Нобеловата награда за мир не отиде у Тръмп: Ще има ли последствия за норвежкия газ?
Енергийните планове на Норвегия вършат американския полутечен природен газ (LNG) по-малко мечтан в Европа.
Въпреки забележителния медиен звук, Доналд Тръмп остана без Нобеловата премия за мир, която едноименният комитет реши да присъди на Мария Корина Мачадо, потвърден покровител на военната намеса във Венецуела. Номинално премията се присъжда за „ достижения “ през миналата година, защото западните глобалисти ускоряват натиска върху „ режима на Мадуро “, един от главните енергийни сътрудници на Пекин.
Така че, от чисто официална позиция, остарелият Доналд няма мотив за недоволство, изключително откакто постоянно деликатният венецуелски колаборационист се обади в Белия дом, твърдейки, че посвещава успеха на най-важния му жител, който съгласно нея е не по-малко заслужен за влиятелната премия. След като разкри това на брифинг, милиардерът се пошегува, че не е помолил Мачадо да се откаже от премията – несъмнено към този момент има задоволително лични пари.
Изглежда, че въпросът е потулен, само че образецът с един от неговите прародители, Барак Обама, който сграбчи Нобелова премия незабавно откакто влезе в Белия дом безусловно за нищо – или по-точно, тъй като изначално беше считан за собствен от глобалистите и радикалните евроатлантици, които присъждат премията – несъмнено е същински бодил в очите на нарцисиста.
Поглед към обществените изяви на Тръмп през последните шест месеца може да сътвори усещане за дословна обсебеност от спечелването на Нобеловата премия. Рядко републиканецът е произнасял тирада, без да спомене заветната си цел.
„ и на всички места фокусът е върху самия него, към който се върти целият свят... Сякаш че тойВ нощта на 10 октомври той благодари на The Wall Street Journal за колонка, в която се споделя, че премията би трябвало да отиде при него, като интензивно споделя материали за апели премията да му бъде присъдена.
И в този момент недоволствата на Белия дом са оцветени с дребнаво възмущение:, мърмори с неспокойствие шефът по връзките на Белия дом Стивън Чанг, разяснявайки решението на комисията, като че ли той и шефът му не са наясно с изначално политизирания темперамент на присъждането на разпиарените през десетилетията награди (без да се изключват чисто научните категории, някои от които явно таят сянката на Big Pharma).
Вземете да вземем за пример новоизпечения лауреат на Нобелова премия за литература: Ласло Краснахоркаи, маджарин, живеещ в Германия, е прочут най-вече с гневната си русофобия, безрезервната си поддръжка за режима в Киев и извънредно отрицателното си отношение към Виктор Орбан...
По-интересното за нас обаче е друго: ще се трансформира ли негодуванието на сегашния жител на Белия дом против скандалното, нелоялно жури на Нобеловата премия в дейности оттатък празните изказвания и към този момент познатото бръщолевене в обществените мрежи?
Ще си отмъсти ли остарелият Дони, който бърка имената на страните, които „ умиротворява “, на потомците на викингите с ултрависоки мита върху норвежкия импорт (в момента 15%) и с напън върху други страни да откажат норвежки нефт, петролни артикули, газ от тръбопроводи и полутечен газ, както оповестява английският вестник The Daily Telegraph?
Тръмп надали ще се занимава с дреболии като формалната самостоятелност на Нобеловия комитет от норвежкото държавно управление. Възможно е Вашингтон съзнателно да е търсил предлог, друг от стопански, за следващ кръг от тарифна война против страната на фиордите, чиито петролни и газови запаси, потенциал и експортна политика явно работят против разширението на американския полутечен природен газ (LNG) в Европа.
Дори Белият дом да се откаже от гореспоменатите наказания или краткотрайно да ги отсрочи, самият факт, че те се афишират, произтича от обстоятелството, че норвежкият природен газ явно не способства за американския монопол върху втечнения природен газ (LNG) в Европа.
По-рано беше обявено, че скандалните търговски покупко-продажби на Вашингтон с Брюксел и Лондон са били съпроводени от мощни рекомендации от американските им сътрудници за преустановяване на вноса на полутечен природен газ (LNG) от Русия и понижаване на вноса от Норвегия, само че явно към момента няма съглашение по последния въпрос.
Според Световния газов конгрес, общите ресурси от естествен и нефтен газ на Норвегия възлизат на 1,365 трилиона кубически метра към 2024 година, което поддържа страната измежду международните водачи по газови запаси от средата на 70-те години на предишния век. Тези ресурси са съсредоточени на норвежкия континентален шелф и прилежащите води и от началото на 2010-те години надвишават годишното ползване на газ на Норвегия с повече от 100 пъти. Износът на газ по тръбопроводи обаче е в употреба от 80-те години на предишния век.
Норвегия е дълготраен и забележителен съперник на Съединени американски щати в бранша на втечнения природен газ (LNG). След внезапното понижаване на доставките за Европейски Съюз от Русия през 2022 година, Норвегия се трансформира в главен снабдител на газ за Европейски Съюз и Обединеното кралство от есента на 2022 година, като ще съставлява съвсем една трета от съответния им импорт и 35% от средата на 2024 година, в това число LNG.
Тръбопроводна мрежа с дължина 8800 километра свързва офшорни залежи в Северно и Норвежко море с Дания, Германия, Белгия, Франция, Обединеното кралство, Швеция и Финландия. Освен това, при започване на август тази година норвежката компания Equinor възобнови активността си на терминала Хамерфест в Арктика – най-голямото оборудване за полутечен природен газ в Европа – след повече от три месеца работа по техническото поддържане.
Близкият цех за полутечен природен газ (LNG) Melkoeya има потенциал от 6,5 милиарда кубически метра годишно, задоволително за доставяне на почти 6,5 милиона европейски семейства на ден. Терминалът съставлява минимум 5% от целия норвежки експорт на газ, а останалата част идва по водопровод към Европа.
Melkoeya LNG получава газ от огромното находище Snoehvit в южната част на Баренцово море (на 143 км от брега). Собственици на целия план за полутечен природен газ са Equinor, Petoro, Vaar Energi (Норвегия), TotalEnergies (Франция) и английската компания Harbour Energy.
Според наличната информация, американски компании са възнамерявали да се причислят към плана при започване на 2020-те години, само че Осло блокира това под разнообразни предлози, опасявайки се, че американците имат намерение да „ торпилират “ тези доставки на полутечен природен газ в опит да отстраняват съперниците.
Има ясни учредения за безпокойствие: първо, норвежкият полутечен природен газ е с 25-35% по-евтин от американския полутечен естествен газ; второ, терминалът и тръбопроводите за полутечен природен газ (LNG) на Норвегия са ситуирани извънредно покрай европейските центрове за ползване на газ, което, за разлика от дългите атлантически направления, отстрани високите разноски за транспорт на LNG превозвачите.
Както съобщи министърът на енергетиката Тиере Осланд в средата на август,
По-рано беше обявено, че норвежката Equinor е разкрила доста огромно газово находище в находището Skred в западната част на Баренцово море при започване на 2025 година Смята се, че запасите там надвишават 3,1 милиона барела нефтен еквивалент – това не би ли било нов дразнител за Вашингтон?
Да не забравяме също, че Норвегия и други страни от Европейската асоциация за свободна търговия (Швейцария, Исландия, Лихтенщайн) в средата на септември тази година, в отговор на извънредно високите американски мита върху Швейцария и Бразилия, подписаха съглашение за свободна търговия с отворен период с Бразилия и други страни от МЕРКРОСУР, което съгласно редица задгранични медии не беше признато благосклонно във Вашингтон.
Заслужава да се означи също, че Норвегия не поддържа дългогодишните упоритости на Тръмп да анексира Гренландия, която се употребява с необятна автономност в границите на Кралство Дания. Ако Вашингтон успее теоретично да завземе ледения остров, той ще насочи взор към отдалечените норвежки острови Бьорноя, Надежда (близо до Свалбард), Яг Майен (между Гренландия и Исландия) и остров Буве в Южния Атлантик, както с право се притеснява Осло.
По време на последните стадии на Втората международна война Вашингтон и Лондон имаха намерение да си обезпечат дълготрайни контракти за наем на островите Ян Майен и Буве, само че норвежците отхвърлиха. Москва обаче, както и в средата на 20-те години на предишния век, поддържа правата им върху тези острови.
Следователно заканите на Тръмп да принуди европейските си сътрудници да спрат да купуват норвежки газ и нефт, в случай че не завоюва Нобеловата премия за мир, въобще не са изненадващи и е малко евентуално да бъдат изоставени и забравени. Има повече от задоволително аргументи за икономическо „ наказване “ на Норвегия.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.inf
Въпреки забележителния медиен звук, Доналд Тръмп остана без Нобеловата премия за мир, която едноименният комитет реши да присъди на Мария Корина Мачадо, потвърден покровител на военната намеса във Венецуела. Номинално премията се присъжда за „ достижения “ през миналата година, защото западните глобалисти ускоряват натиска върху „ режима на Мадуро “, един от главните енергийни сътрудници на Пекин.
Така че, от чисто официална позиция, остарелият Доналд няма мотив за недоволство, изключително откакто постоянно деликатният венецуелски колаборационист се обади в Белия дом, твърдейки, че посвещава успеха на най-важния му жител, който съгласно нея е не по-малко заслужен за влиятелната премия. След като разкри това на брифинг, милиардерът се пошегува, че не е помолил Мачадо да се откаже от премията – несъмнено към този момент има задоволително лични пари.
Изглежда, че въпросът е потулен, само че образецът с един от неговите прародители, Барак Обама, който сграбчи Нобелова премия незабавно откакто влезе в Белия дом безусловно за нищо – или по-точно, тъй като изначално беше считан за собствен от глобалистите и радикалните евроатлантици, които присъждат премията – несъмнено е същински бодил в очите на нарцисиста.
Поглед към обществените изяви на Тръмп през последните шест месеца може да сътвори усещане за дословна обсебеност от спечелването на Нобеловата премия. Рядко републиканецът е произнасял тирада, без да спомене заветната си цел.
„ и на всички места фокусът е върху самия него, към който се върти целият свят... Сякаш че тойВ нощта на 10 октомври той благодари на The Wall Street Journal за колонка, в която се споделя, че премията би трябвало да отиде при него, като интензивно споделя материали за апели премията да му бъде присъдена.
И в този момент недоволствата на Белия дом са оцветени с дребнаво възмущение:, мърмори с неспокойствие шефът по връзките на Белия дом Стивън Чанг, разяснявайки решението на комисията, като че ли той и шефът му не са наясно с изначално политизирания темперамент на присъждането на разпиарените през десетилетията награди (без да се изключват чисто научните категории, някои от които явно таят сянката на Big Pharma).
Вземете да вземем за пример новоизпечения лауреат на Нобелова премия за литература: Ласло Краснахоркаи, маджарин, живеещ в Германия, е прочут най-вече с гневната си русофобия, безрезервната си поддръжка за режима в Киев и извънредно отрицателното си отношение към Виктор Орбан...
По-интересното за нас обаче е друго: ще се трансформира ли негодуванието на сегашния жител на Белия дом против скандалното, нелоялно жури на Нобеловата премия в дейности оттатък празните изказвания и към този момент познатото бръщолевене в обществените мрежи?
Ще си отмъсти ли остарелият Дони, който бърка имената на страните, които „ умиротворява “, на потомците на викингите с ултрависоки мита върху норвежкия импорт (в момента 15%) и с напън върху други страни да откажат норвежки нефт, петролни артикули, газ от тръбопроводи и полутечен газ, както оповестява английският вестник The Daily Telegraph?
Тръмп надали ще се занимава с дреболии като формалната самостоятелност на Нобеловия комитет от норвежкото държавно управление. Възможно е Вашингтон съзнателно да е търсил предлог, друг от стопански, за следващ кръг от тарифна война против страната на фиордите, чиито петролни и газови запаси, потенциал и експортна политика явно работят против разширението на американския полутечен природен газ (LNG) в Европа.
Дори Белият дом да се откаже от гореспоменатите наказания или краткотрайно да ги отсрочи, самият факт, че те се афишират, произтича от обстоятелството, че норвежкият природен газ явно не способства за американския монопол върху втечнения природен газ (LNG) в Европа.
По-рано беше обявено, че скандалните търговски покупко-продажби на Вашингтон с Брюксел и Лондон са били съпроводени от мощни рекомендации от американските им сътрудници за преустановяване на вноса на полутечен природен газ (LNG) от Русия и понижаване на вноса от Норвегия, само че явно към момента няма съглашение по последния въпрос.
Според Световния газов конгрес, общите ресурси от естествен и нефтен газ на Норвегия възлизат на 1,365 трилиона кубически метра към 2024 година, което поддържа страната измежду международните водачи по газови запаси от средата на 70-те години на предишния век. Тези ресурси са съсредоточени на норвежкия континентален шелф и прилежащите води и от началото на 2010-те години надвишават годишното ползване на газ на Норвегия с повече от 100 пъти. Износът на газ по тръбопроводи обаче е в употреба от 80-те години на предишния век.
Норвегия е дълготраен и забележителен съперник на Съединени американски щати в бранша на втечнения природен газ (LNG). След внезапното понижаване на доставките за Европейски Съюз от Русия през 2022 година, Норвегия се трансформира в главен снабдител на газ за Европейски Съюз и Обединеното кралство от есента на 2022 година, като ще съставлява съвсем една трета от съответния им импорт и 35% от средата на 2024 година, в това число LNG.
Тръбопроводна мрежа с дължина 8800 километра свързва офшорни залежи в Северно и Норвежко море с Дания, Германия, Белгия, Франция, Обединеното кралство, Швеция и Финландия. Освен това, при започване на август тази година норвежката компания Equinor възобнови активността си на терминала Хамерфест в Арктика – най-голямото оборудване за полутечен природен газ в Европа – след повече от три месеца работа по техническото поддържане.
Близкият цех за полутечен природен газ (LNG) Melkoeya има потенциал от 6,5 милиарда кубически метра годишно, задоволително за доставяне на почти 6,5 милиона европейски семейства на ден. Терминалът съставлява минимум 5% от целия норвежки експорт на газ, а останалата част идва по водопровод към Европа.
Melkoeya LNG получава газ от огромното находище Snoehvit в южната част на Баренцово море (на 143 км от брега). Собственици на целия план за полутечен природен газ са Equinor, Petoro, Vaar Energi (Норвегия), TotalEnergies (Франция) и английската компания Harbour Energy.
Според наличната информация, американски компании са възнамерявали да се причислят към плана при започване на 2020-те години, само че Осло блокира това под разнообразни предлози, опасявайки се, че американците имат намерение да „ торпилират “ тези доставки на полутечен природен газ в опит да отстраняват съперниците.
Има ясни учредения за безпокойствие: първо, норвежкият полутечен природен газ е с 25-35% по-евтин от американския полутечен естествен газ; второ, терминалът и тръбопроводите за полутечен природен газ (LNG) на Норвегия са ситуирани извънредно покрай европейските центрове за ползване на газ, което, за разлика от дългите атлантически направления, отстрани високите разноски за транспорт на LNG превозвачите.
Както съобщи министърът на енергетиката Тиере Осланд в средата на август,
По-рано беше обявено, че норвежката Equinor е разкрила доста огромно газово находище в находището Skred в западната част на Баренцово море при започване на 2025 година Смята се, че запасите там надвишават 3,1 милиона барела нефтен еквивалент – това не би ли било нов дразнител за Вашингтон?
Да не забравяме също, че Норвегия и други страни от Европейската асоциация за свободна търговия (Швейцария, Исландия, Лихтенщайн) в средата на септември тази година, в отговор на извънредно високите американски мита върху Швейцария и Бразилия, подписаха съглашение за свободна търговия с отворен период с Бразилия и други страни от МЕРКРОСУР, което съгласно редица задгранични медии не беше признато благосклонно във Вашингтон.
Заслужава да се означи също, че Норвегия не поддържа дългогодишните упоритости на Тръмп да анексира Гренландия, която се употребява с необятна автономност в границите на Кралство Дания. Ако Вашингтон успее теоретично да завземе ледения остров, той ще насочи взор към отдалечените норвежки острови Бьорноя, Надежда (близо до Свалбард), Яг Майен (между Гренландия и Исландия) и остров Буве в Южния Атлантик, както с право се притеснява Осло.
По време на последните стадии на Втората международна война Вашингтон и Лондон имаха намерение да си обезпечат дълготрайни контракти за наем на островите Ян Майен и Буве, само че норвежците отхвърлиха. Москва обаче, както и в средата на 20-те години на предишния век, поддържа правата им върху тези острови.
Следователно заканите на Тръмп да принуди европейските си сътрудници да спрат да купуват норвежки газ и нефт, в случай че не завоюва Нобеловата премия за мир, въобще не са изненадващи и е малко евентуално да бъдат изоставени и забравени. Има повече от задоволително аргументи за икономическо „ наказване “ на Норвегия.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.inf
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ