Вода в пясъка
Евгени ГАВРИЛОВ
Над една четвърт (27%) от българите, взели участие в огромно изследване на организацията Eurofund на Европейския съюз, споделят, че имат финансов проблем с постоянното заплащане на битови сметки. Освен това се оказва, че сме едни от най-големите песимисти за това, което се задава в енергийната рецесия. Дори в групата, показала, че, общо взето, елементарно си заплаща сметките, всеки пети (21%) чака компликации в идващите месеци.
Според друго изследване - на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките, съществуват най-различни измерители за енергийна беднотия. Например - близо 60% от всички семейства в страната изразходват над 10% от приходите си за сила. Според европейския знак, който мери енергийната беднотия за страните членки по скалата от нула до 100, три страни от Европейски Съюз попадат в категорията на така наречен екстрена енергийна беднотия. България е на дъното на тази тройка с показател от 0,7, а първите - Швеция и Финландия, са с показатели над 95 и 97. Това значи, че енергийната беднотия у нас не визира само обществено слаби семейства и уязвими групи, а е доста по-широко публикувана.
Основните аргументи за енергийната беднотия са две. От една страна - цената на силата, която обуславя равнището на разноските, нужни с цел да се поддържа един дом топъл през зимата и да се охлажда през лятото. От друга страна, това е положението на жилищата.
В България приходите са релативно ниски, изключително в случай че ги преглеждаме в относителен проект с останалите европейски страни. Широко знае се също по този начин, че един от най-големите проблеми на жилищния фонд у нас е извънредно огромният % на неподдържани жилища.
Проблемите с енергийната беднотия в България са нерешени към този момент десетилетия. Ред държавни управления изливат всяка година 80-120 милиона лв. под формата на енергийни помощи за 250 000-300 000 души и техните фамилии. Тези средства, от време на време под формата на некачествени въглища и мокри дърва, нямат за цел да понижат броя на енергийно бедните посредством по-устойчиви ограничения за възстановяване на енергийната успеваемост на жилищата или замяна на отоплителните им уреди. В последните години има опити в това направление, само че те са в нищожен мащаб. Засега парите за енергийни помощи са наливане на вода в пясък.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
Над една четвърт (27%) от българите, взели участие в огромно изследване на организацията Eurofund на Европейския съюз, споделят, че имат финансов проблем с постоянното заплащане на битови сметки. Освен това се оказва, че сме едни от най-големите песимисти за това, което се задава в енергийната рецесия. Дори в групата, показала, че, общо взето, елементарно си заплаща сметките, всеки пети (21%) чака компликации в идващите месеци.
Според друго изследване - на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките, съществуват най-различни измерители за енергийна беднотия. Например - близо 60% от всички семейства в страната изразходват над 10% от приходите си за сила. Според европейския знак, който мери енергийната беднотия за страните членки по скалата от нула до 100, три страни от Европейски Съюз попадат в категорията на така наречен екстрена енергийна беднотия. България е на дъното на тази тройка с показател от 0,7, а първите - Швеция и Финландия, са с показатели над 95 и 97. Това значи, че енергийната беднотия у нас не визира само обществено слаби семейства и уязвими групи, а е доста по-широко публикувана.
Основните аргументи за енергийната беднотия са две. От една страна - цената на силата, която обуславя равнището на разноските, нужни с цел да се поддържа един дом топъл през зимата и да се охлажда през лятото. От друга страна, това е положението на жилищата.
В България приходите са релативно ниски, изключително в случай че ги преглеждаме в относителен проект с останалите европейски страни. Широко знае се също по този начин, че един от най-големите проблеми на жилищния фонд у нас е извънредно огромният % на неподдържани жилища.
Проблемите с енергийната беднотия в България са нерешени към този момент десетилетия. Ред държавни управления изливат всяка година 80-120 милиона лв. под формата на енергийни помощи за 250 000-300 000 души и техните фамилии. Тези средства, от време на време под формата на некачествени въглища и мокри дърва, нямат за цел да понижат броя на енергийно бедните посредством по-устойчиви ограничения за възстановяване на енергийната успеваемост на жилищата или замяна на отоплителните им уреди. В последните години има опити в това направление, само че те са в нищожен мащаб. Засега парите за енергийни помощи са наливане на вода в пясък.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ