България е на второ място по горски пожари в Европа за 2024 година, 62% са предизвикани от небрежност
Европейската осведомителна система за горски пожари (EFFIS) класира България в челната ранглиста по горски пожари в Европа за 2024, след България на второ място е Кипър. Последните статистически данни за горските пожари в България разкриват тревожна наклонност, второ място по пожари в Европа за тази година.
Страната нормално претърпява към 600 горски пожара всяка година. Тези произшествия годишно засягат приблизително към 10,000 хектара земя, което води до директни стопански загуби от към 2,5 милиона евро. Според отчети на Европейската осведомителна система за горски пожари през първите години на 21 в. повече от 100 000 хектара от горите в България са наранени от пожари. 2007 година и 2000 г са били най-лошите в историята на българските гори. През 2007 г са регистрирани 1479 горски пожари и 43 000 хектара изгорели гори, а през 2000 - 1710 горски пожара и 57 406 хектара изгорели гори. Тази година евентуално ще е най-лошата за нашата гора. Според отчета на ЕИСГП за 2022 главните аргументи за горските пожари в България са:
• По немарливост са провокирани 321 пожара (62 %);
• Поради палеж — 16 пожара (3 %);
• По естествени аргументи — 21 пожара (4 %);
• По незнайна аргументи - 158 пожара (31 %).
Допълнителни статистически данни, събрани от 1970 година до 2005 година, демонстрират, че нездравословни практики в земеделието, електроразпределението, небрежността са се запазили в продължение на десетилетия, което демонстрира дългогодишна накърнимост на горите от пожари. Тези данни акцентират незабавната нужда от всеобхватни тактики за попречване на пожари и стабилно ръководство на горите, с цел да се смекчи това екологично предизвикателство.
Към това можем да прибавим и пасивно държание на българските управляващи и виновни институции за битката с горските пожари, написа в отчета на Асоциация Общински гори. Единствените вложения, които се вършат в тази посока, са посредством европейските стратегии за селските региони и за околната среда. Но единствено незадълбочен обзор на протоколите от съвещания на Комитета за наблюдаване на програмата за околна среда демонстрира непросветеност при вложението на обществен запас за битка с климатичните проблеми и горските пожари. За последните два програмни интервала ограниченията за бора с пожарите се свеждат до финансиране на Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “ с цел да може дирекцията по-ефективно да гаси пожарите, тъй като както е очебийно в протокола от 17.03.2023, предстоящите резултати от осъществяването на тази мярка са: обезпечаване на нужния наземен потенциал, включващ профилирана техника за осъществяване на своевременна, съответна и ефикасна интервенция на виновните структури на ГДПБЗН при горски пожари и повишение на потенциала на национално равнище за деяние при горски пожари. Няма и дребен опит от страна на Управляващия орган на ОПОС/ ПОС най-малко да се проучат и финансират ограничения с потвърден резултат за отбрана от горски пожари, като композиция от ограничения за предварителна защита, подготовка, реакция. Още повече, че преди всичко в запазване на околната среда по принцип стои предварителната защита и е стряскащо, че институциите, хората които са сложени да ръководят вложението на милиарди в запазване на околната среда, очевадно са или некомпетентни или небрежни за същинското й запазване. Това се удостоверява и от думите на Агнес Монфре (Протокол 5.06.24), началник на отдел „ България, Хърватия, Словения “ в Групово дело „ Регионална и селищна политика “, която в прав текст споделя на ръководещите на ПОС, че предотвратяването и предварителната защита са по-важни от реакцията след това във връзка оттеглена процедура за създаване и актуализация на Планове за ръководство на риска от наводнения. Думите са в подтекста за риска от наводнения, само че са изцяло относими и за горските пожари.
Също толкоз злощастен е и опитът от Програма за развиване за селските региони за финансиране на битката с пожарите. В интервала 2007-2014 беше финансиран градежът и оборудването на противопожарни кули, които по този начин и не заработиха в система за ранно обявяване.
Така общините, които би трябвало да реагират първи на терен, дружно с горските подразделения, останаха без опция за вложения в противопожарни депа, хеликоптерни площадки, водни басейни и други средства за наблюдаване и предварителна защита.
Поради изложените нагоре обстоятелства и условия настояваме, на най-висше равнище в страната да се вземат незабавни ограничения и стратегия ПОС 2021-2027 да бъде препрограмирана, тъй като тя предстои на препрограмиране в края на тази година. Подчертаваме, че препрограмирането би трябвало да се случи по доста по-ефективен метод – посредством експертни сесии вид „ мозъчна офанзива “, в които доминират специалисти не от администрацията, а с потвърден интернационален и народен опит по отношение на водещите трендовете за запазване на горите и околната среда и опитът на Португалия, която направи огромен пробив в битката с горските пожари да бъде пренесен и сбъднат по най-хубавия метод в България през идващите няколко години, декларират от асоциацията Общински гори.
По тяхна експертна оценка почти 40—50 % от горите в България попадат във високорисковата категория за горски пожари. Това акцентира незабавната нужда от самодейни ограничения за ръководство на горските запаси и усилване на тактиките за попречване на пожари.
Страната нормално претърпява към 600 горски пожара всяка година. Тези произшествия годишно засягат приблизително към 10,000 хектара земя, което води до директни стопански загуби от към 2,5 милиона евро. Според отчети на Европейската осведомителна система за горски пожари през първите години на 21 в. повече от 100 000 хектара от горите в България са наранени от пожари. 2007 година и 2000 г са били най-лошите в историята на българските гори. През 2007 г са регистрирани 1479 горски пожари и 43 000 хектара изгорели гори, а през 2000 - 1710 горски пожара и 57 406 хектара изгорели гори. Тази година евентуално ще е най-лошата за нашата гора. Според отчета на ЕИСГП за 2022 главните аргументи за горските пожари в България са:
• По немарливост са провокирани 321 пожара (62 %);
• Поради палеж — 16 пожара (3 %);
• По естествени аргументи — 21 пожара (4 %);
• По незнайна аргументи - 158 пожара (31 %).
Допълнителни статистически данни, събрани от 1970 година до 2005 година, демонстрират, че нездравословни практики в земеделието, електроразпределението, небрежността са се запазили в продължение на десетилетия, което демонстрира дългогодишна накърнимост на горите от пожари. Тези данни акцентират незабавната нужда от всеобхватни тактики за попречване на пожари и стабилно ръководство на горите, с цел да се смекчи това екологично предизвикателство.
Към това можем да прибавим и пасивно държание на българските управляващи и виновни институции за битката с горските пожари, написа в отчета на Асоциация Общински гори. Единствените вложения, които се вършат в тази посока, са посредством европейските стратегии за селските региони и за околната среда. Но единствено незадълбочен обзор на протоколите от съвещания на Комитета за наблюдаване на програмата за околна среда демонстрира непросветеност при вложението на обществен запас за битка с климатичните проблеми и горските пожари. За последните два програмни интервала ограниченията за бора с пожарите се свеждат до финансиране на Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “ с цел да може дирекцията по-ефективно да гаси пожарите, тъй като както е очебийно в протокола от 17.03.2023, предстоящите резултати от осъществяването на тази мярка са: обезпечаване на нужния наземен потенциал, включващ профилирана техника за осъществяване на своевременна, съответна и ефикасна интервенция на виновните структури на ГДПБЗН при горски пожари и повишение на потенциала на национално равнище за деяние при горски пожари. Няма и дребен опит от страна на Управляващия орган на ОПОС/ ПОС най-малко да се проучат и финансират ограничения с потвърден резултат за отбрана от горски пожари, като композиция от ограничения за предварителна защита, подготовка, реакция. Още повече, че преди всичко в запазване на околната среда по принцип стои предварителната защита и е стряскащо, че институциите, хората които са сложени да ръководят вложението на милиарди в запазване на околната среда, очевадно са или некомпетентни или небрежни за същинското й запазване. Това се удостоверява и от думите на Агнес Монфре (Протокол 5.06.24), началник на отдел „ България, Хърватия, Словения “ в Групово дело „ Регионална и селищна политика “, която в прав текст споделя на ръководещите на ПОС, че предотвратяването и предварителната защита са по-важни от реакцията след това във връзка оттеглена процедура за създаване и актуализация на Планове за ръководство на риска от наводнения. Думите са в подтекста за риска от наводнения, само че са изцяло относими и за горските пожари.
Също толкоз злощастен е и опитът от Програма за развиване за селските региони за финансиране на битката с пожарите. В интервала 2007-2014 беше финансиран градежът и оборудването на противопожарни кули, които по този начин и не заработиха в система за ранно обявяване.
Така общините, които би трябвало да реагират първи на терен, дружно с горските подразделения, останаха без опция за вложения в противопожарни депа, хеликоптерни площадки, водни басейни и други средства за наблюдаване и предварителна защита.
Поради изложените нагоре обстоятелства и условия настояваме, на най-висше равнище в страната да се вземат незабавни ограничения и стратегия ПОС 2021-2027 да бъде препрограмирана, тъй като тя предстои на препрограмиране в края на тази година. Подчертаваме, че препрограмирането би трябвало да се случи по доста по-ефективен метод – посредством експертни сесии вид „ мозъчна офанзива “, в които доминират специалисти не от администрацията, а с потвърден интернационален и народен опит по отношение на водещите трендовете за запазване на горите и околната среда и опитът на Португалия, която направи огромен пробив в битката с горските пожари да бъде пренесен и сбъднат по най-хубавия метод в България през идващите няколко години, декларират от асоциацията Общински гори.
По тяхна експертна оценка почти 40—50 % от горите в България попадат във високорисковата категория за горски пожари. Това акцентира незабавната нужда от самодейни ограничения за ръководство на горските запаси и усилване на тактиките за попречване на пожари.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ