Еманюел Макрон Когато в ранните часове в събота френски изтребители

Еманюел Макрон

Когато в ранните часове в събота френски изтребители полетяха към Сирия, френският президент Еманюел Макрон седеше в командна зала без прозорци под Елисейския замък. Четиридесетгодишният френски водач, обкръжен от висши военни и дипломати, следящи военната интервенция, беше " спокоен и хладнокръвен ", сподели източник от Елисейския замък.

Решението на Макрон да разпореди френски ракетни удари против Сирия дружно със Съединени американски щати и Англия бележи нов стадий в неговото президентство. Това е първият път, когато най-младият президент в актуалната история на Франция, който е на власт от година, употребява конституционните си пълномощия като висш главнокомандващ на армията, с цел да заповяда боен удар.

От избирането си през май предходната година Макрон постоянно е горял от предпочитание да показва военната мощност на Франция. Той скъса с традицията, като направи дългото си прекосяване по Шан-з-Елизе при встъпването си в служба, застанал в открит боен джип.

Макар да е първият френски президент, който нито е служил в армията, нито е карал наложителна военна работа, той се е обличал в униформа на военновъздушните сили и е бил сниман да идва с хеликоптер на нуклеарна подводница.

Макрон реши да продължи военните намеси на предходното френско държавно управление в чужбина - значими интервенции против джихадистите в Западна Африка и " Ислямска страна " в Сирия и Ирак, само че не беше предприемал военни дейности. Френските военновъздушни сили работят в Сирия от 2015 година, водейки битка с ИДИЛ, само че до този уикенд в никакъв случай не бяха атакували държавни обекти.

Още преди френските изтребители да се върнат на родна земя, чиновници от Елисейския замък горяха от предпочитание да подчертаят, че Макрон пристъпва към " идващия стадий " с цялата мощ на голямата френска мрежа за задгранична дипломация. Служителите обясниха, че Макрон се стреми да употребява импулса от ударите, с цел да продължи да упорства за преустановяване на огъня и " политически развой " в Сирия.

За центристкия президент външната политика значи да тласне Франция към предната линия на комплицираната и фрагментираща се международна сцена, пробвайки се да беседва с всички - с необикновен фокус върху тези, които може да не желаят да чуят какво той има да каже.

Смята се, че при ръководството на Макрон френската дипломация се стреми да запълни празнините, оставени от по-дистанцирания Тръмп и английската министър-председателка, чието внимание е погълнато от Брекзита. Макрон беше единственият водач от триото, провел съгласно френски чиновник прям телефонен диалог с съветския президент Владимир Путин преди ударите и корав диалог с турския президент Реджеп Тайип Ердоган по-късно.

Бившият френски външен министър Юбер Ведрин настоя, че ударите са подсилили дипломацията на Франция, показвайки, че на Париж може да се има доверие.

Макрон сложи на карта политическата си известност сега, когато предходната година даде обещание, че потвърдената приложимост на химически оръжия в Сирия персонално за него е алена линия. Той ми сподели предишното лято: " Когато прокарваш червени линии, в случай че не знаеш по какъв начин да се увериш, че те се съблюдават, избираш да си слаб. Това не е моят избор. "

Ръководителят на социологическата организация " Виавойс " Франсоа Мике-Марти сподели: " Като се има поради, че Макрон се стреми да си построи явен политически облик, щеше да му е мъчно да не се намеси. Той желае да наподобява като човек на действието, кадърен да подхваща твърди дейности там, където предшествениците му не съумяха ".

През 2013 година някогашният социалистически президент Франсоа Оланд искаше да нанесе удар против Сирия поради потреблението на химически оръжия, само че не можа да работи самичък, откакто Съединени американски щати при президентството на Барак Обама не се намесиха.

Мике-Марти обаче сподели, че ударите в Сирия са интервенция, която е по-трудно да се изясни на френското публично мнение, в сравнение с военните дейности на Оланд против джихадистите в Мали и след това против ИДИЛ. Мишените на Оланд се смятаха от френското публично мнение за " безспорен зложелател ", до момента в който въпросът със Сирия е по-сложен.

Франция - някогашната колониална мощ в Сирия, се опита да изясни на публичното мнение, че е поразила обектите за произвеждане и депозиране на химически оръжия като част от задължението си да пази интернационалното право. Близо 100 години откакто Франция претърпя химически офанзиви на своя земя през Първата международна война, Париж сподели, че е работил, с цел да предотврати още убийства.

Сирия обаче продължава да е голямо предизвикателство за Макрон в сложен за него интервал във вътрешната политика.

Макрон от месеци се сблъсква със стачки на работещите в железопътния превоз поради забележителните промени в националната железопътна система, както и със студентски митинги поради новата процедура за банкет в университетите. Той упорства, че ще остане хладнокръвен. Но въпреки рейтингът му на утвърждение да остава общо взето постоянен - към 40 %, поддръжката му измежду по-бедните гласоподаватели и тези от работническата класа понижава, което основава усещане, че страната е разграничена сред имащите и нямащите.

Външната политика обаче постоянно е била силата на Макрон съгласно социологическите изследвания. Досега анкетите демонстрират, че две трети от френските гласоподаватели утвърждават дейностите му на международната сцена, " даже тези с умерени приходи ", сподели Мике-Марти.

Макрон нямаше потребност от парламентарна поддръжка, с цел да удари Сирия, само че би трябвало да уведоми Националното заседание в идните дни и ще се проведат диспути без гласоподаване. Част от политическата съпротива към този момент подлага на критика Макрон. Жан-Люк Меланшон от крайната левица назова ударите " северноамериканска офанзива на възмездие и безотговорна ескалация ", в която Франция не е трябвало да взе участие. Крайнодясната лидерка Марин Льо Пен сподели, че Франция е пропуснала опция да покаже, че е " самостоятелна мощ " на интернационалната сцена.

Политологът Жером Фурке от Френския институт за проучване на публичното мнение сподели: " Политическите реакции отразяват чувството, че няма единодушие от едната или другата страна. Това е комплицирана тематика, а обстановката на място е много объркана. За да се усложнят нещата, Франция към момента е изправена пред напълно действителна терористична опасност, която оказва въздействие върху публичното мнение. "

По БТА