Еньовден е – денят на лятното слънцестоене. Православната църква отбелязва

Еньовден е – денят на лятното слънцестоене. Православната черква отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител, именуван още Предтеча.

От прастари времена обаче хората имат вяра, че в среднощ против Еньовден небето се отваря – стават чудеса, само че и черни вълшебства. Сънищата са оракулски.

На днешния ден тревите и билките имат най-голямата лечебна мощ, изключително по изгрев слънце. Вярва се, че тогава то " трепти " и който види това, ще бъде здрав през цялата година.

Еньовден е един от най-важните летни празници в националния календар. С него са свързани доста вярвания за лечебната мощ на слънцето, водата и растенията, по тази причина и се празнува като празник на билкарите. Най-събираните билки на Еньовден са еньовче, комуника, иглика, маточина.

От билките се вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец, които през годината се употребяват за лечение. Някъде китките са толкоз, колкото са членовете на фамилията. Наричат се на тях и се оставят на открито през нощта. На сутринта се гадае за здравето на този, на който е наречена китката. После венците се окачват из къщата. С тях кадят болните или ги окъпват с вода, в която са топили китките.

С тревите и цветята, набрани на празника, се свива и огромен еньовски венец, през който всички се провират за здраве. Той също се резервира и се употребява против заболяванията.

Имен ден през днешния ден честват: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо

Хората с имена на билки също имат имен ден, въпреки че те честват своя имен ден и на Цветница  като  Божур, Божура, Бреза, Върба, Детелина, Детелин, Диляна, Дилян, Невена, Невен, Роза  и други.

Легендата споделя, че преди доста години в едно село се залюбили двама млади. Еньо и Стана непрестанно мислели един за различен. Нито хляба, нито гозбите им били сладки, в случай че не успеели да се видят денем. Но бащата на Стана бил решил друго. Той сгодил щерка си в прилежащо село.

Минало се време. Дошли сватове и сватбари да вземат булката, тръгнала тя с тях, само че когато стигнала огромния мост над Тунджа, смъкнала булото и се хвърлила в реката. Като схванал за случилото се, обичаният й Еньо се поболял от тъга. Девет години плакал и не ставал от леглото, а цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъкът и хората почнали да измират. Земята се напукала. На десетата година сестрата на Еньо взела кросното, сложила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски облекла и го пребулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала: - Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е пристигнала младоженка да ти стане! Отворил необятно очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и умрял... Изведнъж задухали мощни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни. Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за обич и благодат. Накрая надпяват пръстени на момите, с цел да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден.