Македонска драма: Кой ще вкара българите в Конституцията?
Ерол Ризов, македонска редакция на DW
Македонските българи сигурно ще влязат в Конституцията, както и всички нации, които живеят в Македония.
Въпросът не е в това дали ще се случи, а по кое време ще се случи.
Дали по време на държавното управление на СДСМ (Социалдемократическата партия на Македония), или на ВМРО-ДПМНЕ, или двете политически партии дружно с съдружните си сътрудници ще го създадат допустимо най-скоро, през тази година, като най-хубавото, само че минимум евентуално решение за отваряне на първите глави от договарянията и започване на огромни промени водещи до участие в Европейски Съюз?
Наричам това „ най-хубавото решение “, тъй като следователно всички парламентарнопредставени политически партии, или по-скоро огромното болшинство от над 80 депутати, от деклариралите се като проевропейски партии, ще имат идентична заслуга за постигането на най-значимия държавен интерес на Северна Македания – участието в Европейски Съюз.
Подобно историческо решение би изместило партийната конкуренция от терена на омразата и междуособните вражди към верния път - към по-бърза европейска интеграция и към същинския терен на политическата битка за реализиране на всичко, което през днешния ден е обект на взаимни обвинявания: като се стартира от върховенството на закона, борбата за самостоятелна правосъдна система, за ефикасна битка с проведената престъпност и корупцията, за по-бързо развиване на демократичните процеси, за възстановяване на икономическата обстановка, за по-висок стандарт на жителите, по-добро опазване на здравето и обучение... Всичко, което включва европейски полезности и което се съдържа в преговорните глави, които през идващите години под контрола и благодарение на Брюксел би трябвало да бъдат завършени по време на договарянията с Европейски Съюз.
Дали този развой ще бъде приключен след седем, 10 или повече години, зависи най-много от нас. По тези критерии ще би трябвало да се мери триумфът на едно държавно управление и една власт, без значение към кои партии принадлежи.
Най-доброто решение – минимум евентуално
Защо най-вероятното решение е минимум евентуално (което не се побира в здравия разум)?
Първо, тъй като водачът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, дружно с партийната върхушка затвориха всички порти за вероятно решение като оказаха мощен напън върху депутатите от партията: като се стартира от някакви неуместни, невалидни и унизителни нотариалнозаверени подписи на народните представители, „ с цел да се избегне хипотетичното изменничество на националните и държавните ползи “.
След това повториха същата неточност, която тогавашният министър председател Зоран Заев направи на локалните избори, приравнявайки ги с парламентарните, като съобщи, че ще подаде оставка, в случай че СДСМ загуби Скопие.
По същият метод Мицкоски заплаши, че ще подаде оставка, в случай че депутатите от ВМРО-ДПМНЕ гласоподават за конституционни промени.
И какво се случи?
Скопие падна и пропадна, а ръководещата коалиция продължи работата си даже след ненужната и прочувствена абдикация на Заев.
Единствената изгода беше, че Заев ненапълно се избави от фронталните офанзиви на наследника му Димитър Ковачевски.
Вторият мотив, че най-хубавото решение е минимум евентуално е тактиката на Християн Мицкоски.
Първо, Мицкоски не проблематизира влизането на македонските българи в Конституцията, само че изиска това да не е първото изискване за започване на договарянията, а последното - преди самото участие.
Това искаше и македонският преговорен екип, само че, за жалост, то не беше задоволено поради протекционизма на Франция и Европа към България, която е член на Европейски Съюз.
Последваха лозунгите на Мицкоски за заплахата от „ побългаряване “ и „ асимилация на македонския народ “, които паднаха на плодородна почва с поддръжката на университетски и интелектуални среди и обществени персони.
Това патриотично вдъхновение продължи известно време, само че от ден дневно затихваше и се превръщаше в възторг, до момента в който все по-голяма част от обществото от ден на ден осъзнаваше безсмислието на такава измислена и несъществуваща заплаха в личната им страна.
Нито някой ще бъде българизиран, нито асимилиран, единствено тъй като 3500 македонски българи ще бъдат „ ощастливени “ като всички останали, които са в Конституцията.
Лъжа е, че договорите със съседите ще бъдат анулирани
Единствената позиция по какъв начин ще бъде решен казусът си остава твърдата и непрекъсната решителност на Мицкоски за предварителни парламентарни избори.
Той в никакъв случай не сподели ясно по какъв начин ще се реши казусът с България, когато завоюва властта и оглави държавното управление. Това породи илюзията у част от обществото, че когато Вътрешна македонска революционна организация ДПМНЕ завоюва изборите и Мицкоски стане министър председател, Договорът за добросъседство с България ще бъде анулиран и македонските българи няма да влязат в Конституцията.
Не знам дали Мицкоски го е казвал обществено, само че даже и да го е казвал - лъже, както, когато твърдеше за Преспанския контракт, че ще го анулира, след това че ще го „ усъвършенства “ и най-после си замълча, все едно не съществува повече.
Още в първия ден, в който седне в премиерското кресло, ще одобри и Договора с Гърция, и Договора с България без да промени дори една точка или запетая, като, несъмнено ще упреква предшествениците си, че са подписали неизгодни контракти, само че тъй като са утвърдени от Народното събрание той е безпомощен да ги отменим.
Ето това е
тактиката, която ще предложи Мицкоски,
ако пристигна на власт.
Затова, когато приказва за парламентарни избори, Мицкоски доста деликатно акцентира, държавното управление няма 80 депутати и затова Конституцията не може да бъде променяна.
Това е главният му коз.
И това значи ли, че в случай че след възможните предварителни парламентарни избори, той има надзор над 80 депутати, Конституцията ще бъде изменена, тъй като е налице предпоставката, за която той в този момент упорства?
Разбира се, ДА.
Ако Мицкоски пристигна на власт, македонските българи ще влязат в Конституцията, а потребните идиоти ще останат с пръст в уста, ошашавени от новото изменничество на националните и държавни ползи.
Даже слънчогледите ще цъфнат измежду зима, приветствайки го с „ най-хубавото “ решение.
Какво би направил един умен политик?
В този миг избягването на в действителност най-хубавото общо решение е ориентирано единствено към придобиване на власт и нищо друго и загубата на време вреди най-силно на Македония. Това закъснение може да породи други непредвидени компликации и трудности, които биха могли да забавят договарянията с Европейски Съюз.
Губенето на време, до момента в който войната в Украйна продължава, още веднъж ще маргинализира Македония и ще я върне в изолацията, в която се намираше в продължение на 11 години в ерата на „ груевизма “.
Какво би направил един умен политик, водач на опозицията в такива условия, когато се вземат мъчителни и извънредно непопулярни, само че исторически решения за бъдещето на страната?
Вариантите са два - или ще се причисли, като поеме по-малка отговорност, само че еднакъв дял от заслугите, или ще остави държавното управление да вземе това решение на своя отговорност.
В същото време има няколко метода ВМРО-ДПМНЕ да обезпечи 80 гласа за смяна на Конституцията.
По-добре е политическите ти съперници да свършат това, което е належащо, само че не е известно, тъй като другояче идната власт ще би трябвало да направи същото по-късно.
Това е най-големият риск, който може да сполети Мицкоски и ВМРО-ДПМНЕ. Да бъдеш заловен в тежка и непростима неистина след изгубено скъпо време.
Не поради българите в Конституцията, а единствено поради властта
Може би известно време Мицкоски ще отхвърля причините, които идват все по-настойчиво и от македонското общество и от интернационалните сътрудници за избор на най-хубавото решение за взаимно приемане на Конституционните промени допустимо най-скоро, които, за жалост, се одобряват като напън и нарушаване на суверенитета в нашата страна, само че това в действителност ще продължи още малко.
Това е моментът, в който Мицкоски и управлението на партията би трябвало сами да решат да излязат от задънената улица в договарянията с Европейски Съюз и да одобрят конституционните промени.
Ако не го създадат, решението ще бъде взето от депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, които няма да одобряват директивите за попречване на участието на Македония в Европейски Съюз.
Това към този момент се случи един път в Народното събрание.
В подобен случай вместо предварителни избори Мицкоски ще би трябвало да извърши обещанието си, че в случай че конституционните промени бъдат утвърдени, той ще напусне политиката.
Кой знае, може би това е най-хубавото решение.
Превод: Faktor.bg
Македонските българи сигурно ще влязат в Конституцията, както и всички нации, които живеят в Македония.
Въпросът не е в това дали ще се случи, а по кое време ще се случи.
Дали по време на държавното управление на СДСМ (Социалдемократическата партия на Македония), или на ВМРО-ДПМНЕ, или двете политически партии дружно с съдружните си сътрудници ще го създадат допустимо най-скоро, през тази година, като най-хубавото, само че минимум евентуално решение за отваряне на първите глави от договарянията и започване на огромни промени водещи до участие в Европейски Съюз?
Наричам това „ най-хубавото решение “, тъй като следователно всички парламентарнопредставени политически партии, или по-скоро огромното болшинство от над 80 депутати, от деклариралите се като проевропейски партии, ще имат идентична заслуга за постигането на най-значимия държавен интерес на Северна Македания – участието в Европейски Съюз.
Подобно историческо решение би изместило партийната конкуренция от терена на омразата и междуособните вражди към верния път - към по-бърза европейска интеграция и към същинския терен на политическата битка за реализиране на всичко, което през днешния ден е обект на взаимни обвинявания: като се стартира от върховенството на закона, борбата за самостоятелна правосъдна система, за ефикасна битка с проведената престъпност и корупцията, за по-бързо развиване на демократичните процеси, за възстановяване на икономическата обстановка, за по-висок стандарт на жителите, по-добро опазване на здравето и обучение... Всичко, което включва европейски полезности и което се съдържа в преговорните глави, които през идващите години под контрола и благодарение на Брюксел би трябвало да бъдат завършени по време на договарянията с Европейски Съюз.
Дали този развой ще бъде приключен след седем, 10 или повече години, зависи най-много от нас. По тези критерии ще би трябвало да се мери триумфът на едно държавно управление и една власт, без значение към кои партии принадлежи.
Най-доброто решение – минимум евентуално
Защо най-вероятното решение е минимум евентуално (което не се побира в здравия разум)?
Първо, тъй като водачът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, дружно с партийната върхушка затвориха всички порти за вероятно решение като оказаха мощен напън върху депутатите от партията: като се стартира от някакви неуместни, невалидни и унизителни нотариалнозаверени подписи на народните представители, „ с цел да се избегне хипотетичното изменничество на националните и държавните ползи “.
След това повториха същата неточност, която тогавашният министър председател Зоран Заев направи на локалните избори, приравнявайки ги с парламентарните, като съобщи, че ще подаде оставка, в случай че СДСМ загуби Скопие.
По същият метод Мицкоски заплаши, че ще подаде оставка, в случай че депутатите от ВМРО-ДПМНЕ гласоподават за конституционни промени.
И какво се случи?
Скопие падна и пропадна, а ръководещата коалиция продължи работата си даже след ненужната и прочувствена абдикация на Заев.
Единствената изгода беше, че Заев ненапълно се избави от фронталните офанзиви на наследника му Димитър Ковачевски.
Вторият мотив, че най-хубавото решение е минимум евентуално е тактиката на Християн Мицкоски.
Първо, Мицкоски не проблематизира влизането на македонските българи в Конституцията, само че изиска това да не е първото изискване за започване на договарянията, а последното - преди самото участие.
Това искаше и македонският преговорен екип, само че, за жалост, то не беше задоволено поради протекционизма на Франция и Европа към България, която е член на Европейски Съюз.
Последваха лозунгите на Мицкоски за заплахата от „ побългаряване “ и „ асимилация на македонския народ “, които паднаха на плодородна почва с поддръжката на университетски и интелектуални среди и обществени персони.
Това патриотично вдъхновение продължи известно време, само че от ден дневно затихваше и се превръщаше в възторг, до момента в който все по-голяма част от обществото от ден на ден осъзнаваше безсмислието на такава измислена и несъществуваща заплаха в личната им страна.
Нито някой ще бъде българизиран, нито асимилиран, единствено тъй като 3500 македонски българи ще бъдат „ ощастливени “ като всички останали, които са в Конституцията.
Лъжа е, че договорите със съседите ще бъдат анулирани
Единствената позиция по какъв начин ще бъде решен казусът си остава твърдата и непрекъсната решителност на Мицкоски за предварителни парламентарни избори.
Той в никакъв случай не сподели ясно по какъв начин ще се реши казусът с България, когато завоюва властта и оглави държавното управление. Това породи илюзията у част от обществото, че когато Вътрешна македонска революционна организация ДПМНЕ завоюва изборите и Мицкоски стане министър председател, Договорът за добросъседство с България ще бъде анулиран и македонските българи няма да влязат в Конституцията.
Не знам дали Мицкоски го е казвал обществено, само че даже и да го е казвал - лъже, както, когато твърдеше за Преспанския контракт, че ще го анулира, след това че ще го „ усъвършенства “ и най-после си замълча, все едно не съществува повече.
Още в първия ден, в който седне в премиерското кресло, ще одобри и Договора с Гърция, и Договора с България без да промени дори една точка или запетая, като, несъмнено ще упреква предшествениците си, че са подписали неизгодни контракти, само че тъй като са утвърдени от Народното събрание той е безпомощен да ги отменим.
Ето това е
тактиката, която ще предложи Мицкоски,
ако пристигна на власт.
Затова, когато приказва за парламентарни избори, Мицкоски доста деликатно акцентира, държавното управление няма 80 депутати и затова Конституцията не може да бъде променяна.
Това е главният му коз.
И това значи ли, че в случай че след възможните предварителни парламентарни избори, той има надзор над 80 депутати, Конституцията ще бъде изменена, тъй като е налице предпоставката, за която той в този момент упорства?
Разбира се, ДА.
Ако Мицкоски пристигна на власт, македонските българи ще влязат в Конституцията, а потребните идиоти ще останат с пръст в уста, ошашавени от новото изменничество на националните и държавни ползи.
Даже слънчогледите ще цъфнат измежду зима, приветствайки го с „ най-хубавото “ решение.
Какво би направил един умен политик?
В този миг избягването на в действителност най-хубавото общо решение е ориентирано единствено към придобиване на власт и нищо друго и загубата на време вреди най-силно на Македония. Това закъснение може да породи други непредвидени компликации и трудности, които биха могли да забавят договарянията с Европейски Съюз.
Губенето на време, до момента в който войната в Украйна продължава, още веднъж ще маргинализира Македония и ще я върне в изолацията, в която се намираше в продължение на 11 години в ерата на „ груевизма “.
Какво би направил един умен политик, водач на опозицията в такива условия, когато се вземат мъчителни и извънредно непопулярни, само че исторически решения за бъдещето на страната?
Вариантите са два - или ще се причисли, като поеме по-малка отговорност, само че еднакъв дял от заслугите, или ще остави държавното управление да вземе това решение на своя отговорност.
В същото време има няколко метода ВМРО-ДПМНЕ да обезпечи 80 гласа за смяна на Конституцията.
По-добре е политическите ти съперници да свършат това, което е належащо, само че не е известно, тъй като другояче идната власт ще би трябвало да направи същото по-късно.
Това е най-големият риск, който може да сполети Мицкоски и ВМРО-ДПМНЕ. Да бъдеш заловен в тежка и непростима неистина след изгубено скъпо време.
Не поради българите в Конституцията, а единствено поради властта
Може би известно време Мицкоски ще отхвърля причините, които идват все по-настойчиво и от македонското общество и от интернационалните сътрудници за избор на най-хубавото решение за взаимно приемане на Конституционните промени допустимо най-скоро, които, за жалост, се одобряват като напън и нарушаване на суверенитета в нашата страна, само че това в действителност ще продължи още малко.
Това е моментът, в който Мицкоски и управлението на партията би трябвало сами да решат да излязат от задънената улица в договарянията с Европейски Съюз и да одобрят конституционните промени.
Ако не го създадат, решението ще бъде взето от депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, които няма да одобряват директивите за попречване на участието на Македония в Европейски Съюз.
Това към този момент се случи един път в Народното събрание.
В подобен случай вместо предварителни избори Мицкоски ще би трябвало да извърши обещанието си, че в случай че конституционните промени бъдат утвърдени, той ще напусне политиката.
Кой знае, може би това е най-хубавото решение.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ