Целта е да се обхванат повече случаи
Евгени Стоянов, заместител министър на правораздаването
© Министерство на правораздаването Част от тематиката Криминализиране на бизнеса
Така споделиха от Брюксел.
Какво в действителност предложи интернационалния одит на прокуратурата
Какво е това корупция в частния бранш...
... и има ли почва у нас
Прокуратурата ще взема решение търговски разногласия, а дружбата с прокурор става главен обществен капитал
Юристи и икономисти за плана на държавното управление за промени в Наказателния кодекс
Всички сте обвинени
Как властта вкара бизнеса в Наказателния кодекс
Заместник-министърът на правораздаването Евгени Стоянов беше началник на работната група в границите на министерството, която изготви проектозакона за промени в Наказателния кодекс, станал прочут като плана за корупцията в частния бранш. Проектът концентрира извънредно доста отрицателни мнения от практикуващи адвокати, от бизнеса и академичната общественост, които единомислещо оповестиха, че той на процедура криминализира всяко несъблюдение на обвързване по контракт на всички работещи в частната сфера, което съставлява неприемлива интервенция на страната в цивилен и търговки правно отношение с методите на наказателното право (повече по тематиката вижте тук). " Капитал " потърси коментар от зам. министър Стоянов за главните рецензии към законопроекта. Отговорите са получени документално на документално заложени въпроси. Още по тематиката
Управляващите пускат прокуратурата и в частния бизнес
Правната комисия одобри на първо четене плана на кабинета за промени в Наказателния кодекс макар унищожителните рецензии
15 мар 2018
Правосъдие в мрака
Обществената реакция на убийството в Пловдив и " ограниченията " на властта
9 мар 2018 Какъв е концептуалният план да се изравни режимът на закононарушения в частния и обществения бранш, в случай, че става въпрос за базисно разнообразни сфери на активност при условия на пазарно стопанство, свободна стопанска самодейност, независимост на договаряне и конкуренция? По чия самодейност се стартира този законопроект?
На първо място, следва да се уточни какво значи идея. Концепцията е система от понятия, в която една част от тях се осмислят посредством останалите. От позиция на препоръчаните промени в Наказателен кодекс това значи те да се гледат като система, т. е. едно предложение за смяна да се гледа в подтекста на останалите, а не изолирано. Системният метод води до извода, че като цяло с препоръчаните промени се уголемяват хипотезите на избрани правни правила, с цел да могат те да се ползват в по-голям брой случаи. Например: с плануваните промени се уголемява обсегът на дефиницията за " длъжностно лице ". Качеството " длъжностно лице " се признава категорично и на чиновниците в общинската администрация.
Предложеният план е в осъществяване на съответна рекомендация от самостоятелния разбор на структурния и функционален модел на прокуратурата и разбор на нейната самостоятелност. А точно: " Изменения в Наказателен кодекс по повод корупционните закононарушения, надлежно: - член 282 Наказателен кодекс би трябвало да се преразгледа, защото нарушаването или злоупотребата със служебно състояние не се ползва за длъжностни лица в търговски сдружения, кооперации и други подобни; - корупционните закононарушения следва да се ползват за длъжностните лица в частния бранш (например в банките) по същия метод, както за длъжностните лица в обществения бранш и държавните институции; - има огромен смисъл в приемането на разпореждания, които инкриминират самото осъществяване на незаконното деяние, без да е належащо да се потвърждава каквато и да е действителна или евентуална щета, породена от нарушаването на наредбите за възлагане на публични поръчки ".
Изпълнението на тази мярка е залегнала в пътна карта по размер 13 от проекта за деяние за 2017г.
Какъв е коментарът за изказванията, че с новите разпореждания се инкриминира целия цивилен и търговски оборот, доколкото на практика всяко несъблюдение на контракт или неприятно осъществяване става закононарушение?
Ако се сложи въпросът действието незаконно ли е или реализира деликт (основание за ангажиране на гражданска отговорност) още веднъж следва съответно да се реши характерът и степента на публичната му заплаха. Няма да се носи наказателна отговорност за всяко несъблюдение на контракт. Това е по този начин най-малкото по две аргументи: Първо, би трябвало да има директен предумисъл за действието. Второ, да са породени обилни нездравословни последствия. На последващо място, и сега има настоящи текстове от Наказателен кодекс, които обгръщат действия в частния бранш. Например при непредпазливата занемареност (длъжностно лице, което не постави задоволително грижи за ръководенето, ръководството, стопанисването, или запазването на поверенето му имущество, или за предоставената му работа, и от това последват обилни щети) и сега може да бъде преследвано по углавен ред всяко длъжностно лице, включително и от частния бранш. Защо тогава при закононарушения с по-висока степен на социална заплаха, каквито са умишлените по оферти текст на член 221, алинея 1 Наказателен кодекс, да не може да се ангажира наказателната отговорност на дееца?
Има солидна правосъдна процедура за шефове или ръководители на търговски сдружения, които са 100 % благосъстоятелност на общината, или са учредени на частен капитал, че те не носят наказателна отговорност по член 282 и идващите от Наказателен кодекс. Това е по този начин, тъй като тези текстове попадат в глава осма от Наказателен кодекс ( " Престъпления срещу активността на държавни органи, публични организации и лица, изпълняващи обществени функционалности " ). Пример в това отношение са несполучливите каузи против шефовете на редица частни търговски банки, които бяха източени в интервала от 1992 година – 1998 година
В този подтекст наказателната отговорност за несъблюдение на контракт не анулира гражданската отговорност – неустойки, компенсации и други Допустимо ли е това за едно и също действие?
Принципно е ситуацията, че няма спънка за едно и също действие да се ангажира по едно и също време наказателната и гражданската отговорност на незаконния деятел. Това е по този начин, когато незаконното действие е и деликт (непозволено увреждане) по смисъла на член 45 от Закон за задълженията и договорите. Съгласно посочената наредба, всеки е задължен да поправи вредите, които отговорно е предизвикал другиму.
Изложеното не е относимо единствено към закононарушенията срещу стопанството, каквито са тези по член 225б и сл. от Наказателен кодекс. Това е по този начин както при закононарушенията срещу живота и здравето (убийство, причиняване на гибел, телесна повреда), по този начин и при закононарушенията срещу собствеността (кражба, обир, машинация, изнудване, длъжностно заграбване, отнемане, заличаване и повреждане), по този начин и при закононарушенията срещу стопанството в сегашната им редакция (безстопанственост) и доста други (обида и клюка, закононарушения срещу половата цялост, палеж и прочие).
Нещо повече, законът планува опция искът за обезщетение за вреди от непозволено увреждане (независимо дали става въпрос за имуществени вреди или за неимуществени такива) да се одобри за взаимно разглеждане ведно с наказателното произвеждане против подсъдимото лице, с оглед процесуална спестовност.
Що се касае да договорната отговорност (отговорност за несъблюдение на договор), същата не би могла да се търси в границите на наказателното произвеждане, само че няма спънка да се търси постоянно, когато са налице предпоставки за това, без значение дали осъщественото от насрещната страна е закононарушение или не.
Какво постанова дублирането на текстове, като да вземем за пример 225б и 225в. Ако един сервитьор, таксиметров водач или различен работещ в услугите в границите на всеки работен ден взема по стотина бакшиша от по пет лв., по кой от двата текста би трябвало да бъде упрекнат?
Не е налице повтаряне на текстове. Инкриминирани са едни и същи форми на изпълнителни действия, като са оповестени за незаконни всички форми на искане и приемане на подарък или каквато и да е неследваща се полза, само че това не е равнозначно на повтаряне на текстове. Различни са вероятните субекти на закононарушение - по член 225б дава отговор всяко наказателноотговорно лице, което не е заето в търговскоправен индивид или в обществената сфера, т.е. това е общ състав на рушвет в частния бранш, до момента в който по член 225в дава отговор единствено лице, което реализира комерсиална активност или работа за едноличен търговец, юридическо лице или обединяване и извърши описаното в състава действие. В този смисъл заетите в търговскоправни субекти ще дават отговор единствено по специфичния състав - по член 225в, а тези, които нямат длъжностно качество - по член 225б.
Що се касае до въпроса с " бакшишите ", не виждам мотив за терзание. Ако се направи даже и повърхностен обзор на практиката по приложението на член 225б от Наказателен кодекс от 1968 година насам, ще се откри, че вземането на бакшиш обичайно е подвеждано под състава на закононарушение по член 225б. В последните години, обаче, няма такива каузи, защото бакшишът всекидневно съставлява очевидно малозначително действие, по член 9, алинея 2 от Наказателен кодекс, което няма незаконен темперамент. В този смисъл няма съображение за паника, че е основан нов незаконен състав, с цел да се преследват такима действия. Такъв състав е съществувал и преди, по него е подвеждано приемането на бакшиш, само че това е към този момент изоставена процедура.
Разпоредбите на член 225б и член 225в не са нови, а само допълнени, с оглед обгръщане на всички вероятни форми на изпълнителни действия на пасивния и дейния рушвет.
Също и дублирането на състава по член 289, алинея 2 по плана и член 143, алинея 3 от настоящия Наказателен кодекс.
И тук няма повтаряне на текстове. По член 143, алинея 3 от Наказателен кодекс е инкриминирано закононарушението насила, представляващо незаконно обосноваване на потърпевшия да предприеме несъмнено държание в тенденция практикуване на персонални субективни права (например, да не отиде на работа, да не се яви на изпит, да каже или да премълчи нещо), до момента в който по член 289, алинея 2 се предлага да се инкриминира склоняването на длъжностно лице от проверяващите органи или от прокурорските или правосъдните органи да наруши свое служебно обвързване по отношение на правораздаването, посредством насила (например - да не се повдигне обвиняване, да не се изпрати делото на прокурора и т.н.). Това, че се предлага в дипломиран състав да се въздигне упражняването на насила, не значи, че и досега закононарушението не е могло да се извърши посредством насила - това събитие, обаче, досега е могло да се регистрира само в процеса на индивидуализация на наказателната отговорност на незаконния деятел в границите на глобата по алинея 1. Сега към този момент ще е съображение за предугаждане на по-високи лимити на плануваното наказване.
Сходно, прочее, е съотношението сред закононарушенията по член 143 и по член 269 от Наказателен кодекс - в първия случай се касае до насила за предписание с персонални богатства, а по член 269 - със служебни права и отговорности, както и сред закононарушенията по член 143 и по член 198, алинея 1 и по член 213а - 214 от Наказателен кодекс (грабеж и изнудване) - в първия случай се касае до насила за предписание с персонални богатства, а във втория - с имуществени богатства.
Как ще коментирате изказванията за размиване на критериите за наказателна, дисциплинарна и административна отговорност по член 282, алинея 2 Наказателен кодекс?
Основният аршин, който разграничава закононарушението от дисциплинарните и административни нарушавания е характерът и степента на публичната му заплаха. Дисциплинарните и административни нарушавания по предписание са с по-ниска степен на социална заплаха. Характерът на публичната заплаха е качествена яснота и сочи в каква тенденция и по какъв начин закононарушението оказва негативно влияние. Тази яснота е друга при дисциплинарните и административни нарушавания. Съществува голяма по размер правосъдна процедура, която да служи като ориентир в процеса на това разграничение.
© Министерство на правораздаването Част от тематиката Криминализиране на бизнеса
Така споделиха от Брюксел.
Какво в действителност предложи интернационалния одит на прокуратурата
Какво е това корупция в частния бранш...
... и има ли почва у нас
Прокуратурата ще взема решение търговски разногласия, а дружбата с прокурор става главен обществен капитал
Юристи и икономисти за плана на държавното управление за промени в Наказателния кодекс
Всички сте обвинени
Как властта вкара бизнеса в Наказателния кодекс
Заместник-министърът на правораздаването Евгени Стоянов беше началник на работната група в границите на министерството, която изготви проектозакона за промени в Наказателния кодекс, станал прочут като плана за корупцията в частния бранш. Проектът концентрира извънредно доста отрицателни мнения от практикуващи адвокати, от бизнеса и академичната общественост, които единомислещо оповестиха, че той на процедура криминализира всяко несъблюдение на обвързване по контракт на всички работещи в частната сфера, което съставлява неприемлива интервенция на страната в цивилен и търговки правно отношение с методите на наказателното право (повече по тематиката вижте тук). " Капитал " потърси коментар от зам. министър Стоянов за главните рецензии към законопроекта. Отговорите са получени документално на документално заложени въпроси. Още по тематиката
Управляващите пускат прокуратурата и в частния бизнес
Правната комисия одобри на първо четене плана на кабинета за промени в Наказателния кодекс макар унищожителните рецензии
15 мар 2018
Правосъдие в мрака
Обществената реакция на убийството в Пловдив и " ограниченията " на властта
9 мар 2018 Какъв е концептуалният план да се изравни режимът на закононарушения в частния и обществения бранш, в случай, че става въпрос за базисно разнообразни сфери на активност при условия на пазарно стопанство, свободна стопанска самодейност, независимост на договаряне и конкуренция? По чия самодейност се стартира този законопроект?
На първо място, следва да се уточни какво значи идея. Концепцията е система от понятия, в която една част от тях се осмислят посредством останалите. От позиция на препоръчаните промени в Наказателен кодекс това значи те да се гледат като система, т. е. едно предложение за смяна да се гледа в подтекста на останалите, а не изолирано. Системният метод води до извода, че като цяло с препоръчаните промени се уголемяват хипотезите на избрани правни правила, с цел да могат те да се ползват в по-голям брой случаи. Например: с плануваните промени се уголемява обсегът на дефиницията за " длъжностно лице ". Качеството " длъжностно лице " се признава категорично и на чиновниците в общинската администрация.
Предложеният план е в осъществяване на съответна рекомендация от самостоятелния разбор на структурния и функционален модел на прокуратурата и разбор на нейната самостоятелност. А точно: " Изменения в Наказателен кодекс по повод корупционните закононарушения, надлежно: - член 282 Наказателен кодекс би трябвало да се преразгледа, защото нарушаването или злоупотребата със служебно състояние не се ползва за длъжностни лица в търговски сдружения, кооперации и други подобни; - корупционните закононарушения следва да се ползват за длъжностните лица в частния бранш (например в банките) по същия метод, както за длъжностните лица в обществения бранш и държавните институции; - има огромен смисъл в приемането на разпореждания, които инкриминират самото осъществяване на незаконното деяние, без да е належащо да се потвърждава каквато и да е действителна или евентуална щета, породена от нарушаването на наредбите за възлагане на публични поръчки ".
Изпълнението на тази мярка е залегнала в пътна карта по размер 13 от проекта за деяние за 2017г.
Какъв е коментарът за изказванията, че с новите разпореждания се инкриминира целия цивилен и търговски оборот, доколкото на практика всяко несъблюдение на контракт или неприятно осъществяване става закононарушение?
Ако се сложи въпросът действието незаконно ли е или реализира деликт (основание за ангажиране на гражданска отговорност) още веднъж следва съответно да се реши характерът и степента на публичната му заплаха. Няма да се носи наказателна отговорност за всяко несъблюдение на контракт. Това е по този начин най-малкото по две аргументи: Първо, би трябвало да има директен предумисъл за действието. Второ, да са породени обилни нездравословни последствия. На последващо място, и сега има настоящи текстове от Наказателен кодекс, които обгръщат действия в частния бранш. Например при непредпазливата занемареност (длъжностно лице, което не постави задоволително грижи за ръководенето, ръководството, стопанисването, или запазването на поверенето му имущество, или за предоставената му работа, и от това последват обилни щети) и сега може да бъде преследвано по углавен ред всяко длъжностно лице, включително и от частния бранш. Защо тогава при закононарушения с по-висока степен на социална заплаха, каквито са умишлените по оферти текст на член 221, алинея 1 Наказателен кодекс, да не може да се ангажира наказателната отговорност на дееца?
Има солидна правосъдна процедура за шефове или ръководители на търговски сдружения, които са 100 % благосъстоятелност на общината, или са учредени на частен капитал, че те не носят наказателна отговорност по член 282 и идващите от Наказателен кодекс. Това е по този начин, тъй като тези текстове попадат в глава осма от Наказателен кодекс ( " Престъпления срещу активността на държавни органи, публични организации и лица, изпълняващи обществени функционалности " ). Пример в това отношение са несполучливите каузи против шефовете на редица частни търговски банки, които бяха източени в интервала от 1992 година – 1998 година
В този подтекст наказателната отговорност за несъблюдение на контракт не анулира гражданската отговорност – неустойки, компенсации и други Допустимо ли е това за едно и също действие?
Принципно е ситуацията, че няма спънка за едно и също действие да се ангажира по едно и също време наказателната и гражданската отговорност на незаконния деятел. Това е по този начин, когато незаконното действие е и деликт (непозволено увреждане) по смисъла на член 45 от Закон за задълженията и договорите. Съгласно посочената наредба, всеки е задължен да поправи вредите, които отговорно е предизвикал другиму.
Изложеното не е относимо единствено към закононарушенията срещу стопанството, каквито са тези по член 225б и сл. от Наказателен кодекс. Това е по този начин както при закононарушенията срещу живота и здравето (убийство, причиняване на гибел, телесна повреда), по този начин и при закононарушенията срещу собствеността (кражба, обир, машинация, изнудване, длъжностно заграбване, отнемане, заличаване и повреждане), по този начин и при закононарушенията срещу стопанството в сегашната им редакция (безстопанственост) и доста други (обида и клюка, закононарушения срещу половата цялост, палеж и прочие).
Нещо повече, законът планува опция искът за обезщетение за вреди от непозволено увреждане (независимо дали става въпрос за имуществени вреди или за неимуществени такива) да се одобри за взаимно разглеждане ведно с наказателното произвеждане против подсъдимото лице, с оглед процесуална спестовност.
Що се касае да договорната отговорност (отговорност за несъблюдение на договор), същата не би могла да се търси в границите на наказателното произвеждане, само че няма спънка да се търси постоянно, когато са налице предпоставки за това, без значение дали осъщественото от насрещната страна е закононарушение или не.
Какво постанова дублирането на текстове, като да вземем за пример 225б и 225в. Ако един сервитьор, таксиметров водач или различен работещ в услугите в границите на всеки работен ден взема по стотина бакшиша от по пет лв., по кой от двата текста би трябвало да бъде упрекнат?
Не е налице повтаряне на текстове. Инкриминирани са едни и същи форми на изпълнителни действия, като са оповестени за незаконни всички форми на искане и приемане на подарък или каквато и да е неследваща се полза, само че това не е равнозначно на повтаряне на текстове. Различни са вероятните субекти на закононарушение - по член 225б дава отговор всяко наказателноотговорно лице, което не е заето в търговскоправен индивид или в обществената сфера, т.е. това е общ състав на рушвет в частния бранш, до момента в който по член 225в дава отговор единствено лице, което реализира комерсиална активност или работа за едноличен търговец, юридическо лице или обединяване и извърши описаното в състава действие. В този смисъл заетите в търговскоправни субекти ще дават отговор единствено по специфичния състав - по член 225в, а тези, които нямат длъжностно качество - по член 225б.
Що се касае до въпроса с " бакшишите ", не виждам мотив за терзание. Ако се направи даже и повърхностен обзор на практиката по приложението на член 225б от Наказателен кодекс от 1968 година насам, ще се откри, че вземането на бакшиш обичайно е подвеждано под състава на закононарушение по член 225б. В последните години, обаче, няма такива каузи, защото бакшишът всекидневно съставлява очевидно малозначително действие, по член 9, алинея 2 от Наказателен кодекс, което няма незаконен темперамент. В този смисъл няма съображение за паника, че е основан нов незаконен състав, с цел да се преследват такима действия. Такъв състав е съществувал и преди, по него е подвеждано приемането на бакшиш, само че това е към този момент изоставена процедура.
Разпоредбите на член 225б и член 225в не са нови, а само допълнени, с оглед обгръщане на всички вероятни форми на изпълнителни действия на пасивния и дейния рушвет.
Също и дублирането на състава по член 289, алинея 2 по плана и член 143, алинея 3 от настоящия Наказателен кодекс.
И тук няма повтаряне на текстове. По член 143, алинея 3 от Наказателен кодекс е инкриминирано закононарушението насила, представляващо незаконно обосноваване на потърпевшия да предприеме несъмнено държание в тенденция практикуване на персонални субективни права (например, да не отиде на работа, да не се яви на изпит, да каже или да премълчи нещо), до момента в който по член 289, алинея 2 се предлага да се инкриминира склоняването на длъжностно лице от проверяващите органи или от прокурорските или правосъдните органи да наруши свое служебно обвързване по отношение на правораздаването, посредством насила (например - да не се повдигне обвиняване, да не се изпрати делото на прокурора и т.н.). Това, че се предлага в дипломиран състав да се въздигне упражняването на насила, не значи, че и досега закононарушението не е могло да се извърши посредством насила - това събитие, обаче, досега е могло да се регистрира само в процеса на индивидуализация на наказателната отговорност на незаконния деятел в границите на глобата по алинея 1. Сега към този момент ще е съображение за предугаждане на по-високи лимити на плануваното наказване.
Сходно, прочее, е съотношението сред закононарушенията по член 143 и по член 269 от Наказателен кодекс - в първия случай се касае до насила за предписание с персонални богатства, а по член 269 - със служебни права и отговорности, както и сред закононарушенията по член 143 и по член 198, алинея 1 и по член 213а - 214 от Наказателен кодекс (грабеж и изнудване) - в първия случай се касае до насила за предписание с персонални богатства, а във втория - с имуществени богатства.
Как ще коментирате изказванията за размиване на критериите за наказателна, дисциплинарна и административна отговорност по член 282, алинея 2 Наказателен кодекс?
Основният аршин, който разграничава закононарушението от дисциплинарните и административни нарушавания е характерът и степента на публичната му заплаха. Дисциплинарните и административни нарушавания по предписание са с по-ниска степен на социална заплаха. Характерът на публичната заплаха е качествена яснота и сочи в каква тенденция и по какъв начин закононарушението оказва негативно влияние. Тази яснота е друга при дисциплинарните и административни нарушавания. Съществува голяма по размер правосъдна процедура, която да служи като ориентир в процеса на това разграничение.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ