Кампаниите са хубаво нещо, но е време да поработите
Едва през вчерашния ден беше следващата демонстрация, отдадена на идеята " донорство и трансплантации ". Мотористите публично закриха сезона и по традиция посветиха събитието на упоменатата идея. Имаше и концерт, връчваха плакети. Организатори бяха Изпълнителна организация " Медицински контрол " и Министерството на здравеопазването с акцията " Да! За живот! "
Директорката на ИАМН се снима с мотористите, вяха се флагове и флаери. Главната цел на акцията на Министерство на здравеопазването и ИАМН, както бе обявено, е да притегли вниманието към тематиките за донорството и трансплантациите.
Вниманието от дълго време е привлечено и хората, претърпели трансплантация, свършиха главната работа по популяризирането на идеята с интензивността си. Време е здравното министерство и " Медицински контрол " да поработят. Защото, както се оказа, хората подаряват органи на починалия си непосредствен, само че ние ги пращаме в Румъния.
От кирилананиево време насам се изяснява, че главният проблем с трансплантациите у нас е в неналичието на донори. Едва в последните седмици служебният здравен министър Галя Кондева призна, че казусът е учредителен. И то откакто следствие на Българска национална телевизия откри, че България е дала на Румъния 25 органа и е взела единствено 1. Същевременно е отказала 40 органа, препоръчани от северната ни съседка от 2021 година насам.
Защо се случва?
Няма постоянно следене на положението на чакащите трансплантация. За да им бъде вкоренен орган, те би трябвало да са в оптималната форма, която разрешава положението им.
Регистърът с настоящото положение на чакащите би трябвало да се поддържа от " Медицински контрол ", която провежда процеса по донорството и трансплантациите. За да не се случва по този начин, че като ти пристигна редът за трансплантация да не си в положение да бъдеш опериран.
Дори здравният министър призна, че процесът по следене на чакащите за присаждане на орган не е регламентиран - това е активност, за която лечебните заведения би трябвало да получават съответното възнаграждение.
Още светлина по " организационният проблем " наскоро внесе един от най-успешните координатори по донорство доктор Христо Христов с обява във Facebook.
У нас не съществува опция приживе да заявиш предпочитание да дариш органите си. Може единствено да откажеш да го направиш. Решението е оставено в ръцете на околните след гибелта ти.
За да бъдат дарени органите ти, ти би трябвало да си се дал прошка с живота в някоя от 38 лечебни заведения, в които има такива центрове. Но и в половината от тези лечебни заведения на процедура няма основана организация за определяне на мозъчна гибел.
Координатори нормално са анестезиолозите, които най-често не получават заплата за осъществяването на тази активност.
Заради слабата организация, неналичието на избрани лекарства и финансиране е по-вероятно органите да не бъдат признати от трансплантационен център в България т. е. да бъдат отказани. Както стана ясно проблем е и неналичието на машини за кондициониране на органи.
Както нормално се случва с хората, които имат мнение у нас, доктор Христов беше освободен от " Пирогов ", откакто през 2023 година съумя да осъществя 9 от общо 22-те донорски обстановки в страната. Въпреки това дребният брой донорски обстановка най-често се трансферира като виновност на координаторите.
" Те са последните, които имат виновност, тъй като от тях не зависи нито следенето на реципиентите, нито грижата. Те нямат огромна опция да открият мозъчна гибел, при липса на търговски интерес от болничното заведение да разгласи такава ", споделя Христина Христова от Асоциацията на пациентите с бъбречни болести пред Българска национална телевизия.
Не е мъчно да се досетим какво спъва процеса, тъй като поддържането на донор в кондиция, експлантацията на органите изискват запаси - пари, екип, време - и трите са недостиг.
Обучението на екипите в донорските и трансплантационни центрове също е проблем. От години се приказва за въвеждане на стратегия за оценка и кондициониране на донори, за образования на експертите, за замесване на лечебните заведения в процеса като се ангажират управленията им с проект за деяние и съответната отчетност.
И проблемите надалеч не се лимитират единствено с приключването на трансплантацията. Липсва проследяващата грижа. За това наскоро загатна и началникът на Военномедицинската академия проф. Венцислав Мутафчийски - страната би трябвало да се погрижи за наблюдението на пациентите след трансплантацията. Препоръката му беше отправена след следващата годишна гала във връзка Европейския ден на донорството и транплантациите. Върху Дървото на живота във фоайето на академията бяха добавени 6 листа в памет на донорите на органи. Шест - толкоз са чернодробните трансплантации във ВМА от началото на годината. Чакат 25 души.
А хората, които се нуждаят от трансплантация в страната, са 823 (по данни на ИАМН), най-вече са нуждаещите се от бъбрек - 770, от ново сърце се нуждаят 22, от бял дроб - 10.
За тях единственият късмет за оцеляване е нов орган. Затова е извънредно време министерство и организация също да поработят за идеята - не с усмивки по показни събития, а с промени, които да провеждат дейно процеса и да спасят повече хора. Няма потребност да ни убеждават в хуманния акт на донорството, ние към този момент сме се убедили. А и отдадените на идеята трансплантирани пациенти не ни разрешават да го забравим.
Директорката на ИАМН се снима с мотористите, вяха се флагове и флаери. Главната цел на акцията на Министерство на здравеопазването и ИАМН, както бе обявено, е да притегли вниманието към тематиките за донорството и трансплантациите.
Вниманието от дълго време е привлечено и хората, претърпели трансплантация, свършиха главната работа по популяризирането на идеята с интензивността си. Време е здравното министерство и " Медицински контрол " да поработят. Защото, както се оказа, хората подаряват органи на починалия си непосредствен, само че ние ги пращаме в Румъния.
От кирилананиево време насам се изяснява, че главният проблем с трансплантациите у нас е в неналичието на донори. Едва в последните седмици служебният здравен министър Галя Кондева призна, че казусът е учредителен. И то откакто следствие на Българска национална телевизия откри, че България е дала на Румъния 25 органа и е взела единствено 1. Същевременно е отказала 40 органа, препоръчани от северната ни съседка от 2021 година насам.
Защо се случва?
Няма постоянно следене на положението на чакащите трансплантация. За да им бъде вкоренен орган, те би трябвало да са в оптималната форма, която разрешава положението им.
Регистърът с настоящото положение на чакащите би трябвало да се поддържа от " Медицински контрол ", която провежда процеса по донорството и трансплантациите. За да не се случва по този начин, че като ти пристигна редът за трансплантация да не си в положение да бъдеш опериран.
Дори здравният министър призна, че процесът по следене на чакащите за присаждане на орган не е регламентиран - това е активност, за която лечебните заведения би трябвало да получават съответното възнаграждение.
Още светлина по " организационният проблем " наскоро внесе един от най-успешните координатори по донорство доктор Христо Христов с обява във Facebook.
У нас не съществува опция приживе да заявиш предпочитание да дариш органите си. Може единствено да откажеш да го направиш. Решението е оставено в ръцете на околните след гибелта ти.
За да бъдат дарени органите ти, ти би трябвало да си се дал прошка с живота в някоя от 38 лечебни заведения, в които има такива центрове. Но и в половината от тези лечебни заведения на процедура няма основана организация за определяне на мозъчна гибел.
Координатори нормално са анестезиолозите, които най-често не получават заплата за осъществяването на тази активност.
Заради слабата организация, неналичието на избрани лекарства и финансиране е по-вероятно органите да не бъдат признати от трансплантационен център в България т. е. да бъдат отказани. Както стана ясно проблем е и неналичието на машини за кондициониране на органи.
Както нормално се случва с хората, които имат мнение у нас, доктор Христов беше освободен от " Пирогов ", откакто през 2023 година съумя да осъществя 9 от общо 22-те донорски обстановки в страната. Въпреки това дребният брой донорски обстановка най-често се трансферира като виновност на координаторите.
" Те са последните, които имат виновност, тъй като от тях не зависи нито следенето на реципиентите, нито грижата. Те нямат огромна опция да открият мозъчна гибел, при липса на търговски интерес от болничното заведение да разгласи такава ", споделя Христина Христова от Асоциацията на пациентите с бъбречни болести пред Българска национална телевизия.
Не е мъчно да се досетим какво спъва процеса, тъй като поддържането на донор в кондиция, експлантацията на органите изискват запаси - пари, екип, време - и трите са недостиг.
Обучението на екипите в донорските и трансплантационни центрове също е проблем. От години се приказва за въвеждане на стратегия за оценка и кондициониране на донори, за образования на експертите, за замесване на лечебните заведения в процеса като се ангажират управленията им с проект за деяние и съответната отчетност.
И проблемите надалеч не се лимитират единствено с приключването на трансплантацията. Липсва проследяващата грижа. За това наскоро загатна и началникът на Военномедицинската академия проф. Венцислав Мутафчийски - страната би трябвало да се погрижи за наблюдението на пациентите след трансплантацията. Препоръката му беше отправена след следващата годишна гала във връзка Европейския ден на донорството и транплантациите. Върху Дървото на живота във фоайето на академията бяха добавени 6 листа в памет на донорите на органи. Шест - толкоз са чернодробните трансплантации във ВМА от началото на годината. Чакат 25 души.
А хората, които се нуждаят от трансплантация в страната, са 823 (по данни на ИАМН), най-вече са нуждаещите се от бъбрек - 770, от ново сърце се нуждаят 22, от бял дроб - 10.
За тях единственият късмет за оцеляване е нов орган. Затова е извънредно време министерство и организация също да поработят за идеята - не с усмивки по показни събития, а с промени, които да провеждат дейно процеса и да спасят повече хора. Няма потребност да ни убеждават в хуманния акт на донорството, ние към този момент сме се убедили. А и отдадените на идеята трансплантирани пациенти не ни разрешават да го забравим.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ