Има надежда: Брюксел „само“ с 200 забележки по плана за земеделие на българското правителство
Европейската комисия върна Стратегическия проект на България за развиване на земеделието и селските региони в интервала 2023-2027 година с 200 забележки, разгласи зам.-министърът на земеделието Иван Христанов. Приемането на този проект от Брюксел е извънредно значимо, тъй като от това зависи усвояването на парите от Европейски Съюз за земеделие. Страната ни обаче очевидно е показала проект, който не се е понравил доста на Европейската комисия.
В Стратегическия проект на България за развиване на земеделието има забавни цели, които са сложени, като да вземем за пример цифровизация и поддръжка за внедряването на цифрови технологии за ръководство на стопанствата, произвеждане на електрическа енергия от възобновими източници в селското стопанство, запазване и възстановяване на природозащитното положение на типове птици, възстановяване на опрашителния капацитет на екосистемите и съществуването на подобаващи растения и други
Специално за опрашването в документа е посочено, че опрашителите включват освен пчели, само че и пеперуди, молци, бръмбари, оси и бозайници, като прилепи и птици. Те съставляват един от най-важните индикатори за здравето на околната среда.
Данните за цяла Европа демонстрират стеснителен спад в популацията на опрашители – 56 типа са предпазени от директивата на Европейски Съюз за местообитанията. За да се помогне на пчелите, пеперудите и бръмбарите в проекта е записано, че би трябвало да има ограничения за стимулиране на буферни линии, тревисти/цъфтящи линии по продължение на водни течения и многогодишни цъфтящи региони, за поощряване на биологичното многообразие.
“Стратегическият проект е документът, на чиято база в идващите години българското земеделие и селските райони ще бъдат финансирани с 8 милиарда евро, по тази причина той е доста значим и като за първи път тези пари би трябвало да реализират едни цели, които са общоевропейски, т.е. към този момент ще би трябвало да реализираме съответни резултати, а не просто да усвоим едни пари, които Европа ни дава ”. Това разяснява Светлана Боянова, ръководител на Института по агростратегии и нововъведения.
“Не ми харесва думата асимилиране, тъй като в действителност тези пари би трябвало да реализират съответна цел, в тази ситуация те са девет цели на Европейския съюз, свързани със справедливия приход на фермерите, с запазване на околната среда, до момента в който се прави земеделско произвеждане, със обществения живот в селските региони.
Всъщност тези 8 милиарда са за нас и за реализиране на съответни резултати ”, изясни Боянова. България не е най-зле измежду страните членки, има страни с 400 забележки от Брюксел.
В Стратегическия проект на България за развиване на земеделието има забавни цели, които са сложени, като да вземем за пример цифровизация и поддръжка за внедряването на цифрови технологии за ръководство на стопанствата, произвеждане на електрическа енергия от възобновими източници в селското стопанство, запазване и възстановяване на природозащитното положение на типове птици, възстановяване на опрашителния капацитет на екосистемите и съществуването на подобаващи растения и други
Специално за опрашването в документа е посочено, че опрашителите включват освен пчели, само че и пеперуди, молци, бръмбари, оси и бозайници, като прилепи и птици. Те съставляват един от най-важните индикатори за здравето на околната среда.
Данните за цяла Европа демонстрират стеснителен спад в популацията на опрашители – 56 типа са предпазени от директивата на Европейски Съюз за местообитанията. За да се помогне на пчелите, пеперудите и бръмбарите в проекта е записано, че би трябвало да има ограничения за стимулиране на буферни линии, тревисти/цъфтящи линии по продължение на водни течения и многогодишни цъфтящи региони, за поощряване на биологичното многообразие.
“Стратегическият проект е документът, на чиято база в идващите години българското земеделие и селските райони ще бъдат финансирани с 8 милиарда евро, по тази причина той е доста значим и като за първи път тези пари би трябвало да реализират едни цели, които са общоевропейски, т.е. към този момент ще би трябвало да реализираме съответни резултати, а не просто да усвоим едни пари, които Европа ни дава ”. Това разяснява Светлана Боянова, ръководител на Института по агростратегии и нововъведения.
“Не ми харесва думата асимилиране, тъй като в действителност тези пари би трябвало да реализират съответна цел, в тази ситуация те са девет цели на Европейския съюз, свързани със справедливия приход на фермерите, с запазване на околната среда, до момента в който се прави земеделско произвеждане, със обществения живот в селските региони.
Всъщност тези 8 милиарда са за нас и за реализиране на съответни резултати ”, изясни Боянова. България не е най-зле измежду страните членки, има страни с 400 забележки от Брюксел.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ