Емил Хърсев: Офшорните компании са базирани на стабилни законодателства, затова

Емил Хърсев: Офшорните компании са основани на постоянни законодателства, по тази причина се избират
Офшорната компания съставлява безусловно същото като всяка естествена компания, да вземем за пример българските търговски сдружения, както и комерсиалните сдружения по целия свят. Има една единствена по-сериозна специфичност – така наречен офшорни законодателства. Става въпрос за законодателствата на страни, които позволяват съществуването на компании с вписани в комерсиалните регистри номинални акционери и номинални шефове на сдружението, при което самият статут е изначално явен. Тези лица съставляват другиго като довереници - и като вписани притежатели, и като вписани шефове на сдружението. Повечето от тези законодателства плануват и нулево или пък на практика незначително, алегорично облагане – да речем полови % от разпределяните приходи от комерсиалните сдружения, учредени по тяхното право.

Има петдесетина законодателства, в които съществува подобен статут – за регистрация на анонимни сдружения, при което и действително ръководещите сдруженията, и действителните притежатели на сдружението са анонимни, т.е. са показани от техни лица. Офшорните компании провокират интерес точно поради анонимността. Поначало концепцията за финансовото сдружение, сдружението с лимитирана отговорност и зародилите по-късно по континенталното право акционерни сдружения – по немското, и анонимни сдружения – по френското право, през цялото време е да се резервира тайната на собствеността.

Офшорни значи – от другата страна, през морето, и се брои откъм Британия. Британия е островът и всичко, което е отвън острова по начало е офшорно. Това е концепцията за пораждане и развиване на тези законодателства. Те оферират на английските, тогава имперските, търговци да правят търговски покупко-продажби отвън границите на Британия.

Офшорните компании целят ръководство на капитала в границите на едно устойчиво, разбираемо законодателство. По принцип всички законодателства са основани на английската законодателна система, т.е. на британското общо право, на едни извънредно твърди устройствени закони, на една изключителна правосъдна система. Това са постоянни законодателства. Те по тази причина се избират. Там няма изненади, няма политика.

Абсолютно всеки, който желае, може да записва офшорна компания, стига да не е прочут в локалното законодателство като извършител на закона.

При офшорните законодателства се позволява регистрирането на номинални притежатели и номинални шефове. Това е значимо, тъй като от позиция на локалното право е ясно, че номиналният шеф не носи отговорност за дейностите на фактическия шеф. Той през цялото време е регистриран като номинален, т.е. единствено за груба немарливост на дейностите или бездействията, за които той самият дава отговор, би носил отговорност пред закона. Той не носи отговорност за дейностите на сдружението, тъй като той не ги прави. В обществените регистри, в случай че има номинални притежатели и шефове, се вписват номиналните.

Реалният притежател може да бъде оголен от управляващите, които имат такива пълномощия – и национални, и задгранични. За това би трябвало да има значително съображение. Това е сензитивна информация, която се оповестява единствено при положение, че има съображение това да бъде направено.

В днешно време сигурно офшорните компании са потребен инструмент за бизнес. Но въпреки това те са все по-труден и по-малко потребен инструмент. Офшорните компании все по-малко се употребяват, защото страните, които имат огромната част от каузи на бизнеса и на търговията в света, вкарват ограничавания, включително е и България. Освен това заради ограничавания в главните центрове – Съединени американски щати, Канада, Европейски Съюз, Русия, Китай, Япония върху банковите покупко-продажби за водене на банкови сметки на офшорни сдружения в границите на тези законодателства, където има ограничавания, става все по-трудно и все по-скъпо. С всеки минал ден се постановат нови и нови ограничавания. Едно от условията, примерно на българското законодателство, е при разкриване на сметка на компания по тези така наречен офшорни законодателства, да се съблюдава едно приложение, издадено от министъра на финансите - лист на законодателствата, които имат подобен офшорен статут – за тях примерно се желае разкриването на действителните крайни притежатели. Впрочем за откриване на действителните крайни притежатели е и Четвъртата инструкция на Европейски Съюз против изпирането на пари – там се изисква безусловно откриване на крайните притежатели по всички сметки, на всички сдружения. /БГНЕС

----

Емил Хърсев, финансист