Бащата на убитата Андреа от Галиче: Кръстиха на дъщеря ми поправката в закона за непълнолетните убийци
Експерти внесоха в Народното събрание поправката в закона за малолетните убийци, тя е кръстена на моето дете - "Поправката Андреа ", сподели бащата на убитата 18-годишна Андреа от Галиче - Асен Руменов.
Зверското закононарушение бе осъществено на 11 януари, а за него заяви първо организация BulNews.
След загубата на щерка си нейният татко поема самодейност за смяна в закона, съгласно която да се постановат по-тежки санкции за малолетни убийци от планувания все още най-много от 12 години затвор. Поправката бе обещана на почернения баща персонално от премиера Бойко Борисов. Текстът е импортиран в Народното събрание, само че към момента не е признат. Убиецът на Андреа - малолетният Аксел Олегов бе наказан на общо 18 година затвор по четири обвинявания - за влизане с щурм, обир, обезчестяване и ликвидиране.
- Господин Руменов, до каква степен стигна инициираната от вас смяна за по-тежки санкции на малолетни убийци?
- На този стадий няма оживление от страна на ръководещите, които първоначално, когато стана закононарушението, одобриха концепцията, тъй като това, което се случи с мен, е ужасяващо, само че освен за мен, а за всички хора в България. Ако не се направи нужното, няма да е хубаво за никой - ликвидиране от подобен темперамент като на моето дете е ужасяваща свирепост и би трябвало да има съответно наказване за причинителите, което да работи като превантивна и възпитателна мярка. Има закони в България, само че след случилото се с Андреа се разбра, че настоящите не служат на хората, а на тези, които ги престъпват.
- Какви съответно промени желаете?
- На 31 януари юрист Марин Марковски, депутатът от ГЕРБ Маноил Манов и правни специалисти внесоха в Народното събрание поправката в закона за малолетните убийци. Тя е кръстена на моето дете - "Поправката Андреа ". Текстът планува горна граница от 20 година затвор за малолетни, когато касаят изключително тежки случаи като моя - ликвидиране, блудничество, а не за всеки малолетен палач.
Първият ми конфликт със закона беше, когато отидох в следствената прокуратура и ми споделиха, че оптималното наказване, което може да получи малолетен, е 12 година затвор. За мен беше ужасяващо. След случилото се с детето ми аз бях ни жив, ни починал, не можех да понеса и обстоятелството, че килърът ще получи най-много единствено 12 години.
Мисля, че институциите в страната не приказват между тях и в моя случай това е един тип израстване и надграждане на този палач. Основното обучение е наложително, а той от първи клас е спрял да върви на учебно заведение и никой не е обърнал внимание, трябвало е обществените да се намесят. Какво е правил - занимавал се е с грабежи, направил е опит за ликвидиране на безсилен човек и нахлуване на служител на реда. Не е осъден съответно, получил е пробация и условна присъда. Така му е даден късмет да прави нови закононарушения и стига до моя случай, за което получи 18 година затвор. Най-вероятно няма да ги излежи, ще излезе и ще извърши ново закононарушение. Питам каква отговорност носят политиците? Не споделям, че държавното управление на ГЕРБ не си е свършило работата, тъй като Законът за малолетните убийци е от 1998 година и никой за толкоз доста години не е счел за обикновено да направи някаква смяна, макар че през това време са ставали тежки закононарушения, осъществени от малолетни.
Когато разбрах в следствието, че 12 година е оптималното наказване, взех решение, че би трябвало да се боря за смяна на този закон, който не би трябвало да съществува. Той толерира правата на убийците, а не на останалите хора. Това не е правова страна и не би трябвало да бъде по този начин.
- Чувствате ли се измамен от политиците, откакто 11 месеца поправката не е призната?
- След случилото се с детето ми разговарях с премиера Бойко Борисов. Казах му, че той е последната ми вяра за смяна в закона. Той ми изясни, че тя не би засегнала моя случай, тъй като работи остарелият закон по времето, когато е осъществено закононарушението. Колкото и да ми се искаше нещо друго, аз одобрих този факт. Премиерът даде обещание смяна и тя беше импортирана на 31 януари. Казах си: "Поне ще има за всички, които попаднат в моята обстановка, а тя е най-жестоката - да загубиш дете, няма нещо по-жестоко на този свят. Аз повярвах на Бойко Борисов, не на държавника и политика, а на бащата и родителя, който също има дете. После отпътувах да работя във Англия, с цел да съм ангажиран, тъй като съзнавах, че няма да изкарам дълго, в случай че се отдам на болката, която изпитвам и която няма по какъв начин да опиша с думи.
- През това време някой осведоми ли ви какво се случва?
- Минаха два месеца и взех решение да ревизира какво става. Свързах се с депутата Маноил Манов. Той сподели, че чакат да се гласоподава в Народното събрание и това ще стане. Обясни, че доста адвокати са били срещу, само че министър председателят и той са на твърда позиция. Това ми даде някаква вяра, зная, че нещата не стават толкоз бързо, и взех решение да изчакам. След това нищо не стана, още веднъж писах на Манов, той спря да ми дава отговор. Реших да диря различен човек, който да се заеме със случая и да работи. Свързах се с различен народен представител от ГЕРБ, чието име няма да оповестявам към този момент. Той ми сподели, че смяната е наложителна, и ме увери, че ще направи всичко, с цел да се случи тя. Поиска среща с председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, тъй като, в случай че тя го беше внесла в комисиите и беше влезнал в зала за гласоподаване, щеше да се одобри, защото ГЕРБ има болшинство. Караянчева обяснила, че това не е станало, тъй като се чакало мнение на извънпарламентарните организации, а те са 17. За мен отговорът беше друг, който чаках. Това е несъответстващо.
- Как ще продължите битката за смяната?
- Промяната в този закон да стане факт стана идея на живота ми. Това е едно от нещата, които желая да направя за моето дете, което изгубих. Не се бях замислял за какво на мен се случи тъкмо това. На никого нищо неприятно в никакъв случай не съм направил в този живот, само че в един миг започнах да мисля по въпроса. Мисля си от време на време, че може пък да ми се е случило това ужасяващо нещо, с цел да мога да се боря за смяна в закона и по този метод да оказа помощ на всички, които, не дай Боже, може да изпаднат в моята обстановка. Имам желание да направя фондация на името на Андреа, само че не е толкоз елементарно. Идеята е да се оказва помощ на родители в моята обстановка, най-малкото с юридическа помощ, която е доста значима. Отправял съм зов, когато съм имал опция да приказвам в медиите, към всички потърпевши в моето състояние да ме поддържат, тъй като ние хората сме страната. Българите имаме неприятния табиет да забравяме. След всеки пестник забравяме предходния, а не би трябвало да е по този начин. Като стане тежко закононарушение, при което е убито дете, хората плачат, стачкуват, само че минава време и всичко утихва. Има значими неща, които би трябвало да се случват, с цел да живеем в естествена страна, само че хората би трябвало да го желаят. Не съм правист, само че зная, че законите във всяка страна се вършат в интерес на хората, а не на тези, които престъпват закона.
- Как ще коментирате обстоятелството, че килърът не е обжалвал присъдата си?
- Най-вероятно неговите родители и той да са сметнали, че няма смисъл. Едва ли той съжалява за осъщественото. Не може подобен, не мога да го нарека човек, да съжалява. Той не е откраднал колело или кокошка, а грубо е умъртвил човек. Най-лошото, което демонстрира, че не бил могъл да съжалява, е, че след закононарушението не е имал скрупули, а е направил опит да продължи живота си обикновено - с откраднатите от Андреа пари си е купил музика да се радостни. На него му дадоха 18 година затвор, които евентуално няма да излежи, а аз имам доживотна. Сега идват празници, по какъв начин да чествам, като знам, че детето ми го няма. Апелът ми към всички в навечерието на най-светлите празници е да бъдат индивиди. Хората живеят с настройката, че на тях няма да се случи най-лошото, и аз несъмнено по този начин съм мислил, само че неприятното може да почука на всяка врата и никой не е застрахован.
Зверското закононарушение бе осъществено на 11 януари, а за него заяви първо организация BulNews.
След загубата на щерка си нейният татко поема самодейност за смяна в закона, съгласно която да се постановат по-тежки санкции за малолетни убийци от планувания все още най-много от 12 години затвор. Поправката бе обещана на почернения баща персонално от премиера Бойко Борисов. Текстът е импортиран в Народното събрание, само че към момента не е признат. Убиецът на Андреа - малолетният Аксел Олегов бе наказан на общо 18 година затвор по четири обвинявания - за влизане с щурм, обир, обезчестяване и ликвидиране.
- Господин Руменов, до каква степен стигна инициираната от вас смяна за по-тежки санкции на малолетни убийци?
- На този стадий няма оживление от страна на ръководещите, които първоначално, когато стана закононарушението, одобриха концепцията, тъй като това, което се случи с мен, е ужасяващо, само че освен за мен, а за всички хора в България. Ако не се направи нужното, няма да е хубаво за никой - ликвидиране от подобен темперамент като на моето дете е ужасяваща свирепост и би трябвало да има съответно наказване за причинителите, което да работи като превантивна и възпитателна мярка. Има закони в България, само че след случилото се с Андреа се разбра, че настоящите не служат на хората, а на тези, които ги престъпват.
- Какви съответно промени желаете?
- На 31 януари юрист Марин Марковски, депутатът от ГЕРБ Маноил Манов и правни специалисти внесоха в Народното събрание поправката в закона за малолетните убийци. Тя е кръстена на моето дете - "Поправката Андреа ". Текстът планува горна граница от 20 година затвор за малолетни, когато касаят изключително тежки случаи като моя - ликвидиране, блудничество, а не за всеки малолетен палач.
Първият ми конфликт със закона беше, когато отидох в следствената прокуратура и ми споделиха, че оптималното наказване, което може да получи малолетен, е 12 година затвор. За мен беше ужасяващо. След случилото се с детето ми аз бях ни жив, ни починал, не можех да понеса и обстоятелството, че килърът ще получи най-много единствено 12 години.
Мисля, че институциите в страната не приказват между тях и в моя случай това е един тип израстване и надграждане на този палач. Основното обучение е наложително, а той от първи клас е спрял да върви на учебно заведение и никой не е обърнал внимание, трябвало е обществените да се намесят. Какво е правил - занимавал се е с грабежи, направил е опит за ликвидиране на безсилен човек и нахлуване на служител на реда. Не е осъден съответно, получил е пробация и условна присъда. Така му е даден късмет да прави нови закононарушения и стига до моя случай, за което получи 18 година затвор. Най-вероятно няма да ги излежи, ще излезе и ще извърши ново закононарушение. Питам каква отговорност носят политиците? Не споделям, че държавното управление на ГЕРБ не си е свършило работата, тъй като Законът за малолетните убийци е от 1998 година и никой за толкоз доста години не е счел за обикновено да направи някаква смяна, макар че през това време са ставали тежки закононарушения, осъществени от малолетни.
Когато разбрах в следствието, че 12 година е оптималното наказване, взех решение, че би трябвало да се боря за смяна на този закон, който не би трябвало да съществува. Той толерира правата на убийците, а не на останалите хора. Това не е правова страна и не би трябвало да бъде по този начин.
- Чувствате ли се измамен от политиците, откакто 11 месеца поправката не е призната?
- След случилото се с детето ми разговарях с премиера Бойко Борисов. Казах му, че той е последната ми вяра за смяна в закона. Той ми изясни, че тя не би засегнала моя случай, тъй като работи остарелият закон по времето, когато е осъществено закононарушението. Колкото и да ми се искаше нещо друго, аз одобрих този факт. Премиерът даде обещание смяна и тя беше импортирана на 31 януари. Казах си: "Поне ще има за всички, които попаднат в моята обстановка, а тя е най-жестоката - да загубиш дете, няма нещо по-жестоко на този свят. Аз повярвах на Бойко Борисов, не на държавника и политика, а на бащата и родителя, който също има дете. После отпътувах да работя във Англия, с цел да съм ангажиран, тъй като съзнавах, че няма да изкарам дълго, в случай че се отдам на болката, която изпитвам и която няма по какъв начин да опиша с думи.
- През това време някой осведоми ли ви какво се случва?
- Минаха два месеца и взех решение да ревизира какво става. Свързах се с депутата Маноил Манов. Той сподели, че чакат да се гласоподава в Народното събрание и това ще стане. Обясни, че доста адвокати са били срещу, само че министър председателят и той са на твърда позиция. Това ми даде някаква вяра, зная, че нещата не стават толкоз бързо, и взех решение да изчакам. След това нищо не стана, още веднъж писах на Манов, той спря да ми дава отговор. Реших да диря различен човек, който да се заеме със случая и да работи. Свързах се с различен народен представител от ГЕРБ, чието име няма да оповестявам към този момент. Той ми сподели, че смяната е наложителна, и ме увери, че ще направи всичко, с цел да се случи тя. Поиска среща с председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, тъй като, в случай че тя го беше внесла в комисиите и беше влезнал в зала за гласоподаване, щеше да се одобри, защото ГЕРБ има болшинство. Караянчева обяснила, че това не е станало, тъй като се чакало мнение на извънпарламентарните организации, а те са 17. За мен отговорът беше друг, който чаках. Това е несъответстващо.
- Как ще продължите битката за смяната?
- Промяната в този закон да стане факт стана идея на живота ми. Това е едно от нещата, които желая да направя за моето дете, което изгубих. Не се бях замислял за какво на мен се случи тъкмо това. На никого нищо неприятно в никакъв случай не съм направил в този живот, само че в един миг започнах да мисля по въпроса. Мисля си от време на време, че може пък да ми се е случило това ужасяващо нещо, с цел да мога да се боря за смяна в закона и по този метод да оказа помощ на всички, които, не дай Боже, може да изпаднат в моята обстановка. Имам желание да направя фондация на името на Андреа, само че не е толкоз елементарно. Идеята е да се оказва помощ на родители в моята обстановка, най-малкото с юридическа помощ, която е доста значима. Отправял съм зов, когато съм имал опция да приказвам в медиите, към всички потърпевши в моето състояние да ме поддържат, тъй като ние хората сме страната. Българите имаме неприятния табиет да забравяме. След всеки пестник забравяме предходния, а не би трябвало да е по този начин. Като стане тежко закононарушение, при което е убито дете, хората плачат, стачкуват, само че минава време и всичко утихва. Има значими неща, които би трябвало да се случват, с цел да живеем в естествена страна, само че хората би трябвало да го желаят. Не съм правист, само че зная, че законите във всяка страна се вършат в интерес на хората, а не на тези, които престъпват закона.
- Как ще коментирате обстоятелството, че килърът не е обжалвал присъдата си?
- Най-вероятно неговите родители и той да са сметнали, че няма смисъл. Едва ли той съжалява за осъщественото. Не може подобен, не мога да го нарека човек, да съжалява. Той не е откраднал колело или кокошка, а грубо е умъртвил човек. Най-лошото, което демонстрира, че не бил могъл да съжалява, е, че след закононарушението не е имал скрупули, а е направил опит да продължи живота си обикновено - с откраднатите от Андреа пари си е купил музика да се радостни. На него му дадоха 18 година затвор, които евентуално няма да излежи, а аз имам доживотна. Сега идват празници, по какъв начин да чествам, като знам, че детето ми го няма. Апелът ми към всички в навечерието на най-светлите празници е да бъдат индивиди. Хората живеят с настройката, че на тях няма да се случи най-лошото, и аз несъмнено по този начин съм мислил, само че неприятното може да почука на всяка врата и никой не е застрахован.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ