Икономическата криза е много по-тежка от тази през 2008 г., заяви икономистът Михаил Кръстев
Eфектите от икономическата рецесия са най-силно подценяваният фактор от началото на изключителната обстановка, провокирана от международната пандемия от COVID-19.
Кризата от 2008 година не се повтаря, доста по-тежка е, съобщи икономистът Михаил Кръстев.
Въпреки, че най-яркото проявяване на идните финансови и стопански усложнения се появи още в средата на месец март, когато главните борсови показатели означиха забележителен спад, то международният политическия хайлайф, ловко направляван от здравните експерти и терзанията на обществото от непознатата болест, избра да обърне взор на другата страна и най-достъпно казано, да пренебрегва икономическите проблеми, най-малко за известно време, съобщи журналистът и икономист Михаил Кръстев пред "Труд ".
Предстоят компликации за банките от еврозоната, предвижда ръководителят на надзорния съвет на ЕЦБ
За положително или неприятно, това, самоуверено можем да заявим, историческо решение, съответства с приключването на първото финансово тримесечие на 2020 година. На процедура данните за това тримесечие по никакъв метод не отразяваха съответно положението на националните стопански системи на всички места по света. В множеството от тях интервалът на така наречен локдаун (замразяване на икономическите процеси за ограничение на разпространяването на пандемията) обхвана едвам последните две седмици на месец март, а в страните, в които този развой закъсня, изобщо не бе отразено в данните за първото тримесечие на 2020 година.
Към началото на месец август към този момент разполагаме с релативно цялостна картина, с цел да пресметнем вредите, които коронакризата, а в частност и по-специално решенията на към този момент упоменатия политически хайлайф нанесе върху международната и европейската стопанска система. Данните за срутва в Брутния вътрешен артикул както на Съединени американски щати, по този начин и на Еврозоната и целия Европейски Съюз бяха оповестени преди дни и те изцяло удостоверяват прогнозите, че се намираме в най-сериозната финансова рецесия от десетилетия, а може би даже и от Голямата меланхолия, стартирала през 1929 година и траяла цяла декада.
Според данни на Американското бюро по стопански разбори сривът на брутния вътрешен артикул на Съединени американски щати за второто тримесечие на 2020 година е в размер на 32.9%, изчислено на годишна база. Това значи, че в случай че американската стопанска система продължи да се срутва със същите темпове до края на годината, една трета от нея ще се е изпарила. Трудно е да предвидим дали сривът ще продължи и с какви темпове, изключително на фона на несигурната и към момента неразрешена обстановка към COVID-19.
Ситуацията в Европа не е доста по-различна, въпреки процентите да не са толкоз стряскащи.
Според оповестените от Европейската статистическа работа данни стопанските системи на страните от Еврозоната са се свили сумарно с 12.1% за второто тримесечие на 2020 година, а този % е 11.9 за Европейския съюз в неговата целокупност. Тук е значимо да отбележим, че оповестените в Съединени американски щати данни са за кумулативен годишен спад на годишна база, до момента в който за Еврозоната на относителен разбор на база тримесечие. Уточнението е значимо, с цел да не се остави усещане, че обстановката в Европа се разграничава доста от тази в Съединени американски щати, защото тя е същата.
Данните са извънредно притеснителни на фона и на сравнението с последната огромна рецесия през 2007-2009 година, когато свиването на европейската стопанска система за едно тримесечие не е надхвърлял 3-4%.
По-внимателен разбор на статистиката ни демонстрира, че страните от Еврозоната и Европейски Съюз, които постановат по-строги ограничения за ограничение на вирусната зараза, са потърпевши по-тежко от тези страни, в които режимът е бил по-либерален.
Показателен образец в това отношение е Испания, където административното блокиране на икономическите процеси бе измежду най-тежките, а този удар върху икономическия живот на страната бе комбиниран с редица нездравословни социалистически практики, измежду които възбраната компаниите да освобождават своите чиновници поради обстановката с COVID-19, практическото прекратяване на фондовите пазари посредством възбраната на късите позиции (залози за спад в цената на индексите) и отчасти национализиране на медицинския и фармацевтичен бранш.
Резултатите от тези политики са видни - Испания е измежду най-засегнатите страни в Европейски Съюз по брой случаи и смъртност в резултат на COVID-19 и в същото време е с най-катастрофален спад на Брутният вътрешен продукт от 18% за второто тримесечие на 2020 година.
Тук е доста значимо да обърнем внимание на един все по-лесно потвърдим факт. Финансовата и икономическа рецесия, които са неминуем и даже здравословен детайл от системата на капитализма, не биха имали толкоз пагубни размери без административната помощ през първите шест месеца на 2020 година. Точно както проучванията на икономисти като Мъри Ротбарт и Лудвиг декор Мизес неопровержимо потвърждават, че до Голямата меланхолия през 30-те години на XX век се доближава след опитите за държавна интервенция, то и в този момент предстоящата от всички Рецесия, повече от 10 години след последната такава, с бързи темпове се трансформира в Депресия поради административно наложените забрани за действие на стопанската система. Ако на този развой бъде комплициран край в къси периоди, то резултатът от идното разрастване на икономическата рецесия сигурно би бил омекотен.
Доказателство за тази теза можем да открием в оповестен преди дни отчет на интернационалната консултантска компания „ Оливер Уайман “, оценяващ положението на европейския банков бранш месеци след експлоадирането на рецесията.
Наред с други изводи специалистите показват, че във връзка с удара върху европейските банки обстановката прилича по-скоро миникризата в интервала 2012-2013 година, в сравнение с тази през 2007-2009 година
Всъщност, макар невиждания спад на Брутният вътрешен продукт и замразяването на икономическите процеси в продължение на месеци, банките поемат повече от два пъти по-лек удар в сравнение с този по време на Голямата криза. В комбиниране с променената регулаторна уредба след 2008 година и по-високите условия за финансова адекватност, европейският банков бранш се оказва изненадващо постоянен. Изключение от това изказване не вършат и българските банки, които съгласно данни на Българска народна банка поддържат по-висока финансова адекватност от огромна част от банките в Еврозоната. След последната договорка за набиране на финансов буфер от Първа капиталова банка, подпечатала влизането ни в Банковия съюз и приходящите с него спомагателни регулации, можем да сме уверени, че обстановката в българския банков бранш остава постоянна както до момента.
Въпросните разбори обаче се вършат на фона на упованието, че до нова икономическа обсада няма да се стигне, без значение от това по какъв начин се развива обстановката с вирусната зараза.
Ако се стигне до нова административна възбрана за действие на цели браншове от стопанската система, то никоя регулаторна рамка не би била задоволителна, с цел да подсигурява стабилността на стопанския живот във всичките му проявления. Отново съгласно отчета на „ Оливер Уайман “ вредите върху европейския банков бранш могат да се удвоят в случай че се стигне до нов локдаун - решение, което напълно зависи от политическия хайлайф на континента.
Друг значим извод при анализиране на икономическата обстановка в Европа и България е да бъде подчертано върху идното развиване на обстановката.
Икономическата рецесия не просто не е завършила, само че към момента не се е достигнало до нейното цялостно разрастване, което ще настъпи в края на 2020 година и ще се развие при започване на идната година.
В този подтекст е извънредно значимо българските ръководещи и европейските им сътрудници да съблюдават консервативна фискална политика и да не разчитат прекомерно доста на субсидираната претовареност. Подпомагането на най-засегнатите браншове от стопанската система е витално нужен в този миг, само че не и за сметка на нарушение на фискалния баланс, още повече предвид на доста по-малките приходи в хазната от началото на годината.
Усилията на държавниците следва да бъдат не толкоз ориентирани към угаждане на желанията на всички наранени от COVID-19, а в рестартиране на стопанската система и повишение на потреблението.
Как да се лимитират отрицателните последствия от икономическата рецесия?
През месеците май и юни Националния статистически институт регистрира дефлация, което е явен сигнал към финансовите и стопански управляващи, че има рецесия в потреблението. От началото на годината регистрираната дефлация е в размер на 1%.
В този дух част от оповестените социално-икономически ограничения могат да допринесат за повишение на потреблението, само че не и да бъдат трайно решение на този проблем.
По-либералната политика в България, по отношение на възбраната за стопански действия по време на изключителното състояние, сигурно ще се отрази на удара върху стопанската система ни в края на годината.
Тази наклонност следва да бъде непокътната и даже надграждана, а на всеки опит за въвеждане на на нова икономическа обсада да се противодейства с обстоятелствата. А за жалост обстоятелствата от второто тримесечие на финансовата 2020 година са задоволително плашещи, с цел да бъдат пренебрегнати.
Кризата от 2008 година не се повтаря, доста по-тежка е, съобщи икономистът Михаил Кръстев.
Въпреки, че най-яркото проявяване на идните финансови и стопански усложнения се появи още в средата на месец март, когато главните борсови показатели означиха забележителен спад, то международният политическия хайлайф, ловко направляван от здравните експерти и терзанията на обществото от непознатата болест, избра да обърне взор на другата страна и най-достъпно казано, да пренебрегва икономическите проблеми, най-малко за известно време, съобщи журналистът и икономист Михаил Кръстев пред "Труд ".
За положително или неприятно, това, самоуверено можем да заявим, историческо решение, съответства с приключването на първото финансово тримесечие на 2020 година. На процедура данните за това тримесечие по никакъв метод не отразяваха съответно положението на националните стопански системи на всички места по света. В множеството от тях интервалът на така наречен локдаун (замразяване на икономическите процеси за ограничение на разпространяването на пандемията) обхвана едвам последните две седмици на месец март, а в страните, в които този развой закъсня, изобщо не бе отразено в данните за първото тримесечие на 2020 година.
Към началото на месец август към този момент разполагаме с релативно цялостна картина, с цел да пресметнем вредите, които коронакризата, а в частност и по-специално решенията на към този момент упоменатия политически хайлайф нанесе върху международната и европейската стопанска система. Данните за срутва в Брутния вътрешен артикул както на Съединени американски щати, по този начин и на Еврозоната и целия Европейски Съюз бяха оповестени преди дни и те изцяло удостоверяват прогнозите, че се намираме в най-сериозната финансова рецесия от десетилетия, а може би даже и от Голямата меланхолия, стартирала през 1929 година и траяла цяла декада.
Според данни на Американското бюро по стопански разбори сривът на брутния вътрешен артикул на Съединени американски щати за второто тримесечие на 2020 година е в размер на 32.9%, изчислено на годишна база. Това значи, че в случай че американската стопанска система продължи да се срутва със същите темпове до края на годината, една трета от нея ще се е изпарила. Трудно е да предвидим дали сривът ще продължи и с какви темпове, изключително на фона на несигурната и към момента неразрешена обстановка към COVID-19.
Ситуацията в Европа не е доста по-различна, въпреки процентите да не са толкоз стряскащи.
Според оповестените от Европейската статистическа работа данни стопанските системи на страните от Еврозоната са се свили сумарно с 12.1% за второто тримесечие на 2020 година, а този % е 11.9 за Европейския съюз в неговата целокупност. Тук е значимо да отбележим, че оповестените в Съединени американски щати данни са за кумулативен годишен спад на годишна база, до момента в който за Еврозоната на относителен разбор на база тримесечие. Уточнението е значимо, с цел да не се остави усещане, че обстановката в Европа се разграничава доста от тази в Съединени американски щати, защото тя е същата.
Данните са извънредно притеснителни на фона и на сравнението с последната огромна рецесия през 2007-2009 година, когато свиването на европейската стопанска система за едно тримесечие не е надхвърлял 3-4%.
По-внимателен разбор на статистиката ни демонстрира, че страните от Еврозоната и Европейски Съюз, които постановат по-строги ограничения за ограничение на вирусната зараза, са потърпевши по-тежко от тези страни, в които режимът е бил по-либерален.
Показателен образец в това отношение е Испания, където административното блокиране на икономическите процеси бе измежду най-тежките, а този удар върху икономическия живот на страната бе комбиниран с редица нездравословни социалистически практики, измежду които възбраната компаниите да освобождават своите чиновници поради обстановката с COVID-19, практическото прекратяване на фондовите пазари посредством възбраната на късите позиции (залози за спад в цената на индексите) и отчасти национализиране на медицинския и фармацевтичен бранш.
Резултатите от тези политики са видни - Испания е измежду най-засегнатите страни в Европейски Съюз по брой случаи и смъртност в резултат на COVID-19 и в същото време е с най-катастрофален спад на Брутният вътрешен продукт от 18% за второто тримесечие на 2020 година.
Тук е доста значимо да обърнем внимание на един все по-лесно потвърдим факт. Финансовата и икономическа рецесия, които са неминуем и даже здравословен детайл от системата на капитализма, не биха имали толкоз пагубни размери без административната помощ през първите шест месеца на 2020 година. Точно както проучванията на икономисти като Мъри Ротбарт и Лудвиг декор Мизес неопровержимо потвърждават, че до Голямата меланхолия през 30-те години на XX век се доближава след опитите за държавна интервенция, то и в този момент предстоящата от всички Рецесия, повече от 10 години след последната такава, с бързи темпове се трансформира в Депресия поради административно наложените забрани за действие на стопанската система. Ако на този развой бъде комплициран край в къси периоди, то резултатът от идното разрастване на икономическата рецесия сигурно би бил омекотен.
Доказателство за тази теза можем да открием в оповестен преди дни отчет на интернационалната консултантска компания „ Оливер Уайман “, оценяващ положението на европейския банков бранш месеци след експлоадирането на рецесията.
Наред с други изводи специалистите показват, че във връзка с удара върху европейските банки обстановката прилича по-скоро миникризата в интервала 2012-2013 година, в сравнение с тази през 2007-2009 година
Всъщност, макар невиждания спад на Брутният вътрешен продукт и замразяването на икономическите процеси в продължение на месеци, банките поемат повече от два пъти по-лек удар в сравнение с този по време на Голямата криза. В комбиниране с променената регулаторна уредба след 2008 година и по-високите условия за финансова адекватност, европейският банков бранш се оказва изненадващо постоянен. Изключение от това изказване не вършат и българските банки, които съгласно данни на Българска народна банка поддържат по-висока финансова адекватност от огромна част от банките в Еврозоната. След последната договорка за набиране на финансов буфер от Първа капиталова банка, подпечатала влизането ни в Банковия съюз и приходящите с него спомагателни регулации, можем да сме уверени, че обстановката в българския банков бранш остава постоянна както до момента.
Въпросните разбори обаче се вършат на фона на упованието, че до нова икономическа обсада няма да се стигне, без значение от това по какъв начин се развива обстановката с вирусната зараза.
Ако се стигне до нова административна възбрана за действие на цели браншове от стопанската система, то никоя регулаторна рамка не би била задоволителна, с цел да подсигурява стабилността на стопанския живот във всичките му проявления. Отново съгласно отчета на „ Оливер Уайман “ вредите върху европейския банков бранш могат да се удвоят в случай че се стигне до нов локдаун - решение, което напълно зависи от политическия хайлайф на континента.
Друг значим извод при анализиране на икономическата обстановка в Европа и България е да бъде подчертано върху идното развиване на обстановката.
Икономическата рецесия не просто не е завършила, само че към момента не се е достигнало до нейното цялостно разрастване, което ще настъпи в края на 2020 година и ще се развие при започване на идната година.
В този подтекст е извънредно значимо българските ръководещи и европейските им сътрудници да съблюдават консервативна фискална политика и да не разчитат прекомерно доста на субсидираната претовареност. Подпомагането на най-засегнатите браншове от стопанската система е витално нужен в този миг, само че не и за сметка на нарушение на фискалния баланс, още повече предвид на доста по-малките приходи в хазната от началото на годината.
Усилията на държавниците следва да бъдат не толкоз ориентирани към угаждане на желанията на всички наранени от COVID-19, а в рестартиране на стопанската система и повишение на потреблението.
През месеците май и юни Националния статистически институт регистрира дефлация, което е явен сигнал към финансовите и стопански управляващи, че има рецесия в потреблението. От началото на годината регистрираната дефлация е в размер на 1%.
В този дух част от оповестените социално-икономически ограничения могат да допринесат за повишение на потреблението, само че не и да бъдат трайно решение на този проблем.
По-либералната политика в България, по отношение на възбраната за стопански действия по време на изключителното състояние, сигурно ще се отрази на удара върху стопанската система ни в края на годината.
Тази наклонност следва да бъде непокътната и даже надграждана, а на всеки опит за въвеждане на на нова икономическа обсада да се противодейства с обстоятелствата. А за жалост обстоятелствата от второто тримесечие на финансовата 2020 година са задоволително плашещи, с цел да бъдат пренебрегнати.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ