректно е да отчетем, че за забавянето на осъществяването на договореностите за съдействие в региона на културата, образованието, туризма, търговията, връзките има виновност и от наша страна.
Преди да предлагаме на нашите съседи от Република Северна Македония да се оправят с идеологическото завещание на комунистическа Югославия, би трябвало българските институции да скъсат с идеологическото завещание на комунистическия режим. След като се позволява в нашите институции и публични медии да се води клеветническа акция против страната ни като се твърди, че у нас е имало фашистки режим преди ВСВ, с какво съображение се сърдим, че сходна акция се води и в РСМ. Налагането на подправената мантра за „ фашистки режим “ в България се употребява като оправдание от комунистическите нарушители и техните наследници, за
да оправдаят геноцида, който направиха против народа ни
. Тези които обезбългаряваха Пиринския край, през днешния ден са се трансформирали в най-яростните националисти. Разбира се техният шовинизъм е толкоз откровен, колкото техният антифашизъм. Чрез подправената легенда, че са водили битка с измисленият от тях „ фашистки режим “ в България, комунистическите нарушители, които надминаха нацистите и фашистите по безсърдечност, търсят, и за жалост получават, легитимация измежду западните елити, които имат действителна роля в битката против националсоциализма и фашизма. Преди 10 ноември 1989 година локалните комунисти заклеймяваха същите тези западни елити като империалистически зложелател и бяха ненавиждани повече от фашистите. Много от привилегированите наследници на тези, които преследваха и избиваха хората, симпатизиращи на западните демокрации, като им лепваха клеймото „ зложелател на народа и западен сътрудник “, през днешния ден ни се пробутват като най-ревностните бранители на полезностите на западната народна власт у нас.
Плод на друга съществена мантра, наследена от комунистическото минало, е заложеното в Рамковата позиция виждане, че общата ни история е до 1944 година, като по този начин се легитимира етнонационалната идея за македонска нация с народен воин Лазар Колишевски. Това зачертава битката на всички дейци за самостоятелна Македония и за образуването ѝ като гражданска нация, чиито народен воин е Гоце Делчев. Той, както и голямата част от хората, посветили живота си за македонската самостоятелност, са били с българско съзнание и диалогът за тях би трябвало да сплотява жителите на нашите две страни освен в предишното, само че и в нашето настояще и бъдеще.
България би трябвало да е най-големият съперник, на етнонационалната идея за македонска нация, тъй като тя е основата на антибългаризма и по тази причина е, и ще продължи да бъде незаобиколим проблем за естествените връзки сред нашите две страни. Ето за какво е безумство е да легитимираме, нещо което е надълбоко антибългарско и антиевропейско по своята същина.
София би трябвало да води политика на безапелационна доброжелателност в диалозите с нашите съседи от Скопие. Премиерите на двете страни не би трябвало да позволяват да бъдат заложници на на ниска цена и злотворен националпопулизъм, който обслужва непознати ползи и дребни вътрешнопартийни сметки. Процедурата за приемането на РСМ в Европейски Съюз е най-хубавата опция за нейното
отделяне от оста Кремъл-Белград,
за доближаването и отбрана на националните ползи на нашите две страни! Без откъсването от това въздействие в никакъв случай няма да бъдат разрушени зловредните неистини, наложени от Коминтерна за предишното на Македония! Очевидно е, че задачата на тези, които не съумяха да блокират устрема на жителите на РСМ за участие в Европейски Съюз, посредством референдума засягащ сакралния въпрос за името на страната, в този момент се пробват да реализират това, като ни предизвикат да свършим тяхната мръсна работа, налагайки несъгласие върху стартирането на диалозите за приемане на РСМ в Европейски Съюз. Ще бъде най-голямата неточност от наша страна, в случай че накажем всички жители на нашата братска страна в интерес на македонистите, които насаждат расистка ненавист към всичко българско.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ