Джордж Фридман: Никсън и Тръмп и политиката на импийчмънт
Еволюцията на американската политическа система неизбежно оказва въздействие върху световната система. Ако Съединените щати трансформират посоката даже по незначителни въпроси, това ще има районни последствия.
Политическите събития са сложни за предугаждане, само че основните променливи на процеса могат да бъдат разпознати посредством сравняване на настоящата еволюция с почти сходно предходно събитие. Намерението ми е да сравня актуалното следствие за импийчмънта против президента Доналд Тръмп по отношение на това, което принуди Ричард Никсън да подаде оставка. Това е опит да се дефинира какво има значение и какво не в границите на процеса на импийчмънт, а не от евентуалния световен резултат, провокиран от хипотетични събития.
Скандалът с Уотъргейт
Никсън подаде оставка като президент през август 1974 година Касетите с него с разисквания за навлизане в централата на Демократическата партия в постройката на Уотъргейт, бяха огласени на 5 август, а той подаде оставка четири дни по-късно. До този миг забележителна част от електората продължаваше да го поддържа. Той завоюва преизбиране през 1972 година, като победи Джордж Макгавърн, който се кандидатира на антивоенна платформа. Мнозина възприеха тази платформа като поддръжка на това, което тогава се наричаше „ контракултура “, което се разглеждаше като систематична офанзива на маргинална група върху полезностите на американската междинна класа. Никсън се нарежда като представител на „ безмълвното болшинство “, което се възприема като политически отразяващо американското общество и полезности ядро.
Никсън не просто се надпреварва против МакГавърн или контракултурата. Той се изправи против медиите, които вижда, че са били враждебни към него преди първото му избиране, враждебни във връзка с войната във Виетнам през цялото време и не искащи да го разрешат за неговите външнополитически начинания (включително отварянето към Китай и понижаване враждебността със Съветите) и неговото отстояване на полезностите на междинния американец. Поглеждайки обратно към конференциите на Никсън, враждебността и презрението на репортерите бяха осезаеми, както и защитният яд на Никсън.
Скандалът Уотъргейт стартира през август 1972 година и се развива с възходяща активност в продължение на две години. Много се обсъждаше импийчмънт или наказателно обвиняване на президента, само че това беше невероятно. Значителна част от електората го поддържа, виждайки абсурда като нещо, създадено от политическите му врагове и медиите. Интересно е, че макар успеха на Никсън свлачището, и двата камара на Конгреса бяха следени от демократите, които организираха чувания по аферата
Уотъргейт през лятото на 1974 година
Демократите схванаха, че макар че може да съумеят да слагат под подозрение президента в Камарата на представителите, те нямат не разполагат с болшинство, покрай две трети,, належащо за решение в Сената. Предвид пристрастеностите и от двете страни, демократите бяха склонни да предложат гласоподаване на импийчмънт в Камарата, знаейки, че присъдата е невъзможна. Това би било обсъждано като безполезна политическа мелодрама. Освен това по-късно те не биха могли да го съдят за същото закононарушение. По същия метод, сенаторите не желаят Камарата да ги сложи в позиция да проведат избор, който може да се провали. След като и двете камари са следени от една и съща партия, те бяха еднообразно загрижени една за друга.
Проблемът за демократите тогава беше дълбокото разделяне в страната. Според изследвания болшинството от гласоподавателите бяха враждебно настроени към Никсън, само че той резервира задоволително поддръжка – в диапазона от 40 % – с цел да възпре демократите, ръководещи в окръзи, където тези резултати са били много близки (а в доста са били близки през 1974 г.). Тъй като импийчмънтът е по-скоро политически, а не правосъден развой, мощно малцинство гласоподаватели гледат на него като на предпочитание да се обърне посоката на провалянето на МакГавърн. Всъщност броят на гласоподавателите, които политически се опълчиха на Никсън, беше по-голям от броя на гласоподавателите, които желаеха той да бъде свален. Политическият риск от отчуждаване на тези гласоподаватели беше прекомерно огромен.
Дебатът би могъл да продължи несигурно време, само че до появяването на неоспорими изобличаващи доказателства, толкоз безапелационни, че даже последователите републиканци на Никсън не можеха да го причислят към демократични или медийни операции. Неопровержимото доказателство беше разкритието, че Никсън е записал доста от диалозите в офиса си и че някои от тях включват диалози на Уотъргейт. Камарата и Сенатът желаеха записите, само че Никсън отхвърли да ги даде. И това стартира да ерозира политическата поддръжка за него заради теорията, че той ще крие записите единствено в случай че те са нездравословни за него.
След като съдилищата постановиха разгласяване на записите, беше открито, че един от тях е заличен, до момента в който от други ясно се подразбираше, че Никсън или е знаел за тайното навлизане или самичък е разпоредил да бъде осъществено. След това настроението измежду неговите републикански последователи и в Сената се промени. Група висши сенатори споделили на Никсън, че ще бъде наказан от Сената, в случай че се стигне до гласоподаване, и го убеждават да подаде оставка.
Ключът към това събитие имаше малко общо с членовете на Конгреса. Това имаше доста общо с гласоподавателите републиканци, които бяха уверени, че до момента в който офанзивите против Никсън бяха осъществени по политически аргументи, той беше отговорен и трябваше да бъде отхвърлен. Неоспоримите доказателства ги бяха убедили в това (а републиканският яд към медиите и демократите беше не по-малък, в сравнение с днес). Така, макар отвращението към враговете на Никсън, сред неговите последователи настъпи смяна, каквато в никакъв случай не е имало по време на импийчмънта на Клинтън. По време на импийчмънта на Клинтън, гласоподавателите демократи не се съгласиха, че е имало неоспоримо доказателство, изискващо присъда, и по тази причина сенатът откри Бил Клинтън за почтен.
Нито Камарата на представителите, нито Сенатът имат пълномощието да отстранят Никсън от служба. Нито тези, които го презираха. Тази власт се държеше от последователите на Никсън, които до 1974 година представляваха доста малцинство, което можеше да ръководи изборите в щата на локално равнище. Стандартът им за унищожаване беше надалеч по-висок от този на другите и без доказателство абсурдът евентуално щеше да продължи безпределно. Но имаше доказателство, което изтри илюзиите за Никсън. Привържениците на Никсън, обаче, в никакъв случай не простят на демократите, за опита им да го унищожат, преди да имат доказателства, и 12 години след Джими Картър републиканците преобладават в президентството.
Аферата Украйна
Съединените щати през днешния ден са в състояние, сходно на това, което беше през 1974 година Страната е разграничена на два лагера, отчуждени един от различен, както са били междинната класа на Америка и контракултурата. Демократите се трансформират в политическата партия на актуалната просвета, а републиканците са партията, която се стреми да се придържа към предходни полезности. Тръмп има поддръжката на малцинство гласоподаватели, което към момента съставлява забележителен сегмент от електората. Той и неговите поддръжници държат медиите виновни за политическата рецесия, а медиите са мощно настроени против Тръмп. Страстта и от двете страни е последна. Опонентите и последователите на президента освен са извънредно уверени в своите позиции, само че по-важното е, че имат дребен контакт между тях. И двете групи съставляват враждебни племена, каквито бяха и по време на Никсъновата рецесия.
Но значимото нещо, което би трябвало да се има поради, е, че опълчването на импийчмънта е по-голямо от базата за поддръжка на Тръмп. Това е единственият най-съществен факт, който ще дефинира бъдещия ход на този спор. Точно както републиканците през 1974 година изискват доказателство, с цел да поддържат импийчмънта, по този начин прави и през днешния ден системата.
Въпросът е дали „ Украйнагейт “ е доказателство. Има доста обвинявания против Тръмп, които е трябвало да бъдат доказателства – само че се оказа, че не е по този начин. В последна сметка обществеността, а не политиците, ще решат какво в действителност съставлява доказателство. И в случай че такова бъде открито, публичното въодушевление ще се промени в поддръжка на импийчмънт. Това би понижило поддръжката за Тръмп до 20 или по-малко проценти. Това би трансформирало процеса на взимане на решения на политиците в двете партии. Това, което се случи с Никсън, имаше доста прародители, само че едвам откакто бяха пуснати записите, неговото президентство се срина. Има доста предвестници и при Тръмп, само че нито един не беше задоволително безапелационен, с цел да накара гласоподавателите да се трансформират трагично. И както през 1974 година, решаващи не са демократичните гласоподаватели, а републиканските.
Именно смяната в тяхната позиция разреши на сенаторите републиканци да трансформират позицията си и да подсигуряват отстраняването на Никсън от служба. Днес демократите имат закрепени позиции и не могат да отстранят Тръмп от служба. Само републиканците могат, а техните гласоподаватели не са уверени.
Има две неща, по които процесите на импийчмънт на Никсън и Тръмп имат общо. Първото е, че общественото разделяне по време на двете събития е надълбоко. Второто е, че няколко години преди края на Никсън и преди този миг за Тръмп имаше безкрайни изказвания за нередности, водещи към импийчмънт, които отчуждиха фракцията на Никсън и подтикнаха враговете му. Този развой повдигна летвата за увереност, тъй като направи доказателството извънредно значимо. Толкова доста обвинявания бяха повдигнати, които в последна сметка не доведоха до нищо, че неоспоримите доказателства – записите – станаха нужни.
Относно актуалното изказване против Тръмп – че той се е опитал да убеди украинското държавно управление да проверява Джо Байдън – моето мнение или на някой от вас в действителност няма значение. Ключът е дали това обвиняване унищожава поддръжката за него, оставяйки го единствено с шепа последователи. В ерата на Никсън изчерпването на доказателства е преодоляно от записите. Въпросът в този момент е дали ще излезе нещо, което може да преодолее изчерпването на доказателства в този случай. Ако политическата поддръжка за Тръмп остане такава, каквато е, той няма да бъде наказан. Повечето схващат, че импийчмънтът и убеждението са политически, а не правосъден развой, само че мнозина не съумяват да видят, че това не значи, че политиците би трябвало да вземат решение какво ще се случи. Политиците желаят да бъдат избрани отново, тъй че в последна сметка, както е подходящо в република, народът ще реши този въпрос. Те ще решат дали Украйна е доказателство. /БГНЕС
————-
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “
Политическите събития са сложни за предугаждане, само че основните променливи на процеса могат да бъдат разпознати посредством сравняване на настоящата еволюция с почти сходно предходно събитие. Намерението ми е да сравня актуалното следствие за импийчмънта против президента Доналд Тръмп по отношение на това, което принуди Ричард Никсън да подаде оставка. Това е опит да се дефинира какво има значение и какво не в границите на процеса на импийчмънт, а не от евентуалния световен резултат, провокиран от хипотетични събития.
Скандалът с Уотъргейт
Никсън подаде оставка като президент през август 1974 година Касетите с него с разисквания за навлизане в централата на Демократическата партия в постройката на Уотъргейт, бяха огласени на 5 август, а той подаде оставка четири дни по-късно. До този миг забележителна част от електората продължаваше да го поддържа. Той завоюва преизбиране през 1972 година, като победи Джордж Макгавърн, който се кандидатира на антивоенна платформа. Мнозина възприеха тази платформа като поддръжка на това, което тогава се наричаше „ контракултура “, което се разглеждаше като систематична офанзива на маргинална група върху полезностите на американската междинна класа. Никсън се нарежда като представител на „ безмълвното болшинство “, което се възприема като политически отразяващо американското общество и полезности ядро.
Никсън не просто се надпреварва против МакГавърн или контракултурата. Той се изправи против медиите, които вижда, че са били враждебни към него преди първото му избиране, враждебни във връзка с войната във Виетнам през цялото време и не искащи да го разрешат за неговите външнополитически начинания (включително отварянето към Китай и понижаване враждебността със Съветите) и неговото отстояване на полезностите на междинния американец. Поглеждайки обратно към конференциите на Никсън, враждебността и презрението на репортерите бяха осезаеми, както и защитният яд на Никсън.
Скандалът Уотъргейт стартира през август 1972 година и се развива с възходяща активност в продължение на две години. Много се обсъждаше импийчмънт или наказателно обвиняване на президента, само че това беше невероятно. Значителна част от електората го поддържа, виждайки абсурда като нещо, създадено от политическите му врагове и медиите. Интересно е, че макар успеха на Никсън свлачището, и двата камара на Конгреса бяха следени от демократите, които организираха чувания по аферата
Уотъргейт през лятото на 1974 година
Демократите схванаха, че макар че може да съумеят да слагат под подозрение президента в Камарата на представителите, те нямат не разполагат с болшинство, покрай две трети,, належащо за решение в Сената. Предвид пристрастеностите и от двете страни, демократите бяха склонни да предложат гласоподаване на импийчмънт в Камарата, знаейки, че присъдата е невъзможна. Това би било обсъждано като безполезна политическа мелодрама. Освен това по-късно те не биха могли да го съдят за същото закононарушение. По същия метод, сенаторите не желаят Камарата да ги сложи в позиция да проведат избор, който може да се провали. След като и двете камари са следени от една и съща партия, те бяха еднообразно загрижени една за друга.
Проблемът за демократите тогава беше дълбокото разделяне в страната. Според изследвания болшинството от гласоподавателите бяха враждебно настроени към Никсън, само че той резервира задоволително поддръжка – в диапазона от 40 % – с цел да възпре демократите, ръководещи в окръзи, където тези резултати са били много близки (а в доста са били близки през 1974 г.). Тъй като импийчмънтът е по-скоро политически, а не правосъден развой, мощно малцинство гласоподаватели гледат на него като на предпочитание да се обърне посоката на провалянето на МакГавърн. Всъщност броят на гласоподавателите, които политически се опълчиха на Никсън, беше по-голям от броя на гласоподавателите, които желаеха той да бъде свален. Политическият риск от отчуждаване на тези гласоподаватели беше прекомерно огромен.
Дебатът би могъл да продължи несигурно време, само че до появяването на неоспорими изобличаващи доказателства, толкоз безапелационни, че даже последователите републиканци на Никсън не можеха да го причислят към демократични или медийни операции. Неопровержимото доказателство беше разкритието, че Никсън е записал доста от диалозите в офиса си и че някои от тях включват диалози на Уотъргейт. Камарата и Сенатът желаеха записите, само че Никсън отхвърли да ги даде. И това стартира да ерозира политическата поддръжка за него заради теорията, че той ще крие записите единствено в случай че те са нездравословни за него.
След като съдилищата постановиха разгласяване на записите, беше открито, че един от тях е заличен, до момента в който от други ясно се подразбираше, че Никсън или е знаел за тайното навлизане или самичък е разпоредил да бъде осъществено. След това настроението измежду неговите републикански последователи и в Сената се промени. Група висши сенатори споделили на Никсън, че ще бъде наказан от Сената, в случай че се стигне до гласоподаване, и го убеждават да подаде оставка.
Ключът към това събитие имаше малко общо с членовете на Конгреса. Това имаше доста общо с гласоподавателите републиканци, които бяха уверени, че до момента в който офанзивите против Никсън бяха осъществени по политически аргументи, той беше отговорен и трябваше да бъде отхвърлен. Неоспоримите доказателства ги бяха убедили в това (а републиканският яд към медиите и демократите беше не по-малък, в сравнение с днес). Така, макар отвращението към враговете на Никсън, сред неговите последователи настъпи смяна, каквато в никакъв случай не е имало по време на импийчмънта на Клинтън. По време на импийчмънта на Клинтън, гласоподавателите демократи не се съгласиха, че е имало неоспоримо доказателство, изискващо присъда, и по тази причина сенатът откри Бил Клинтън за почтен.
Нито Камарата на представителите, нито Сенатът имат пълномощието да отстранят Никсън от служба. Нито тези, които го презираха. Тази власт се държеше от последователите на Никсън, които до 1974 година представляваха доста малцинство, което можеше да ръководи изборите в щата на локално равнище. Стандартът им за унищожаване беше надалеч по-висок от този на другите и без доказателство абсурдът евентуално щеше да продължи безпределно. Но имаше доказателство, което изтри илюзиите за Никсън. Привържениците на Никсън, обаче, в никакъв случай не простят на демократите, за опита им да го унищожат, преди да имат доказателства, и 12 години след Джими Картър републиканците преобладават в президентството.
Аферата Украйна
Съединените щати през днешния ден са в състояние, сходно на това, което беше през 1974 година Страната е разграничена на два лагера, отчуждени един от различен, както са били междинната класа на Америка и контракултурата. Демократите се трансформират в политическата партия на актуалната просвета, а републиканците са партията, която се стреми да се придържа към предходни полезности. Тръмп има поддръжката на малцинство гласоподаватели, което към момента съставлява забележителен сегмент от електората. Той и неговите поддръжници държат медиите виновни за политическата рецесия, а медиите са мощно настроени против Тръмп. Страстта и от двете страни е последна. Опонентите и последователите на президента освен са извънредно уверени в своите позиции, само че по-важното е, че имат дребен контакт между тях. И двете групи съставляват враждебни племена, каквито бяха и по време на Никсъновата рецесия.
Но значимото нещо, което би трябвало да се има поради, е, че опълчването на импийчмънта е по-голямо от базата за поддръжка на Тръмп. Това е единственият най-съществен факт, който ще дефинира бъдещия ход на този спор. Точно както републиканците през 1974 година изискват доказателство, с цел да поддържат импийчмънта, по този начин прави и през днешния ден системата.
Въпросът е дали „ Украйнагейт “ е доказателство. Има доста обвинявания против Тръмп, които е трябвало да бъдат доказателства – само че се оказа, че не е по този начин. В последна сметка обществеността, а не политиците, ще решат какво в действителност съставлява доказателство. И в случай че такова бъде открито, публичното въодушевление ще се промени в поддръжка на импийчмънт. Това би понижило поддръжката за Тръмп до 20 или по-малко проценти. Това би трансформирало процеса на взимане на решения на политиците в двете партии. Това, което се случи с Никсън, имаше доста прародители, само че едвам откакто бяха пуснати записите, неговото президентство се срина. Има доста предвестници и при Тръмп, само че нито един не беше задоволително безапелационен, с цел да накара гласоподавателите да се трансформират трагично. И както през 1974 година, решаващи не са демократичните гласоподаватели, а републиканските.
Именно смяната в тяхната позиция разреши на сенаторите републиканци да трансформират позицията си и да подсигуряват отстраняването на Никсън от служба. Днес демократите имат закрепени позиции и не могат да отстранят Тръмп от служба. Само републиканците могат, а техните гласоподаватели не са уверени.
Има две неща, по които процесите на импийчмънт на Никсън и Тръмп имат общо. Първото е, че общественото разделяне по време на двете събития е надълбоко. Второто е, че няколко години преди края на Никсън и преди този миг за Тръмп имаше безкрайни изказвания за нередности, водещи към импийчмънт, които отчуждиха фракцията на Никсън и подтикнаха враговете му. Този развой повдигна летвата за увереност, тъй като направи доказателството извънредно значимо. Толкова доста обвинявания бяха повдигнати, които в последна сметка не доведоха до нищо, че неоспоримите доказателства – записите – станаха нужни.
Относно актуалното изказване против Тръмп – че той се е опитал да убеди украинското държавно управление да проверява Джо Байдън – моето мнение или на някой от вас в действителност няма значение. Ключът е дали това обвиняване унищожава поддръжката за него, оставяйки го единствено с шепа последователи. В ерата на Никсън изчерпването на доказателства е преодоляно от записите. Въпросът в този момент е дали ще излезе нещо, което може да преодолее изчерпването на доказателства в този случай. Ако политическата поддръжка за Тръмп остане такава, каквато е, той няма да бъде наказан. Повечето схващат, че импийчмънтът и убеждението са политически, а не правосъден развой, само че мнозина не съумяват да видят, че това не значи, че политиците би трябвало да вземат решение какво ще се случи. Политиците желаят да бъдат избрани отново, тъй че в последна сметка, както е подходящо в република, народът ще реши този въпрос. Те ще решат дали Украйна е доказателство. /БГНЕС
————-
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ