Как да подобрим живота в столицата?
Елица Панайотова е координатор на самодейността на Столичната община " Зелена София ". Започва професионалната си кариера като проектант и специалист по градско обмисляне. Участва в планирането и построяването на първите здания на " Бизнес парк София ", които ръководи за няколко години. По-късно в кариерата си работи като търговски аташе в българското посолство във Вашингтон, началник на звеното за недвижими парцели на Global Finance за България и изпълнителен шеф на " Алфа дивелъпмънтс ". Тя е измежду основателите и първи изпълнителен шеф на " София тех парк ". Любо Георгиев е шеф на общинското сдружение " Софпроект " и началник на екипа на " Визия за София " от основаването й преди две години. Учил е архитектура в IUAV (Венеция, Италия) и TU Delft (Делфт, Холандия). Работил е като шеф на фестивала One Architecture Week (Пловдив, 2014-2016), бил е водещ архитект в Turenscape (Пекин, Китай 2012–2014), архитект в MVRDV (Ротердам, Холандия, 2009) и в Claus en Kaan Architecten (Амстердам, Холандия, 2007 – 2009). Участвал е в начинания като Failed Architecture, рубриката " Архитектурна рецензия ", филмите " Усещане за град " и " Познавате ли архитекта? ", групата " Лаборатория за градско развиване ". Автор на изложения, работилници, лекции и изявления.
Как си обяснявате парадокса, че хората желаят по-добра среда: по-чист въздух, по-малко звук, по-чисти улици, само че в това време не са склонни да си трансформират навиците и да изхвърлят разделно или да употребяват градски превоз?
Любо Георгиев : Гражданската интензивност е основна и би трябвало да я има. Но всяко изпитание за по-качествена среда би трябвало да бъде улеснено в границите на някаква работеща система. Човек би трябвало да знае, че има изгода от неговото деяние. В момента няма мощна, ясна и задоволително добре функционираща система, която да има резултат върху целия град, другояче положителни неща в разнообразни сфери има. И назад - която да порицае и накаже дейностите на недобросъвестния жител.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Елица Георгиева: Един от най-големите проблеми е неналичието на надзор. Ако няма надзор, нищо от това, което желаеме да реализираме, няма да се случи, тъй като на никое място по света не се е случило по различен метод. Обсъждахме неотдавна с " Велоеволюция " една велоалея по " Бъкстон " и " Пушкин " и те споделят: " Вече никой не ползва ограничаващи ограничения в градовете, единствено такива, които насочват. " Да, само че това се случва в общества, които първо са имали ограничаващи ограничения, доста непоколебим надзор. Те са стигнали към този момент до равнището, в което един знак прави работа, само че чак след тази стъпка.
Има ли воля в администрацията за непопулярни ограничения и ефикасен надзор?
Е: За страдание е малко като кокошката и яйцето - с цел да имаш воля, би трябвало най-малко малко да знаеш, че ще срещнеш схващане, или другият вид е да си камикадзе и да кажеш: аз макар всички негативи съм подготвен да се унищожа и да наложа тези ограничения. Настоящата администрация няма доста механизми да управлява тъкмо нещата, свързани с паркирането и подвижността. " Център за градска подвижност " към този момент има право да глоби всички погрешно паркирали коли в границите на синя и зелена зона - освен тези, които не са си пуснали есемес в точния момент, само че и тези, които са паркирали върху тротоар, отвън очертанията и други Ето това е крачка в посока. Друг образец са начинания на районните кметове, да вземем за пример за платени зони или еднопосочни улици.
Л: За да има воля и потенциал в администрацията, тя би трябвало да е едно цяло, би трябвало да работи като една машина. В момента не е безусловно стикована. Нещата много зависят от персоналната самодейност на съответен областен кмет, заместник-кмет, шеф на дирекция. Самият аз работя в общината, с цел да допринеса този град да стане по-добър.
Автомобилите и трафикът се трансформират в най-съществения проблем за качеството на живота в София? Как да ги понижим?
Л : Много хора не го осъзнават, само че подвижността ни въздейства на психическо равнище. Когато вървим по тротоара, един до различен, сме доста по-човечни, тъй като виждаме човешки същества. Когато сме в коли, виждаме кола, не мислим за това, че в нея има човек, и ставаме по-агресивни, изнервени.
Съществена причина за използването на коли е воденето на деца на детска градина и учебно заведение. Надявам се системата за записване по региони да стартира да дава резултати. Ще продължим да вършим разбори в тази посока.
Има и културно-психологически феномен, изключително измежду хора над междинна възраст, на които са им забранявали да имат коли, в този момент вземат решение, че никой не трябва и не може да им не разрешава. Но не всички се движат с кола - да, една трета от хората се придвижват с автомобил, само че 40% употребяват градски превоз, а останалите - пешком или колело.
Е : Надявам се скоро да има придвижване по плана за общински колела чартърен. Също по този начин две непознати и една българска компания са декларирали предпочитание да дават електрически скутери чартърен.
Могат ли технологиите, нововъведенията, научната общественост да " издърпат " града? И къде би могло да има пробив?
Л: Важно е да кажем, че общината не е градът. Всъщност огромна част от това, което ни се случва, е дело, в позитивен и неприятен смисъл, на не-общината. В София от години кипи интензивност в доста сфери: гражданско общество, нововъведения, предприемачество. Каква би трябвало да бъде ролята на общината - тя би трябвало да задава правила и да ги ползва. Но друга основна нейна роля, за която към момента няма задоволително схващане, е медиаторската - да свързва заинтригувани лица, да прави по този начин, че не тя сама безусловно да избута някакъв план, а да свърже други хора, които имат знанието, опциите, човешкия запас, парите. Има дейности в тази посока, да вземем за пример основният проектант с опита за НПЗ " Хладилника ".
Е: Технологиите, данните, информацията - те са значими. Но има още две неща - хора с визия, които да желаят да създадат този период и да желаят да учат, и второто е доста мощна законодателна самодейност. Чисто законодателно ние не сме съответни на доста от действителностите към нас.
Посочете сфера, която би подобрила качеството на живот в София?
Елица Панайотова: Ключът е в превоза и цялата подвижност в града. Решенията са да контролираме паркирането, автобусният превоз да стане довеждащ и да се развият всичките други други възможности - колела и скутери. Това ще има резултат върху чистотата на въздуха и равнищата на звук, ще отвори място за зеленина, а тротоарите би трябвало да са капиталов приоритет.
Любо Георгиев: Приоритет би трябвало да е вътрешната организация. Бих го нарекъл административна промяна, въпреки че звучи изтъркано. В общината няма един отдел, който да се занимава с връзката на цялата община, а откакто големи корпорации могат да имат сполучлива връзка, значи и София може.
Как си обяснявате парадокса, че хората желаят по-добра среда: по-чист въздух, по-малко звук, по-чисти улици, само че в това време не са склонни да си трансформират навиците и да изхвърлят разделно или да употребяват градски превоз?
Любо Георгиев : Гражданската интензивност е основна и би трябвало да я има. Но всяко изпитание за по-качествена среда би трябвало да бъде улеснено в границите на някаква работеща система. Човек би трябвало да знае, че има изгода от неговото деяние. В момента няма мощна, ясна и задоволително добре функционираща система, която да има резултат върху целия град, другояче положителни неща в разнообразни сфери има. И назад - която да порицае и накаже дейностите на недобросъвестния жител.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Елица Георгиева: Един от най-големите проблеми е неналичието на надзор. Ако няма надзор, нищо от това, което желаеме да реализираме, няма да се случи, тъй като на никое място по света не се е случило по различен метод. Обсъждахме неотдавна с " Велоеволюция " една велоалея по " Бъкстон " и " Пушкин " и те споделят: " Вече никой не ползва ограничаващи ограничения в градовете, единствено такива, които насочват. " Да, само че това се случва в общества, които първо са имали ограничаващи ограничения, доста непоколебим надзор. Те са стигнали към този момент до равнището, в което един знак прави работа, само че чак след тази стъпка.
Има ли воля в администрацията за непопулярни ограничения и ефикасен надзор?
Е: За страдание е малко като кокошката и яйцето - с цел да имаш воля, би трябвало най-малко малко да знаеш, че ще срещнеш схващане, или другият вид е да си камикадзе и да кажеш: аз макар всички негативи съм подготвен да се унищожа и да наложа тези ограничения. Настоящата администрация няма доста механизми да управлява тъкмо нещата, свързани с паркирането и подвижността. " Център за градска подвижност " към този момент има право да глоби всички погрешно паркирали коли в границите на синя и зелена зона - освен тези, които не са си пуснали есемес в точния момент, само че и тези, които са паркирали върху тротоар, отвън очертанията и други Ето това е крачка в посока. Друг образец са начинания на районните кметове, да вземем за пример за платени зони или еднопосочни улици.
Л: За да има воля и потенциал в администрацията, тя би трябвало да е едно цяло, би трябвало да работи като една машина. В момента не е безусловно стикована. Нещата много зависят от персоналната самодейност на съответен областен кмет, заместник-кмет, шеф на дирекция. Самият аз работя в общината, с цел да допринеса този град да стане по-добър.
Автомобилите и трафикът се трансформират в най-съществения проблем за качеството на живота в София? Как да ги понижим?
Л : Много хора не го осъзнават, само че подвижността ни въздейства на психическо равнище. Когато вървим по тротоара, един до различен, сме доста по-човечни, тъй като виждаме човешки същества. Когато сме в коли, виждаме кола, не мислим за това, че в нея има човек, и ставаме по-агресивни, изнервени.
Съществена причина за използването на коли е воденето на деца на детска градина и учебно заведение. Надявам се системата за записване по региони да стартира да дава резултати. Ще продължим да вършим разбори в тази посока.
Има и културно-психологически феномен, изключително измежду хора над междинна възраст, на които са им забранявали да имат коли, в този момент вземат решение, че никой не трябва и не може да им не разрешава. Но не всички се движат с кола - да, една трета от хората се придвижват с автомобил, само че 40% употребяват градски превоз, а останалите - пешком или колело.
Е : Надявам се скоро да има придвижване по плана за общински колела чартърен. Също по този начин две непознати и една българска компания са декларирали предпочитание да дават електрически скутери чартърен.
Могат ли технологиите, нововъведенията, научната общественост да " издърпат " града? И къде би могло да има пробив?
Л: Важно е да кажем, че общината не е градът. Всъщност огромна част от това, което ни се случва, е дело, в позитивен и неприятен смисъл, на не-общината. В София от години кипи интензивност в доста сфери: гражданско общество, нововъведения, предприемачество. Каква би трябвало да бъде ролята на общината - тя би трябвало да задава правила и да ги ползва. Но друга основна нейна роля, за която към момента няма задоволително схващане, е медиаторската - да свързва заинтригувани лица, да прави по този начин, че не тя сама безусловно да избута някакъв план, а да свърже други хора, които имат знанието, опциите, човешкия запас, парите. Има дейности в тази посока, да вземем за пример основният проектант с опита за НПЗ " Хладилника ".
Е: Технологиите, данните, информацията - те са значими. Но има още две неща - хора с визия, които да желаят да създадат този период и да желаят да учат, и второто е доста мощна законодателна самодейност. Чисто законодателно ние не сме съответни на доста от действителностите към нас.
Посочете сфера, която би подобрила качеството на живот в София?
Елица Панайотова: Ключът е в превоза и цялата подвижност в града. Решенията са да контролираме паркирането, автобусният превоз да стане довеждащ и да се развият всичките други други възможности - колела и скутери. Това ще има резултат върху чистотата на въздуха и равнищата на звук, ще отвори място за зеленина, а тротоарите би трябвало да са капиталов приоритет.
Любо Георгиев: Приоритет би трябвало да е вътрешната организация. Бих го нарекъл административна промяна, въпреки че звучи изтъркано. В общината няма един отдел, който да се занимава с връзката на цялата община, а откакто големи корпорации могат да имат сполучлива връзка, значи и София може.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ