EVN отчете 1,6 милиарда лева инвестиции и поиска повишение на цената на тока
EVN ще изиска покачване на цената на тока от първи юли т.г., сподели Робърт Дик, ръководител на Управителния съвет на сдружението в България по време на журналистически семинар.
Точният % покачване остава неразбираем, защото компанията чака приемането на основополагаща разпоредба, която Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) бави. Заявлението на EVN въпреки всичко би трябвало да бъде подадено до края на този месец, а регулаторът да вземе решение до края на първото полугодие.
От EVN показват, че има потребност от смяна на настоящия модел на ценообразуване за крайния доставчик, защото той не е съответен на новите пазарни действителности. Дружеството има закрепени непрекъснати разноски за обслужване на клиентите и нови законови отговорности, а в това време клиентите с висока консумация минават на свободния пазар.
Основен проблем през сегашния, както и предходните регулаторни интервали, е продължаващото непризнаване на софтуерните и оперативните разноски, както и на нормата на възвръщаемост.
Въпреки това през идващия регулаторен интервал сдружението ще влага сред 85 и 90 милиона лв. годишно.
Робърт Дик уточни, че има потребност от по-висок марж и уточни, че и за двете компании (Електроразпределение Юг и ЕВН България Електроснабдяване) не се признават действителните разноски. И в действителност сякаш обезпечената по закон облага на сдруженията се оказва до три пъти по-малка в избрани регулаторни интервали.
ЧЕЗ желае нова цена на тока
КЕВР би трябвало да утвърди заявката
От EVN направиха равносметка за вложенията си в мрежата от 2005 до 2017 година. Данните сочат, че са вложени 1,305 милиарда лева, като по калкулации на сдружението сумата надминава тази, вложена от ЧЕЗ и Енерго-Про. От тях 100 млн. лева са над разчетените, т.е. компанията не е получила отплата за тях, а други 146,3 милиона лв. за 2013 и 2014 година изобщо не са били признати от КЕВР.
От стъпването си в България сдружението е направило общо 1,6 милиарда лева вложения. Компанията регистрира 20 270 км нова и актуализирана мрежа и 2 594 нови трафопоста и основни станции.
Към края на 2017 година вложенията са спомогнали за понижаване на софтуерните разноски до под 9% -- от 20% през 2005 година. " Това носи сериозен принос към енергийната успеваемост на цялата страна ", сподели Робърт Дик. Това понижава и изпускането на CO2 - спестени са 505 000 тона.
Дружеството има намерение да продължи и подмяната на електромери с такива с отдалечено отчитане. Вече 800 000 са такива, а дали процесът ще продължи, зависи от ценовото решение на КЕВР.
От компанията регистрират още вложения от 3,065 милиона лв. за 2017 година за кабелиране на въздушни линии - слагането на електропроводи подземен. Те са по-скъпи, споделят от EVN, само че понижават фрапантно повредите. Вече 28% от мрежата на сдружението е подземен, като главен приоритет са планинските райони като Родопите.
EVN изяснява настояването за покачване на цената и с преместването на икономически консуматори към свободния пазар. 19,7% от общо 207 148 обекти в мрежата са сменили доставчика си. Същевременно те употребяват 77,5% от общо 4 831 GWh електрическа енергия - т.е. става въпрос за огромни предприятия.
Проблем сдружението има и при битовите консуматори. 180 хиляди клиента (или към 12% от общия им брой) имат нулева консумация за 2017 година. 206 хиляди клиента пък има междинна годишна сметка от 12,21 лв., като сдружението получава едвам 1 ст/месечно марж от тях. 40% от клиентите пък заплащат по 3,4 стотинки приблизително на месец на своя снабдител. В същото време, с изключение на разпределителната мрежа, сдружението би трябвало да поддържа и голям брой услуги за тях.
Освен по-високи приети разноски, от EVN упорстват още КЕВР да одобри дълго чаканата разпоредба 1, както и правила за премерване на количеството електрическа сила и обновления на общите условия - нормативни документи, които се бавят прекалено много във времето, споделят оттова.
Точният % покачване остава неразбираем, защото компанията чака приемането на основополагаща разпоредба, която Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) бави. Заявлението на EVN въпреки всичко би трябвало да бъде подадено до края на този месец, а регулаторът да вземе решение до края на първото полугодие.
От EVN показват, че има потребност от смяна на настоящия модел на ценообразуване за крайния доставчик, защото той не е съответен на новите пазарни действителности. Дружеството има закрепени непрекъснати разноски за обслужване на клиентите и нови законови отговорности, а в това време клиентите с висока консумация минават на свободния пазар.
Основен проблем през сегашния, както и предходните регулаторни интервали, е продължаващото непризнаване на софтуерните и оперативните разноски, както и на нормата на възвръщаемост.
Въпреки това през идващия регулаторен интервал сдружението ще влага сред 85 и 90 милиона лв. годишно.
Робърт Дик уточни, че има потребност от по-висок марж и уточни, че и за двете компании (Електроразпределение Юг и ЕВН България Електроснабдяване) не се признават действителните разноски. И в действителност сякаш обезпечената по закон облага на сдруженията се оказва до три пъти по-малка в избрани регулаторни интервали.
ЧЕЗ желае нова цена на тока
КЕВР би трябвало да утвърди заявката
От EVN направиха равносметка за вложенията си в мрежата от 2005 до 2017 година. Данните сочат, че са вложени 1,305 милиарда лева, като по калкулации на сдружението сумата надминава тази, вложена от ЧЕЗ и Енерго-Про. От тях 100 млн. лева са над разчетените, т.е. компанията не е получила отплата за тях, а други 146,3 милиона лв. за 2013 и 2014 година изобщо не са били признати от КЕВР.
От стъпването си в България сдружението е направило общо 1,6 милиарда лева вложения. Компанията регистрира 20 270 км нова и актуализирана мрежа и 2 594 нови трафопоста и основни станции.
Към края на 2017 година вложенията са спомогнали за понижаване на софтуерните разноски до под 9% -- от 20% през 2005 година. " Това носи сериозен принос към енергийната успеваемост на цялата страна ", сподели Робърт Дик. Това понижава и изпускането на CO2 - спестени са 505 000 тона.
Дружеството има намерение да продължи и подмяната на електромери с такива с отдалечено отчитане. Вече 800 000 са такива, а дали процесът ще продължи, зависи от ценовото решение на КЕВР.
От компанията регистрират още вложения от 3,065 милиона лв. за 2017 година за кабелиране на въздушни линии - слагането на електропроводи подземен. Те са по-скъпи, споделят от EVN, само че понижават фрапантно повредите. Вече 28% от мрежата на сдружението е подземен, като главен приоритет са планинските райони като Родопите.
EVN изяснява настояването за покачване на цената и с преместването на икономически консуматори към свободния пазар. 19,7% от общо 207 148 обекти в мрежата са сменили доставчика си. Същевременно те употребяват 77,5% от общо 4 831 GWh електрическа енергия - т.е. става въпрос за огромни предприятия.
Проблем сдружението има и при битовите консуматори. 180 хиляди клиента (или към 12% от общия им брой) имат нулева консумация за 2017 година. 206 хиляди клиента пък има междинна годишна сметка от 12,21 лв., като сдружението получава едвам 1 ст/месечно марж от тях. 40% от клиентите пък заплащат по 3,4 стотинки приблизително на месец на своя снабдител. В същото време, с изключение на разпределителната мрежа, сдружението би трябвало да поддържа и голям брой услуги за тях.
Освен по-високи приети разноски, от EVN упорстват още КЕВР да одобри дълго чаканата разпоредба 1, както и правила за премерване на количеството електрическа сила и обновления на общите условия - нормативни документи, които се бавят прекалено много във времето, споделят оттова.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ