Откъде тръгва германският расизъм срещу азиатците?
" Eй, азиатец, какво търсиш тук? " - Заки от Индонезия постоянно е бил обиждан по берлинските улици. Студентът един път даже бил блъскан и обичай. И друга студентка от Индонезия споделя за расистки прояви в Берлин. В новогодишната нощ даже я замерили с бомбичка. Тя е съвсем сигурна, че това ѝ се е случило, тъй като била забулена с хиджаб. Китайският деятел и режисьор на документални филми Попо Фан споделя за неприятни прекарвания в берлинското метро. През 2019 година един път след него подвикнали " Върви си на м...... в Китай! ". Седем или осем души били очевидци на тази срамна преживелица. Само че нито един от тях не го защитил. " Никой не ми оказа помощ, никой не погледна даже към мен. Всички бяха забили погледи в смарт телефоните си или просто извръщаха глави ", споделя той. Малко след тази преживелица избухва пандемията от ковид. Явно тя в допълнение ускори расизма против хората от азиатски генезис, тъй като се счита, че вирусът е тръгнал от китайския град Ухан. Предразсъдъците на германците по отношение на азиатците обаче датират от доста по-далечни времена.
Първо през 1930-те. А след това и през 1990-те.
През 1930-те години националсоциалистите в Германия прокуждат китайците, живеещи в страната, а някои от тях даже са изпратени в лагери за насилствен труд. Но най-вече случаи на антиазиатски набези са регистрирани десетилетия по-късно - след Обединението на Германия. Тогава в обект на офанзиви се трансформират главно хора от Виетнам, поканени по времето на комунистическия режим в Германска демократична република по силата на трудови контракти. До рухването на Стената през ноември 1989 година в някогашната Германска демократична република е имало до 60 000 гастарбайтери от югоизточната азиатска страна. Две години по-късно група неонацисти атакува едно виетнамско общежитие в град Хойерсверда в провинция Саксония, а локални хора и зяпачи даже им ръкопляскат. Трагични събития с расистки темперамент се разиграват и през 1992 година в Росток, където близо 1000 десни екстремисти атакуват едно виетнамско общежитие и го подпалват. Полицията, която пристигнала прекомерно късно на мястото на пожара, се оказва зле готова за дейности и безсилна да се оправи с озверялата навалица.
" Това трагично събитие остави мощен отпечатък в съзнанието на тези, които се борят против расизма в днешна Германия “, споделя берлинският деятел Ферат Али Кочак. " Тогава ни стана ясно, че расизмът против азиатците, въпреки и да не е постоянно ясно видим, по разнообразни аргументи е пуснал дълбоки корени в немското общество ", споделя той. Сега пандемията от ковид изкара на повърхността част от тези предубеждения и омрази. Пак в Берлин режисьорът Попо Фан претърпял и други срамни случки - по този начин да вземем за пример един път му подвиквали " Коронавирус, ковид! ". След това той отишъл в полицията и подал недоволство. " Полицията обаче не предприе безусловно нищо, а аз ги попитах: какво чакате още? Да ме убият ли? ", споделя Фан. Той бил толкоз мощно травмиран от случилото се, че от този момент насам към този момент не употребява публичен превоз.
" Ти да нямаш ковид? "
Попо Фан счита, че антиазиатският расизъм в Германия се укрепва и от клишетата във филмите, показвани по малкия екран. В тях доста рядко се появяват азиатски артисти, а когато има такива, те обслужват най-вече стандарти - да вземем за пример келнерка в азиатски ресторант или младо азиатско момиче, което работи в салон за разтривки. Расизмът против азиатците се среща даже в онлайн-портали за запознанства, споделя Фан. В една от обявите да вземем за пример пишело, че сексът с азиатските мъже бил противен, тъй като те били " мазни и хлъзгави като делфини ". Мишел, млада китайка от Бон, споделя пък, че постоянно я питали: " Ти да нямаш ковид? ". И макар че въпросът съдържа расистки подтекст, тя демонстрира схващане. " Все отново вирусът е тръгнал от Китай ", споделя тя и прибавя, че даже и хората в провинция Хубей, където бяха регистрирани първите случаи на COVID-19, са били обществено стигматизирани. Въпреки всичко обаче Мишел се счита за добре призната в Германия. " Често да вземем за пример ме стопират, с цел да ме питат за пътя, макар че имам задграничен тип ", споделя тя. В началото на престоя си в Германия на моменти се чувствала дискриминирана, само че в това време счита, че това се дължи най-вече на културни разлики и дребни недоразумения. " Германците са прекомерно открити и директни ", споделя тя.
Младите са по-отворени към света
Особено младежите в Германия през днешния ден са доста отворени към света и все по-често обръщат внимание на тематиката за расизма, споделя южнокореецът Франк Юнг, създател и водещ на един подкаст за германци с задгранични корени. " Те си пишат с хора от целия свят и не се вълнуват от цвета на кожата ", споделя Франк. И деятелят Али Кочак мисли по този начин. Той прибавя: " Движението Black Lives Matter в Съединени американски щати и антирасистките митинги след подлите убийства в Ханау трансформираха нещо в съзнанието на обществото ". През февруари 2020 в град Ханау немски десен екстремист простреля девет души с задграничен генезис, измежду които и един българин. " Ние живеем в един неправдив свят и се нуждаем от доста повече взаимност ", споделя. " Днешните младежи го осъзнаха и намерено го показват. "
Автор: Манаси Гопалакришнан
Първо през 1930-те. А след това и през 1990-те.
През 1930-те години националсоциалистите в Германия прокуждат китайците, живеещи в страната, а някои от тях даже са изпратени в лагери за насилствен труд. Но най-вече случаи на антиазиатски набези са регистрирани десетилетия по-късно - след Обединението на Германия. Тогава в обект на офанзиви се трансформират главно хора от Виетнам, поканени по времето на комунистическия режим в Германска демократична република по силата на трудови контракти. До рухването на Стената през ноември 1989 година в някогашната Германска демократична република е имало до 60 000 гастарбайтери от югоизточната азиатска страна. Две години по-късно група неонацисти атакува едно виетнамско общежитие в град Хойерсверда в провинция Саксония, а локални хора и зяпачи даже им ръкопляскат. Трагични събития с расистки темперамент се разиграват и през 1992 година в Росток, където близо 1000 десни екстремисти атакуват едно виетнамско общежитие и го подпалват. Полицията, която пристигнала прекомерно късно на мястото на пожара, се оказва зле готова за дейности и безсилна да се оправи с озверялата навалица.
" Това трагично събитие остави мощен отпечатък в съзнанието на тези, които се борят против расизма в днешна Германия “, споделя берлинският деятел Ферат Али Кочак. " Тогава ни стана ясно, че расизмът против азиатците, въпреки и да не е постоянно ясно видим, по разнообразни аргументи е пуснал дълбоки корени в немското общество ", споделя той. Сега пандемията от ковид изкара на повърхността част от тези предубеждения и омрази. Пак в Берлин режисьорът Попо Фан претърпял и други срамни случки - по този начин да вземем за пример един път му подвиквали " Коронавирус, ковид! ". След това той отишъл в полицията и подал недоволство. " Полицията обаче не предприе безусловно нищо, а аз ги попитах: какво чакате още? Да ме убият ли? ", споделя Фан. Той бил толкоз мощно травмиран от случилото се, че от този момент насам към този момент не употребява публичен превоз.
" Ти да нямаш ковид? "
Попо Фан счита, че антиазиатският расизъм в Германия се укрепва и от клишетата във филмите, показвани по малкия екран. В тях доста рядко се появяват азиатски артисти, а когато има такива, те обслужват най-вече стандарти - да вземем за пример келнерка в азиатски ресторант или младо азиатско момиче, което работи в салон за разтривки. Расизмът против азиатците се среща даже в онлайн-портали за запознанства, споделя Фан. В една от обявите да вземем за пример пишело, че сексът с азиатските мъже бил противен, тъй като те били " мазни и хлъзгави като делфини ". Мишел, млада китайка от Бон, споделя пък, че постоянно я питали: " Ти да нямаш ковид? ". И макар че въпросът съдържа расистки подтекст, тя демонстрира схващане. " Все отново вирусът е тръгнал от Китай ", споделя тя и прибавя, че даже и хората в провинция Хубей, където бяха регистрирани първите случаи на COVID-19, са били обществено стигматизирани. Въпреки всичко обаче Мишел се счита за добре призната в Германия. " Често да вземем за пример ме стопират, с цел да ме питат за пътя, макар че имам задграничен тип ", споделя тя. В началото на престоя си в Германия на моменти се чувствала дискриминирана, само че в това време счита, че това се дължи най-вече на културни разлики и дребни недоразумения. " Германците са прекомерно открити и директни ", споделя тя.
Младите са по-отворени към света
Особено младежите в Германия през днешния ден са доста отворени към света и все по-често обръщат внимание на тематиката за расизма, споделя южнокореецът Франк Юнг, създател и водещ на един подкаст за германци с задгранични корени. " Те си пишат с хора от целия свят и не се вълнуват от цвета на кожата ", споделя Франк. И деятелят Али Кочак мисли по този начин. Той прибавя: " Движението Black Lives Matter в Съединени американски щати и антирасистките митинги след подлите убийства в Ханау трансформираха нещо в съзнанието на обществото ". През февруари 2020 в град Ханау немски десен екстремист простреля девет души с задграничен генезис, измежду които и един българин. " Ние живеем в един неправдив свят и се нуждаем от доста повече взаимност ", споделя. " Днешните младежи го осъзнаха и намерено го показват. "
Автор: Манаси Гопалакришнан
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ