Електроенергийната система на България навлиза във все по-задълбочаваща се производствена

Електроенергийната система на България навлиза във все по-задълбочаваща се индустриална и ликвидна рецесия. Това декларират в Декларация до политическите партии от Народното събрание на България от Българския енергиен и минен конгрес (БЕМФ). В интервалите на презареждане на реакторите в АЕЦ “Козлодуй “ страната внезапно се трансформира в чист вносител на електрическа енергия (за ноември приблизително над 1200 МW), като това най-силно е изразено в часовете на вечерния връх на ползване - от 17 до 21 ч. когато фото-волтаиците зануляват производството си. Тяхното „ изпразване “ се компенсира главно с импорт на скъпа електрическа енергия главно от Гърция, която задейства цялостния потенциал на нейните газови Топлоелектрическа централа (основно реконструирани въглищни централи със средства по ПВУ).   В продължение на 4-5 часа тези централи подвигат внезапно товар от  под 1000 до над 4000 MW и по този начин балансират българската енергийна система. България внася и ток от въглищни Топлоелектрическа централа от Сърбия, Турция и даже от Северна Македония, чиято цена не е обременена с „ екологичната “ добавка за въглеродни квоти, декларират от БЕМФ.  При сегашните борсови цени на природния газ и въглеродните квоти нашите лигнитни Топлоелектрическа централа не могат да се конкурират с гръцките и румънските газови Топлоелектрическа централа. Процеса на утежняване на икономическото положение на нашите въглищни централи в допълнение се утежнява и от практиката страната да изземва част от облагите им при реализация на продажби над избрани равнища, наречени " таван на цените ", считат специалистите. Данните от началото на ноември стабилно демонстрират, че българските въглищни централи макар влошаващата се икономическа обстановка и тази есен на 2024 година резервират ролята си на сериозен производител на електрическа енергия в страната (над 40% приблизително за ноември) и макар записания растеж на мощностите на възобновими източници в България, техния принос в енергийния баланс на страната е нищожен – с принос под 10% за енергийния баланс приблизително за ноември 2024г. до момента, разясняват още от БЕМФ. Според специалистите от енергийния и минен конгрес, аргументите за актуалното положение на българската електроенергетика са голям брой некомпетентни дейности и бездействия. В Декларацията, с цялостния текст, на която може да се запознаете в прикачения документ, се оферират поредност от незабавни средносрочни ограничения за стабилизиране на българската енергетика.