Тръмп и европейците: Защо този президент все пак е добър за ЕС?
ЕС научи доста уроци откогато Доналд Тръмп влезе в Белия дом преди 2 години. И въпреки да беше изпочупен доста политически порцелан, този американски президент прави и положително на Европа, въпреки и несъзнателно, написа Макс Хофман в коментар за Deutsche Welle .
Възможно ли е да са минали единствено две години? Как сме живели преди Доналд Тръмп? Въпреки дистанциите сред Европа и Америка, в Брюксел, столицата на Европейския съюз и НАТО, личността на президента на Съединени американски щати дотам е превзела тематичното пространство, че сигурно е оставила бездънен отпечатък в груповата европейска памет. Ще се помнят изцепките му в централата на НАТО, където нееднократно той се е карал на сътрудниците си, създавайки у тях тягостни усеща и комплициране. Заплахата, че ще наложи мита за европейските коли, и оповестеното от него отдръпване на Съединени американски щати от Договора за очистване на ракетите с дребен и междинен обхват също разбуниха духовете в Брюксел.
Въпросът е дали в действителност са толкоз страшни нещата поради този американски президент, видяно от вероятността на Европа? Повечето хора евентуално си мислят тъкмо по този начин, въпреки това да не дава отговор напълно на истината. Защото в доста връзки Тръмп е направил и положително на Европейски Съюз - може би несъзнателно, само че въпреки всичко напълно явно. Така да вземем за пример точно Тръмп стана причина за сплотяването на Европейски Съюз . Неговият външен напън докара до повече европейска взаимност и прогрес в доста области, например във външната политика и политиката за сигурност (инициативата за структурирано съдействие PESCO). Откакто Тръмп е в Белия дом, утвърждението за Европейски Съюз нараства - най-малко на Стария континент . Стигна се даже до такава степен в Брюксел да се чува и това, че Тръмп бил най-хубавото нещо, което е можело да се случи на Европейски Съюз.
Не може да отречем обаче, че актуалният президент на Съединени американски щати е и опасност за Европа. Не единствено поради очевидните компликации, свързани да вземем за пример с Парижкото съглашение за климата, прекратяването на нуклеарната договорка с Иран и дестабилизирането на международната търговия, само че и поради почитателите, които Доналд Тръмп има в Европейски Съюз - както измежду популацията, по този начин и измежду политиците. Неговите последователи може и да не са възхитени от гневните му прояви, надменност и клюки, само че доста от тях харесват политическата му неучтивост: той дава публичност на истини, които постоянно се замитат под килима. Ето единствено няколко образеца:
- правилен е упрекът му, че европейците не дават задоволително за защита в границите на НАТО;
- в доста връзки е правилно също и обвиняването, че по митническите въпроси Съединени американски щати са ощетени спрямо Европейски Съюз и Китай;
- констатацията, че Русия е нарушила Договора за нуклеарните ракети със междинен обхват, също е вярна;
- а оценката му, че някои многонационални организации, като СТО, са закостенели и неефективни, се удостоверява през последните години.
По отношение на стила е ясно, че американският президент обича да нанася удари под кръста. Това обаче не е задоволително, с цел да бъдат обезсилени посланията му в Twitter, защото за мнозина в днешно време стилът не е от голяма важност. Точно по тази причина Европейски Съюз би трябвало се опита да му противодейства, като стартира му лишава причините. Отчасти това към този момент се случва, например по въпроса за разноските за защита, които европейците покачват, и в усъвършенстваната съгласуваност на външната политика и политиката за сигурност. Освен това Европейски Съюз стартира да взима насериозно страховете на доста хора, които другояче ги тласкат в ръцете на популисти като Тръмп . Това са опасения, свързани с цифровизацията и личната еднаквост в един глобализиран и все по-сложен свят, който във все по-голяма степен ще зависи от огромните компании в Китай или Съединени американски щати. Успехите на Матео Салвини в Италия и на Виктор Орбан в Унгария са впечатляващо доказателство за това, че Европейски Съюз не е съумял да разсее тези страхове.
Какво можем да научим от 2-годишното ръководство на Доналд Тръмп? Европейски Съюз се пробва да овладее динамичността, която президентът на Съединени американски щати наложи по доста въпроси от международната и комерсиалната политика, и се стреми да построи един съюз, който не е единствено и само стопански. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер назовава това " дарба за водене на международна политика ". Той е и един от дребното европейски политици, които са намерили сполучлива тактика за това по какъв начин да се оправят с Доналд Тръмп . В комерсиалната политика Юнкер предлага елементарни и ясни взаимни отстъпки на " давам-получаваш ", с които " предприемачът " Тръмп явно може да живее.
През последните две години Европейски Съюз научи доста неща, да вземем за пример в противодействието на популистите или намирането на добър метод към американския президент. Въпреки това нито Европейски Съюз, нито останалата част от демократичния свят са намерили ефикасни средства за попречване на вредите, които Доналд Тръмп нанася на трансатлантическите връзки. Да, евентуално той несъзнателно прави по този начин, че Европейски Съюз да се откъсва от старите си зависимости. Но откакто знаем какъв брой политически порцелан в последно време беше изпочупен, не беше ли по-добре въпреки всичко Европейски Съюз да се развие в тази посока и без един Доналд Тръмп?
Възможно ли е да са минали единствено две години? Как сме живели преди Доналд Тръмп? Въпреки дистанциите сред Европа и Америка, в Брюксел, столицата на Европейския съюз и НАТО, личността на президента на Съединени американски щати дотам е превзела тематичното пространство, че сигурно е оставила бездънен отпечатък в груповата европейска памет. Ще се помнят изцепките му в централата на НАТО, където нееднократно той се е карал на сътрудниците си, създавайки у тях тягостни усеща и комплициране. Заплахата, че ще наложи мита за европейските коли, и оповестеното от него отдръпване на Съединени американски щати от Договора за очистване на ракетите с дребен и междинен обхват също разбуниха духовете в Брюксел.
Въпросът е дали в действителност са толкоз страшни нещата поради този американски президент, видяно от вероятността на Европа? Повечето хора евентуално си мислят тъкмо по този начин, въпреки това да не дава отговор напълно на истината. Защото в доста връзки Тръмп е направил и положително на Европейски Съюз - може би несъзнателно, само че въпреки всичко напълно явно. Така да вземем за пример точно Тръмп стана причина за сплотяването на Европейски Съюз . Неговият външен напън докара до повече европейска взаимност и прогрес в доста области, например във външната политика и политиката за сигурност (инициативата за структурирано съдействие PESCO). Откакто Тръмп е в Белия дом, утвърждението за Европейски Съюз нараства - най-малко на Стария континент . Стигна се даже до такава степен в Брюксел да се чува и това, че Тръмп бил най-хубавото нещо, което е можело да се случи на Европейски Съюз.
Не може да отречем обаче, че актуалният президент на Съединени американски щати е и опасност за Европа. Не единствено поради очевидните компликации, свързани да вземем за пример с Парижкото съглашение за климата, прекратяването на нуклеарната договорка с Иран и дестабилизирането на международната търговия, само че и поради почитателите, които Доналд Тръмп има в Европейски Съюз - както измежду популацията, по този начин и измежду политиците. Неговите последователи може и да не са възхитени от гневните му прояви, надменност и клюки, само че доста от тях харесват политическата му неучтивост: той дава публичност на истини, които постоянно се замитат под килима. Ето единствено няколко образеца:
- правилен е упрекът му, че европейците не дават задоволително за защита в границите на НАТО;
- в доста връзки е правилно също и обвиняването, че по митническите въпроси Съединени американски щати са ощетени спрямо Европейски Съюз и Китай;
- констатацията, че Русия е нарушила Договора за нуклеарните ракети със междинен обхват, също е вярна;
- а оценката му, че някои многонационални организации, като СТО, са закостенели и неефективни, се удостоверява през последните години.
По отношение на стила е ясно, че американският президент обича да нанася удари под кръста. Това обаче не е задоволително, с цел да бъдат обезсилени посланията му в Twitter, защото за мнозина в днешно време стилът не е от голяма важност. Точно по тази причина Европейски Съюз би трябвало се опита да му противодейства, като стартира му лишава причините. Отчасти това към този момент се случва, например по въпроса за разноските за защита, които европейците покачват, и в усъвършенстваната съгласуваност на външната политика и политиката за сигурност. Освен това Европейски Съюз стартира да взима насериозно страховете на доста хора, които другояче ги тласкат в ръцете на популисти като Тръмп . Това са опасения, свързани с цифровизацията и личната еднаквост в един глобализиран и все по-сложен свят, който във все по-голяма степен ще зависи от огромните компании в Китай или Съединени американски щати. Успехите на Матео Салвини в Италия и на Виктор Орбан в Унгария са впечатляващо доказателство за това, че Европейски Съюз не е съумял да разсее тези страхове.
Какво можем да научим от 2-годишното ръководство на Доналд Тръмп? Европейски Съюз се пробва да овладее динамичността, която президентът на Съединени американски щати наложи по доста въпроси от международната и комерсиалната политика, и се стреми да построи един съюз, който не е единствено и само стопански. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер назовава това " дарба за водене на международна политика ". Той е и един от дребното европейски политици, които са намерили сполучлива тактика за това по какъв начин да се оправят с Доналд Тръмп . В комерсиалната политика Юнкер предлага елементарни и ясни взаимни отстъпки на " давам-получаваш ", с които " предприемачът " Тръмп явно може да живее.
През последните две години Европейски Съюз научи доста неща, да вземем за пример в противодействието на популистите или намирането на добър метод към американския президент. Въпреки това нито Европейски Съюз, нито останалата част от демократичния свят са намерили ефикасни средства за попречване на вредите, които Доналд Тръмп нанася на трансатлантическите връзки. Да, евентуално той несъзнателно прави по този начин, че Европейски Съюз да се откъсва от старите си зависимости. Но откакто знаем какъв брой политически порцелан в последно време беше изпочупен, не беше ли по-добре въпреки всичко Европейски Съюз да се развие в тази посока и без един Доналд Тръмп?
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ