Еньовден е
Еньовден е езически празник, който по остаряла българска традиция честваме на 23 против 24 юни, отбелязвайки лятното слънцестоене. Той е именуван по друг метод в другите елементи на България - Среди лето, Иван Бильобер, Яневден и Иванден, което се дължи на християнската традиция, присъща за празника.
На 24 юни Православната черква празнува рождението на Йоан Кръстител, който предсказва появяването на Спасителя и проправя път за неговото дело.
Според националните вярвания това е най-дългият ден от годината, в който слънцето се разкрива в цялата си мощ, след което постепенно стартира да умира. Точно това е и повода главните традиции да се извършват преди изгрев слънце и изключително събирането на билки, които са най-лековити в нощта против Еньовден. Билките се берат от дами, знахарки, баячки и млади моми и би трябвало да наброяват 77 и половина. Първите лекуват 77 избрани заболявания, а половинката е лек за страшната и неизлечима болест. Коя е тази билка, обаче, никой не знае и се бере със затворени очи, наслука.
На този ден рано сутринта всички излизат по високите поляни, с цел да следят изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема своя противоположен път към зимата. Затова споделят, че св. Еньо си облича девет кожуха и отива да моли Бог да докара зимата. Жените берат цветя и билки, вършат от тях огромен венец и се провират през него дружно с децата за здраве.
В Южна България на този ден се извършва обичаят Еньова буля. Всички девойки в предбрачна възраст, наели от вечерта "мълчана вода ", т.е. налята негласно, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце - сираче в невестински облекла, забраждат го с алено покривало и го носят подред на раменете си тъдява селото, като пеят песни, отдадени на празника. Спират се на всеки кръстопът, с цел да изпълнят песента си за здраве и благодат, обхождат нивите. Играят и хоро, преди да влязат в самото село. Девойките приключват обиколката си в избрана къща, където ще стане ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле собствен знак - китка или пръстен. Момиченцето, наречено "Еньова буля ", бърка в котлето и вади "късметчетата ". Действието е съпроводено с припявания, които предсказват за какъв ерген ще се омъжи момата.
От билките са вършат китки, толкоз на брой, колкото са членовете на фамилията и се завързват с червен конец, след което се оставят да пренощуват извън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на индивида, на който са наречени. След това се закачат в дома и се употребяват през цялата година за лекуване на болните - кадят ги, запойват ги или ги къпят с водата, в която са били потопени. Освен китките, от останалите събрани билки и цветя се прави огромен Еньовски венец, през който минават всички, с цел да бъдат здрави през цялата година.
Цветята, билките и тревите, събрани на Еньовден имат освен лечебна, само че и магическа мощ. Момите, които страдат от несподелена обич, могат да си върнат насладата в живота благодарение на тинтява, комунига, вратига, чернотрън, дилянка, тъжец, пелин и други по този начин наречени разделни билки, които освобождават човешката душа от унищожителното възприятие. Баячките и знахарките пък забъркват любовни отвари, като ги подготвят на муден огън и в нови глинени съдове. Също по този начин се има вяра, че еньовските билки имат силата да лекуват бездетни дами и прогонват злите духове.
Народните вярвания гласят, че след Еньовден слънцето стартира да клони към зима, макар че е едвам началото на лятото. Но преди да поеме по дългия път, то става рано, окъпва се в реките и прави водата им лековита. След това се отърсва, а падналата от него роса също има магическа мощ. Според обичаите, на този ден би трябвало да станем преди изгрева, с цел да се окъпем в лековитите реки или да се отъркаляме в росата, след което да посрещнем "трептящото " слънце. Вярва се, че който успее да зърне "танцуващото " слънце ще бъде талантлив със здраве и благоденствие.
Според националните поверия, в нощта против Еньовден щастието може да се усмихне и на тези, търсещи прикрито имане. На този ден над мястото, където е заровено златото свети наследник пламък, а пазителите на жълтиците, страшните таласъми, са изцяло безвредни.
Имен ден през днешния ден честват: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Еньо, Йоан, Йоана, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.
На 24 юни честват фармацевтите и фитотерапевтите, които са наследници на тогавашните знахари.
На 24 юни Православната черква празнува рождението на Йоан Кръстител, който предсказва появяването на Спасителя и проправя път за неговото дело.
Според националните вярвания това е най-дългият ден от годината, в който слънцето се разкрива в цялата си мощ, след което постепенно стартира да умира. Точно това е и повода главните традиции да се извършват преди изгрев слънце и изключително събирането на билки, които са най-лековити в нощта против Еньовден. Билките се берат от дами, знахарки, баячки и млади моми и би трябвало да наброяват 77 и половина. Първите лекуват 77 избрани заболявания, а половинката е лек за страшната и неизлечима болест. Коя е тази билка, обаче, никой не знае и се бере със затворени очи, наслука.
На този ден рано сутринта всички излизат по високите поляни, с цел да следят изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема своя противоположен път към зимата. Затова споделят, че св. Еньо си облича девет кожуха и отива да моли Бог да докара зимата. Жените берат цветя и билки, вършат от тях огромен венец и се провират през него дружно с децата за здраве.
В Южна България на този ден се извършва обичаят Еньова буля. Всички девойки в предбрачна възраст, наели от вечерта "мълчана вода ", т.е. налята негласно, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце - сираче в невестински облекла, забраждат го с алено покривало и го носят подред на раменете си тъдява селото, като пеят песни, отдадени на празника. Спират се на всеки кръстопът, с цел да изпълнят песента си за здраве и благодат, обхождат нивите. Играят и хоро, преди да влязат в самото село. Девойките приключват обиколката си в избрана къща, където ще стане ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле собствен знак - китка или пръстен. Момиченцето, наречено "Еньова буля ", бърка в котлето и вади "късметчетата ". Действието е съпроводено с припявания, които предсказват за какъв ерген ще се омъжи момата.
От билките са вършат китки, толкоз на брой, колкото са членовете на фамилията и се завързват с червен конец, след което се оставят да пренощуват извън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на индивида, на който са наречени. След това се закачат в дома и се употребяват през цялата година за лекуване на болните - кадят ги, запойват ги или ги къпят с водата, в която са били потопени. Освен китките, от останалите събрани билки и цветя се прави огромен Еньовски венец, през който минават всички, с цел да бъдат здрави през цялата година.
Цветята, билките и тревите, събрани на Еньовден имат освен лечебна, само че и магическа мощ. Момите, които страдат от несподелена обич, могат да си върнат насладата в живота благодарение на тинтява, комунига, вратига, чернотрън, дилянка, тъжец, пелин и други по този начин наречени разделни билки, които освобождават човешката душа от унищожителното възприятие. Баячките и знахарките пък забъркват любовни отвари, като ги подготвят на муден огън и в нови глинени съдове. Също по този начин се има вяра, че еньовските билки имат силата да лекуват бездетни дами и прогонват злите духове.
Народните вярвания гласят, че след Еньовден слънцето стартира да клони към зима, макар че е едвам началото на лятото. Но преди да поеме по дългия път, то става рано, окъпва се в реките и прави водата им лековита. След това се отърсва, а падналата от него роса също има магическа мощ. Според обичаите, на този ден би трябвало да станем преди изгрева, с цел да се окъпем в лековитите реки или да се отъркаляме в росата, след което да посрещнем "трептящото " слънце. Вярва се, че който успее да зърне "танцуващото " слънце ще бъде талантлив със здраве и благоденствие.
Според националните поверия, в нощта против Еньовден щастието може да се усмихне и на тези, търсещи прикрито имане. На този ден над мястото, където е заровено златото свети наследник пламък, а пазителите на жълтиците, страшните таласъми, са изцяло безвредни.
Имен ден през днешния ден честват: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Еньо, Йоан, Йоана, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.
На 24 юни честват фармацевтите и фитотерапевтите, които са наследници на тогавашните знахари.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ