Защо двигателят не дърпа в жегите?
fakti.bg
Съществува ли взаимозависимост сред околната температура и мощността на мотора? За някои автомобилисти това е безспорен факт, други считат сходна взаимовръзка за част от шофьорския фолклор, а истината е, че отговорът изисква известно задълбаване в теорията.
Двигателят с вътрешно горене работи на гориво и О2 от въздуха. Колкото повече от тази примес се впръска в цилиндъра, толкоз по-висока е продуктивността на елемента.
Количеството на кислорода обаче зависи от температурата, защото топлината въздейства на размера на газовете. При -20°C в един кубически метър се събира 1.4 кг въздух, а при +30°C - единствено 1.16 кг. Разликата е към 20%.
Освен всички други спомагателни системи в автомобила за оптималното съответствие сред горивото и въздуха в мотора се грижат разходомерите. Когато сместа стартира да се обогатява прекомерно доста с гориво, датчикът незабавно регистрира това и изпраща сигнал към ръководещия блок да понижи съразмерно количеството му по отношение на въздуха. Колкото по-малко гориво, толкоз по-ниска мощ.
Този механизъм на загуба на продуктивността се вижда най-отчетливо при атмосферните мотори. При турбомоторите зависимостта сред околната температура и мощността е по-слабо изразена, защото нагнетателят обезпечава нужното количество въздух във всевъзможни условия. Освен това доста турбокомпресорни системи разполагат с интеркулер, който охлажда сгъстения въздух и по този начин усилва плътността му.
Нагнетателят обаче също не е панацея. В множеството мотори той сработва при 1 700-2 000 оборота на коляновия вал, тъй че при старт от място в жегите турбомоторите се държат тъкмо като атмосферните и мощността им спада по същия метод.
Съществува ли взаимозависимост сред околната температура и мощността на мотора? За някои автомобилисти това е безспорен факт, други считат сходна взаимовръзка за част от шофьорския фолклор, а истината е, че отговорът изисква известно задълбаване в теорията.
Двигателят с вътрешно горене работи на гориво и О2 от въздуха. Колкото повече от тази примес се впръска в цилиндъра, толкоз по-висока е продуктивността на елемента.
Количеството на кислорода обаче зависи от температурата, защото топлината въздейства на размера на газовете. При -20°C в един кубически метър се събира 1.4 кг въздух, а при +30°C - единствено 1.16 кг. Разликата е към 20%.
Освен всички други спомагателни системи в автомобила за оптималното съответствие сред горивото и въздуха в мотора се грижат разходомерите. Когато сместа стартира да се обогатява прекомерно доста с гориво, датчикът незабавно регистрира това и изпраща сигнал към ръководещия блок да понижи съразмерно количеството му по отношение на въздуха. Колкото по-малко гориво, толкоз по-ниска мощ.
Този механизъм на загуба на продуктивността се вижда най-отчетливо при атмосферните мотори. При турбомоторите зависимостта сред околната температура и мощността е по-слабо изразена, защото нагнетателят обезпечава нужното количество въздух във всевъзможни условия. Освен това доста турбокомпресорни системи разполагат с интеркулер, който охлажда сгъстения въздух и по този начин усилва плътността му.
Нагнетателят обаче също не е панацея. В множеството мотори той сработва при 1 700-2 000 оборота на коляновия вал, тъй че при старт от място в жегите турбомоторите се държат тъкмо като атмосферните и мощността им спада по същия метод.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ