Еманоела Драгомирова спокойно може да се определи като най-красивата кукерка.

...
Еманоела Драгомирова спокойно може да се определи като най-красивата кукерка.
Коментари Харесай

Най-красивата кукерка: От 7-годишна участвам в Сурова

Еманоела Драгомирова умерено може да се дефинира като най-красивата кукерка. От дребна взе участие в " Сурова " ( " Сурва " ), както е прочут празникът в пернишките села. Започва в групата на Ноевци, след което години наред не пропуща присъединяване с групата на с. Ярджиловци. Скрита зад маска на рогато страшилище, Еманоела изненадва близките с красивия си тип при свалянето й. За тръпката, страстта и отдадеността към празника четете в идващите редове.

- Еманоела, по кое време стартира вашето въодушевление към сурвакарските обичаи и от фамилията ли идва?

- Със сигурност от фамилията. Баща ми е върл участник и съобщи пристрастеността си и на мен. Когато живееш месеци наред измежду еуфорията и подготовката за този празник, е съвсем невероятно ти самият да не се влюбиш в него. Вкъщи седмици наред майка ми, татко ми, родственици и другари шиеха костюми и мислеха тактики по какъв начин тъкмо да се провежда всичко. Следващият, който ще присъединим към обществото, е тригодишната ми щерка. Първите ми мемоари от " Сурова ", както се назовава обичаят в нашите села, е от времето, когато бях в 1-ви клас. Тогава взех първото си присъединяване в групата на пернишкото село Ноевци. Баща ми беше в ролята на болюбашия, който е лидер на групата. Почти всичките деца в селото заемахме всевъзможни странни функции, единствено и единствено да сме част от празника. Първата година с моя другарка бяхме преоблечени като палячовци. Подобни персонажи не съществуват в обичая, само че сами можете да си визиите какъв брой доста сме желали да участваме. Последваха функции на мечка, циганка, баба, а преди десетина години желаех да нося звънци. Това ми подхожда най-вече. Звънците започнах да нося в друга група, в която вземам участие до през днешния ден - тя е от родното място на татко ми, на баба и дядо и множеството ми другари - село Ярджиловци.

- Защо е значимо прогонването на злите сили при започване на годината?

- Обичаят се свързва със промяната на остарялата с новата година и скорошното пробуждане на природата. Прогонват се злите сили, с цел да е богата реколтата и да има здраве и изобилие по хората и животните.

- Какво ви дава присъединяване в кукерските празници?

- Много! Не единствено на мен, а на всички, които вземат участие. Носи ни такава тръпка, която не би могла да се изясни с думи, би трябвало да се усети. С месеци се приказва преди и след 14 януари за " Сурова ", хората вземат отпуски и анулират задължения. В Ярджиловци " Суровата " е свещена и всеки, който попитате оттова, ще ви го каже. Ние я " отглеждаме ", почитаме и пазим, като че ли е наше дете.

- Разкажете ни за вашата група - какъв брой огромна е тя, по кое време и къде обикаля, какви ритуали пресъздава.

- Моята група от село Ярджиловци е една от най-големите по бройка, представящи се на фестивала в Перник. Има голям брой награди, канена е в чужбина доста пъти. Има премия за " Най-добре представяща се група на всички времена ".

Комплектите звънци са стотици и звукът им в такт те кара да настръхваш всякога, когато ги чуеш. В селото на 13 януари вечерта се възпламенява обреден огън, който се оглася от мощен звън на чанове (или звонци). На 14-и стартира да се обикаля всеки дом в селото от женитба, мечка и мечкар, поп, оркестър, тупанджия, роми и хора със звънци. Това се прави за здраве, като във всеки дом хората поставят софра и дават на сватбата пари. В моето село групите се разделят на три махали, следобяд следва среща сред тях в учебния двор, надиграване и състезание.

- От какво са направени облеклото и маската и участвате ли и вие в основаването им?

- Облеклата в нашата група са направени от кожи. Често и собственоръчно, върху наши облекла зашиваме частите кожа. Има и шивачи, при които можеш да занесеш материали и да ушият костюма ти. Маските и ликовете се създават ръчно от участниците и хората от селото. Използват се кожа, рога и други подръчни материали за изработването на внушителни демони и чудовища, които да гонят злото. При нас са извънредно известни по този начин наречените " зеваче " - чудовища, които са направени по този начин, че когато участникът се движи, устата на чудовището се отваря и затваря. Някои от тях доближават над 2,5 метра височина и повече от 50 кг тежест. Моята маска не е тежка, съставлява дявол с огромни и извити рога.

- Колко тежат звънците и не е ли изморително за една млада дама да обикаля и скача с тази тежест?

- Не мога да кажа с акуратност, тъй като не съм ги мерила. Няколко години съм носила звънци, които са много тежки, може би към 25-30 кг. Трудно е и се изисква мощно ентусиазъм и предпочитание, с цел да ги носиш. Жените носим по-малко на брой. Мъжете поставят много по-големи звънци с извънредно огромна тежест. Усещането след носенето им е към седмица мускулна тресчица на всички места. В последните години нося хлопатари, които са направени от по-лек материал и не тежат толкоз. Въпреки това и тази година имах значително синини от тях. Но ние не се оплакваме, доставя ни наслаждение да ги носим.

- Срещате ли сюрпризирани погледи през годините, когато зад страшната рогата маска се появи красиво женско лице? Какво чувате най-често от хората?

- Да, хората се изненадват, че от ден на ден дами вземат присъединяване в този празник. 80% от тях доста ни се радват, поздравяват ни, снимат се с нас и ни благославят, споделят че се гордеят с нас. Има и % изказващи се единствено в обществените мрежи, които са отрицателно настроени. Най-вече поради това, че в древността обичаят е бил практикуван от мъже и дамите и децата нямаме място в него съгласно тях. В Пернишка област обаче присъединяване на дами и деца се случва от повече от 30 години. При нас няма ограничавания на участниците, само изискване за включване в групата е желанието.

- Какъв е животът ви отвън маскарадните игри?

- Аз съм фамилна, имам дъщеричка, по специалност съм маникюристка. Обожавам работата си, тъй като ми доставя наслаждение да рисувам, а в свободното си време обичам да чета книги, да пътувам, да спортувам. Другата ми обич с изключение на " Сурова " са националните танци. Участвах пет години в танцов състав и умея да играя немалка част от българските хора. В моето семейство се тачат и почитат българските обичаи. Тази година моята 3-годишна щерка си пожела за Коледа национална носия и аз съм доста горда с нея.

- Какво е посланието ви към обществото?

- Посланието ми към всички хора е най-много да бъдат по-добри, да си оказват помощ повече едни на други и да гонят от себе си, доколкото е допустимо, неприятните страсти. Българинът е великодушен и добър човек, само че има доста тъга в дните му. Това от време на време го прави нервозен и недопечен. Въпреки всичко не губете положителните си сърца и с цел да ни има нас като народ през вековете, предавайте на децата си славната ни история и българските обичаи. Те са най-голямото ни благосъстояние.

Източник: " България Днес "
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР