Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободие

Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободие основополагащакти юридически инструмент наСъвета на Европа.

Тя емеждународен контракт, подписан през 1950 година и влезнал в действие през 1953 година за страните-учредителки на Съвета на Европа. Конвенцията основава неотменими права и свободи за всички и задължава страните включили се към нея да подсигуряват тези права на всеки човек, който е под тяхнаюрисдикция. Основната разлика сред Конвенцията и останалите интернационалните контракти заправата на човекае основания въз основа на нея и действителен механизъм за отбрана на заявените права–Европейският съд по правата на индивида, който разглеждаиндивидуални жалбиот жители на страните включили се към нея за нарушавания на конвенцията.

Страни-членове по конвенцията са всичкидържавиотСъвета на Европа. Новите страни-членки, са задължени да я подпишат при присъединението си към Съвета на Европа и надлежно да я ратифицират в период от една година от присъединението си. Към Конвенцията има направени протоколи за изменението и/или допълнението ѝ, които се подписват и ратифицират от страните-членки по ред очакван в тях.