Мисия Аракис – разкриване на мистериите на тъмната материя
Европейската галактическа организация неотдавна разгласи нова Мисия от своята научна стратегия, а точно телескоп в орбита към Земята, наименуван “Аракис ” (Arrakhis).Името му е въодушевено от научно-фантастичния разказ Дюн, само че той няма да търси пясъчни червеи или „ подправки “ на пустинна планета.Вместо това, спътникът ще се опита да наблюдава едно от най-неуловимите и мистериозни субстанции във Вселената – тъмната материя. Това е термин, даден на „ хипотетичната невидима материя, за която се счита, че е по-изобилна от естествената материя и има сходен гравитационен резултат върху заобикалящата я среда “.Мисията е класифицирана като F, т. е. бърза, което значи, че е по-краткотрана, по-целенасочена и има по-бърз поврат, по-малко от 10 години от пускане, от другите видове задачи на Европейската галактическа организация. Предишната F-Мисия на Агенцията, определена през 2019 година, се назовава „ Comet Interceptor “.Вече открита в постоянна точка в Слънчевата система, тази сонда чака комета да се появи и да прелети около нея, нещо, което би трябвало да се случи към началото на 2030 година
Тъй като тъмната материя към момента се изплъзва от разбирането й, Мисията ще се насочи към източници на светлина, които са чувствителни към нея. Очаква се естествената материя – нещата, които в действителност излъчват светлина, като звездите в Галактиките – да се движат главно под въздействието на тъмната материя, която е по-изобилна.Смята се, че цели Галактики се движат от главната тъмна материя, сходно на маяци, разпръснати в незабележим океан. Тяхното корабоплаване обаче е неравномерно, защото се има вяра, че тъмната материя е разпределена неравномерно във Вселената, образувайки „ галактическа мрежа “ на големи дистанции и имайки по-тромав тип в космически мащаби.Някои от тези групи са обитаеми с дребни Галактики, наречени „ Галактики джуджета “, до момента в който други са формирани напълно от тъмна материя.Има парчета, останали от тези Галактики джуджета, които се приближат прекомерно покрай Галактиките домакини, към които обикалят. Докато околната тъмна материя раздира тези Галактики посредством гравитационни приливи, те стартират да се разплитат в дълги потоци от звезди, които се увиват към големи сектори в пространството.Тези тънки воали от светлина са друга връзка с невидимото. Чрез броене и премерване на техните форми може да се направи извод от какъв вид частици е построена тъмната материя и в последна сметка кой космологичен модел е най-точен.Неравномерността в пространството е постоянна прогноза на земните космологични модели, защото съставлява резултата от гравитацията, настояща върху материята. Въпреки това, земните модели дават спорни прогнози за броя им, който може да бъде по-голям или по-малък според от това от какъв вид парченце или частици се одобри, че е формирана тъмната материя.В „ общоприетия “ модел на космологията се приема, че частиците на тъмната материя са „ студени “, което значи, че са тежки и се движат постепенно, образец биха били „ едва взаимодействащите солидни частици “ или Wimps (Weakly interacting massive particle).Четете още: Има ли „ край “ Космосът или продължава „ вечно “?Това значи, че Млечният път ще съдържа стотици скупчвания от тъмна материя, някои от които ще съдържат Галактики джуджета. Но казусът е, че се виждат единствено няколко десетки Галактики джуджета към Земята, което е доста озадачаващо. Това може да значи, че множеството от тях са направени от тъмна материя.Космолозите имат и други хрумвания. Например, в случай че тъмната материя е „ топла “, което значи, че частиците са доста по-леки и по-бързи, като да вземем за пример стерилни неутрино – ще има доста по-малко скупчвания като начало.Наблюденията могат да дадат окончателната визия кой модел е верният, само че с цел да се стигне до там, първо е належащо тъкмо броене на Галактиките джуджета, обикалящи към Млечния път.Има съществени индикации, че Галактиките джуджета, открити до момента наоколо до Млечния път или други огромни Галактики, са единствено „ върхът на айсберга “, и че доста други остават скрити зад светлината на своите домакини. Аракис ще може да открие тази изчезнала популация даже на огромни дистанции от Земята.Наблюдението на тази слаба звездна светлина се оказва предизвикателство даже за най-големите телескопи на планетата, защото изисква доста дълбоки изображения и проучване на огромни елементи от небето.Освен това атмосферата на Земята е спънка. Аракис ще следи от Космоса с новаторска камера, която прониква по-дълбоко в оптичната и близката инфрачервена част на спектъра и с доста по-широко зрително поле. Този вид камера също може да гледа обратно към Земята с отлична разграничителна дарба.Около 100 системи, сходни на Млечния път, които ще бъдат следени, са на към 100 милиона светлинни години, където до момента са открити единствено няколко Галактики джуджета и към момента няма звездни потоци.Когато се знае броя на Галактиките джуджета, които скоро ще бъдат открити, и по какъв начин са разпределени в Космоса би трябвало да може да се дефинира верния космологичен модел.Аракис ще откри доста от изчезналите части в пъзела, който тъмната материя дава, допълвайки това, което към този момент се знае от близката Вселена и това, което ще се научи в бъдеще от други телескопи, като Евклид или обсерваторията Вера Рубин.Надеждата е, че тези подробни комбинирани наблюдения най-сетне ще разкрият мистерията на тъмната материя и ще ни оказват помощ да разберем какво съставлява по-голямата част от материята в Космоса.
Тъй като тъмната материя към момента се изплъзва от разбирането й, Мисията ще се насочи към източници на светлина, които са чувствителни към нея. Очаква се естествената материя – нещата, които в действителност излъчват светлина, като звездите в Галактиките – да се движат главно под въздействието на тъмната материя, която е по-изобилна.Смята се, че цели Галактики се движат от главната тъмна материя, сходно на маяци, разпръснати в незабележим океан. Тяхното корабоплаване обаче е неравномерно, защото се има вяра, че тъмната материя е разпределена неравномерно във Вселената, образувайки „ галактическа мрежа “ на големи дистанции и имайки по-тромав тип в космически мащаби.Някои от тези групи са обитаеми с дребни Галактики, наречени „ Галактики джуджета “, до момента в който други са формирани напълно от тъмна материя.Има парчета, останали от тези Галактики джуджета, които се приближат прекомерно покрай Галактиките домакини, към които обикалят. Докато околната тъмна материя раздира тези Галактики посредством гравитационни приливи, те стартират да се разплитат в дълги потоци от звезди, които се увиват към големи сектори в пространството.Тези тънки воали от светлина са друга връзка с невидимото. Чрез броене и премерване на техните форми може да се направи извод от какъв вид частици е построена тъмната материя и в последна сметка кой космологичен модел е най-точен.Неравномерността в пространството е постоянна прогноза на земните космологични модели, защото съставлява резултата от гравитацията, настояща върху материята. Въпреки това, земните модели дават спорни прогнози за броя им, който може да бъде по-голям или по-малък според от това от какъв вид парченце или частици се одобри, че е формирана тъмната материя.В „ общоприетия “ модел на космологията се приема, че частиците на тъмната материя са „ студени “, което значи, че са тежки и се движат постепенно, образец биха били „ едва взаимодействащите солидни частици “ или Wimps (Weakly interacting massive particle).Четете още: Има ли „ край “ Космосът или продължава „ вечно “?Това значи, че Млечният път ще съдържа стотици скупчвания от тъмна материя, някои от които ще съдържат Галактики джуджета. Но казусът е, че се виждат единствено няколко десетки Галактики джуджета към Земята, което е доста озадачаващо. Това може да значи, че множеството от тях са направени от тъмна материя.Космолозите имат и други хрумвания. Например, в случай че тъмната материя е „ топла “, което значи, че частиците са доста по-леки и по-бързи, като да вземем за пример стерилни неутрино – ще има доста по-малко скупчвания като начало.Наблюденията могат да дадат окончателната визия кой модел е верният, само че с цел да се стигне до там, първо е належащо тъкмо броене на Галактиките джуджета, обикалящи към Млечния път.Има съществени индикации, че Галактиките джуджета, открити до момента наоколо до Млечния път или други огромни Галактики, са единствено „ върхът на айсберга “, и че доста други остават скрити зад светлината на своите домакини. Аракис ще може да открие тази изчезнала популация даже на огромни дистанции от Земята.Наблюдението на тази слаба звездна светлина се оказва предизвикателство даже за най-големите телескопи на планетата, защото изисква доста дълбоки изображения и проучване на огромни елементи от небето.Освен това атмосферата на Земята е спънка. Аракис ще следи от Космоса с новаторска камера, която прониква по-дълбоко в оптичната и близката инфрачервена част на спектъра и с доста по-широко зрително поле. Този вид камера също може да гледа обратно към Земята с отлична разграничителна дарба.Около 100 системи, сходни на Млечния път, които ще бъдат следени, са на към 100 милиона светлинни години, където до момента са открити единствено няколко Галактики джуджета и към момента няма звездни потоци.Когато се знае броя на Галактиките джуджета, които скоро ще бъдат открити, и по какъв начин са разпределени в Космоса би трябвало да може да се дефинира верния космологичен модел.Аракис ще откри доста от изчезналите части в пъзела, който тъмната материя дава, допълвайки това, което към този момент се знае от близката Вселена и това, което ще се научи в бъдеще от други телескопи, като Евклид или обсерваторията Вера Рубин.Надеждата е, че тези подробни комбинирани наблюдения най-сетне ще разкрият мистерията на тъмната материя и ще ни оказват помощ да разберем какво съставлява по-голямата част от материята в Космоса.
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ