NASA инвестира 500 хил. долара в роботи за добив на злато от Луната
Екип от колежа по инженеринг към Университета на Аризона получи грант от 500 хиляди $ за създаване на роботи за рандеман на злато от Луната, заяви висшето образователно заведение. Финансирането ще е ориентирано към основаване на работещи прототипи на машините.
Като първа фаза те ще бъдат подготвени и тествани на Земята, преди да бъдат изпратени на естествения ни сателит. Отпускането на средствата е част от проекта добивът на злато и други редки детайли да стартира през 2025 година
Как роботите ще добиват злато от Луната
Целта на учените от Университета на Аризона е да основат така наречен „ рояци от роботи “. Те ще бъдат снабдени с архитектурата за компютърно самообразование „ Човешка и обяснима самостоятелна роботска система “ (Human and Explainable Autonomous Robotic System или HEART), която ще им разрешава да работят в екип. Благодарение на нея, роботите ще усъвършенстват и качествата си в бъдеще, считат от екипа.
Машините ще би трябвало да могат да правят цялата работа сами, без да получават спомагателни указания от Земята. " В прочут смисъл, ние сме като фермери. Трябва да внедрим гения в тези същества или по-точно цяла фамилия от същества, с цел да могат те да правят съответни задания. С този развой ние ще усъвършенстваме изкуствените същества, чиято задача е да правят рандеман на злато и други детайли ", споделя професорът по аерокосмичен и машинален инженеринг Джекан Танга
Но работата на роботите няма да се лимитира единствено до минното дело, а ще включва и построяването на нужната инфраструктура. За задачата се планува те да употребяват материала реголит. Това е прахообразното вещество, покриващо цялата лунна повърхнина, което се е образувало вследствие на милиарди години стълкновение на метеорити с Луната. Реголитът се среща и на Земята, като тук той е разследване от ерозионни процеси.
Ако учените съумеят да упражняват самообучаващите се роботи да правят дилемите сами и да усъвършенстват работата си в бъдеще, астронавтите ще могат да се занимават със задания с по-висока добавена стойност.
Колко злато има на Луната?
Не е ясно тъкмо какъв брой е количеството и цената на редките детайли на Луната. Във всеки случай, през 2008 година стана ясно, че на повърхността ѝ има вода, година NASA потвърди съществуването на потребни минерали и метали на нея (включително „ злато и сребро “), а в средата на 2020 година още веднъж NASА потвърди, че на спътника ни има ненадейно огромно количество редки метали, намиращи се под лунната повърхнина.
Не е оригиналност галактически обекти да имат колосално количество метали. Астероидът Psyche (Психея) да вземем за пример, формиран съвсем напълно от метали, главно желязо и никел, само че също и злато, се прави оценка на 10 000 квадрилиона $ (т.е. на 10 000 000 000 000 000 000 долара). За него се допуска, че в миналото е бил ядро на протопланета, отделило се от удар с друго галактическо тяло.
Във всеки случай, в случай че тяло с диаметър от към 200 км има такава цена, единствено можем да си представим какви благосъстояния, в това число под формата на злато и сребро, би могла да има Луната, чийто диаметър е съвсем 3,5 хиляди км. Ако ги сравним с Психея, Луната може да крие редки метали на стойност 175 000 квадрилиона $. Друг е въпросът до каква степен добивът им ще е вероятен или стопански логичен.
Регулацията на добива на редки метали
Добивът на минерали от Луната или други галактически тела до наскоро звучеше като цялостна научна фантастика. Затова първите спогодби за потреблението на галактическото пространство са ориентирани главно за военни цели.
1967 година: Договорът за открития Космос
В разгара на Студената война Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики подписват Договора за открития Космос през 1967 година Това е и основата на галактическото право в днешния му тип.
Неговата същност е възбраната на потреблението на Космоса или небесните тела за военни цели, по-конкретно за въоръжаването им с оръжия за всеобщо заличаване, основаването на военни бази или тестването на оръжия. Особено значимо е, че съгласно договора никоя страна не може да претендира за благосъстоятелност върху галактически обекти и не би трябвало да ги унищожава или замърсява, само че те са свободно налични за проучвателен задачи.
Това на процедура остави потреблението на Космоса за търговски цели в сивата зона, защото сходни действия въобще не се засягаха от съществуващите спосогодби.
Най-новите законови промени и цели пред галактическия рандеман на метали
Това се промени през 2015 година, когато някогашният президент на Съединени американски щати Барак Обама подписа закон, съгласно който веществата, добити от Космоса, са благосъстоятелност на жителите на страната и фирмите, които са ги получили. Законодателната промяна започва официално надпреварата за рандеман на запаси отвън Земята.
Три години по-късно към конкуренцията за Космоса се включи и Люксембург. Страната сътвори лична Космическа организация, фокусирана точно върху минния рандеман в Космоса, най-много от метеорити. Също през 2018 година Русия, в лицето на Роскосмос, даде обещание да сътвори непрекъсната база на Луната в границите на идващите две десетилетия, а президентът Путин установи, че се възнамерява и задача за Марс „ доста скоро “.
През 2020 година, под ръководството на Доналд Тръмп, NASA показа съглашението „ Артемида “. С него Съединени американски щати, Канада, Италия, Люксембург, Япония и Англия, се договориха за параметрите на потребление на Космоса за мирни цели и основаване на „ безвредни зони “ за отбягване на евентуалните спорове. Така Тръмп на процедура прикани жителите на страната да стартират рандеман на минерали от спътника.
Междувременно Европейската галактическа организация показа проект, съгласно който добивът на редки метали от Луната би трябвало да стартира към 2025 година, каквато е и задачата на Съединени американски щати. Тя се стреми към приемане на изотопа хелий-3. Той се употребява в атомната енергетика и за някои медицински диагностични уреди. При цена от съвсем 140 млн. $ за 100 кг, индустриалното му ползване доближи пик от към 8 кг годишно през 2008 година, след което стартира да се свива, в следствие точно на високата му стойност. Точно хелий-3 е веществото, което се надява да добива от Луната и Китай.
Като първа фаза те ще бъдат подготвени и тествани на Земята, преди да бъдат изпратени на естествения ни сателит. Отпускането на средствата е част от проекта добивът на злато и други редки детайли да стартира през 2025 година
Как роботите ще добиват злато от Луната
Целта на учените от Университета на Аризона е да основат така наречен „ рояци от роботи “. Те ще бъдат снабдени с архитектурата за компютърно самообразование „ Човешка и обяснима самостоятелна роботска система “ (Human and Explainable Autonomous Robotic System или HEART), която ще им разрешава да работят в екип. Благодарение на нея, роботите ще усъвършенстват и качествата си в бъдеще, считат от екипа.
Машините ще би трябвало да могат да правят цялата работа сами, без да получават спомагателни указания от Земята. " В прочут смисъл, ние сме като фермери. Трябва да внедрим гения в тези същества или по-точно цяла фамилия от същества, с цел да могат те да правят съответни задания. С този развой ние ще усъвършенстваме изкуствените същества, чиято задача е да правят рандеман на злато и други детайли ", споделя професорът по аерокосмичен и машинален инженеринг Джекан Танга
Но работата на роботите няма да се лимитира единствено до минното дело, а ще включва и построяването на нужната инфраструктура. За задачата се планува те да употребяват материала реголит. Това е прахообразното вещество, покриващо цялата лунна повърхнина, което се е образувало вследствие на милиарди години стълкновение на метеорити с Луната. Реголитът се среща и на Земята, като тук той е разследване от ерозионни процеси.
Ако учените съумеят да упражняват самообучаващите се роботи да правят дилемите сами и да усъвършенстват работата си в бъдеще, астронавтите ще могат да се занимават със задания с по-висока добавена стойност.
Колко злато има на Луната?
Не е ясно тъкмо какъв брой е количеството и цената на редките детайли на Луната. Във всеки случай, през 2008 година стана ясно, че на повърхността ѝ има вода, година NASA потвърди съществуването на потребни минерали и метали на нея (включително „ злато и сребро “), а в средата на 2020 година още веднъж NASА потвърди, че на спътника ни има ненадейно огромно количество редки метали, намиращи се под лунната повърхнина.
Не е оригиналност галактически обекти да имат колосално количество метали. Астероидът Psyche (Психея) да вземем за пример, формиран съвсем напълно от метали, главно желязо и никел, само че също и злато, се прави оценка на 10 000 квадрилиона $ (т.е. на 10 000 000 000 000 000 000 долара). За него се допуска, че в миналото е бил ядро на протопланета, отделило се от удар с друго галактическо тяло.
Във всеки случай, в случай че тяло с диаметър от към 200 км има такава цена, единствено можем да си представим какви благосъстояния, в това число под формата на злато и сребро, би могла да има Луната, чийто диаметър е съвсем 3,5 хиляди км. Ако ги сравним с Психея, Луната може да крие редки метали на стойност 175 000 квадрилиона $. Друг е въпросът до каква степен добивът им ще е вероятен или стопански логичен.
Регулацията на добива на редки метали
Добивът на минерали от Луната или други галактически тела до наскоро звучеше като цялостна научна фантастика. Затова първите спогодби за потреблението на галактическото пространство са ориентирани главно за военни цели.
1967 година: Договорът за открития Космос
В разгара на Студената война Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики подписват Договора за открития Космос през 1967 година Това е и основата на галактическото право в днешния му тип.
Неговата същност е възбраната на потреблението на Космоса или небесните тела за военни цели, по-конкретно за въоръжаването им с оръжия за всеобщо заличаване, основаването на военни бази или тестването на оръжия. Особено значимо е, че съгласно договора никоя страна не може да претендира за благосъстоятелност върху галактически обекти и не би трябвало да ги унищожава или замърсява, само че те са свободно налични за проучвателен задачи.
Това на процедура остави потреблението на Космоса за търговски цели в сивата зона, защото сходни действия въобще не се засягаха от съществуващите спосогодби.
Най-новите законови промени и цели пред галактическия рандеман на метали
Това се промени през 2015 година, когато някогашният президент на Съединени американски щати Барак Обама подписа закон, съгласно който веществата, добити от Космоса, са благосъстоятелност на жителите на страната и фирмите, които са ги получили. Законодателната промяна започва официално надпреварата за рандеман на запаси отвън Земята.
Три години по-късно към конкуренцията за Космоса се включи и Люксембург. Страната сътвори лична Космическа организация, фокусирана точно върху минния рандеман в Космоса, най-много от метеорити. Също през 2018 година Русия, в лицето на Роскосмос, даде обещание да сътвори непрекъсната база на Луната в границите на идващите две десетилетия, а президентът Путин установи, че се възнамерява и задача за Марс „ доста скоро “.
През 2020 година, под ръководството на Доналд Тръмп, NASA показа съглашението „ Артемида “. С него Съединени американски щати, Канада, Италия, Люксембург, Япония и Англия, се договориха за параметрите на потребление на Космоса за мирни цели и основаване на „ безвредни зони “ за отбягване на евентуалните спорове. Така Тръмп на процедура прикани жителите на страната да стартират рандеман на минерали от спътника.
Междувременно Европейската галактическа организация показа проект, съгласно който добивът на редки метали от Луната би трябвало да стартира към 2025 година, каквато е и задачата на Съединени американски щати. Тя се стреми към приемане на изотопа хелий-3. Той се употребява в атомната енергетика и за някои медицински диагностични уреди. При цена от съвсем 140 млн. $ за 100 кг, индустриалното му ползване доближи пик от към 8 кг годишно през 2008 година, след което стартира да се свива, в следствие точно на високата му стойност. Точно хелий-3 е веществото, което се надява да добива от Луната и Китай.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ