Брюксел ще следи фермерите от Космоса
Еврокомисията ще следи дали фермерите извършват условията с цел да получават дотации от Брюксел със спътници от Космоса, като задачата е да се понижи бюрокрацията. Това заяви Марио Милушев, шеф “Развитие на селските региони и предприсъединителна помощ “ в Европейска комисия по време на разискване на предложенията за новата Обща селскостопанска политика (ОСП), провело се в София.
По думите му, също по този начин има софтуерна опция селските стопани да бъдат предупреждавани онлайн, в случай че са установени нарушавания, да вземем за пример противоречие сред заявената обработваема повърхност и действително подпомаганата. Милушев напомни, че Европейска комисия в плана на новата ОСП се залага на опростяване на процедурите по контрола и понижаване на отпусканите средства за огромните ферми.
Според него служители от Брюксел повече няма да вършат инспекции на място за осъществяване на плановете, финансирани от земеделските фондове на Общността, а това ще се прави на национално равнище. „ В момента в България 5% от фермерите получават 59-60% агросубсидиите, а останалите 40 на 100 се падат на едвам 4% от селските стопани “, изясни той, цитирайки статистика на Европейска комисия, написа Монитор.
Според въпросните данни понастоящем директните заплащания поддържат устойчивостта на 7 млн. стопанства в Евросъюза, които обгръщат 90% от обработваемата земя в страните членки. На огромните стопанства в Общността, които са към 80 хиляди и ръководят 44,2 млн. ха земя и получават 9 милиарда евро непосредствено подкрепяне. Семейните стопанства от 5 до 250 ха получават 29,3 милиарда евро, като броят им е 3,29 млн. и обработват 107,4 млн. хектара ниви. Малките ферми до 5 ха, ръководят 7,7 млн. ха аграрни площи и получават 2,4 милиарда евро.
Българските фермери вземат по към 215 евро на хектар, при приблизително равнище за Европейски Съюз - по 270 евро. Данните на Европейска комисия сочат още, че една пета от земеделските стопани в Общността получават 80% от директните заплащания, само че те обезпечават огромна част от приходите на фермерите. Без тях да вземем за пример в Люксембург и Финландия земеделието ще е губещо. Само в Чехия и Естония приходите на земеделците от ОСП са над междинната брутна заплата в тези страни. В България и Словакия те са равнището й, а в останалите - надалеч под него. По време на полемиката български производители показаха опасенията дали и в идващия програмен интервал огромните фермери няма още веднъж да получават повече, както е сега. Мария Степанчева, от Асоциацията на биволовъдите в България попита каква е гаранцията, че няма както и в този момент няма да останата пари за биопроизводителите. Според Марио Милушев след 2020 година всяка страна ще може да дефинира кои браншове от селското стопанство да бъдат с приоритет и да трансферира средства главно към тях.
„ Споровете дали да останат директните заплащания не престават. Част от огромните страни са срещу тях, тъй като не съответствали на разпоредбите на конкуренцията “, изясни той. Елица Живкова от дирекция „ Земеделие и развиване на селските райони” на Европейската комисия изясни, че по пазарните ограничения средствата за идващия програмен интервал ще са с 4% по-малко, като изключението е за за подкрепяне на пчеларството и за схемите за плодове и мляко за учениците.
По думите му, също по този начин има софтуерна опция селските стопани да бъдат предупреждавани онлайн, в случай че са установени нарушавания, да вземем за пример противоречие сред заявената обработваема повърхност и действително подпомаганата. Милушев напомни, че Европейска комисия в плана на новата ОСП се залага на опростяване на процедурите по контрола и понижаване на отпусканите средства за огромните ферми.
Според него служители от Брюксел повече няма да вършат инспекции на място за осъществяване на плановете, финансирани от земеделските фондове на Общността, а това ще се прави на национално равнище. „ В момента в България 5% от фермерите получават 59-60% агросубсидиите, а останалите 40 на 100 се падат на едвам 4% от селските стопани “, изясни той, цитирайки статистика на Европейска комисия, написа Монитор.
Според въпросните данни понастоящем директните заплащания поддържат устойчивостта на 7 млн. стопанства в Евросъюза, които обгръщат 90% от обработваемата земя в страните членки. На огромните стопанства в Общността, които са към 80 хиляди и ръководят 44,2 млн. ха земя и получават 9 милиарда евро непосредствено подкрепяне. Семейните стопанства от 5 до 250 ха получават 29,3 милиарда евро, като броят им е 3,29 млн. и обработват 107,4 млн. хектара ниви. Малките ферми до 5 ха, ръководят 7,7 млн. ха аграрни площи и получават 2,4 милиарда евро.
Българските фермери вземат по към 215 евро на хектар, при приблизително равнище за Европейски Съюз - по 270 евро. Данните на Европейска комисия сочат още, че една пета от земеделските стопани в Общността получават 80% от директните заплащания, само че те обезпечават огромна част от приходите на фермерите. Без тях да вземем за пример в Люксембург и Финландия земеделието ще е губещо. Само в Чехия и Естония приходите на земеделците от ОСП са над междинната брутна заплата в тези страни. В България и Словакия те са равнището й, а в останалите - надалеч под него. По време на полемиката български производители показаха опасенията дали и в идващия програмен интервал огромните фермери няма още веднъж да получават повече, както е сега. Мария Степанчева, от Асоциацията на биволовъдите в България попита каква е гаранцията, че няма както и в този момент няма да останата пари за биопроизводителите. Според Марио Милушев след 2020 година всяка страна ще може да дефинира кои браншове от селското стопанство да бъдат с приоритет и да трансферира средства главно към тях.
„ Споровете дали да останат директните заплащания не престават. Част от огромните страни са срещу тях, тъй като не съответствали на разпоредбите на конкуренцията “, изясни той. Елица Живкова от дирекция „ Земеделие и развиване на селските райони” на Европейската комисия изясни, че по пазарните ограничения средствата за идващия програмен интервал ще са с 4% по-малко, като изключението е за за подкрепяне на пчеларството и за схемите за плодове и мляко за учениците.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ