FAZ: България е част от план за заобикалящ Русия коридор за стоки до Китай
Европа все по-трескаво обмисля жизнеспособни други възможности на Транссибирската железница за транспорт на артикули от Китай.
Репортаж на немския вестник " Франкфуртер алгемайне цайтунг " (FAZ) от железопътния възел Ерзурум в Източна Турция демонстрира, че трафикът се е нараснал след началото на войната в Украйна. Но нарастването бледнее спрямо размера на стоките, които не престават да се движат по Транссибирската железница - от Китай през Монголия, Сибир, Москва, Беларус и Полша.
Алтернативният маршрут заобикаля Русия и минава от Китай през Казахстан, през Каспийско море до Азербайджан и по-късно през Кавказ до Тбилиси, Грузия. Алтернативите са две: или секване на Черно море до Констанца, Румъния, или железопътно секване от Грузия до Турция и оттова през тунела под Босфора до Европейска Турция и България. Две други възможности на Транссибирският кулоар (Trans-Siberian-1).
Въпреки че този маршрут е по-бавен от Транссибирския, той въпреки всичко е по-бърз от третата опция - морски превоз от Китай до Европа през Суец. Железопътната връзка от Централна Азия лишава от 12 до 18 дни, т.е. може да отнеме два пъти повече време от Транссибирската. Освен това цената на транспорта е двойно по-висока.
" Поради тези аргументи в обозримо бъдеще и до момента в който глобите разрешават, преобладаващият кулоар ще остане Транссибирският ", отбелязва ръководителят на товарния превоз на Австрийските железници, OeBB, Клеменс Фюрст.
Въпреки това Фюрст счита, че смисъла на междинната линия " ще се усили доста ". По тази причина Австрийските железници са основали транспортна компания в Шанхай, профилирана в транспортите през Централна Азия.
Другите пътища лишават повече време и костват по-скъпо.
Подобни проекти вършат и автомобилните транспортни компании, като да вземем за пример австрийската компания „ Weiss brothers “, която откри клон в Тбилиси.
Но дали Турция ще има роля във всичко това? Може ли Турция да бъде жизнеспособна опция на Транссибирската железница и да се трансформира в център за артикули от Китай към Европа? Грузия очевидно избира да заобиколи Анкара и да развие морския превоз от Батуми до Констанца, само че румънското пристанище е претрупано поради войната в Украйна.
На грузинско-турската граница контейнерите би трябвало да се трансферират от по-широката линия на Грузия към по-тясната на Турция, само че това е най-малкото. Най-сериозните проблеми се намират в западния завършек на Турция, при пресичането на Босфора.
Съществуващият железопътен тунел, дълъг 13 километра, който се употребява непрекъснато от пътнически влакове, а единствената опция за прекосяване на товарни влакове е през нощните часове. Това е недопустимо, в случай че линията би трябвало да се употребява за освен това от сегашния нищожен транспортен план.
Турските управляващи възнамеряват да прибавят двойна железопътна линия към третия мост над Босфора, който сега се употребява единствено от коли - план, който се чака да коства 6 милиарда евро и да бъде приключен през 2028 година
" От позиция на Пекин турската железница е желязното продължение на " Пътя на коприната ". С консолидираното на Турция, Китай се снабдява с още една стратегическа опция за свързване на своята инфраструктура с европейската ", разяснява Йенс Бастиан, специалист, който от години се занимава с китайския " Път на коприната ".
Но, отбелязва Бастиан, " бързото му развиване се сблъсква с голям брой географски, механически, стопански и транснационални спънки ".
Репортаж на немския вестник " Франкфуртер алгемайне цайтунг " (FAZ) от железопътния възел Ерзурум в Източна Турция демонстрира, че трафикът се е нараснал след началото на войната в Украйна. Но нарастването бледнее спрямо размера на стоките, които не престават да се движат по Транссибирската железница - от Китай през Монголия, Сибир, Москва, Беларус и Полша.
Алтернативният маршрут заобикаля Русия и минава от Китай през Казахстан, през Каспийско море до Азербайджан и по-късно през Кавказ до Тбилиси, Грузия. Алтернативите са две: или секване на Черно море до Констанца, Румъния, или железопътно секване от Грузия до Турция и оттова през тунела под Босфора до Европейска Турция и България. Две други възможности на Транссибирският кулоар (Trans-Siberian-1).
Въпреки че този маршрут е по-бавен от Транссибирския, той въпреки всичко е по-бърз от третата опция - морски превоз от Китай до Европа през Суец. Железопътната връзка от Централна Азия лишава от 12 до 18 дни, т.е. може да отнеме два пъти повече време от Транссибирската. Освен това цената на транспорта е двойно по-висока.
" Поради тези аргументи в обозримо бъдеще и до момента в който глобите разрешават, преобладаващият кулоар ще остане Транссибирският ", отбелязва ръководителят на товарния превоз на Австрийските железници, OeBB, Клеменс Фюрст.
Въпреки това Фюрст счита, че смисъла на междинната линия " ще се усили доста ". По тази причина Австрийските железници са основали транспортна компания в Шанхай, профилирана в транспортите през Централна Азия.
Другите пътища лишават повече време и костват по-скъпо.
Подобни проекти вършат и автомобилните транспортни компании, като да вземем за пример австрийската компания „ Weiss brothers “, която откри клон в Тбилиси.
Но дали Турция ще има роля във всичко това? Може ли Турция да бъде жизнеспособна опция на Транссибирската железница и да се трансформира в център за артикули от Китай към Европа? Грузия очевидно избира да заобиколи Анкара и да развие морския превоз от Батуми до Констанца, само че румънското пристанище е претрупано поради войната в Украйна.
На грузинско-турската граница контейнерите би трябвало да се трансферират от по-широката линия на Грузия към по-тясната на Турция, само че това е най-малкото. Най-сериозните проблеми се намират в западния завършек на Турция, при пресичането на Босфора.
Съществуващият железопътен тунел, дълъг 13 километра, който се употребява непрекъснато от пътнически влакове, а единствената опция за прекосяване на товарни влакове е през нощните часове. Това е недопустимо, в случай че линията би трябвало да се употребява за освен това от сегашния нищожен транспортен план.
Турските управляващи възнамеряват да прибавят двойна железопътна линия към третия мост над Босфора, който сега се употребява единствено от коли - план, който се чака да коства 6 милиарда евро и да бъде приключен през 2028 година
" От позиция на Пекин турската железница е желязното продължение на " Пътя на коприната ". С консолидираното на Турция, Китай се снабдява с още една стратегическа опция за свързване на своята инфраструктура с европейската ", разяснява Йенс Бастиан, специалист, който от години се занимава с китайския " Път на коприната ".
Но, отбелязва Бастиан, " бързото му развиване се сблъсква с голям брой географски, механически, стопански и транснационални спънки ".
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ