Еньовден е – денят на лятното слънцестоене. Православната църква отбелязва

Еньовден е – денят на лятното слънцестоене. Православната църква отбелязва ...

Еньовден е – легендата. Помнете съня си!


Еньовден е – денят на лятното слънцестоене. Православната църква отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча.

От прастари времена обаче хората вярват, че в полунощ срещу Еньовден небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески.

На днешния ден тревите и билките имат най-голямата лечебна сила, особено по изгрев слънце. Вярва се, че тогава то "трепти" и който види това, ще бъде здрав през цялата година.

Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар. С него са свързани много вярвания за лечебната сила на слънцето, водата и растенията, затова и се чества като празник на билкарите. Най-събираните билки на Еньовден са еньовче, комуника, иглика, маточина.

От билките се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец, които през годината се използват за лекуване. Някъде китките са толкова, колкото са членовете на семейството. Наричат се на тях и се оставят навън през нощта. На сутринта се гадае за здравето на този, на когото е наречена китката. После венците се окачват из къщата. С тях кадят болните или ги окъпват с вода, в която са топили китките.

С тревите и цветята, набрани на празника, се свива и голям еньовски венец, през който всички се провират за здраве. Той също се запазва и се използва срещу болестите.

Имен ден днес празнуват: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо

Хората с имена на билки също имат имен ден, макар че те празнуват своя имен ден и на Цветница  като  Божур, Божура, Бреза, Върба, Детелина, Детелин, Диляна, Дилян, Невена, Невен, Роза  и други.

Легендата разказва, че преди много години в едно село се залюбили двама млади. Еньо и Стана непрекъснато мислели един за друг. Нито хляба, нито гозбите им били сладки, ако не успеели да се видят през деня. Но бащата на Стана бил решил друго. Той сгодил дъщеря си в съседно село.

Минало се време. Дошли сватове и сватбари да вземат булката, тръгнала тя с тях, но когато стигнала големия мост над Тунджа, смъкнала булото и се хвърлила в реката. Като разбрал за случилото се, любимият й Еньо се поболял от мъка. Девет години плакал и не ставал от леглото, а цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъкът и хората започнали да измират. Земята се напукала. На десетата година сестрата на Еньо взела кросното, поставила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски дрехи и го пребулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала: - Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане! Отворил широко очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и издъхнал... Изведнъж задухали силни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни. Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за любов и берекет. Накрая надпяват пръстени на момите, за да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден.

Източник: standartnews.com