Европейският съюз планира да наката доставчиците на някои дигитални услуги

Европейският съюз възнамерява да наката доставчиците на някои цифрови услуги да заплащат налози в страните, в които правят своята активност. Този ход ще повлияе освен на Гугъл и Фейсбук, само че и на огромните европейски компании. Също по този начин се чака той улесни влизането на пазара на стартъп фирмите.

Предложението се състои от две елементи. От една страна ще бъдат облагани приходите на фирмите от някои цифрови услуги, при които постоянно се заобикаля заплащането на налози. От друга страна ще се вкарат по-широки промени на данъчното облагане за предприятията, с цел да се подсигурява, че налозите се заплащат там, където се генерира облагата, а не там, където счетоводителите преценяват.

Защо Европейски Съюз вкарва цифров налог?

Компаниите за цифрови услуги заплащат по-ниски налози спрямо обичайните компании, защото виртуалният темперамент на това, което продават, им разрешава да се насочват към страните с най-ниските корпоративни налози.

Разликата е голяма: Европейската комисия откри, че цифровите компании заплащат едвам 9.5% върху приходите си, спрямо 23,2% при останалите организации. Това основава деформиране на пазара, защото европейските стопански системи от ден на ден се реалокират в онлайн пространството и унищожават данъчните основи на страните членки.

Какво е предлагането на Европейски Съюз за цифровия налог?

Предложенията в действителност са две. Първото включва бърза смяна, която ще разреши на страните членки да постановат налог върху приходите от някои онлайн действия, които са сложни за облагане съгласно актуалното законодателство.

Комисията предлага на страните да им бъде позволено да таксуват проходите от продажба на онлайн рекламно пространство или от посредническа активност, да вземем за пример при ръководството на онлайн пазари. Данъкът ще се отнася единствено за компаниите с световни доходи от 750 млн. евро и доходи в Европейски Съюз най-малко 50 млн. евро.

Междинните данъчни ставки ще бъдат много по-ниски от общите налози върху приходите на фирмите. Комисията е открила, че това ще донесе по 5 милиарда евро на година за страна членка, в случай че налозите бъдат 3%.

Второто предложение ще разреши на страните членки да таксуват приходите от цифрови действия даже в случай че компанията няма физическо наличие в страната. Инернет разрешава на корпорации като Гугъл да популяризират по целия свят, до момента в който преди този момент те е трябвало да имат личен ефирен канал, печатница или да продават списания.

Това, което ще бъде от голяма важност, най-малко съгласно Комисията, е не къде е ситуиран уебсъръвърът или продавачът, а къде са потребителите или клиентите. Това допуска, че страните членки ще могат да таксуват облагите на фирмите, генерирани на тяхна територия, в случай че те надвишават 7 млн. евро, имат над 100 хиляди консуматори или са сключили над 3 хиляди бизнес контракта за една данъчна година.



Ще бъдат ли фирмите наранени от тази промяна?

Европейската комисия сигурно се надява точно на това. Големите компании ще би трябвало да платят дяла си, което на собствен ред ще улесни работата на по-малките компании и на тези, които зависят повече от физическата инфраструктура, счита еврокомисарят по икономическите и финансови въпроси Пиер Московиси. Дигиталните стартъп компании също ще приветстват новото законодателство, защото то ще им разреши да се конкурират при по-равни условя и няма да им коства нищо – най-малко до момента в който не доближат избрани размери.

Дигиталният налог антиамерикански ли е?

За страдание Комисията разкри своите проекти малко, откакто американският президент Доналд Тръмп стартира комерсиална война, ориентирана против износа от Европейски Съюз. Московиси акцентира, че по предлагането се е работило от месеци и то не е обвързвано с актуалните събития. Във всеки случай половината компании, които ще бъдат наранени, евентуално ще са американски, само че другата част няма да бъдат. Около една трета от тях ще бъдат европейски, добавя еврокомисарят.

Освен това той разяснява, че предлагането не е ориентирано против GAFA (Google, Apple, Фейсбук и Amazon.com). Макар че те ще бъдат наранени, тези компании обгръщат единствено 3% от всички останали организации.

Кога ще вле зе в действие цифровият налог ?

Предложението би трябвало да бъде утвърдено от Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз, формиран от министрите на всяка страна членка.

Комисията направи своето предложение на 21 март, Парламентът към този момент сподели своята подготвеност да поддържа сходна регулация, а Съветът следва да разиска въпроса през идващите дни.

Московиси се надява още тази година да бъде реализирано единодушие по отношение на преходния налог и скоро по-късно той да бъде сменен от промяната за данъчно облагане на приходите от цифрови услуги.

Тук обаче би трябвало да се означи една специфичност. Дори когато предлагането влезе в действие, една страна членка няма да може да полза приходите, направени от компания, ситуирана в страна, с която съответната страна членка има съглашение за отбягване на двойното данъчно облагане. Данъчните контракти са въпрос на народен суверенитет и не могат да бъдат преодолени от правото на Европейски Съюз. Комисията предлага страните членки да преразгледат своите съглашения за отбягване на двойно данъчно облагане, тъй че да извлекат оптималната изгода от новите оферти, когато те влязат в действие.

Реформата не е ли двойно данъчно облагане?

Няма риск фирмите да бъдат принудени да заплащат налози върху приходите по два пъти – там, където са направени и там, където са регистрирани. Всъщност страните имат съглашения за отбягване на двойното данъчно облагане, съгласно което компаниите би трябвало да могат да извадят налозите, платени в едната страна, от дължимото в другата.