Национален ли е държавният празник и обратно
Ето такива изнервящи въпроси си задавам от време на време, без самичък да знам за какво: народен ли е държавният празник и държавен ли е националният? Въпросът е смахнат, тъй като понятието държавност се включва в определението за нация. Според Оксфордския речник (а и съгласно доста други) нацията е " общественост от хора, характеризираща се със съзнанието за идентична историческа и културна принадлежност, живееща на обща територия, обединена от общ език и проведена в страна ". Тоест да питаш държавен ли е националният празник е все едно да питаш дали е културен или исторически. И въпреки всичко има колорит като в оня замърсен анекдот за Чапаев и Петка: в случай че назовем един празник " държавен ", то ще наблегнем на политическото в него; назовем ли го " народен ", то разширяваме кръгозора и се обръщаме към културното, духовното и прочие красиви и възвишени неща. Ето с тези мисли пристъпих към новината, че ГЕРБ-СДС са внесли предложение датата на българския народен празник да се промени и да стане 24 май.
Провокира ме не толкоз самата вест, колкото мненията към нея. Мотивът на вносителите е, че 24 май е може би единственият празник, който не разединява нацията (аз бих прибавил и Нова година) и това в действителност е значителен мотив при избора на народен празник. Русофобите постоянно са мърморели срещу 3 март, тъй като това в Сан Стефано било окупационно съглашение, не пораждало никаква държавност, не решавало никакъв народен блян и прочие " Има ли подозрение някой - възкликна депутатът от ГЕРБ Радомир Чолаков, - че в сърцата на българите 24 май е техният народен празник? ". Че е празник за всички - празник е, само че дали всяко сърце го изживява тъкмо като народен...
Ръководителят на ДСБ Атанас Атанасов сподели, че 24 май би трябвало да е народен празник, тъй като това е " празникът на подрастващото потомство ". Ако имаше ранглиста на причините, щях да сложа този преди всичко! Тоест не е празник на духовността, на превръщането на българския език в каноничен християнски език, на легитимацията на Първото българско царство, а оттова и на всички други държавни форми, които сме имали, не е празник на културата и книжовността, ами е празник на подрастващото потомство! Докога ще си представяме Кирил и Методий като черно-бял портрет на двама мъже, съмнително наподобяващи на Маркс и Енгелс, богатство, само че в същото време строго щръкнал над класна стая с първолачета, които сричат: " А, Бъ, Въ... "?
А пък Николай Радуилов (чувам го за първи път) от " ИТН " упрекна вносителите на предлагането в популизъм . Както знаем, Слави Трифонов и партията му са изключително чувствителни към популизма. Те постоянно яростно са го отхвърляли като средство за политическо израстване! Толкова са непознати на популизма, че когато го зърнат нейде, на часа се вдървяват от отвращение! Ха-ха!
От своя страна Костадин Костадинов (чиито почитатели доста ненавиждат някой да го назовава " Костя Копейкин " и по този случай и ние ще се въздържим да го назоваваме така) сподели, че концепцията 24 май да е народен празник е " претоплена русофобска гозба ", като разви тезата си: " Без 3 март, Деня на Свободата, нямаше да има Денят на съединението и Денят на независимостта, нямаше да има и Ден на българската култура, просвета и словесност, тъй като нямаше да има български народ ". Ето тук не съм склонен, тъй като в общоевропейския народен разгар през втората половина на XIX век ние щяхме без друго да се освободим по един или различен метод. Просто Бог е промислил това да стане посредством следващата руско-турска война и кои се ние, та да обсъждаме, камо ли да оспорваме, решенията Му. Пък в случай че имаме вяра на Дяда Вазова, свв. Кирил и Методий са се чествали и преди 3 март 1878. Ето какво написа той в глава XI на " Под игото ", озаглавена " Радини безредици ": " Прекрасни венци окичваха вратите, прозорците и катедрата; а обликът на св. Кирила и Методия погледваше из превъзходно кръжило от трендафили и росни цветя, и клонки от ела и чемшир ". Така че, господин Коп... Така че, господин Костадинов, 3 март може да има общо с доста други неща, само че не и с българската писменост.
Имаше и други причини, само че не толкоз забележителни, че да изгубвам времето на аудиторията с тях. Така или другояче концепцията 24 май да бъде народен празник е на масата.
Мисля си, че в случай че желаеме да почетем светите братя с народен празник, то е редно да се насочим към датата 11 май. Макар че става дума за еднакъв празник съгласно две разнообразни календарни системи, не е доста християнско да избереш " държавната дата " (след 1916) пред църковната. Какво казваш с това: че страната си има собствен дневен ред и Църквата да си гледа работата и да си трае в секуларния ъгъл, в който е натикана? Или пък че монахът Константин-Кирил и свещеник Методий принадлежат повече на страната, в сравнение с Църквата?
Но това не е толкоз значимо. Смущаващото е, че за НАЦИОНАЛЕН празник се избира събитие през IX век, отдалечено със епохи от времената, в които " нация " и " национална страна " приказват някому нещо. Все отново националният празник не е ли раждането на нацията, нещо като рождения ден? Виж, народът, националната душа е нещо доста по-голямо от нацията и към него би трябвало да се подхожда по различен, ненационален метод. С българите в западните околности, Бесарабия, Тракия и Македония какво сме - едни народ или една нация? Очевидно, съгласно дефиницията, доколкото нямаме една страна, не сме една нация.
Какво в действителност разбираме под " народен " празник? Защото, коства ми се, разбираме нещо, което е по-коректно да се назова " държавен празник ".
Ако празникът на народността, на националната душа и на народностното самоосъзнаване е " народен " празник и в случай че приемем (както посочихме в началото), че един от съставените елементи в дефиницията за нация е лична самостоятелна страна, то нашата нация в действителност се ражда с освобождението от това, което признато да се назовава " турско иго ", сбъдването на националния блян - това е рожденият ден на нацията и е разумно той да се трансформира в народен празник. В подобен случай датата несъмнено би трябвало да е 3 март , или пък в случай че се притесняваме, че тогава не е подписан сериозен контракт, а просто едно окупационно съглашение, по силата на което Русия лишава от Османската империя дадени територии, то дано да бъде 13 юли , когато през 1878 се закрива Берлинският конгрес, на който публично се признава съществуването на българска страна, па въпреки и прекомерно осакатена спрямо Екзархията.
Ако обаче празникът е " държавен ", то в реда на нещата е да се избере датата, когато се ражда суверенната страна в целия си искра и хубост, т.е. Денят на независимостта - 22.09.1908. Денят, когато българската страна се демонстрира в своята цялост и безкомпромисност и се връща, най-малко в титулатурите, средновековното ѝ достолепие. Знам, знам че разликата сред държавен и народен празник е мощно нюансирана. Знам!
В този ред на мисли обаче е и аргументацията държавен (не национален) да бъде денят на свв. Кирил и Методий, тъй като, както сме казвали нееднократно, без тяхното дело, което приключва през 886 един популярен развой, стартират от св. княз Борис-Михаил през 864, България " нямаше да я има на политическата карта на Европа ", както гласи известното факсимиле. Да, с помощта на този развой България става страна в цялостния смисъл на думата, тъй като става християнска. От тази позиция има аргумент държавният празник да е този. И блазя на онази страна, чийто държавен празник съответствува с духовния!
И за какво пък празникът на свв. Кирил и Методий, въпреки и феодален, да не е с изключение на " държавен " и " народен ", откакто различен от съставените елементи в дефиницията за нация е общият език? Вярно, езикът на Седмочислениците не е бил баш простонародният език, само че е бил литературен и всички, които са го приели за подобен, са образували нещо като нация в далечния 9 век.
Обаче денят на свв. Кирил и Методий 11 (24) май е нещо доста повече и от народен, и от държавен празник. Видяхме, че той е празник на духа епохи преди да се заприказва за народи и е бил подобен даже и тогава, когато не сме имали своя страна. Затова той е доста по-голям от всеки всемирски празник, както по-големи са Рождество и Възкресение. Националният празник не е най-големият празник в календара на една страна. Ако създадем " Свв. Кирил и Методий " народен празник, ще го принизим, ще го обезценим, ще похулим благочестивото дело на средновековните книжовници.
Ако питат мен (въпреки че мен никой не ме пита, тъй като съм консерватор и киселяк), националният празник би трябвало да е възраждането на суверенната страна, раждането на Третото българско царство - 22 септември . А пък който не е склонен, може да предложи да честваме на 8 септември - датата на разбойническия референдум за оповестяване на България за република през 1946. Хем е покрай 9 септември и двата " празника " могат да се слеят за денонощни всенародни, пардон - всенационални или дори, в случай че щете, вседържавни - радостния.
А какво кажете за 19 октомври - денят, на който през 202 година прочие Хр. пада Картаген? Но това не е нито народен, нито нравствен, а всемирен празник.
Провокира ме не толкоз самата вест, колкото мненията към нея. Мотивът на вносителите е, че 24 май е може би единственият празник, който не разединява нацията (аз бих прибавил и Нова година) и това в действителност е значителен мотив при избора на народен празник. Русофобите постоянно са мърморели срещу 3 март, тъй като това в Сан Стефано било окупационно съглашение, не пораждало никаква държавност, не решавало никакъв народен блян и прочие " Има ли подозрение някой - възкликна депутатът от ГЕРБ Радомир Чолаков, - че в сърцата на българите 24 май е техният народен празник? ". Че е празник за всички - празник е, само че дали всяко сърце го изживява тъкмо като народен...
Ръководителят на ДСБ Атанас Атанасов сподели, че 24 май би трябвало да е народен празник, тъй като това е " празникът на подрастващото потомство ". Ако имаше ранглиста на причините, щях да сложа този преди всичко! Тоест не е празник на духовността, на превръщането на българския език в каноничен християнски език, на легитимацията на Първото българско царство, а оттова и на всички други държавни форми, които сме имали, не е празник на културата и книжовността, ами е празник на подрастващото потомство! Докога ще си представяме Кирил и Методий като черно-бял портрет на двама мъже, съмнително наподобяващи на Маркс и Енгелс, богатство, само че в същото време строго щръкнал над класна стая с първолачета, които сричат: " А, Бъ, Въ... "?
А пък Николай Радуилов (чувам го за първи път) от " ИТН " упрекна вносителите на предлагането в популизъм . Както знаем, Слави Трифонов и партията му са изключително чувствителни към популизма. Те постоянно яростно са го отхвърляли като средство за политическо израстване! Толкова са непознати на популизма, че когато го зърнат нейде, на часа се вдървяват от отвращение! Ха-ха!
От своя страна Костадин Костадинов (чиито почитатели доста ненавиждат някой да го назовава " Костя Копейкин " и по този случай и ние ще се въздържим да го назоваваме така) сподели, че концепцията 24 май да е народен празник е " претоплена русофобска гозба ", като разви тезата си: " Без 3 март, Деня на Свободата, нямаше да има Денят на съединението и Денят на независимостта, нямаше да има и Ден на българската култура, просвета и словесност, тъй като нямаше да има български народ ". Ето тук не съм склонен, тъй като в общоевропейския народен разгар през втората половина на XIX век ние щяхме без друго да се освободим по един или различен метод. Просто Бог е промислил това да стане посредством следващата руско-турска война и кои се ние, та да обсъждаме, камо ли да оспорваме, решенията Му. Пък в случай че имаме вяра на Дяда Вазова, свв. Кирил и Методий са се чествали и преди 3 март 1878. Ето какво написа той в глава XI на " Под игото ", озаглавена " Радини безредици ": " Прекрасни венци окичваха вратите, прозорците и катедрата; а обликът на св. Кирила и Методия погледваше из превъзходно кръжило от трендафили и росни цветя, и клонки от ела и чемшир ". Така че, господин Коп... Така че, господин Костадинов, 3 март може да има общо с доста други неща, само че не и с българската писменост.
Имаше и други причини, само че не толкоз забележителни, че да изгубвам времето на аудиторията с тях. Така или другояче концепцията 24 май да бъде народен празник е на масата.
Мисля си, че в случай че желаеме да почетем светите братя с народен празник, то е редно да се насочим към датата 11 май. Макар че става дума за еднакъв празник съгласно две разнообразни календарни системи, не е доста християнско да избереш " държавната дата " (след 1916) пред църковната. Какво казваш с това: че страната си има собствен дневен ред и Църквата да си гледа работата и да си трае в секуларния ъгъл, в който е натикана? Или пък че монахът Константин-Кирил и свещеник Методий принадлежат повече на страната, в сравнение с Църквата?
Но това не е толкоз значимо. Смущаващото е, че за НАЦИОНАЛЕН празник се избира събитие през IX век, отдалечено със епохи от времената, в които " нация " и " национална страна " приказват някому нещо. Все отново националният празник не е ли раждането на нацията, нещо като рождения ден? Виж, народът, националната душа е нещо доста по-голямо от нацията и към него би трябвало да се подхожда по различен, ненационален метод. С българите в западните околности, Бесарабия, Тракия и Македония какво сме - едни народ или една нация? Очевидно, съгласно дефиницията, доколкото нямаме една страна, не сме една нация.
Какво в действителност разбираме под " народен " празник? Защото, коства ми се, разбираме нещо, което е по-коректно да се назова " държавен празник ".
Ако празникът на народността, на националната душа и на народностното самоосъзнаване е " народен " празник и в случай че приемем (както посочихме в началото), че един от съставените елементи в дефиницията за нация е лична самостоятелна страна, то нашата нация в действителност се ражда с освобождението от това, което признато да се назовава " турско иго ", сбъдването на националния блян - това е рожденият ден на нацията и е разумно той да се трансформира в народен празник. В подобен случай датата несъмнено би трябвало да е 3 март , или пък в случай че се притесняваме, че тогава не е подписан сериозен контракт, а просто едно окупационно съглашение, по силата на което Русия лишава от Османската империя дадени територии, то дано да бъде 13 юли , когато през 1878 се закрива Берлинският конгрес, на който публично се признава съществуването на българска страна, па въпреки и прекомерно осакатена спрямо Екзархията.
Ако обаче празникът е " държавен ", то в реда на нещата е да се избере датата, когато се ражда суверенната страна в целия си искра и хубост, т.е. Денят на независимостта - 22.09.1908. Денят, когато българската страна се демонстрира в своята цялост и безкомпромисност и се връща, най-малко в титулатурите, средновековното ѝ достолепие. Знам, знам че разликата сред държавен и народен празник е мощно нюансирана. Знам!
В този ред на мисли обаче е и аргументацията държавен (не национален) да бъде денят на свв. Кирил и Методий, тъй като, както сме казвали нееднократно, без тяхното дело, което приключва през 886 един популярен развой, стартират от св. княз Борис-Михаил през 864, България " нямаше да я има на политическата карта на Европа ", както гласи известното факсимиле. Да, с помощта на този развой България става страна в цялостния смисъл на думата, тъй като става християнска. От тази позиция има аргумент държавният празник да е този. И блазя на онази страна, чийто държавен празник съответствува с духовния!
И за какво пък празникът на свв. Кирил и Методий, въпреки и феодален, да не е с изключение на " държавен " и " народен ", откакто различен от съставените елементи в дефиницията за нация е общият език? Вярно, езикът на Седмочислениците не е бил баш простонародният език, само че е бил литературен и всички, които са го приели за подобен, са образували нещо като нация в далечния 9 век.
Обаче денят на свв. Кирил и Методий 11 (24) май е нещо доста повече и от народен, и от държавен празник. Видяхме, че той е празник на духа епохи преди да се заприказва за народи и е бил подобен даже и тогава, когато не сме имали своя страна. Затова той е доста по-голям от всеки всемирски празник, както по-големи са Рождество и Възкресение. Националният празник не е най-големият празник в календара на една страна. Ако създадем " Свв. Кирил и Методий " народен празник, ще го принизим, ще го обезценим, ще похулим благочестивото дело на средновековните книжовници.
Ако питат мен (въпреки че мен никой не ме пита, тъй като съм консерватор и киселяк), националният празник би трябвало да е възраждането на суверенната страна, раждането на Третото българско царство - 22 септември . А пък който не е склонен, може да предложи да честваме на 8 септември - датата на разбойническия референдум за оповестяване на България за република през 1946. Хем е покрай 9 септември и двата " празника " могат да се слеят за денонощни всенародни, пардон - всенационални или дори, в случай че щете, вседържавни - радостния.
А какво кажете за 19 октомври - денят, на който през 202 година прочие Хр. пада Картаген? Но това не е нито народен, нито нравствен, а всемирен празник.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ