Ердоган - първият султан на модерна Турция
Ердоган, който с годините ставаше все по-краен националист и ислямист, в този момент застава отпред на нова форма на ръководство в Турция. Няма различен турски политически водач, който да е имал повече пълномощия от него.
Днес (9.7) президентът Реджеп Тайип Ердоган поставя клетва пред Народното събрание. С това Турция публично минава от парламентарна към президентска форма на ръководство. Изминаха 13 години, откогато Партията на справедливостта и развиването (ПСР) и нейният създател и водач Ердоган започнаха присъединителни договаряния с Европейски Съюз. По това време изглеждаше като че ли демокрацията, свободата на мненията и публичният мир са скоро достижими.
Днес обаче Турция се готви да сложи Ердоган, който с течение на годините ставаше все по-краен националист и ислямист, а и все по-авторитарен, отпред на една нова система на ръководство. На изборите на 24 юни той завоюва 52,5 % от гласовете. С полагането на клетвата Ердоган получава по-големи пълномощия от който и да е различен политически водач преди него. След анулацията на парламентарната система в неговите ръце ще се концентрира цялата изпълнителната власт в страната, а и освен тя. В съюз с ултранационалистическата Партия на националното деяние (MHP) той ще управлява правосъдната система и правораздаването.
Огромна централизация на власт
Професор Ерсин Калайджиоглу от университета „ Сабанджъ " в Истанбул обръща внимание на обстоятелството, че в днешна Турция на процедура се анулира цялата досегашна система на ръководство. „ Все още обаче не е напълно ясно какви тъкмо ще са измененията, тъй като нито обществеността, нито учените са осведомени с детайлите “, споделя той.
Ердоган постоянно е повтарял, че президентската система на ръководство съществува във всички значими демокрации. В реалност обаче системата в Турция се разграничава доста от президентската система в Съединени американски щати и от полупрезидентската форма на ръководство във Франция. Така да вземем за пример американският президент няма право да разпуска Конгреса. Ердоган обаче може да разпуска Народното събрание и да привиква нови избори. Френският парламент може да дефинира членове на Конституционния съд, а в Турция президентът ще може да взима решенията, засягащи тази висша правосъдна институция.
Професор Калайджиоглу обръща внимание и на автократичните черти на президентската система в Турция: „ Във Франция и в Съединени американски щати съществува мощна междинна класа, има добре развити публични сили, до момента в който в Турция междинна класа на процедура няма. Затова нашата президентска система не може да се съпоставя със системите в Съединени американски щати и Франция “, споделя политологът. Според него, в Турция не е допустима президентска система с без значение и надпартийно правораздаване.
Професор Догу Ергил е социолог и политолог. Той обръща внимание на това, че с президентската система Ердоган концентрира в ръцете си изпълнителната, правосъдната и законодателната власт. „ Демокрация може да съществува както в страни с парламентарна, по този начин и с президентска система, само че най-важната причина за това е да има разделяне на управляващите и самостоятелност на правораздаването ", споделя политологът.
Открит въпрос е дали съюзът на Ердоган с ултранационалистическата МНР ще усили напреженията в страната. Мнозина се притесняват, че твърдата позиция на МНР по кюрдския въпрос и отхвърлянето на някои демократични полезности ще основат още по-националистическа атмосфера в Турция.
Ердоган има потребност от МНР, с цел да си обезпечи болшинство в Народното събрание. Това може да се окаже най-голямото затруднение пред мирното решение на кюрдския проблем и пред доближаването на Турция с Европейски Съюз. „ Спокойно можем да кажем, че в Турция стартира нова, още по-националистическа епоха “, споделя проф. Ергил.
Криза в връзките със Запада
От интерес е и въпросът по какъв начин ще се развиват връзките сред Турция и Запада. През 1999 година Турция подаде публична молба за пълноправно участие в Европейски Съюз. На 3 октомври 2005 година започнаха и присъединителните договаряния. През миналите 13 години обаче не бе реализиран огромен прогрес. След оповестяването на изключителното състояние в Турция преди две години договарянията бяха замразени. Докладчикът за Турция в Европарламента - Кати Пири съобщи в диалог с Дъждовни води, че е настояла присъединителните договаряния първоначално да бъдат прекъснати.
В същото време и връзките на Турция със Съединени американски щати се намират в извънредно сложна фаза. Проповедникът Фетхуллах Гюлен, който Ердоган счита за главен подстрекател на опита за прелом през 2016 година, към момента си живее в Съединени американски щати. Америка оказваше и поддръжка на кюрдските милиции в Сирия, които Турция счита за терористи. Напрежение породи също фактът, че Турция счита да закупи ракети S-400 от Русия, без значение че НАТО ясно изрази негативното си мнение. Всичко това докара американско-турските връзки до задънена улица.
Професор Догу Ергил обръща внимание на обстоятелството, че последните социологически анкети сочат мощно повишаване на антиамериканските настроения в Турция. В момента те са даже по-силни, в сравнение с в Иран. В турското общество сега се ускоряват както антиамериканските, по този начин и антиевропейските настроения.
Виж всички публикации от DW-->
Днес (9.7) президентът Реджеп Тайип Ердоган поставя клетва пред Народното събрание. С това Турция публично минава от парламентарна към президентска форма на ръководство. Изминаха 13 години, откогато Партията на справедливостта и развиването (ПСР) и нейният създател и водач Ердоган започнаха присъединителни договаряния с Европейски Съюз. По това време изглеждаше като че ли демокрацията, свободата на мненията и публичният мир са скоро достижими.
Днес обаче Турция се готви да сложи Ердоган, който с течение на годините ставаше все по-краен националист и ислямист, а и все по-авторитарен, отпред на една нова система на ръководство. На изборите на 24 юни той завоюва 52,5 % от гласовете. С полагането на клетвата Ердоган получава по-големи пълномощия от който и да е различен политически водач преди него. След анулацията на парламентарната система в неговите ръце ще се концентрира цялата изпълнителната власт в страната, а и освен тя. В съюз с ултранационалистическата Партия на националното деяние (MHP) той ще управлява правосъдната система и правораздаването.
Огромна централизация на власт
Професор Ерсин Калайджиоглу от университета „ Сабанджъ " в Истанбул обръща внимание на обстоятелството, че в днешна Турция на процедура се анулира цялата досегашна система на ръководство. „ Все още обаче не е напълно ясно какви тъкмо ще са измененията, тъй като нито обществеността, нито учените са осведомени с детайлите “, споделя той.
Ердоган постоянно е повтарял, че президентската система на ръководство съществува във всички значими демокрации. В реалност обаче системата в Турция се разграничава доста от президентската система в Съединени американски щати и от полупрезидентската форма на ръководство във Франция. Така да вземем за пример американският президент няма право да разпуска Конгреса. Ердоган обаче може да разпуска Народното събрание и да привиква нови избори. Френският парламент може да дефинира членове на Конституционния съд, а в Турция президентът ще може да взима решенията, засягащи тази висша правосъдна институция.
Професор Калайджиоглу обръща внимание и на автократичните черти на президентската система в Турция: „ Във Франция и в Съединени американски щати съществува мощна междинна класа, има добре развити публични сили, до момента в който в Турция междинна класа на процедура няма. Затова нашата президентска система не може да се съпоставя със системите в Съединени американски щати и Франция “, споделя политологът. Според него, в Турция не е допустима президентска система с без значение и надпартийно правораздаване.
Професор Догу Ергил е социолог и политолог. Той обръща внимание на това, че с президентската система Ердоган концентрира в ръцете си изпълнителната, правосъдната и законодателната власт. „ Демокрация може да съществува както в страни с парламентарна, по този начин и с президентска система, само че най-важната причина за това е да има разделяне на управляващите и самостоятелност на правораздаването ", споделя политологът.
Открит въпрос е дали съюзът на Ердоган с ултранационалистическата МНР ще усили напреженията в страната. Мнозина се притесняват, че твърдата позиция на МНР по кюрдския въпрос и отхвърлянето на някои демократични полезности ще основат още по-националистическа атмосфера в Турция.
Ердоган има потребност от МНР, с цел да си обезпечи болшинство в Народното събрание. Това може да се окаже най-голямото затруднение пред мирното решение на кюрдския проблем и пред доближаването на Турция с Европейски Съюз. „ Спокойно можем да кажем, че в Турция стартира нова, още по-националистическа епоха “, споделя проф. Ергил.
Криза в връзките със Запада
От интерес е и въпросът по какъв начин ще се развиват връзките сред Турция и Запада. През 1999 година Турция подаде публична молба за пълноправно участие в Европейски Съюз. На 3 октомври 2005 година започнаха и присъединителните договаряния. През миналите 13 години обаче не бе реализиран огромен прогрес. След оповестяването на изключителното състояние в Турция преди две години договарянията бяха замразени. Докладчикът за Турция в Европарламента - Кати Пири съобщи в диалог с Дъждовни води, че е настояла присъединителните договаряния първоначално да бъдат прекъснати.
В същото време и връзките на Турция със Съединени американски щати се намират в извънредно сложна фаза. Проповедникът Фетхуллах Гюлен, който Ердоган счита за главен подстрекател на опита за прелом през 2016 година, към момента си живее в Съединени американски щати. Америка оказваше и поддръжка на кюрдските милиции в Сирия, които Турция счита за терористи. Напрежение породи също фактът, че Турция счита да закупи ракети S-400 от Русия, без значение че НАТО ясно изрази негативното си мнение. Всичко това докара американско-турските връзки до задънена улица.
Професор Догу Ергил обръща внимание на обстоятелството, че последните социологически анкети сочат мощно повишаване на антиамериканските настроения в Турция. В момента те са даже по-силни, в сравнение с в Иран. В турското общество сега се ускоряват както антиамериканските, по този начин и антиевропейските настроения.
Виж всички публикации от DW-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ