Стрелбата с гранатомет през 2003 г. е полицейско беззаконие. Какво точно се е случило?
ФАКТИ огласява журналистически следствия от разнообразни медии, тъй като поддържа свободата на словото.
Държавата беше наказана в Страсбург за гибелта на Тодор Димов Тодоров-Чакъра през 2003 година, който беше обстрелван с гранатомет в дребна вила край Харманли по заповед на тогавашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов.
Медиите тогава не задават въпроси и ръкопляскат на новия Батман–Крали Марко, който реализира следващ триумф в битката с престъпността.
Днес се оказва, че акцията по негова заповед е безусловно безвластие. Най-напред в Министерство на вътрешните работи няма на въоръжение гранатомети. За офанзива против къщата са употребявани армейски гранатомети РПГ, които са противотанково оръжие. Те най-вероятно са взети по устно разпореждане от някое военно отделение и са употребявани непозволено, само че никой не е провокирал инспекция по случая, с цел да потвърди или опровергае това.*
Съмнителни са и събитията за гибелта и последните часове от живота на Тодоров-Чакъра. Полицейските шефове настояват, че той е изстрелял против служителите на реда към 150 патрона с автомат калашников, имал прецизен мерник, а няма нито един ранен, не са видяни вреди по колите в близост (виж снимката), а по тях сякаш имало дупки от патрони.
Роднините на жертвата споделят, че той е стрелял във въздуха и настрана от тях, едвам ги плаши. Целият случай е разказан с детайлности във вестник „ Харманлийски новини” по това време от журналиста Иван Атанасов. Той цитира сестрата и майката на Чакъра. Те споделят, че Чакъра е декларирал на психолога, с който разговарял, че няма желание да убива, а в случай че някой пострада, това ще е той.
Заключението е, че се е самоубил, тъй като на дясната му ръка била открита халка от граната. Но преди този момент къщата е била обстреляна с 15 снаряда с гранатомет.
Няма следваща инспекция на дейностите на полицията. Това е и един от претекстовете на съд в Страсбург да осъди страната.
Кой е Тодор Чакъра и какво тъкмо се е случило?
Чакъра е добре прочут в Харманли, локална забележителност. Той се прочува през 1972 година, когато 17-годишен с още двама младежи негова възраст бягат в горите в близост и се афишират за партизани. Милицията ги търси един месец и става за смях.
Когато ги залавят, Чакъра е наказан и лежи в пандиза 4 години и 4 месеца, наказан като политически. След 10 ноември 1989 година Чакъра е разгласен за репресиран и получава парично обезщетение. През 90-те прави закононарушения – залавян е с нелегално оръжие, с обири на оръжие, упрекван е в обир на чейнджбюро. Лежал е два пъти в пандиза. За последно е наказан условно за сводничество, тъй като предоставял жилище за сексуслуги. Но по-късно е хванат с оръжие и заклани крадени две телета, заради което присъдата му става ефикасна.
Именно за тази присъда е конфликтът му с полицията през 2003 година На 10 декември сутринта четирима служители на реда идват във вилата му край града, с цел да го приберат да си излежи присъдата. Те били с извадени револвери, което вбесило Чакъра, споделя историята в. „ Харманлийски новини” през 2003 година Майка му твърди пред вестника, че той се бил приготвил за влизане в пандиза, приготвил си чорапи и даже се подстригал. Не се криел, всеки ден ходел из центъра на Харманли до полицията, всички го познавали. Но заради несъответстващия си темперамент, избухнал, като видял служителите на реда с револвери. Те му говорели на малко име, защото се познават, обяснили му, че по този начин им било подредено. Най-вероятно револверите са били извадени по умря на военачалник Борисов да има атрактивни акции и залавяния на нарушители. Чакъра обаче извадил автомат и се скрил в една стая на горния етаж. Полицаите чакали извън няколко часа. Според версията на полицейския началник на Регионална дирекция на вътрешните работи Хасково Иван Петров, също представен в локалния вестник, те се скрили зад някакви автомобилни гуми, а Чакъра стрелял по тях и ги държал по този начин като заложници, да не могат да мръднат. Полицаите извикали подкрепления.
Армия от 100 служители на реда против един
На мястото се събрали рекордно количество полиция, общо над 100 души – 39 служители на реда от Регионална работа „ Полиция “ в Харманли, шестима служители на реда от Регионална дирекция на вътрешните работи Хасково, 16 души от РПУ Свиленград, 30 души от Специалния отряд за битка с тероризма (СОБТ – измежду тях имало 5 снайперисти), 19 чиновници на гранична полиция, трима психолози от Института по логика на психиката на Министерство на вътрешните работи.
Полицията се пробвала да договаря с мегафон с Чакъра, което е неуместно, тъй като те му викат от повече от 100 метра, а той няма по какъв начин да им отговори, да го чуят. А и батериите на мегафона свършили. Роднините предложили да му занесат телефон, това не станало.
Накрая към 20,30-21 часа на 10 декември идва основният секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов да управлява цялата тази войска за залавянето на един малък нарушител. Още преди идването му към къщата са изстрелвани димки, а съгласно някои очевидци, съобщили пред „ Харманлийски вести “, че е стреляно няколко пъти и с гранатомет. Синът на Чакъра твърди, че след 17 часа от към къщата не е имало никаква пукотевица, татко му не е давал мотиви да го нападат. Вече е мрачно, Борисов умува и се поучава до към 22 часа и тогава подрежда да се стреля с гранатомет. Според обясненията на Иван Петров, тогавашния началник на полицията в Хасково, задачата била от „ вибрациите” да се задействат вероятно заредени от Чакъра към и вътре в къщата бомби и гранати. Петров твърди, че е имало гърмежи в къщата. Както твърди и в този момент Бойко Борисов, към този момент като министър председател, Чакъра се самоубил с граната. Но това не е потвърдено с нужната инспекция. Докладът е подписан от същия Иван Петров, в този момент народен представител от ГЕРБ и член на комисията за надзор на ДАНС
Разказано през 2003 година, едно към едно
Сестрата на Тодоров-Чакъра – Таня, 2003 година:
„ Към 9.15 ми се обади Ангел Цанков (б. р. – началник на полицията в Харманли) и ми сподели, че има проблеми с Тошо, почнал да гърми. Отидох и 300 метра вървях пешком. Извиках на майка ми. След това им споделих на служителите на реда – дайте му телефон, той желае да приказва с вас. „ Ние не можем да му дадем наша радиостанция “. Казах им „ ние имаме телефони, аз ще му го занеса, няма да пострада никой от вас.” Полицията преговаряла с мегафон, на който му паднали батериите.
Къде бяха тези мини, откакто аз минах без проблем? Къде бяха тези заложници – скрити в гумите ли? Там в гумите ли, където мръзнали 20 часа?
Той стрелял ли е по служителите на реда? Ако той стреляше с автомат по служителите на реда нямаше да има жив служител на реда, както те споделят, че има прецизен мерник.
Казвам им „ Дайте му телефона да беседва с началниците, с цел да се разбере ще се предава ли няма ли да се предава. Те викат „ Добре, добре, чакаме Бойко Борисов да пристигна, да забележим какво ще реши”. Това бе към обяд. Тогава те се изтеглиха. Чудеха се какви ограничения да вземат.
Взеха да чертаят кой прозорец, къде има врата. Къде има прозорец 50 пъти им изяснявам, като мислим, че го вършат с цел да завърши безпроблемно.
Малкият му наследник споделя „ не се трупайте толкоз народ да ви вижда, вие го вбесявате, нервирате. Той през 1994 година е ранен.”
На психолога сподели, че няма желание да убива и да няма жертва, „ в случай че има пострадали, само аз ще съм потърпевш”. Това не бе ли задоволително? Казах им ясно от кое място може да си мине, да се пусне димна граната и да се обезвреди. Трябваше ли да дойдат 30 барети и да гърмят?
Идете вижте какво е вътре. Плочите сред етажите ги няма
Да пристигна един служител на реда да каже, дето е стреляно по него.
Нашата полиция може да има аварийни димки и като свършат да донесе още, а нямат аварийни акумулатори за мегафона. Така ли се вършат договаряния?
Той знае какво го чака, в случай че убие служител на реда.
Това някаква инквизиция ли беше, показно ликвидиране ли беше? Да стоят майка му, синовете и сестра му в профил, а те да го убиват. Той ли беше най-големия терорист, че трябваше да се взривява цялата къща?
Трябваше сутринта да научим по малкия екран, че е бил погубен. Отиваме и нас не ни допущат. Кой го е разпознал, откакто нас не са ни викали. Казали от полицията никой да не го пипа.
Говорих с Петров, Цанков, Тодоров, да приказват с него. През цялото време е бил в стаята си. Защо пожарните не отидоха да гасят, когато гореше вилата? Кой естествен човек ще издържи, в случай че се хвърлят 30 гранати?
Ангел Цанков всяка заран го притесняваше. Всеки божи ден пращаше служители на реда непрекъснато. Затова се принуди де иде на вилата да живее. Казваше: „ Този човек ще ме докара до огромна пакост.” И по този начин и стана. Той имаше заведения и не плащаше на полиция, на никой.
Преди 35 дни идваха да го арестуват, с цел да влезне в пандиза. Той изискал документ за това, те не показали и той отказал. През това време всеки ден си пие кафето в центъра, идва да се къпе тук. През това време ние обикаляме по съд, прокуратурата, полиция, да забележим по кое време е влезнала в действие тази присъда. В съда споделиха „ Ние не знаем, че Тодор би трябвало да влезне в пандиза, вие от къде знаете?” От пандиза ми споделиха, че има влезнала в действие 6 месечна присъда, а ние не можем да намерим документ за това.
Бях извикана за договаряния, само че на процедура нямаше договаряния. Как може да се договаря на 300 метра, като единствено едната страна има мегафон?
Не мога да проумея по какъв начин могат тази хора да спят обикновено, откакто направиха това?
Защо унищожиха първия етаж, откакто Тодор бе на втория етаж? Документи и мебелировка, всичко изгоря.”
Майката на Чакъра, Мара Чакърова, 2003 година:
„ Намерението му бе да иде в пандиза. Той се бе остригал, чорапите му бяха изплетени. Казах на Цанков (б. р. – началник на полицията в Харманли), че Тодор е подготвен да си излежи присъдата. Това бе към 10 ноември.
Всичко му бе готово. Но пристигнаха внезапно трима с револвери в ръце и това го раздразни. Те не влезнаха като хора да го задържат. Аз през това време държах кучето, с цел да влезнат. Той, като видя по какъв начин влизат, това нещо го вбеси и сподели „ махайте револверите встрани “. А те викат „ но те ни задължават “. Той сподели „ по този начин не става “ и гръмна във въздуха с револвера. „ Ама по този начин не може Тошо, ние за теб сме пристигнали “. „ Назад ви споделих “. Той си влезна вътре.
Те не му показаха никакви документи за това, че би трябвало да иде в пандиза. От 8 часа до 11 без 15 служителите на реда стояха на стълбите вътре до една малка врата. Тогава аз започнах да му кряскам „ Ти имаш куршумова рана, знаеш какъв брой боли. Тия момчета са млади, за това ги пращат.”
Той споделя „ те ги пращат, само че не по подобен метод с револвери отсреща “.
Аз отидох и изведох момчетата от друга врата, Тошо да не види.
През това време служителите на реда се обадили на другите. По едно време дъщерята вика „ майко, майко” и аз излязох. Горе – служители на реда колкото искащ, коли колкото щеш.
Тогава вънка бе техния шеф Ангел Цанков, вика „ Сега всеки държи по един автомат, ще видиш и какви кучета ще дойдат, червени барети. “ Правят нещо като сеир, като джумбуш. И едно от Свиленград, не го познавам, и той се смееше. „ Да не вършим Трета международна война”, запитвам аз. Три коли за спешна помощ, три коли, фадроми.
Седем софийски коли пристигнаха, излязоха едни момчета и започнаха да поставят бронирани жилетки. Други пък сваляха чанти.
Извика ме един психолог и ме попита за какво по този начин се държи синът ми. Каза „ Искаме да създадем по този начин, че никой да не пострада. Ние имаме храна, ще стоим ден, два, синът ти има ли храна? Той ще огладнее, ще хвърлим димка, има ли строшен прозорец, и ще го хванем. За него добре и за всичките добре.” Човека хубаво сподели.
Той стреляше във въздуха и по-късно. Той сподели на психолога „ Няма да направя по този начин някой от вас да стане жертва. Ако стане жертва, ще бъда аз самият. “
Иван Петров, шеф на Регионална дирекция на вътрешните работи Хасково през 2003 година на конференция в Харманли:
,,В 6.30 сутринта на 10 декември полицейски екип, в който влизат двама сержанти и двама оперативни служащи, отива да извърши заповед. Разпоредено им е Тодор Димов Тодоров, за който имаме информация, че се укрива във вилата си, и има влезнала в действие присъда.
Пресконференция през 2003 година в Харманли. Вдясно е шефът на полицията в Хасково Иван Петров, в този момент народен представител от ГЕРБ, вляво е полицейският началник на Харманли Ангел Цанков. Снимка: Иван Атанасов, Сакар нюз
Когато чиновниците отиват на място, там ги посреща майка му. В това време Тодор излиза иззад вилата с автомат,,Калашников” и стреля по служителите на реда. Те са съумели да се скрият зад изоставени автомобилни гуми и са стояли там през целия ден, тъй като той ги е държал под обстрел.”
През това време идват другите служители на реда от Хасково, София и Свиленград. Пристигат синът му и сестра му, посредством които са се водили договарянията. На помощ привикват и две фадроми…
Ние го убеждавахме, че за такава присъда не е нужно такава опозиция, само че той държеше на своето, че в пандиза няма да отиде…
В късната част на деня той се отхвърли да договаря, като едностранно приключи диалозите с нас. През цялото това време Тодор стреляше от разнообразни места от къщата, евентуално с няколко вида оръжие, като за задачата си направил амбразури в стените. В същото време държеше под обстрел всички към вилата. Изстрелял е общо към 150 куршума…
Към 20 часа в Харманли идва и основният секретар Бойко Борисов. След като се среща персонално със случая, са взети ограничения по обезвреждането на Тодор…
Атаката с гранатомета РПГ 7 е почнала към 2,30 часа през нощта.
При взривяването на гранатата, изстреляна от него, се получават мощни трептения и в случай че има накъде сложени бомби, закачени с въже, те ще паднат и по този метод ще се обезвредят…
Днес сутринта трупът на Чакъра е бил забелязан от служителите на реда на последния етаж от пожарникарска стълба.”
В „ Харманлийски новини” написа още:
„ Тодор ядосва майка си, изгонва я без връхна дреха, заключва се и стартира да държи под обстрел оперативни служащи и сержанти. Засегнат е полицейският автомобил, който бил в непосредствена непосредственост до колегите…
При всеки опит да избягат към безвредна зона, били обстрелвани. Чак през нощта ги изведохме.
Сестра му и сина му го разубеждават, че за подобен тип присъда не е належащо да има подобен отпор. Дойдоха психолози и водиха договаряния, с цел да го разколебаят и да се откаже да обстрелва полицейските чиновници.
На епизоди той водеше яростна пукотевица. Това демонстрира, че е добре обезопасен и решен на всичко. Колеги с огромен стаж споделят, че такова нещо не са виждали, а той имал много точна пукотевица. Няма наранени служители на реда по огромна случайност.
Въпреки че бяха положени доста старания в късите елементи на деня, отхвърли едностранно да беседва с договарящите.
И след обяд пристигна профилирания отряд за битка с тероризма и те бяха грубо обстреляни от него. Личат си ясно патроните по колата и гумите, където са се крили. В панели, където са се крили нашите сътрудници.
Трудно се локализираше източника на стрелбата, тъй като той е махнал тухли от стената и образувал амбразури. Колеги не могат да локализират от къде се стреля. Имаме подозрения, че той е гърмял с няколко вида оръжие от няколко места, придвижвайки се.
Пристигна и основния секретар, който видя, че се води пукотевица. То подреди да се подхващат ограничения за обезвреждането на Тодоров. Някой човек е споделил, че има клопки и да вземем за пример, като се вдигне някой предмет в пространствата, да се получи гърмеж.
По заповед на основния секретар къщата се обстрелва с гранатомет. При него се получава огромна и добра осцилация и в случай че има закачени предмети, като гранати ще паднат и ще се обезвредят. И след първи гърмеж на входната врата се получиха няколко вторични вътрешни гърмежа.
Към 20.30 бяха изстреляни димки, само че от тях нямаше резултат, тъй като той продължи да стреля. От тях се възпламени една от стаите. Пожарът прерасна в по-горния етаж и в покрива.
След няколко изстрела с гранотомета всичко утихна, само че не влизахме, тъй като знаехме, че има приземно помещение от бетон и може да се крие там.
Рано сутринта към 8 часа всичката жива мощ претърсихме региона и на последния етаж бе открит натрупа на Тодоров…
Нямахме информация че е въоръжен, тъй като тръгнахме малко наивно.
Той един път е предупреждаван, че би трябвало да отиде в пандиза.”
Майката на Чакъра, на 78 години, през ноември 2012 година пред Иван Атанасов от в. „ Харманлийски новини”:
„ През 1994 година той работеше на паркинга на Гергана, беше отговорник. Една вечер на една кола видели, че е разрязан брезента. Като се доближил видял, че от предната страна огромни хора – народен представител и предприемач, са товарили кашончета опиати. Той им рекъл „ щом вие го вършиме, какво остава за огромни хора “. Същата вечер го прибраха, с цел да го убият, само че той избяга. Раниха го и лежа в харманлийската болница 20 дни и на Пещерско шосе 20 дни.
Това го направиха Иван Петров, Ангел Цанков (б. р. – шефове на полицията в Хасково и Харманли). Тази акция бе, с цел да го убият. Да покажат, че е терорист. Тази дума звучи неприятно и те желаеха да се показват пред света.
Първият път не можаха да го убият.
Той за безусловно нищо е нямал виновност. Посрещнал е служителите на реда с автомат, тъй като той се самоотбранява. Онези са с оръжие, той с какво би трябвало да бъде?
Не съм задоволена от решението (б. р. – на съда в Страсбург), до момента в който тези като Бойко не бъдат очистени, това са мафията. Пиши го, аз съм го споделила.
––––––––-
* Допълнено – Проучване на e-vestnik сподели, че по непотвърдени публично данни в Министерство на вътрешните работи гранатомети има жандармерията, кой знае за какво – това значи тя да има подготвеност да стреля против бронетранспортьори и танкове. През 2003 година по свидетелства на локални хора пред в. „ Харманлийски вести “, след няколко изстрела боеприпасите свършили и тогава камион на гранични войски докарал още боеприпаси за гранатомета. Свидетели считат, че гранатометът е донесен от гранични войски или от СОБТ.
Източник: е-vestnik
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Държавата беше наказана в Страсбург за гибелта на Тодор Димов Тодоров-Чакъра през 2003 година, който беше обстрелван с гранатомет в дребна вила край Харманли по заповед на тогавашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов.
Медиите тогава не задават въпроси и ръкопляскат на новия Батман–Крали Марко, който реализира следващ триумф в битката с престъпността.
Днес се оказва, че акцията по негова заповед е безусловно безвластие. Най-напред в Министерство на вътрешните работи няма на въоръжение гранатомети. За офанзива против къщата са употребявани армейски гранатомети РПГ, които са противотанково оръжие. Те най-вероятно са взети по устно разпореждане от някое военно отделение и са употребявани непозволено, само че никой не е провокирал инспекция по случая, с цел да потвърди или опровергае това.*
Съмнителни са и събитията за гибелта и последните часове от живота на Тодоров-Чакъра. Полицейските шефове настояват, че той е изстрелял против служителите на реда към 150 патрона с автомат калашников, имал прецизен мерник, а няма нито един ранен, не са видяни вреди по колите в близост (виж снимката), а по тях сякаш имало дупки от патрони.
Роднините на жертвата споделят, че той е стрелял във въздуха и настрана от тях, едвам ги плаши. Целият случай е разказан с детайлности във вестник „ Харманлийски новини” по това време от журналиста Иван Атанасов. Той цитира сестрата и майката на Чакъра. Те споделят, че Чакъра е декларирал на психолога, с който разговарял, че няма желание да убива, а в случай че някой пострада, това ще е той.
Заключението е, че се е самоубил, тъй като на дясната му ръка била открита халка от граната. Но преди този момент къщата е била обстреляна с 15 снаряда с гранатомет.
Няма следваща инспекция на дейностите на полицията. Това е и един от претекстовете на съд в Страсбург да осъди страната.
Кой е Тодор Чакъра и какво тъкмо се е случило?
Чакъра е добре прочут в Харманли, локална забележителност. Той се прочува през 1972 година, когато 17-годишен с още двама младежи негова възраст бягат в горите в близост и се афишират за партизани. Милицията ги търси един месец и става за смях.
Когато ги залавят, Чакъра е наказан и лежи в пандиза 4 години и 4 месеца, наказан като политически. След 10 ноември 1989 година Чакъра е разгласен за репресиран и получава парично обезщетение. През 90-те прави закононарушения – залавян е с нелегално оръжие, с обири на оръжие, упрекван е в обир на чейнджбюро. Лежал е два пъти в пандиза. За последно е наказан условно за сводничество, тъй като предоставял жилище за сексуслуги. Но по-късно е хванат с оръжие и заклани крадени две телета, заради което присъдата му става ефикасна.
Именно за тази присъда е конфликтът му с полицията през 2003 година На 10 декември сутринта четирима служители на реда идват във вилата му край града, с цел да го приберат да си излежи присъдата. Те били с извадени револвери, което вбесило Чакъра, споделя историята в. „ Харманлийски новини” през 2003 година Майка му твърди пред вестника, че той се бил приготвил за влизане в пандиза, приготвил си чорапи и даже се подстригал. Не се криел, всеки ден ходел из центъра на Харманли до полицията, всички го познавали. Но заради несъответстващия си темперамент, избухнал, като видял служителите на реда с револвери. Те му говорели на малко име, защото се познават, обяснили му, че по този начин им било подредено. Най-вероятно револверите са били извадени по умря на военачалник Борисов да има атрактивни акции и залавяния на нарушители. Чакъра обаче извадил автомат и се скрил в една стая на горния етаж. Полицаите чакали извън няколко часа. Според версията на полицейския началник на Регионална дирекция на вътрешните работи Хасково Иван Петров, също представен в локалния вестник, те се скрили зад някакви автомобилни гуми, а Чакъра стрелял по тях и ги държал по този начин като заложници, да не могат да мръднат. Полицаите извикали подкрепления.
Армия от 100 служители на реда против един
На мястото се събрали рекордно количество полиция, общо над 100 души – 39 служители на реда от Регионална работа „ Полиция “ в Харманли, шестима служители на реда от Регионална дирекция на вътрешните работи Хасково, 16 души от РПУ Свиленград, 30 души от Специалния отряд за битка с тероризма (СОБТ – измежду тях имало 5 снайперисти), 19 чиновници на гранична полиция, трима психолози от Института по логика на психиката на Министерство на вътрешните работи.
Полицията се пробвала да договаря с мегафон с Чакъра, което е неуместно, тъй като те му викат от повече от 100 метра, а той няма по какъв начин да им отговори, да го чуят. А и батериите на мегафона свършили. Роднините предложили да му занесат телефон, това не станало.
Накрая към 20,30-21 часа на 10 декември идва основният секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов да управлява цялата тази войска за залавянето на един малък нарушител. Още преди идването му към къщата са изстрелвани димки, а съгласно някои очевидци, съобщили пред „ Харманлийски вести “, че е стреляно няколко пъти и с гранатомет. Синът на Чакъра твърди, че след 17 часа от към къщата не е имало никаква пукотевица, татко му не е давал мотиви да го нападат. Вече е мрачно, Борисов умува и се поучава до към 22 часа и тогава подрежда да се стреля с гранатомет. Според обясненията на Иван Петров, тогавашния началник на полицията в Хасково, задачата била от „ вибрациите” да се задействат вероятно заредени от Чакъра към и вътре в къщата бомби и гранати. Петров твърди, че е имало гърмежи в къщата. Както твърди и в този момент Бойко Борисов, към този момент като министър председател, Чакъра се самоубил с граната. Но това не е потвърдено с нужната инспекция. Докладът е подписан от същия Иван Петров, в този момент народен представител от ГЕРБ и член на комисията за надзор на ДАНС
Разказано през 2003 година, едно към едно
Сестрата на Тодоров-Чакъра – Таня, 2003 година:
„ Към 9.15 ми се обади Ангел Цанков (б. р. – началник на полицията в Харманли) и ми сподели, че има проблеми с Тошо, почнал да гърми. Отидох и 300 метра вървях пешком. Извиках на майка ми. След това им споделих на служителите на реда – дайте му телефон, той желае да приказва с вас. „ Ние не можем да му дадем наша радиостанция “. Казах им „ ние имаме телефони, аз ще му го занеса, няма да пострада никой от вас.” Полицията преговаряла с мегафон, на който му паднали батериите.
Къде бяха тези мини, откакто аз минах без проблем? Къде бяха тези заложници – скрити в гумите ли? Там в гумите ли, където мръзнали 20 часа?
Той стрелял ли е по служителите на реда? Ако той стреляше с автомат по служителите на реда нямаше да има жив служител на реда, както те споделят, че има прецизен мерник.
Казвам им „ Дайте му телефона да беседва с началниците, с цел да се разбере ще се предава ли няма ли да се предава. Те викат „ Добре, добре, чакаме Бойко Борисов да пристигна, да забележим какво ще реши”. Това бе към обяд. Тогава те се изтеглиха. Чудеха се какви ограничения да вземат.
Взеха да чертаят кой прозорец, къде има врата. Къде има прозорец 50 пъти им изяснявам, като мислим, че го вършат с цел да завърши безпроблемно.
Малкият му наследник споделя „ не се трупайте толкоз народ да ви вижда, вие го вбесявате, нервирате. Той през 1994 година е ранен.”
На психолога сподели, че няма желание да убива и да няма жертва, „ в случай че има пострадали, само аз ще съм потърпевш”. Това не бе ли задоволително? Казах им ясно от кое място може да си мине, да се пусне димна граната и да се обезвреди. Трябваше ли да дойдат 30 барети и да гърмят?
Идете вижте какво е вътре. Плочите сред етажите ги няма
Да пристигна един служител на реда да каже, дето е стреляно по него.
Нашата полиция може да има аварийни димки и като свършат да донесе още, а нямат аварийни акумулатори за мегафона. Така ли се вършат договаряния?
Той знае какво го чака, в случай че убие служител на реда.
Това някаква инквизиция ли беше, показно ликвидиране ли беше? Да стоят майка му, синовете и сестра му в профил, а те да го убиват. Той ли беше най-големия терорист, че трябваше да се взривява цялата къща?
Трябваше сутринта да научим по малкия екран, че е бил погубен. Отиваме и нас не ни допущат. Кой го е разпознал, откакто нас не са ни викали. Казали от полицията никой да не го пипа.
Говорих с Петров, Цанков, Тодоров, да приказват с него. През цялото време е бил в стаята си. Защо пожарните не отидоха да гасят, когато гореше вилата? Кой естествен човек ще издържи, в случай че се хвърлят 30 гранати?
Ангел Цанков всяка заран го притесняваше. Всеки божи ден пращаше служители на реда непрекъснато. Затова се принуди де иде на вилата да живее. Казваше: „ Този човек ще ме докара до огромна пакост.” И по този начин и стана. Той имаше заведения и не плащаше на полиция, на никой.
Преди 35 дни идваха да го арестуват, с цел да влезне в пандиза. Той изискал документ за това, те не показали и той отказал. През това време всеки ден си пие кафето в центъра, идва да се къпе тук. През това време ние обикаляме по съд, прокуратурата, полиция, да забележим по кое време е влезнала в действие тази присъда. В съда споделиха „ Ние не знаем, че Тодор би трябвало да влезне в пандиза, вие от къде знаете?” От пандиза ми споделиха, че има влезнала в действие 6 месечна присъда, а ние не можем да намерим документ за това.
Бях извикана за договаряния, само че на процедура нямаше договаряния. Как може да се договаря на 300 метра, като единствено едната страна има мегафон?
Не мога да проумея по какъв начин могат тази хора да спят обикновено, откакто направиха това?
Защо унищожиха първия етаж, откакто Тодор бе на втория етаж? Документи и мебелировка, всичко изгоря.”
Майката на Чакъра, Мара Чакърова, 2003 година:
„ Намерението му бе да иде в пандиза. Той се бе остригал, чорапите му бяха изплетени. Казах на Цанков (б. р. – началник на полицията в Харманли), че Тодор е подготвен да си излежи присъдата. Това бе към 10 ноември.
Всичко му бе готово. Но пристигнаха внезапно трима с револвери в ръце и това го раздразни. Те не влезнаха като хора да го задържат. Аз през това време държах кучето, с цел да влезнат. Той, като видя по какъв начин влизат, това нещо го вбеси и сподели „ махайте револверите встрани “. А те викат „ но те ни задължават “. Той сподели „ по този начин не става “ и гръмна във въздуха с револвера. „ Ама по този начин не може Тошо, ние за теб сме пристигнали “. „ Назад ви споделих “. Той си влезна вътре.
Те не му показаха никакви документи за това, че би трябвало да иде в пандиза. От 8 часа до 11 без 15 служителите на реда стояха на стълбите вътре до една малка врата. Тогава аз започнах да му кряскам „ Ти имаш куршумова рана, знаеш какъв брой боли. Тия момчета са млади, за това ги пращат.”
Той споделя „ те ги пращат, само че не по подобен метод с револвери отсреща “.
Аз отидох и изведох момчетата от друга врата, Тошо да не види.
През това време служителите на реда се обадили на другите. По едно време дъщерята вика „ майко, майко” и аз излязох. Горе – служители на реда колкото искащ, коли колкото щеш.
Тогава вънка бе техния шеф Ангел Цанков, вика „ Сега всеки държи по един автомат, ще видиш и какви кучета ще дойдат, червени барети. “ Правят нещо като сеир, като джумбуш. И едно от Свиленград, не го познавам, и той се смееше. „ Да не вършим Трета международна война”, запитвам аз. Три коли за спешна помощ, три коли, фадроми.
Седем софийски коли пристигнаха, излязоха едни момчета и започнаха да поставят бронирани жилетки. Други пък сваляха чанти.
Извика ме един психолог и ме попита за какво по този начин се държи синът ми. Каза „ Искаме да създадем по този начин, че никой да не пострада. Ние имаме храна, ще стоим ден, два, синът ти има ли храна? Той ще огладнее, ще хвърлим димка, има ли строшен прозорец, и ще го хванем. За него добре и за всичките добре.” Човека хубаво сподели.
Той стреляше във въздуха и по-късно. Той сподели на психолога „ Няма да направя по този начин някой от вас да стане жертва. Ако стане жертва, ще бъда аз самият. “
Иван Петров, шеф на Регионална дирекция на вътрешните работи Хасково през 2003 година на конференция в Харманли:
,,В 6.30 сутринта на 10 декември полицейски екип, в който влизат двама сержанти и двама оперативни служащи, отива да извърши заповед. Разпоредено им е Тодор Димов Тодоров, за който имаме информация, че се укрива във вилата си, и има влезнала в действие присъда.
Пресконференция през 2003 година в Харманли. Вдясно е шефът на полицията в Хасково Иван Петров, в този момент народен представител от ГЕРБ, вляво е полицейският началник на Харманли Ангел Цанков. Снимка: Иван Атанасов, Сакар нюз
Когато чиновниците отиват на място, там ги посреща майка му. В това време Тодор излиза иззад вилата с автомат,,Калашников” и стреля по служителите на реда. Те са съумели да се скрият зад изоставени автомобилни гуми и са стояли там през целия ден, тъй като той ги е държал под обстрел.”
През това време идват другите служители на реда от Хасково, София и Свиленград. Пристигат синът му и сестра му, посредством които са се водили договарянията. На помощ привикват и две фадроми…
Ние го убеждавахме, че за такава присъда не е нужно такава опозиция, само че той държеше на своето, че в пандиза няма да отиде…
В късната част на деня той се отхвърли да договаря, като едностранно приключи диалозите с нас. През цялото това време Тодор стреляше от разнообразни места от къщата, евентуално с няколко вида оръжие, като за задачата си направил амбразури в стените. В същото време държеше под обстрел всички към вилата. Изстрелял е общо към 150 куршума…
Към 20 часа в Харманли идва и основният секретар Бойко Борисов. След като се среща персонално със случая, са взети ограничения по обезвреждането на Тодор…
Атаката с гранатомета РПГ 7 е почнала към 2,30 часа през нощта.
При взривяването на гранатата, изстреляна от него, се получават мощни трептения и в случай че има накъде сложени бомби, закачени с въже, те ще паднат и по този метод ще се обезвредят…
Днес сутринта трупът на Чакъра е бил забелязан от служителите на реда на последния етаж от пожарникарска стълба.”
В „ Харманлийски новини” написа още:
„ Тодор ядосва майка си, изгонва я без връхна дреха, заключва се и стартира да държи под обстрел оперативни служащи и сержанти. Засегнат е полицейският автомобил, който бил в непосредствена непосредственост до колегите…
При всеки опит да избягат към безвредна зона, били обстрелвани. Чак през нощта ги изведохме.
Сестра му и сина му го разубеждават, че за подобен тип присъда не е належащо да има подобен отпор. Дойдоха психолози и водиха договаряния, с цел да го разколебаят и да се откаже да обстрелва полицейските чиновници.
На епизоди той водеше яростна пукотевица. Това демонстрира, че е добре обезопасен и решен на всичко. Колеги с огромен стаж споделят, че такова нещо не са виждали, а той имал много точна пукотевица. Няма наранени служители на реда по огромна случайност.
Въпреки че бяха положени доста старания в късите елементи на деня, отхвърли едностранно да беседва с договарящите.
И след обяд пристигна профилирания отряд за битка с тероризма и те бяха грубо обстреляни от него. Личат си ясно патроните по колата и гумите, където са се крили. В панели, където са се крили нашите сътрудници.
Трудно се локализираше източника на стрелбата, тъй като той е махнал тухли от стената и образувал амбразури. Колеги не могат да локализират от къде се стреля. Имаме подозрения, че той е гърмял с няколко вида оръжие от няколко места, придвижвайки се.
Пристигна и основния секретар, който видя, че се води пукотевица. То подреди да се подхващат ограничения за обезвреждането на Тодоров. Някой човек е споделил, че има клопки и да вземем за пример, като се вдигне някой предмет в пространствата, да се получи гърмеж.
По заповед на основния секретар къщата се обстрелва с гранатомет. При него се получава огромна и добра осцилация и в случай че има закачени предмети, като гранати ще паднат и ще се обезвредят. И след първи гърмеж на входната врата се получиха няколко вторични вътрешни гърмежа.
Към 20.30 бяха изстреляни димки, само че от тях нямаше резултат, тъй като той продължи да стреля. От тях се възпламени една от стаите. Пожарът прерасна в по-горния етаж и в покрива.
След няколко изстрела с гранотомета всичко утихна, само че не влизахме, тъй като знаехме, че има приземно помещение от бетон и може да се крие там.
Рано сутринта към 8 часа всичката жива мощ претърсихме региона и на последния етаж бе открит натрупа на Тодоров…
Нямахме информация че е въоръжен, тъй като тръгнахме малко наивно.
Той един път е предупреждаван, че би трябвало да отиде в пандиза.”
Майката на Чакъра, на 78 години, през ноември 2012 година пред Иван Атанасов от в. „ Харманлийски новини”:
„ През 1994 година той работеше на паркинга на Гергана, беше отговорник. Една вечер на една кола видели, че е разрязан брезента. Като се доближил видял, че от предната страна огромни хора – народен представител и предприемач, са товарили кашончета опиати. Той им рекъл „ щом вие го вършиме, какво остава за огромни хора “. Същата вечер го прибраха, с цел да го убият, само че той избяга. Раниха го и лежа в харманлийската болница 20 дни и на Пещерско шосе 20 дни.
Това го направиха Иван Петров, Ангел Цанков (б. р. – шефове на полицията в Хасково и Харманли). Тази акция бе, с цел да го убият. Да покажат, че е терорист. Тази дума звучи неприятно и те желаеха да се показват пред света.
Първият път не можаха да го убият.
Той за безусловно нищо е нямал виновност. Посрещнал е служителите на реда с автомат, тъй като той се самоотбранява. Онези са с оръжие, той с какво би трябвало да бъде?
Не съм задоволена от решението (б. р. – на съда в Страсбург), до момента в който тези като Бойко не бъдат очистени, това са мафията. Пиши го, аз съм го споделила.
––––––––-
* Допълнено – Проучване на e-vestnik сподели, че по непотвърдени публично данни в Министерство на вътрешните работи гранатомети има жандармерията, кой знае за какво – това значи тя да има подготвеност да стреля против бронетранспортьори и танкове. През 2003 година по свидетелства на локални хора пред в. „ Харманлийски вести “, след няколко изстрела боеприпасите свършили и тогава камион на гранични войски докарал още боеприпаси за гранатомета. Свидетели считат, че гранатометът е донесен от гранични войски или от СОБТ.
Източник: е-vestnik
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ