Разкодират четири бедствия, белязали живота в България СНИМКИ
Екип от учени от Българска академия на науките прави неповторимо проучване на анторопологичните особености на 4 местни бедствени събития, сполетели региони в България през интервала 2011-2017 година: Земетресението в Перник 2012 г.; Наводнението и свлачището в Аспарухово 2014 г.; Шапът в Странджа 2011 г.; Експлозията в Хитрино 2016 година
Проектът под името "Локални бедствия и качество на живот: Културни тактики в превъзмогване на естествени, софтуерни и биологични произшествия " разкрива новаторската концепция, че измененията в качеството на живота са знак за резултата на бедствието, а моделите за тяхното отреагиране във всекидневната просвета са същностна част от механизмите за превъзмогване на бедствието, за вярно ръководство на рецесии и реализиране на съответна политика за предварителна защита, прецизира dir.bg.
Изследване на бедствието в Перник, Снимка: Личен списък на доцент доктор Еля Цанева
Проектът е в програмата за фундаментални научни проучвания на ФНИ и е развъртян от екип от осем души - доценти, основни асисистенти и докторанти, от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките с финансиране за 36 месеца от тази стратегия. Проектът към този момент е при започване на втора фаза на изследването. Зад създаването на това новаторско филантропично научно поле, споделя ръководителят на плана доцент Еля Цонева.
Доц. доктор Еля Цонева, Снимка: Личен списък на доцент доктор Еля Цанева
Доц. Еля Цанева от ИЕФЕМ при Българска академия на науките е ученик на Историческия ф-тет на СУ "Св.Кл.Охридски " със специализация по етнография. Има докторат по етнография от МГУ "М. Ломоносов ", Русия, и по социология от UNSW в Сидней, Австралия. Научни ползи в региона на доктрина на етничността, ритуално роднинство и антропология на бедствията и злополуките.
- По какъв индикатор са определени тези четири бедствия у нас, това ли са най-големите, станали у нас през последните години?
- Преди всичко искахме бедствията и бедствените обстановки да са от друг и по-обхватно внушителен вид и се спряхме върху: Земетресението в Перник от 2012 година и наводнението и свлачището в кв. Аспарухово от 2014 година като образци за естествени бедствия с разнообразни съпътстващи ги обстоятелства; Шапът в Странджа от 2011 година е биологична катастрофа; Експлозията в с. Хитрино през 2016 година е образец за софтуерно злополучие.
На второ място, стараехме се да представим относително уравновесено демографската, урбанистична и ландшафтна картина - по този начин избрахме бедствените локуси: имаме огромен град (Перник), квартал на огромния град (Аспарухово), село (Хитрино), единство на области (Странджа, където изследваме областите Царево, Средец и следва Малко Търново).
Освен това, в тези наранени места вниманието е концентрирано върху население, което в етносоциален и етнокултурен проект принадлежи към характерни обособени местни групи. За тях опитваме да проследим цялата скàла на бедствието: от факторите и нишите на накърнимост и риск, през хода на разрастване на бедствието и реакцията на популацията, до неговото превъзмогване и нормализиране на живота.
И в трите индикатори търсим факторите за облекчение въздействието на катастрофичните последствия, залегнали в културата на популацията. Тази разноцветност на избора и показаните бедствия дава опция за изследване на две съществени взаимосвързани линии: обичайният и надграден кулутурно-екологичен опит и познание на локално ниво и комплексното качество на живота на хората в главните му насоки: физическо богатство, психически аспекти на здравето, обществено богатство.
Подбраните бедствия ни дадоха опция да формулираме и двете цели на плана: Научната цел на плана е основополагане за българската просвета на новаторско филантропично научно поле "Антропология на бедствията и злополуките ", с което посредством развиване на научното знание върху сюжета ще се внесе принос към изследователската методология; ще се реализира повишение на научния потенциал и разширение на опциите за професионалната подготовка и академично развиване за умел и за млад теоретичен състав.
Социалната цел е внасяне на изчерпателен принос към реализиране на съответна политика за предварителна защита на бедствията, реагиране и очистване на следствията от тях и възобновяване качеството на живота на локалните общности, в това число посредством опита, приближаващ от тяхната култура; реализиране на градивен и ефикасен разговор сред учените и управническите структури по места за повишение успеваемостта на работата им.
Екипът от Българска академия на науките, който прави неповторимото антропологично проучване на бедствията, Снимка: Личен списък на доцент доктор Еля Цонева
Преценяваме плана като главно теренен; формирахме два теренни екипа и всеки се зае да изследва по две от упоменатите дестинации. През първия стадий от работата шестима члена на екипа организирахме общо 179 теренни дни изследване. Покрит е експедиционно целият терен, като се изключи обособени селища от община Малко Търново в Странджа. Като предварителна извадка от свалените теренни записи в Народописния списък на ИЕФЕМ до момента са постъпили 258 с. материал от четирите дестинации (който е към 1/5 от упования цялостен материал).
- Бедствията влизат в историята с вреди и жертви, само че те постановат и коренни промени във вековните обичаи и обичай на хората. Какво демонстрират теренните изследвания до този миг?
- И в българските земи множеството видове бедствия са се появявали нерядко в историческото време и за тях културната памет и локалните обичаи дълго си спомнят. По тази причина реагирането на бедствия и произшествия от разнороден темперамент е надълбоко вкоренено в културата на популацията.
На основата на този спомен засегнатото население основава мислене, създава модели и тактики за отношение и реакция, които - в случай че са съответно изучени и оценени, и през днешния ден биха могли да се приложат в едно рационално държание за предварителна защита и превъзмогване на резултатите от бедствията. Успешните стандарти, открити при сходен разбор, биха намерили място в насоки и инструкции от формален темперамент взаимно с ограниченията на локалните и централни органи, с цел да покачат тяхната успеваемост.
И на пръв взор е ясно, че след всяко бедствено събитие се трансформират аспекти от живота на директно засегнатите хора, техните фамилии, другарски и роднински кръгове, съседи, локалната и районна общности, а и по-широко. Отивайки измежду хората, претърпели тези бедствия, ние желаеме да разберем по какъв начин тяхната просвета реагира на бедствията. Тази реакция е съгласно характера на бедствието. Ето в резюме някои наши наблюдения:
В Пернишко шест години след бедствието - лятото на 2018 година, констатирахме съществени градивни промени в района, сведени на всички места до монтаж на бетонни пояси и издигане на колони, като даже краткотрайните жилища се оформят по подобен метод - в плана са регистрирани десетки такива промени. Интериорът на дома - икономически, домашен и персонален, се укрепва по-устойчиво и се търсят способи да е постоянен и дълготраен (с. Дивотино).
В проучените села, при съществуване на огромни икономически дворове, постройки за инвентар се трансформират като предопределение в летни кухни или стаи с кревати за фамилията, в които се складира храна и нужни движимости (с. Витановци). Навсякъде в засегнатите семейства се приготвят и пакети с най-необходимото, а водата в тях се сменя от време на време.
В Хитрино също откриваме интериорни промени, например новите къщи са с огромни изби, вратите се отварят на открито, с цел да се излиза при положение на съборени стени и покриви, блокиращи пътя и така нататък
Учените от Българска академия на науките изследват бедствието в Хитрино на терен Учените от Българска академия на науките изследват бедствието в Хитрино на терен, Снимка: Личен архи на доцент доктор Еля Цанева
В Странджа има наклонност към смяна на поминъчната активност измежду шапа от 2011 година и последвалите други биозарази: от едрото говедовъдство се мина всеобщо към овцевъдство и туризъм; установяваме неявяване на този стадий на необятно дебатирана и профилирана идея за стопанското бъдеще на района и мястото му в националната стопанска система, за ориста на обичайното странджанско отглеждане на животни.
Учените от Българска академия на науките изследват на терен последствията от шапа в Странджа, Снимка: Личен списък на доцент доктор Еля Цанева
В Аспарухово някои измежду потърпевшите стопират след бедствието да употребяват мазетата си, които са били залети с вода, считана от хората за "мръсна ", защото е донесла гибел на съселяните им, като ги е повлякла и удавила. И там, сходно на Хитрино, някои обръщат вратите на сутерените и мазите по този начин, че да се отварят на открито, с цел да не се повтори затварянето на хора от придошла вода или срутени строителни материали.
Създават се нови места наизуст, които носят всички специфики на принадлежността на хората и особености на културата им: например в Аспарухово се появяват две такива средоточия, построени от формалната власт - плоча за памет и признателност към доброволците, притекли се на помощ, която е инициирана и проведена от общината и ръководещите, и паметна плоча на жертвите и оформяне на градинка - от жителите на махалата.
Очертават се и нови организационни и лидерски групи - инициативни комитети за помощи, за възстановяване живота на хората, организации посредници сред управленческите структури и потърпевшите.
- Каква е ролята на религията и окултните ритуали след бедствията? Какви нови практики откривате?
- Навсякъде необятно установяваме отражение на бедствията в духовния живот: поява на молебени, курбани, шествия, мемориални изнасяния и помени, активизирано и профилирано честване на патронни празници, дни на светци-пазители. Например в с. Кости се установи от нас повишена респект към пазителя на дребния и наедрял рогат добитък Св. Модест в Странджа, където иконата му в остарялата църква е постоянно обект на внимание и фетиш.
В Аспарухово също навлизат нови ритуали: В памет на жертвите годишно се провеждат молебени и шествия по пътя на дъждовните талази на 19 юни и на Кръстовден по самодейност на локалната православна черква и с поддръжката на хората. Никулден стартира да се празнува в памет на починалите. В мюсюлманската част също се организират станали към този момент обичайни молебствия за тях.
В Перник и Пернишко необятно и трайно се извършват курбани за потърпевшите от земетресението - в самия град това се прави годишно в централния градски храм "Св. Иван Рилски ", също в кв. "Монте Карло ", в Дивотино и Мещица. Вдигат се и кръстове за памет на събитието по хълмове край селищата.
- Вие сте създали голям брой анкети с потърпевшите. Бихте ли разказали някои от тези истории, които са останали най-ярко в съзнанието Ви?
- Анкетите, които организирахме и анализирахме, са замислени да покажат най-общо трендовете на реакции и поведенчески тактики на локалното население за справяне със съответното злополучие. Те нямат необятен внушителен темперамент, нито пък са сбирки от разкази за персонални прекарвания, въпреки че несъмнено, такива данни се включват.
В общия комплекс от реакции има доста впечатляващи неща: да вземем за пример, в Аспарухово си припомням, че хората са били толкоз шокирани и в бездънен стрес от протичащото се, тъй че единствено към 20% от запитаните си спомняха да са подхванали някакво избавително деяние:
"Спасявах брачната половинка и кучето "; "Втурнах се да избавям комшиите си "; "Бях в мазето с три деца, сграбчих ги, до кръста бяхме във вода и се качих нагоре " - разнообразни са получателите на действието.
В Хитрино, защото приказваме за прочувствената изненада и подбудения от нея смут, мога да ви кажа, че половината от запитаните демонстрираха една хиперболизирана обективация на изпитаното възприятие на боязън и го сравняваха с други бедствени моменти - "ядрен гърмеж ", "бомбардировка ", "земетресение ": "Видях кълбо като при нуклеарен гърмеж, пищяха сирени "; "Беше като при бомбардировка - боязън и смут "; "Появи се ослепителна светлина, чу се страховит гръм, все едно земетресение " и така нататък
От всяка дестинация имаме по 50 анкети, по чието осмисляне и контекстуализиране към момента работим и резултатите предстоят.
- След шапа станахме очевидци и на друго злополучие у нас - свинската чума. Тези заболявания удрят главен занаят в цели райони. Изследването ви дава ли насоки за развиване на политики в засегнатите райони?
- Когато писахме плана и търсехме биологична болест, към която да насочим вниманието си, чумата по животните към момента не се беше случила.
Затова се фокусирахме върху шапа в югоизточна България. Когато събираме в този момент сведения за следствията от него, хората естествено желаят да ни опишат даже повече за чумата, заради нейната новост. Забелязваме доста паралели в реагирането на популацията, само че налице са и основни оценки - когато пристигна чумата и за следващ път нанесе разрушения на обичайния бранш на българите, времето към този момент бе напреднало, стопаните имаха опита от събитията с шапа, упованията и страховете им бяха по-аргументирани и ми се коства, че бяха по-опитни и с нараснал капацитет да отстояват правата и полезностите си.
Накрая си разрешавам да споделя няколко първични планирани упования от плана, които са дефинирани прекомерно систематизирано по този начин, че да отговорят на концепцията за включването на плана ни в програмата за фундаментални проучвания. Вярваме, че вследствие на този план ще успеем да аргументираме тезите, че:
1. Локалните бедствия имат сложен темперамент: засягат в друга степен (дълбочина, обсег и сила), само че без изключение, всички страни от живота и бита на индивидите и групите по места;
2. Общностите по места и райони дават на бедствието ниши на накърнимост и риск, съгласно особеностите и историята на културата, стандартите и спецификите на живот и съжителство; тяхното разкриване и опознаване е изискване за сполучливо прогнозиране на рисковете и предварителна защита на тежки последствия;
3. Всекидневната просвета в рефлексията й върху категорията "качество на живот ", е гъвкавият и "ковък " детайл на реагиране на бедствието, който при сполучлив мениджмънт на следствията може да съхрани/възстанови/повиши качеството на живот на засегнатите групи.
Трагедията в Хитрино 2016 година, Снимка: "Булфото "
Проектът под името "Локални бедствия и качество на живот: Културни тактики в превъзмогване на естествени, софтуерни и биологични произшествия " разкрива новаторската концепция, че измененията в качеството на живота са знак за резултата на бедствието, а моделите за тяхното отреагиране във всекидневната просвета са същностна част от механизмите за превъзмогване на бедствието, за вярно ръководство на рецесии и реализиране на съответна политика за предварителна защита, прецизира dir.bg.
Изследване на бедствието в Перник, Снимка: Личен списък на доцент доктор Еля Цанева
Проектът е в програмата за фундаментални научни проучвания на ФНИ и е развъртян от екип от осем души - доценти, основни асисистенти и докторанти, от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките с финансиране за 36 месеца от тази стратегия. Проектът към този момент е при започване на втора фаза на изследването. Зад създаването на това новаторско филантропично научно поле, споделя ръководителят на плана доцент Еля Цонева.
Доц. доктор Еля Цонева, Снимка: Личен списък на доцент доктор Еля Цанева
Доц. Еля Цанева от ИЕФЕМ при Българска академия на науките е ученик на Историческия ф-тет на СУ "Св.Кл.Охридски " със специализация по етнография. Има докторат по етнография от МГУ "М. Ломоносов ", Русия, и по социология от UNSW в Сидней, Австралия. Научни ползи в региона на доктрина на етничността, ритуално роднинство и антропология на бедствията и злополуките.
- По какъв индикатор са определени тези четири бедствия у нас, това ли са най-големите, станали у нас през последните години?
- Преди всичко искахме бедствията и бедствените обстановки да са от друг и по-обхватно внушителен вид и се спряхме върху: Земетресението в Перник от 2012 година и наводнението и свлачището в кв. Аспарухово от 2014 година като образци за естествени бедствия с разнообразни съпътстващи ги обстоятелства; Шапът в Странджа от 2011 година е биологична катастрофа; Експлозията в с. Хитрино през 2016 година е образец за софтуерно злополучие.
На второ място, стараехме се да представим относително уравновесено демографската, урбанистична и ландшафтна картина - по този начин избрахме бедствените локуси: имаме огромен град (Перник), квартал на огромния град (Аспарухово), село (Хитрино), единство на области (Странджа, където изследваме областите Царево, Средец и следва Малко Търново).
Освен това, в тези наранени места вниманието е концентрирано върху население, което в етносоциален и етнокултурен проект принадлежи към характерни обособени местни групи. За тях опитваме да проследим цялата скàла на бедствието: от факторите и нишите на накърнимост и риск, през хода на разрастване на бедствието и реакцията на популацията, до неговото превъзмогване и нормализиране на живота.
И в трите индикатори търсим факторите за облекчение въздействието на катастрофичните последствия, залегнали в културата на популацията. Тази разноцветност на избора и показаните бедствия дава опция за изследване на две съществени взаимосвързани линии: обичайният и надграден кулутурно-екологичен опит и познание на локално ниво и комплексното качество на живота на хората в главните му насоки: физическо богатство, психически аспекти на здравето, обществено богатство.
Подбраните бедствия ни дадоха опция да формулираме и двете цели на плана: Научната цел на плана е основополагане за българската просвета на новаторско филантропично научно поле "Антропология на бедствията и злополуките ", с което посредством развиване на научното знание върху сюжета ще се внесе принос към изследователската методология; ще се реализира повишение на научния потенциал и разширение на опциите за професионалната подготовка и академично развиване за умел и за млад теоретичен състав.
Социалната цел е внасяне на изчерпателен принос към реализиране на съответна политика за предварителна защита на бедствията, реагиране и очистване на следствията от тях и възобновяване качеството на живота на локалните общности, в това число посредством опита, приближаващ от тяхната култура; реализиране на градивен и ефикасен разговор сред учените и управническите структури по места за повишение успеваемостта на работата им.
Екипът от Българска академия на науките, който прави неповторимото антропологично проучване на бедствията, Снимка: Личен списък на доцент доктор Еля Цонева
Преценяваме плана като главно теренен; формирахме два теренни екипа и всеки се зае да изследва по две от упоменатите дестинации. През първия стадий от работата шестима члена на екипа организирахме общо 179 теренни дни изследване. Покрит е експедиционно целият терен, като се изключи обособени селища от община Малко Търново в Странджа. Като предварителна извадка от свалените теренни записи в Народописния списък на ИЕФЕМ до момента са постъпили 258 с. материал от четирите дестинации (който е към 1/5 от упования цялостен материал).
- Бедствията влизат в историята с вреди и жертви, само че те постановат и коренни промени във вековните обичаи и обичай на хората. Какво демонстрират теренните изследвания до този миг?
- И в българските земи множеството видове бедствия са се появявали нерядко в историческото време и за тях културната памет и локалните обичаи дълго си спомнят. По тази причина реагирането на бедствия и произшествия от разнороден темперамент е надълбоко вкоренено в културата на популацията.
На основата на този спомен засегнатото население основава мислене, създава модели и тактики за отношение и реакция, които - в случай че са съответно изучени и оценени, и през днешния ден биха могли да се приложат в едно рационално държание за предварителна защита и превъзмогване на резултатите от бедствията. Успешните стандарти, открити при сходен разбор, биха намерили място в насоки и инструкции от формален темперамент взаимно с ограниченията на локалните и централни органи, с цел да покачат тяхната успеваемост.
И на пръв взор е ясно, че след всяко бедствено събитие се трансформират аспекти от живота на директно засегнатите хора, техните фамилии, другарски и роднински кръгове, съседи, локалната и районна общности, а и по-широко. Отивайки измежду хората, претърпели тези бедствия, ние желаеме да разберем по какъв начин тяхната просвета реагира на бедствията. Тази реакция е съгласно характера на бедствието. Ето в резюме някои наши наблюдения:
В Пернишко шест години след бедствието - лятото на 2018 година, констатирахме съществени градивни промени в района, сведени на всички места до монтаж на бетонни пояси и издигане на колони, като даже краткотрайните жилища се оформят по подобен метод - в плана са регистрирани десетки такива промени. Интериорът на дома - икономически, домашен и персонален, се укрепва по-устойчиво и се търсят способи да е постоянен и дълготраен (с. Дивотино).
В проучените села, при съществуване на огромни икономически дворове, постройки за инвентар се трансформират като предопределение в летни кухни или стаи с кревати за фамилията, в които се складира храна и нужни движимости (с. Витановци). Навсякъде в засегнатите семейства се приготвят и пакети с най-необходимото, а водата в тях се сменя от време на време.
В Хитрино също откриваме интериорни промени, например новите къщи са с огромни изби, вратите се отварят на открито, с цел да се излиза при положение на съборени стени и покриви, блокиращи пътя и така нататък
Учените от Българска академия на науките изследват бедствието в Хитрино на терен Учените от Българска академия на науките изследват бедствието в Хитрино на терен, Снимка: Личен архи на доцент доктор Еля Цанева
В Странджа има наклонност към смяна на поминъчната активност измежду шапа от 2011 година и последвалите други биозарази: от едрото говедовъдство се мина всеобщо към овцевъдство и туризъм; установяваме неявяване на този стадий на необятно дебатирана и профилирана идея за стопанското бъдеще на района и мястото му в националната стопанска система, за ориста на обичайното странджанско отглеждане на животни.
Учените от Българска академия на науките изследват на терен последствията от шапа в Странджа, Снимка: Личен списък на доцент доктор Еля Цанева
В Аспарухово някои измежду потърпевшите стопират след бедствието да употребяват мазетата си, които са били залети с вода, считана от хората за "мръсна ", защото е донесла гибел на съселяните им, като ги е повлякла и удавила. И там, сходно на Хитрино, някои обръщат вратите на сутерените и мазите по този начин, че да се отварят на открито, с цел да не се повтори затварянето на хора от придошла вода или срутени строителни материали.
Създават се нови места наизуст, които носят всички специфики на принадлежността на хората и особености на културата им: например в Аспарухово се появяват две такива средоточия, построени от формалната власт - плоча за памет и признателност към доброволците, притекли се на помощ, която е инициирана и проведена от общината и ръководещите, и паметна плоча на жертвите и оформяне на градинка - от жителите на махалата.
Очертават се и нови организационни и лидерски групи - инициативни комитети за помощи, за възстановяване живота на хората, организации посредници сред управленческите структури и потърпевшите.
- Каква е ролята на религията и окултните ритуали след бедствията? Какви нови практики откривате?
- Навсякъде необятно установяваме отражение на бедствията в духовния живот: поява на молебени, курбани, шествия, мемориални изнасяния и помени, активизирано и профилирано честване на патронни празници, дни на светци-пазители. Например в с. Кости се установи от нас повишена респект към пазителя на дребния и наедрял рогат добитък Св. Модест в Странджа, където иконата му в остарялата църква е постоянно обект на внимание и фетиш.
В Аспарухово също навлизат нови ритуали: В памет на жертвите годишно се провеждат молебени и шествия по пътя на дъждовните талази на 19 юни и на Кръстовден по самодейност на локалната православна черква и с поддръжката на хората. Никулден стартира да се празнува в памет на починалите. В мюсюлманската част също се организират станали към този момент обичайни молебствия за тях.
В Перник и Пернишко необятно и трайно се извършват курбани за потърпевшите от земетресението - в самия град това се прави годишно в централния градски храм "Св. Иван Рилски ", също в кв. "Монте Карло ", в Дивотино и Мещица. Вдигат се и кръстове за памет на събитието по хълмове край селищата.
- Вие сте създали голям брой анкети с потърпевшите. Бихте ли разказали някои от тези истории, които са останали най-ярко в съзнанието Ви?
- Анкетите, които организирахме и анализирахме, са замислени да покажат най-общо трендовете на реакции и поведенчески тактики на локалното население за справяне със съответното злополучие. Те нямат необятен внушителен темперамент, нито пък са сбирки от разкази за персонални прекарвания, въпреки че несъмнено, такива данни се включват.
В общия комплекс от реакции има доста впечатляващи неща: да вземем за пример, в Аспарухово си припомням, че хората са били толкоз шокирани и в бездънен стрес от протичащото се, тъй че единствено към 20% от запитаните си спомняха да са подхванали някакво избавително деяние:
"Спасявах брачната половинка и кучето "; "Втурнах се да избавям комшиите си "; "Бях в мазето с три деца, сграбчих ги, до кръста бяхме във вода и се качих нагоре " - разнообразни са получателите на действието.
В Хитрино, защото приказваме за прочувствената изненада и подбудения от нея смут, мога да ви кажа, че половината от запитаните демонстрираха една хиперболизирана обективация на изпитаното възприятие на боязън и го сравняваха с други бедствени моменти - "ядрен гърмеж ", "бомбардировка ", "земетресение ": "Видях кълбо като при нуклеарен гърмеж, пищяха сирени "; "Беше като при бомбардировка - боязън и смут "; "Появи се ослепителна светлина, чу се страховит гръм, все едно земетресение " и така нататък
От всяка дестинация имаме по 50 анкети, по чието осмисляне и контекстуализиране към момента работим и резултатите предстоят.
- След шапа станахме очевидци и на друго злополучие у нас - свинската чума. Тези заболявания удрят главен занаят в цели райони. Изследването ви дава ли насоки за развиване на политики в засегнатите райони?
- Когато писахме плана и търсехме биологична болест, към която да насочим вниманието си, чумата по животните към момента не се беше случила.
Затова се фокусирахме върху шапа в югоизточна България. Когато събираме в този момент сведения за следствията от него, хората естествено желаят да ни опишат даже повече за чумата, заради нейната новост. Забелязваме доста паралели в реагирането на популацията, само че налице са и основни оценки - когато пристигна чумата и за следващ път нанесе разрушения на обичайния бранш на българите, времето към този момент бе напреднало, стопаните имаха опита от събитията с шапа, упованията и страховете им бяха по-аргументирани и ми се коства, че бяха по-опитни и с нараснал капацитет да отстояват правата и полезностите си.
Накрая си разрешавам да споделя няколко първични планирани упования от плана, които са дефинирани прекомерно систематизирано по този начин, че да отговорят на концепцията за включването на плана ни в програмата за фундаментални проучвания. Вярваме, че вследствие на този план ще успеем да аргументираме тезите, че:
1. Локалните бедствия имат сложен темперамент: засягат в друга степен (дълбочина, обсег и сила), само че без изключение, всички страни от живота и бита на индивидите и групите по места;
2. Общностите по места и райони дават на бедствието ниши на накърнимост и риск, съгласно особеностите и историята на културата, стандартите и спецификите на живот и съжителство; тяхното разкриване и опознаване е изискване за сполучливо прогнозиране на рисковете и предварителна защита на тежки последствия;
3. Всекидневната просвета в рефлексията й върху категорията "качество на живот ", е гъвкавият и "ковък " детайл на реагиране на бедствието, който при сполучлив мениджмънт на следствията може да съхрани/възстанови/повиши качеството на живот на засегнатите групи.
Трагедията в Хитрино 2016 година, Снимка: "Булфото "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ