Скритите победи на протеста
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Георги Георгиев
Решението на Бойко Борисов да стои до дъно на власт е най-сигурният признак за политическото му строполясване. За да запази премиерския си пост с още няколко месеца и да не допусне образуването на държавно управление на Румен Радев, министър-председателят от ден на ден се трансформира в най-мразеният човек в страната. Нещо, което е ново и за него, и за България. Въпросът е за какво го направи. Поведението му наподобява толкоз по- нелогично, в случай че се вземе поради цялата му управническа кариера през последните 15 години. През които той постоянно се е стремял да играе ролята на положителния и в никакъв случай не си е и помислял да нервира предумишлено обществото. На което се дължи и политическото му дългоденствие. Колкото и платените анализатори да се пробват да отвлекат вниманието ни в посока, че митингът не е породил никаква опция, факт е, че той сведе до най-малко шанса ръководството на ГЕРБ да продължи и след новите избори. Един колосален резултат на фона на позорното десетилетие, което преживяхме.
Изоставяйки печелившата си тактика, Борисов не съумя да формулира смислена аргументация на новото си поведение. Напускайки полето на забележимото и рационалното, той самичък даде шир за развихрянето на всевъзможни клюки по отношение на скритите му зависимости и ползи. Различните хипотези постоянно се изключват една друга, само че общото сред тях е, че министър председателят е изобразяван все в ситуацията на пленник. Ту в ръцете на Путин, пред който ще дава отговор с главата си за строителството на " Турски поток ", ту е заловен в мъртва хватка от Пеевски и Гешев, а по-безобидните версии го показват единствено като играчка в ръцете на личния му партиен уред или в ръцете на съдружните сътрудници.
Независимо от източника на мотивация, инатът на Борисов внася все по-голямо напрежение в обществото. Показателни в това отношение са не мащабите на митинга, а смяната в електоралните настройки. Те са резултат колкото на протичащото се в Триъгълника на властта, толкоз и заради несъответстващото държание на министър-председателя.
От по този начин рекламираната харизма на Борисов към този момент не е останало съвсем нищо. Нещо повече, нейните руини се трансформират в хранителна среда за появяването на нови политически субекти и нов вид политическо другарство. Пред очите ни изниква една нова социална среда, чиято отличителна специфичност е отхвърлянето на модела на ръководство на Борисов и ГЕРБ. Управляващите са подложени на развой на дамгосване, който ги трансформира в аналог на Доган и Движение за права и свободи.
Колкото и платените анализатори да се пробват да отвлекат вниманието ни в посока, че митингът не е породил никаква опция, факт е, че той сведе до най-малко шанса ръководството на ГЕРБ да продължи и след новите избори. Един колосален резултат на фона на позорното десетилетие, което преживяхме.
За да се роди по този начин предстоящата огромна политическа опция, е нужно митингът да реализира един промеждутъчен резултат - да ограничи електоралната поддръжка за ГЕРБ до най-твърдото му ядро от последователи, като оптимално усили анти-ГЕРБ настроенията измежду гласоподавателите. За задачата е належащо митингът да не разреши фокусът му да бъде изместван отвън фигурата на Бойко Борисов. Каквито опити се вършат неведнъж. Включително посредством несъответстващото държание на ПКП.
Една от най-често забравяните истини е, че Борисов е медиен артикул, образуван и изграждан в продължение на 15 години. Деструкцията на неговия имидж изисква също продължителна и усърдна работа. Не просто като мощ на обстоятелствата, само че и като дълготрайност на тяхното звучене.
Прекалено дълго ни облъчваха с посланието каква незаменима и харизматична персона ни ръководи и за мнозина е мъчно да освободят съзнанието си от насъбраните в него дебели пластове с неистини.
Протестът обаче съумя да предизвика радикална преоценка на политическите ориентации на голям брой хора. И продължава да работи в тази тенденция. Разбира се, ГЕРБ ще резервира твърдото си електорално ядро, само че в случай че множеството българи стартират да се отнасят към водача им от позиция на видяното и чутото от фотосите и записите, партията ще бъде трайно маргинализирана.
Управлението на Борисов постоянно е било низ от кавги, от които той успяваше да се дистанцира или да трансферира публичното неодобрение към някой различен. Сега шансът на този митинг е, че министър председателят се намира в окото на бурята, притиснат е компактно към стената и няма никакъв потребен ход пред себе си. Той се провали и със промяната на основни министри, и с оферти план за нова конституция, и с възобновените си предавания от джипа.
Сега е в ход нова тактика, която цели да „ покрие “ Борисов, с вярата, че освобождавайки медийното пространство от натрапчивото му наличие, ще се внесе известно утешение в страната и ще се сътвори илюзията за нова действителност. Пробутват ни един тип опция на разгласявания сюжет за кабинет на ГЕРБ без Борисов.
И тук би трябвало да посочим идната победа на митинга. Той „ ваксинира “ огромната част от обществото ни против герберските операции. Хората престанаха да слушат официозните версии за протичащото се. Нетърпимостта по отношение на опорните точки на ръководещите доближава равнища, че скоро на цялата кохорта от придворни трубадури ще се наложи да последва образеца на главатаря си и сама да ограничи медийните си изяви.
Властта към този момент е принудена да се придържа единствено към версията, че смисълът на оставането и на власт е да бъде непокътната стабилността в страната. Това е сламката, за която крепко са се хванали Борисов и ГЕРБ, с цел да съхраняват последните останки от легитимността на ръководството си. В името на нея те ще покачват пенсии и заплати и ще удовлетворяват всяко едно искане, което не съдържа думата ОСТАВКА.
Трябва да се признае, че тук митингът търпи избран крах. Липсата на повсеместност и на радикалност не му разрешава да се трансформира във събитие, на чийто декор всевъзможни приказки за непоклатимост и предвидимост да звучат неуместно. Неслучайно ръководещата върхушка по този начин се изплаши след събитията от 2 септември и нададе писък против деянията на принуждение. Тя е наясно, че в случай че ексцесиите бяха траяли и в идващите дни, измитането ѝ от властта ставаше неизбежно.
Организаторите и водачите на митинга се подведоха по вопъла на герберите и също приканиха за усмиряване на пристрастеностите. А истината е, че не прожектирането на филми на стената на Партийния дом, а фурорът на агитките и последвалото полицейско принуждение вкараха България в световния ефирен продан и светът разбра какво се случва в България.
Но може би по-добрият вид за обществото ни е Борисов да продължи да се влачи по стомах до датата на постоянните избори. Както е казано, каквото човек самичък си направи, никой не може да му го аргументи. Е, президентът може да го побутна малко към пропастта с думите си за „ свирепо “ служебно държавно управление, само че страхът е допустимо най-лошият консултант в политиката.
В този смисъл прави усещане, че Радев няма никакво предпочитание да прави стъпки за помиряване с Борисов. Чувствайки се в по- мощната позиция, президентът даже не дава ухо на намеците, че кабинетът може да си тръгне, в случай че на премиера му бъдат дадени някакви гаранции или Борисов вземе присъединяване в процеса на образуване на бъдещото служебно държавно управление.
Очевидно Радев се усеща удовлетворен, че нелепостта на ръководещите не просто води до личното им обезсилване, само че и го освобождава от неприятната нужда да поема отговорността за ръководството на страната в задаващите се сложни зимни месеци. В този смисъл той ще продължи да се държи и приказва извънредно, тъй като това е печелившата му тактика. Да плаши ГЕРБ колкото и с каквото може.
Колкото до съмнението, че отводът от оставка се дължи на устрема на ръководещите сами да провеждат изборите, това звучи повече като фантазия. Ако обстановката продължи да се разрива в досегашната си посока, ГЕРБ ще изгубят толкоз електорална поддръжка, че никакви изборни измами не биха я компенсирали даже отчасти.
Не бива да се не помни, че за първи път пред Борисов ще стои задачата да завоюва избори, които самичък провежда. Досега успехите му постоянно минаваха в изискванията на ръководство, в което той официално не взе участие. На него му бе оптимално удобно да влиза в борбата от позицията на равнопоставен играч, който потвърждава на терена, че е най-хубавият. На постоянни избори на Борисов доста по- мъчно ще му се удаде да отклони вниманието на хората от неуспехите на ръководството си и да акцентира единствено позитивите.
А и непрекъснато ще бъде изправен пред риска митингите да ескалират, да се стигне до по-мащабни конфликти, след които обликът му тотално ще се срине. Той и сега е на крачка да се трансформира в въплъщение на корумпирания тиранин и сатрап и единствено големият медиен запас, с който разполага, му оказва помощ да избегне сходна „ популярност “. Но скоро и този избавителен пояс ще се спука. Въпросът е единствено по кое време това ще се случи - преди или след изборите.
Като цяло равносметката от митинга е повече от положителна. С експлоадирането си той накара Борисов да заложи на своето его, а не на инстинктите си, с което бе зачеркнат моделът на политическото ни развиване от последните 10 години. А с продължаването си митингът съгражда основите на новия ни политически ред. Дано бъде по-добър от отиващия си.
Георги Георгиев
Решението на Бойко Борисов да стои до дъно на власт е най-сигурният признак за политическото му строполясване. За да запази премиерския си пост с още няколко месеца и да не допусне образуването на държавно управление на Румен Радев, министър-председателят от ден на ден се трансформира в най-мразеният човек в страната. Нещо, което е ново и за него, и за България. Въпросът е за какво го направи. Поведението му наподобява толкоз по- нелогично, в случай че се вземе поради цялата му управническа кариера през последните 15 години. През които той постоянно се е стремял да играе ролята на положителния и в никакъв случай не си е и помислял да нервира предумишлено обществото. На което се дължи и политическото му дългоденствие. Колкото и платените анализатори да се пробват да отвлекат вниманието ни в посока, че митингът не е породил никаква опция, факт е, че той сведе до най-малко шанса ръководството на ГЕРБ да продължи и след новите избори. Един колосален резултат на фона на позорното десетилетие, което преживяхме.
Изоставяйки печелившата си тактика, Борисов не съумя да формулира смислена аргументация на новото си поведение. Напускайки полето на забележимото и рационалното, той самичък даде шир за развихрянето на всевъзможни клюки по отношение на скритите му зависимости и ползи. Различните хипотези постоянно се изключват една друга, само че общото сред тях е, че министър председателят е изобразяван все в ситуацията на пленник. Ту в ръцете на Путин, пред който ще дава отговор с главата си за строителството на " Турски поток ", ту е заловен в мъртва хватка от Пеевски и Гешев, а по-безобидните версии го показват единствено като играчка в ръцете на личния му партиен уред или в ръцете на съдружните сътрудници.
Независимо от източника на мотивация, инатът на Борисов внася все по-голямо напрежение в обществото. Показателни в това отношение са не мащабите на митинга, а смяната в електоралните настройки. Те са резултат колкото на протичащото се в Триъгълника на властта, толкоз и заради несъответстващото държание на министър-председателя.
От по този начин рекламираната харизма на Борисов към този момент не е останало съвсем нищо. Нещо повече, нейните руини се трансформират в хранителна среда за появяването на нови политически субекти и нов вид политическо другарство. Пред очите ни изниква една нова социална среда, чиято отличителна специфичност е отхвърлянето на модела на ръководство на Борисов и ГЕРБ. Управляващите са подложени на развой на дамгосване, който ги трансформира в аналог на Доган и Движение за права и свободи.
Колкото и платените анализатори да се пробват да отвлекат вниманието ни в посока, че митингът не е породил никаква опция, факт е, че той сведе до най-малко шанса ръководството на ГЕРБ да продължи и след новите избори. Един колосален резултат на фона на позорното десетилетие, което преживяхме.
За да се роди по този начин предстоящата огромна политическа опция, е нужно митингът да реализира един промеждутъчен резултат - да ограничи електоралната поддръжка за ГЕРБ до най-твърдото му ядро от последователи, като оптимално усили анти-ГЕРБ настроенията измежду гласоподавателите. За задачата е належащо митингът да не разреши фокусът му да бъде изместван отвън фигурата на Бойко Борисов. Каквито опити се вършат неведнъж. Включително посредством несъответстващото държание на ПКП.
Една от най-често забравяните истини е, че Борисов е медиен артикул, образуван и изграждан в продължение на 15 години. Деструкцията на неговия имидж изисква също продължителна и усърдна работа. Не просто като мощ на обстоятелствата, само че и като дълготрайност на тяхното звучене.
Прекалено дълго ни облъчваха с посланието каква незаменима и харизматична персона ни ръководи и за мнозина е мъчно да освободят съзнанието си от насъбраните в него дебели пластове с неистини.
Протестът обаче съумя да предизвика радикална преоценка на политическите ориентации на голям брой хора. И продължава да работи в тази тенденция. Разбира се, ГЕРБ ще резервира твърдото си електорално ядро, само че в случай че множеството българи стартират да се отнасят към водача им от позиция на видяното и чутото от фотосите и записите, партията ще бъде трайно маргинализирана.
Управлението на Борисов постоянно е било низ от кавги, от които той успяваше да се дистанцира или да трансферира публичното неодобрение към някой различен. Сега шансът на този митинг е, че министър председателят се намира в окото на бурята, притиснат е компактно към стената и няма никакъв потребен ход пред себе си. Той се провали и със промяната на основни министри, и с оферти план за нова конституция, и с възобновените си предавания от джипа.
Сега е в ход нова тактика, която цели да „ покрие “ Борисов, с вярата, че освобождавайки медийното пространство от натрапчивото му наличие, ще се внесе известно утешение в страната и ще се сътвори илюзията за нова действителност. Пробутват ни един тип опция на разгласявания сюжет за кабинет на ГЕРБ без Борисов.
И тук би трябвало да посочим идната победа на митинга. Той „ ваксинира “ огромната част от обществото ни против герберските операции. Хората престанаха да слушат официозните версии за протичащото се. Нетърпимостта по отношение на опорните точки на ръководещите доближава равнища, че скоро на цялата кохорта от придворни трубадури ще се наложи да последва образеца на главатаря си и сама да ограничи медийните си изяви.
Властта към този момент е принудена да се придържа единствено към версията, че смисълът на оставането и на власт е да бъде непокътната стабилността в страната. Това е сламката, за която крепко са се хванали Борисов и ГЕРБ, с цел да съхраняват последните останки от легитимността на ръководството си. В името на нея те ще покачват пенсии и заплати и ще удовлетворяват всяко едно искане, което не съдържа думата ОСТАВКА.
Трябва да се признае, че тук митингът търпи избран крах. Липсата на повсеместност и на радикалност не му разрешава да се трансформира във събитие, на чийто декор всевъзможни приказки за непоклатимост и предвидимост да звучат неуместно. Неслучайно ръководещата върхушка по този начин се изплаши след събитията от 2 септември и нададе писък против деянията на принуждение. Тя е наясно, че в случай че ексцесиите бяха траяли и в идващите дни, измитането ѝ от властта ставаше неизбежно.
Организаторите и водачите на митинга се подведоха по вопъла на герберите и също приканиха за усмиряване на пристрастеностите. А истината е, че не прожектирането на филми на стената на Партийния дом, а фурорът на агитките и последвалото полицейско принуждение вкараха България в световния ефирен продан и светът разбра какво се случва в България.
Но може би по-добрият вид за обществото ни е Борисов да продължи да се влачи по стомах до датата на постоянните избори. Както е казано, каквото човек самичък си направи, никой не може да му го аргументи. Е, президентът може да го побутна малко към пропастта с думите си за „ свирепо “ служебно държавно управление, само че страхът е допустимо най-лошият консултант в политиката.
В този смисъл прави усещане, че Радев няма никакво предпочитание да прави стъпки за помиряване с Борисов. Чувствайки се в по- мощната позиция, президентът даже не дава ухо на намеците, че кабинетът може да си тръгне, в случай че на премиера му бъдат дадени някакви гаранции или Борисов вземе присъединяване в процеса на образуване на бъдещото служебно държавно управление.
Очевидно Радев се усеща удовлетворен, че нелепостта на ръководещите не просто води до личното им обезсилване, само че и го освобождава от неприятната нужда да поема отговорността за ръководството на страната в задаващите се сложни зимни месеци. В този смисъл той ще продължи да се държи и приказва извънредно, тъй като това е печелившата му тактика. Да плаши ГЕРБ колкото и с каквото може.
Колкото до съмнението, че отводът от оставка се дължи на устрема на ръководещите сами да провеждат изборите, това звучи повече като фантазия. Ако обстановката продължи да се разрива в досегашната си посока, ГЕРБ ще изгубят толкоз електорална поддръжка, че никакви изборни измами не биха я компенсирали даже отчасти.
Не бива да се не помни, че за първи път пред Борисов ще стои задачата да завоюва избори, които самичък провежда. Досега успехите му постоянно минаваха в изискванията на ръководство, в което той официално не взе участие. На него му бе оптимално удобно да влиза в борбата от позицията на равнопоставен играч, който потвърждава на терена, че е най-хубавият. На постоянни избори на Борисов доста по- мъчно ще му се удаде да отклони вниманието на хората от неуспехите на ръководството си и да акцентира единствено позитивите.
А и непрекъснато ще бъде изправен пред риска митингите да ескалират, да се стигне до по-мащабни конфликти, след които обликът му тотално ще се срине. Той и сега е на крачка да се трансформира в въплъщение на корумпирания тиранин и сатрап и единствено големият медиен запас, с който разполага, му оказва помощ да избегне сходна „ популярност “. Но скоро и този избавителен пояс ще се спука. Въпросът е единствено по кое време това ще се случи - преди или след изборите.
Като цяло равносметката от митинга е повече от положителна. С експлоадирането си той накара Борисов да заложи на своето его, а не на инстинктите си, с което бе зачеркнат моделът на политическото ни развиване от последните 10 години. А с продължаването си митингът съгражда основите на новия ни политически ред. Дано бъде по-добър от отиващия си.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ