Полша и август 1920 година
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Днес се навършва тъкмо век от войната сред Съветска Русия и Полша. Болшевиките са разгромени от поляците. Следва текст за това, включен в книгата на Огнян Дъскарев " От другата страна ", изд. МаК, 2020.
Средата на август на 1920 е съдбовна за Полша – тогава Съветска Русия атакува и обсажда Варшава. Битката за Варшава е сред 12 – 15 август 1920, т.е. тъкмо преди 99 години. Червената войска, отпред с Михаил Тухачевски е разгромена от Йозеф Пилсудски, полски народен воин и пръв президент на Втората полска република. Десетки хиляди руснаци са убити и ранени, също така към 66 хил /!!/ са пленени и са разкарвани победно из Варшава измежду неистовата наслада на поляците.
Това е неповторима победа на полското оръжие над болшевиките, пред което до през днешния ден поляците се прекланят.
/Бих желал и ние да имаме такава победа над руснаците/болшевиките, само че в историята няма „ ако”. Подвигът на ген. Иван Колев, който прогони и унизи казаците в Добруджа в 1916 няма да бъде пропуснат, само че въобще не може да се съпоставя с разгрома на болшевиките пред Варшава/.
Защо пиша това? В ръцете ми е рядка книга със заглавие „ Предпролет” от националния полски публицист Стефан Жеромски /”История на греха”, „ Борба със сатаната”, „ Пепелища/. Жеромски е за Полша това, което е за България Ив Вазов, а за Румъния – Чезар Петреску. В „ Предпролет”, изд. „ Народна култура”, 1959, тираж 6080, т.е. изкл. рядка книга, се споделя за бягството на татко и наследник, поляци от Съветска Русия, незабавно след революцията. Жеромски разказва живописно ужасите на болшевиките и ми припомня за „ Доктор Живаго”, само че тя беше неразрешена от цензурата, а „ Предпролет” беше издадена публично и то през най-дивашкия комунизъм – 1959.
Просто не знам по какъв начин е предходна през цензурата – това си помислих, когато четох за пръв път книгата при започване на 70-те.
Ето по какъв начин създателят разказва съветските пленници пред Варшава /66 хил/: „ Това беше грамадна, просто неизброима болшевишка колона – само че към този момент пленници.....тези млади завоеватели на света пристъпваха под защитата на дребни и невръстни полски бойци, които....подвикваха строго към безкрайната колона по радзиминското шосе. Удивлението на варшавяните беше по този начин всеобщо и огромно, че всички фенове замлъкнаха и дълго се вглеждаха в тази невиждана картина”. /стр. 87-88/.
Жеромски написа и за обсадата на Варшава от болшевиките: „ Второто знамение беше отблъскването на болшевиките през 1920.....болшевиките имали грамадна войска, превъзходна кавалерия. На болшевишките флагове бил написан лозунгът за избавление на пролетариата от буржоазно подтисничество, за обществена гражданска война. Кой и какво би могло да се опълчи на тази войска и нейната морална мощ? Тя би трябвало да откри в Полша последователи, би трябвало да унищожи незначителните полски въоръжени сили, тъй като в тила на полската армия би трябвало да се вдигне друга мощ – революционизираните пролетарски маси от селото и града.
Тази друга мощ би трябвало да подаде ръка на съветската Червена войска. Вместо това болшевишката Червена войска беше прогонена, тя избяга от Полша, като БАНДА РАЗБОЙНИЦИ И НАПАДАТЕЛИ { к.м.}. Това беше същинско, безспорно чудо”. /Стр. 229-230/.
От този необикновен откъс се схваща, че полските служащи и селяни не са помогнали на болшевиките, както заповядва ленинският интернационализъм, а са решили да се бият за родината си срещу болшевиките, които са „ тайфа разбойници и нападатели”. Това явно е мнението на Жеромски, само че то е оповестено публично тук в 1959! Изумително, нали?
Днес Полша е част от Вишеградската четворка, християнски, консервативни страни и твърдо се опълчва на безбожната, левичарска власт в Брюксел.
Сега разбрахте ли за какво поляците са доста години пред нас във всичко.
Днес се навършва тъкмо век от войната сред Съветска Русия и Полша. Болшевиките са разгромени от поляците. Следва текст за това, включен в книгата на Огнян Дъскарев " От другата страна ", изд. МаК, 2020.
Средата на август на 1920 е съдбовна за Полша – тогава Съветска Русия атакува и обсажда Варшава. Битката за Варшава е сред 12 – 15 август 1920, т.е. тъкмо преди 99 години. Червената войска, отпред с Михаил Тухачевски е разгромена от Йозеф Пилсудски, полски народен воин и пръв президент на Втората полска република. Десетки хиляди руснаци са убити и ранени, също така към 66 хил /!!/ са пленени и са разкарвани победно из Варшава измежду неистовата наслада на поляците.
Това е неповторима победа на полското оръжие над болшевиките, пред което до през днешния ден поляците се прекланят.
/Бих желал и ние да имаме такава победа над руснаците/болшевиките, само че в историята няма „ ако”. Подвигът на ген. Иван Колев, който прогони и унизи казаците в Добруджа в 1916 няма да бъде пропуснат, само че въобще не може да се съпоставя с разгрома на болшевиките пред Варшава/.
Защо пиша това? В ръцете ми е рядка книга със заглавие „ Предпролет” от националния полски публицист Стефан Жеромски /”История на греха”, „ Борба със сатаната”, „ Пепелища/. Жеромски е за Полша това, което е за България Ив Вазов, а за Румъния – Чезар Петреску. В „ Предпролет”, изд. „ Народна култура”, 1959, тираж 6080, т.е. изкл. рядка книга, се споделя за бягството на татко и наследник, поляци от Съветска Русия, незабавно след революцията. Жеромски разказва живописно ужасите на болшевиките и ми припомня за „ Доктор Живаго”, само че тя беше неразрешена от цензурата, а „ Предпролет” беше издадена публично и то през най-дивашкия комунизъм – 1959.
Просто не знам по какъв начин е предходна през цензурата – това си помислих, когато четох за пръв път книгата при започване на 70-те.
Ето по какъв начин създателят разказва съветските пленници пред Варшава /66 хил/: „ Това беше грамадна, просто неизброима болшевишка колона – само че към този момент пленници.....тези млади завоеватели на света пристъпваха под защитата на дребни и невръстни полски бойци, които....подвикваха строго към безкрайната колона по радзиминското шосе. Удивлението на варшавяните беше по този начин всеобщо и огромно, че всички фенове замлъкнаха и дълго се вглеждаха в тази невиждана картина”. /стр. 87-88/.
Жеромски написа и за обсадата на Варшава от болшевиките: „ Второто знамение беше отблъскването на болшевиките през 1920.....болшевиките имали грамадна войска, превъзходна кавалерия. На болшевишките флагове бил написан лозунгът за избавление на пролетариата от буржоазно подтисничество, за обществена гражданска война. Кой и какво би могло да се опълчи на тази войска и нейната морална мощ? Тя би трябвало да откри в Полша последователи, би трябвало да унищожи незначителните полски въоръжени сили, тъй като в тила на полската армия би трябвало да се вдигне друга мощ – революционизираните пролетарски маси от селото и града.
Тази друга мощ би трябвало да подаде ръка на съветската Червена войска. Вместо това болшевишката Червена войска беше прогонена, тя избяга от Полша, като БАНДА РАЗБОЙНИЦИ И НАПАДАТЕЛИ { к.м.}. Това беше същинско, безспорно чудо”. /Стр. 229-230/.
От този необикновен откъс се схваща, че полските служащи и селяни не са помогнали на болшевиките, както заповядва ленинският интернационализъм, а са решили да се бият за родината си срещу болшевиките, които са „ тайфа разбойници и нападатели”. Това явно е мнението на Жеромски, само че то е оповестено публично тук в 1959! Изумително, нали?
Днес Полша е част от Вишеградската четворка, християнски, консервативни страни и твърдо се опълчва на безбожната, левичарска власт в Брюксел.
Сега разбрахте ли за какво поляците са доста години пред нас във всичко.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ